№ 1054
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501892 по описа за 2021 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по допустима и
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба на „Бул инс“ АД срещу решение №
261629 от 11.03.2021 г. по гр.д.№ 3451/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, 6 състав, с
което в полза на ищеца Е. И. Л. са присъдени 26 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на сестра й Е. И. Д. при ПТП на 30.04.2015 г. Излагат се съображения, че
решението е неправилно поради приемането, че ищцата е материалноправно легитимирана
по иска. Поддържа се, че не е доказана изключителна емоционална връзка между двете
сестри, различна от обичайните отношения на родство. Евентуално се твърди, че ако искът е
основателен, то следва да бъде уважен в рамките на предвидения в параграф 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ максимум, като се обжалва и началната дата на лихвата за забава.
В постъпилия отговор от процесуалните представители на ищеца в срока по чл. 263,
ал.1 от ГПК въззивната жалба се оспорва и се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Изводите на съда за материалноправната легитимация на ищеца са
правилни и са съобразени с ТР 1/2016 на ОСНГТК на ВКС. Наред с това, се твърди, че съдът
не следва да прилага параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ поради противоречието му с
решение на СЕС по преюдициално запитване от 24.10.2013 г. по C-277/12 (Vitalijis Drozdovs
с/у Baltikums AAS) относно чл. 3. пар. 1 от ДИРЕКТИВА 72/166/ЕИО НА СЪВЕТА от
24.04.1972 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава
застраховка.Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили
доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
От настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
1
Предявеният иск е с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, като
правилно е преценено от СГС, че е процесуално допустим. При извършената служебна
проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е
постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят не оспорва, че към датата на ПТП е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, няма въззивни
доводи срещу приетото от първата инстанция, че пътният инцидент е настъпил поради
виновните действия на водача на лек автомобил „Волво“, в който се возила Е. Д.. Водачът
нарушил нормите на чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съобразно които водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, в случая изпреварване, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Като не е сторил това и в пряка причинна връзка от тези нарушения, допуснати от водача на
лек автомобил „Волво“, е настъпило и процесното ПТП, от което сестрата на ищцата е
получила несъвместими с живота увреждания, довели до смъртта й.
Спорно пред въззивната инстанция е дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
които да подлежат на репариране от застрахователното дружество. Останалите елементи от
фактическия състав на отговорността по чл.226 КЗ /отм./ са безспорно установени. Спорна е
приложимостта на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на
ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. въззивният съд излага следните съображения. От значение
са мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на починалия по
смисъла на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС
№ 5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52
ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г.,
следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
2
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на
Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи
обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за
наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите;
работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между
братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на
ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. 1275/2019 II т. о. ).
По делото е разпитана С. С. А., която познавала Е. от повече от 11 години. Познавала и
починалата й сестра, защото те били непрекъснато заедно. Е. с болка разказвала за
инцидента, майка й много трудно понесла нещата. Катастрофата била много жестока -
сестра й била на парчета. Свидетелката установява, че преди смъртта на сестрата на ищцата,
излизали трите. Свидетелката и Е. имали деца, извеждали ги заедно и сестра й задължително
присъствала. Тя много обичала племенничката си. Ищцата и сестра й имали планове за
бъдещето. Планували да си живеят заедно с техните си семейства, с майка си, с баща си,
били задружно семейство. Планували да си направят къща заедно, като си я разделят по
етажи, като на единия етаж живеят родителите, на другия - едната сестра със семейство, а на
третия етаж другата сестра със семейство. Искали да си помагат цял живот. Починалата
сестра на ищцата много й помагала с дъщеря й, купувала й много неща, глезела е, помагала
им и искали и занапред да продължат така, да разчитат една на друга. След трагедията,
родителите на ищцата се затворили, депресирали и се изнесли от ***. Не можели да
преживеят случилото се. Отдръпнали се да живеят на село. Бащата на ищцата имал
намерение да помага със строителството на къщата, с ремонти, но сега вече нямал желание
за нищо, даже се налагало Е. да помага, защото родителите й са с депресии на лекарства и се
3
налагало тя да пътува, за да им помага, а за нея това било трудно, тъй като има и по-малко
дете. Е. искала да учи, да завърши, да си започне работа по специалността. Преди помагали
и майка й и баща й за децата, но сега вече те не били в състояние и ищцата нямало на кого
да разчита. Сама с помощта на мъжа си гледала двете деца,. Не продължила образованието
си, прекъснала, оставила всичко там където е и си живеела в спомените. Двете сестри си
говорели, работели по въпроса, правели си планове за строеж на къща. Е. имала съпруг и
деца, семейна е от около 13-14 години. Голямото й дете било на 11-12 години. Малкото й
дете-на 2 години. В едно домакинство живеела със съпруга си и децата си. Ищцата като
домакиня поемала нещата, грижела се за семейството, но се разпокъсвала между своето
семейство и родителите си, за които трябвало да се грижи, да ги води по изследвания,
лекарства, да пътува до мястото, където са се установили да живеят, а преди за родителите се
грижела покойната й сестра, която нямала съпруг и деца.
