РЕШЕНИЕ№
58
гр.Ямбол 06.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Д. Кючуков
Членове: Н. И.
Г.Вълчанова
при секретаря Л. Райкова, след като разгледа докладваното
от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 113/2017г. по описа на Ямболския
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от Д.И.Г. *** срещу решение №
3/10.02.2017 г. по гр.д. № 315/2015 г. по описа на Елховския районен съд, с
което е отхвърлен предявения по чл.108 ЗС иск да бъде признато за установено по
отношение на ответниците Ю. А. Б. и А.Я.М., че ищецът е собственик на недвижим
имот: нива от 14,710 дка, 3 категория, в местността „Терените", като
ответниците бъдат осъдени да му предадат владението върху имота. Според
жалбоподателя атакуваното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Ищецът се легитимира, като собственик на
имота на основание постановлението на ДСИ за възлагане на имота по изп.д.№
17/2005 г. при условията на публична продан. Според жалбоподателя ответникът А.Я.М.
и третото лице А.Г.Г.са извършили незаконосъобразно поправка в нотариалния акт
за продажба на имота, който към момента на поправката не е бил собственост на
ответника А.М.. С поправката са въвели нов имот, нова местност, нова площ, нов
индификационен номер, нова категория на земята, което не влиза в смисъла на
понятието "поправка", а представлява нов нотариален акт за продажба,
което е недопустимо по смисъла на чл.579 ГПК. Нотариалния акт за поправка на
нотариалния акт за продажба е нищожен. Ответникът Ю. А. Б. не е могла да
придобие имота, след като към момента на поправката праводателят и А.Я.М. не е
бил собственик на имота. Същата не го е придобила и по давност, тъй като не е
добросъвестен владелец на имота. Неправилно съдът е разпределил и
доказателствената тежест между страните относно оспорването на приложените по
делото доказателства. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и
постаноновяване на друго, с което искът бъде изцяло уважен.
Постъпил отговор по жалбата от въззиваената другата страна , с който се
оспорва основателността на жалбата. Иска се решението на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В първоначалния акт за
продажба на имота' е допусната явна фактическа грешка при изписване на
местността, квадратурата и имотния номер, която е била коригирана с нотариалния
акт за поправка. Продажбата касае един и същи имот, а не някой друг. Освен това
ответницата Ю. А. Б. е станала собственик на имота и по силата на петгодишно
давностно владение, тъй като е владяла имота на правно основание, годно да я
направи собственик.
Окръжният съд ,след като разгледа жалбата и обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С нотариален акт № 190/19.09. 2001 г. ответникът А.М.
е придобил нива с площ от 14,709 дка в местността „Терените", съставляваща
имот № 075020 по КВС на землището на с. Попово,обл. Ямбол и нива с площ 13,501
дка в местността „Гащите", съставляваща имот № 057076 по КВС на землището
на с. Попово,обл. Ямбол.
С нотариален акт № 950/03.11.2004 г. ответникът А.М. е
продал на А.Г.Г.общо 22 ниви, включително и нива с площ от 13,501 дка в
местността „Герениете", съставляваща имот № 057076 по КВС на землището на
с. Попово,обл. Ямбол. Впоследствие с нотариален акт № 146/06.10.2008 г. за
поправка на нотариален акт е допусната поправка на нотариален акт №
950/03.11.2004 г., като е посочено, че се извършва поправка на ЯФГ, отнасяща се
до описанието на имота по отношение на местността, като вместо "
„Герениете", да*се чете "Терените", на площа - вместо 13,501 дка
да се чете 14,709 дка и на номера на имота, вместо № 057076 да се чете № 075020
С нотариален акт № 30/24.10. 2008 г. А.Г.Г.продава
процесния имот: нива с площ от 14,709 дка в местността „Терените",
съставляваща имот № 075020 по КВС на землището на с. Попово.обл. Ямбол, на
ответницата Ю.А.Б.
За периода от 2001 г. - 2017 г. имотът е отдаван под
аренда на трети лица от собствениците по нотариален акт. От момента на
придобиването през 2008 г. имотът е отдаван под аренда или наем от собственика
му Ю.А.Б..
С постановление на ДСИ при ЕРС от 11.10.2005 г. след
проведената публична продан по изп. д. № 17/2005 г . имотът е възложен на
взискателя по делото- ищецът Д.И.Г., като в постановлението е отразено, че
имота е собственост на длъжника А.М..