Въззивният съд кредитира свидетелските показания, но следва да съобрази и желанието
на свидетелката да представи фактите в благоприятна за ищцата светлина: съдът не
кредитира изявлението на свидетелката, че ищцата сама се грижи за децата си, тъй като
впоследствие същата заявява, че живее заедно със съпруга си. Тези показания не
установяват особена близка, трайна и дълбока връзка. За съда е безспорно, че между двете
сестри са съществували отношения на взаимна обич и привързаност, които обаче не излизат
извън нормалните за разширеното семейство. Не може да се пренебрегне факта, че ищцата е
имала собствено семейство и дете. Съдът не подлага на съмнение, че покойната сестра на
ищцата й е помагала за детето и че са имали планове да живеят в обща къща, всяка със
семейството си на отделен етаж и заедно с родителите им. Тези обстоятелства обаче не
обосновават наличието на извънредно силна връзка.
На следващо място, твърдените действително претърпени болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, също подлежат на пълно доказване от ищеца. Свидетелката описва реакции на
ищцата, които са нормални психологични реакции след такова събитие и не излизат извън
рамките на обичайната скръб при загуба на близък. Безспорно Е.Л. страда за починалата си
сестра, но няма вреди, които да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Вредите, описвани от свидетелката, са
увеличената грижа за собственото й семейство и за родителите й. Тези вреди обаче няма как
да бъдат обезщетени като изключително интензивни и несъответни на загубата на ищцата.
Видно от представените решения на СГС по гр.д. 13480/2015 и на САС по гр.д. 1035/2018
по повод вредите от смъртта на Е. Д. на И. А. Д. и гр.д. 13479/2015 г. на СГС и гр.д.
1299/2019 на САС по повод вредите от смъртта на Е. Д. на Ж. И. Д., родителите на ищцата
Е. са обезщетени, като на всеки от тях е присъдено обезщетение от 150 000 лева. Няма как в
рамките на това производство да се съобразява как се е отразила смъртта на Е. на
родителите й, както и че в резултат на нея другата им дъщеря следва да се грижи за тях.
Неоснователни са доводите на процесуалните представители на ищцата, че
тълкуването на свидетелските показания в жалбата, е неуважително. Оплакванията на
застрахователното дружество се свеждат до това, че по делото не се установяват
предпоставките на ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г., според което
обезщетение се присъжда само в изключителни случаи. За съдебния състав е безспорно, че
отношенията между майка и дете, съпруг и съпруга не заместват сестринските отношения,
както и че загубата на сестра й ще съпътства ищцата през целия й живот. Фактът, че има
собствено семейство – съпруг и дете към момента на смъртта, а впоследствие и още едно
дете, противоречи на показанията на свидетелката, че Е. живее със спомените си в миналото.
Не се оспорват и не се подлагат на съмнение чувствата на ищцата и нейната мъка, но
доколкото обезщетение за братя и сестри се присъжда само по изключение,
неимуществените вреди следва да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка.
4
Неотносими към настоящия случай са доводите в отговора на въззивната жалба, че при
нарушение на правото на живот близките на починалото лице имат право да подадат жалба,
като кръгът на тези близки лица включва братята и сестрите. Е.Л. има право на иск, каквато
аналогия вероятно се цели, но нейният иск е неоснователен поради недоказване на
предпоставките, приети съобразно вътрешноправната уредба на страната ни така, както са
изяснени от ВКС.
Разсъжденията относно начина, по който е настъпила смъртта на загиналата сестра, в
какъвто смисъл е и пледоарията пред настоящата инстанция, биха били относими към
преценка за наличие на втората предпоставка – изключително интензивни вреди, но само
ако беше установено наличието на първата – особено близка връзка, различна от
традиционните отношения между сестри, каквото няма.
По тези съображения не подлежат на обезщетение от ответното застрахователно
дружество претендираните от ищцата вреди от смъртта на сестра й.
Приетото прави безпредметно произнасянето по въззивните доводи за началната дата
на законната лихва, както и възраженията в отговора на въззивната жалба за противоречие
между параграф 96, ал. 1 от ЗИДКЗ с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО.
Предвид изложеното настоящият състав приема за основателна въззивната жалба на
ответника, което налага отмяна на решението изцяло, включително за разноските.
С оглед променения изход на спора в полза на ответника следва бъдат присъдени 400
лева разноски за депозити за първата инстанция.
За въззивната инстанция следва да се присъдят поисканите разноски от 540 лева за
държавна такса. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивния
жалбоподател е основателно. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението
трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се
определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се
обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и
величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на
адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата
норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия.
Мотиви в този смисъл са изложени и в т.47 на решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. При направено възражение съдът
следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде
ограничен от определения в Наредбата минимален размер. Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните
единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и
сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга,
противоречи на чл. 36, ал.2 ЗА. Определените съобразно Наредбата възнаграждения само в
зависимост от защитавания интерес невинаги са справедливи и обосновани. При
противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва да се приложи законът,
поради което съдът, като съобрази естеството на спора, проведеното единствено заседание
пред САС и липсата на доказателствени искания, определя адвокатски хонорар от 800 лева,
който се дължи с ДДС – т.е. 960 лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 261629 от 11.03.2021 г. по гр.д.№ 3451/2020 г. на Софийски
градски съд, ГО, 6 състав:
и вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.226 (отм.) КЗ на Е. И. Л., ЕГН **********
срещу „Бул инс“ АД, ЕИК ********* за заплащане на 26000 (двадесет и шест хиляди лева)
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сестра й Е. И. Д. при ПТП
на 30.04.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2015 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е. И. Л., ЕГН ********** да заплати на „Бул инс“ АД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 400 (четиристотин)
лева и за въззивната инстанция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6