Какви правни изводи следват от така установената
фактическа обстановка .
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ГПК и е
допустим. Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Спорен в настоящия казус е въпросът кой е собственик на процесния имот - нива с
площ от 14,709 дка в местността „Терените", съставляваща имот № 075020 по
КВС на землището на с. Попово,обл. Ямбол
Безспорно е, че ответникът А.М. прехвърля имота на
третото лице А.Г.Г.през 2004 г. с нотариален акт № 950/03.11.2004 г.. Към този
момент имотът не е обременен с вписани възбрани и други вещни тежести. От своя
страна С.Г.Г., легитимирайки се като собственик на имота с този нотариален акт
и нотариален акт № 146/06.10.2008 г. за поправката му, го прехвърля на
ответника Ю.А.Б. с нотариален акт № 30/ 24.10. 2008 г.. Към момента на
прехвърлянето върху имота няма вписани възбрани или други тежести.
Безспорно е, че след 2008 г.
ответницата А.Б. упражнява фактическата власт върху имота, отдавайки го под
наем и получавайки наемната цена.
Придобивайки имота на правно
основание, годно да я направи собственик, ответницата Ю.А.Б., упражнявайки
фактическото владение върху имота непрекъснато, явно и спокойно за период
повече от 5 години / периода от закупуване на имота до деня на завеждане на
исковата молба/ се легитимира като негов собственик, на осн. чл. 79 ал.2 ЗС.
Действително с постановление
на ДСИ при ЕРС от 11.10.2005 г. след проведената публична продан по изп. д. №
17/2005 г . имотът е възложен на взискателя по делото- ищецът Д.И.Г., като в
постановлението е отразено, че имота е собственост на длъжника А.М.. Към
момента на издаване на постановлението за възлагане на имота обаче собственик
на имота е бил С.Г.Г., който се легитимира, като такъв с нотариален акт №
950/03.11.2004 г. за покупко продажба на имота и с нотариален акт №
146/06.10.2008 г. за поправката му. Напълно правилни са съжденията на районният
съд, че вещноправният ефект на постановлението за възлагане възниква за
купувача само относно тези права върху веща, които е имал длъжника. След като
длъжникът - ответника А.М. към момента на влизане в сила на постановлението за
възлагане не е бил собственик на имота.то собствеността върху последния не може
да премине и върху купувача в резултат на постановлението за възлагане.
Неоснователни са твърденията в
жалбата на Д.И.Г. за нищожност на нотариалното удостоверяване в нотариален акт
№ 146/06.10.2008 г. за поправка на нотариален акт № 950/03.11.2004 г..
Нотариален акт № 146/06.10.2008 г. за поправка е валиден акт, издаден от
компетентен орган - съдия по вписванията, изпълняващ нотариални фунции, в кръга
на компетенциите му.
Освен това, както правилно е
приел и районния съд, извършената поправка касае единствено някои от
индивидуализиращите имота белези, като грешен индитификационен номер, категория
и площ, но съдържанието на договора, обективирано в нотариален акт №
950/03.11.2004 г., не е засегнато от интервениция в изявената и вече възприета
от нотариуса, съставил нотариалния акт. Поправката касае идентификационните
белези на същия имот - този, предмет на продажбата по нотариален акт №
950/03.11.2004 г., а не някой друг. Липсват и други нарушения по чл. 576 КПК,
водещи до нищожност на нотариалното удостоверяване
Въззивният съд напълно споделя
мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи тези изводи и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите
мотиви. На основание тези изводи и въззивният съд, като приема, че
ищецът не може да се
легитимира, като собственик на процесния имот, намира искът за осъждане на
ответниците да му предадат владението върху имота, на основаниие чл. 108 ЗЗД,
за неоснователен и недоказан. Решението на районният съд, с което искът е
отхвърлен е правилно.
Поради изложените съображения
въззивният съд счита жалбата за неоснователна, и като такава същата следва да
бъда оставена без уважение, а решението на районният съд - потвърдено.
При разглеждане на делото и
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени процесуални
нарушения
Водим от горното и съобразно
правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
3/10.02.2017 г. по гр.д. № 315/2015 г. по описа на Елховския районен съд
Осъжда Д.И.Г. ***Г. Б." №
15 ап.12 ЕГН ********** да заплати на А.Я.М. *** ЕГН ********** и Ю. А. Б. ***
ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните
