Р Е Ш
Е Н И
Е №46
гр. Пазарджик,
15.02.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети
януари
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Минка
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Ненчев
Борислав Илиев
при секретаря , като
разгледа докладваното от съдия Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№837 по описа на съда за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното: Производството е по
чл.258 и следващи от ГПК. С решение №566 на Районен съд - Пазарджик от 10.05.2018г., постановено по
гр.д.№963
по описа на съда за 2017г., е признал за установено в отношенията между страните, че Г.Д.П., ЕГН ********** *** дължи на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 19 със съдебен адрес:*** чрез юрисконсулт Л.Д.М.-П., главница в размер на 18
389,20 лв., редовна (договорна) лихва за периода от 21.03.2016 г. до 09.09.2016
г. в размер на 1 313,50 лв., и заемни такси в размер на 120 лв., дължими по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 02.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1810 от 12.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3120/2016 г. на Районен съд –
Пазарджик, като е отхвърлен иска за установяване съществуването на
вземане в размер на 28,05 лв., представляващо санкционираща лихва за забава за
периода от 29.08.2016 г. до 06.09.2016 г., иска за установяване съществуването
на вземане, представляващо редовна (договорна) лихва за периода 21.03.2016 г. –
09.09.2016 г. за горницата над 1 313,50 лв. до пълния предявен размер от 2
868,64 лв. и иска за установяване съществуването на вземане, представляващо
заемни такси за горницата над 120 лв. до пълния предявен размер от 649,97 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 със съдебен
адрес:*** чрез юрисконсулт Л.Д.М.-П., разноски по делото съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 462,32 лв. държавна
такса, 1 073,55 лв. депозит за особен представител на ответника,135,55 лв.
депозит за вещо лице и 200 лв. юрисконсулстко възнаграждение за исковото
производство, както и разноски в заповедното производство в размер на 396,45
лв. държавна такса и 536,79 лв. юрисконсултско възнаграждение, също по
съразмерност. Така
постановеното решение е обжалвано в срок с въззивна
жалба от „Банка ДСК“ ЕАД,чрез
юрисконсулт М. в частта с която са отхвърлени
предявените искове ,като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон по съображения, които се излагат подробно във
въззивната жалба.Формулира искане за отмяна на
решението в обжалваната част и уважаване на исковите претенций. Претендира разноски. Не сочи доказателства и не прави
доказателствени искания.
Решението е
обжалвано в срок и с насрещна въззивна жалба от Г. Д.П., чрез адв.К.С. в осъдителната част ,като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон по съображения, които се излагат подробно във
въззивната жалба.Формулира искане за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенций. Претендира разноски. Не сочи доказателства и не прави
доказателствени искания.е В срока по чл.263 от ГПК не са
постъпили отговори по въззивните жалби.
Пазарджишкият окръжен съд, при условията
на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и
допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че
атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната
форма, поради което се явява валидно и допустимо.
Въззивните жалби са подадени в двуседмичния
преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговарят
на изискванията на чл.260 ГПК, подадени
са
от страни с
правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са редовни и допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе по съществото на
спора, съобразявайки наведените в жалбите доводи, съдът взе предвид следното. Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД
твърди в исковата си молба, че между него и ответника Г.Д.П. *** съществува
валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен на
02.03.2012 г., по който е изпълнил задължението си да предостави на ответника
кредитна карта с кредитен лимит в размер на 20 000 лв., олихвяван с ГПР от 16,87
%. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да заплаща в уговорения
срок месечните погасителни вноски по главницата, възнаградителната лихва и
банковите такси и напълно преустановил обслужването на кредита, поради което
всички задължения по договора станали предсрочно изискуеми на 29.08.2016 г. Сочи,
че се снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3120/2016 г. на Районен съд – Пазарджик. Тъй като
длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК, ищецът моли да бъде
установено в отношенията между страните, че ответникът Г.Д.П. му дължи: сумата от 18 389,20 лв. – главница по договор за кредит; 2
868,64 лв. – редовна (договорна) лихва за периода 21.03.2016 г. – 09.09.2016
г.; 28,05 лв. – санкционна лихва за забава за периода 29.08.2016 г. –
06.09.2016 г.; 649,97 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 09.09.2016 г., до
окончателното плащане на вземането. Претендира присъждането на
разноски. В
срока по чл.131 от ГПК ответникът
Г.Д.П.,чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. К. С. оспорва иска без да излага конкретни фактически или правни
твърдения за недължимост на вземането. Въззивният
съд като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства намери за
установено следното: От представения по делото Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 02.03.2012 г. се установи, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Г.Д.П. (наричан
„клиент“) е сключен договор, по силата на който банката е предоставила на
клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвоен чрез кредитна
карта в размер на 20 000 лв. с променлив лихвен процент и ГПР в размер на 16,87
%. Уговорена е месечна падежна дата 20-то число на месеца. За
обезпечаване на вземането по договора за кредит между страните е сключен
Договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД от 02.03.2012 г., по
силата на който залогодателят Г.Д.П. е учредил в полза на „Банка ДСК“ ЕАД залог
върху вземането си по разплащателна сметка, описана в договора.От Общите
условия за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на
„Банка ДСК“ ЕАД, в сила от 01.01.2011 г., представляващи неразделна част от
договора за кредит, сключен между страните, се установява, че срокът за
ползване на картата съвпада със срока на валидност на картата.Кредитният лимит
се усвоява чрез картата или чрез инстолмънт транзакции. В първия случай
клиентът заплаща променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита,
която се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума.Банката определя
месечна падежна дата и минимална сума за револвиране, посочена в месечното
извлечение, която клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен период след
падежната дата (гратисен период).В случай, че в рамките на гратисния период
клиентът погаси целия кредит, усвоен към падежната дата, лихва върху сумите,
усвоени за покупка на стоки и услуги на ПОС на търговец за предходния отчетен
период, не се начислява.В случай, че в рамките на гратисния период не револвира
кредита си или револвира със сума, по-малка от минималната сума за револвиране,
по кредита му се начислява такса за нереволвиране. Невнесената част започва да
се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка за забава. От извлечение от счетоводните
книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка № 13/0000000023422322 от 09.09.2016 г. по
Договор за кредитна карта № 13/0000000023422322 от 02.03.2012 г. се установява, че
срокът на кредита е 72 месеца, а крайният му падеж е 02.03.2018 г., както и че
банката е счела кредита за предсрочно изискуем, поради невнасяне на пет месечни
вноски. За събиране на
дължимите суми по договора за кредитна карта по молба на „Банка ДСК“ ЕАД против
Г.Д.П. е образувано изпълнително дело № 20168820400731 по описа на ЧСИ Г.
Тарльовски. От допуснатата и изслушана по делото съдебно-икономическата експертиза,
се установява, че фактическото усвояване на кредита е започнало на 19.04.2012
г. с изтеглянето в брой на сумата от 1 000 лв. През периода 19.04.2012 г. –
09.09.2016 г. от ответника са усвоени чрез теглене в брой и плащане при
търговец общо 46 023,69 лв., подробно описани по дати, вид и размер в
Приложение 1 към заключението. По процесния договор ответникът е направил
плащания общо в размер на 34 234,21 лв., с които са погасени 26 328,45 лв.
главница, 6 314,39 лв. договорни лихви за периода 19.04.2012 г. – 20.10.2015
г., 1 411 лв. такси (теглене и покупка валута) и 180 лв. такси просрочие.Непогасени
към 09.09.2016 г. са общо 21 596,38 лв., от които главница в размер на 19
695,24 лв., договорни лихви за периода 20.10.2015 г. – 09.09.2016 г. в размер
на 1 781,14 лв. и заемни такси за нереволвиране в срок за периода 08.01.2016 г.
– 09.09.2016 г. в размер на 120 лв. В съдебно заседание в.л. установява, че дължимата лихва по договора за
кредитна карта за периода 22.03.2016 г. – 09.09.2016 г. е в размер на 1 313,50
лв..
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Така предявените кумулативно обективно съединени искове са
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПКр, вр. чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД . Същите са допустими,
тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, която е оспорена от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковата
молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415,ал. 1 ГПК.
За
уважаването на главните искове в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение по договор за кредитна карта с револвиращ кредит и е изпълнил
задълженията си по него, като е предоставил на ответника отпуснатата в заем
сума, лихвоносния характер на вземането, настъпването на неговата изискуемост и
размера на вземането по всеки от исковете.
В тежест на
ответника е да установи, че е платил или изпълнил задължението си са настъпили
други основания за неговото погасяване .
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи съществуването на валидно облигационно
отношение между страните по – Договор от 02.03.2012 г. за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица и Договор от 02.03.2012
г. за залог на вземане, а изпълнението на задълженията от страна на ищеца по
този договор – от допуснатата и изслушана по
делото съдебно-икономическата експертиза,от
която се установи усвояването на предоставения на ответника Г.Д.П. кредит и
размерът на усвоената сума.. От заключението се установи и размерът на
погасения кредит и останалата непогасена част от кредита – главница, договорна
лихва, заемни такси и лихва за забава.
Относно дължимостта на вземането ищецът се позовава на
настъпване на предсрочна изискуемост на пълния размер на кредита поради
непогасяване в срок на пет месечни вноски.
Предсрочната
изискуемост съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По делото от страна на банката не се ангажираха
доказателства за осъществяване на субективния елемент от настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, а именно уведомяването на длъжника, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, въпреки разпределената
доказателствена тежест с доклада по делото и изричното указание на съда на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това твърдяно от него
обстоятелство.
Независимо от
горното при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази обстоятелството, че е настъпил крайният падеж на задължението по
договора за кредит, макар и след подаване на заявлението за издаване за заповед
за незабавно изпълнение. Този факт следва да се отчете от решаващия съд, като
се признае на кредитора вземането върху непогасените вноски с настъпил падеж,
независимо от отсъствието на обявена от кредитора предсрочна изискуемост. Този
извод се извежда от обстоятелството, че между страните съществува валидна
облигационна връзка по договор за кредит при условията, договорени между
страните, и липсата на точно изпълнение по договора следва да бъде съобразено в
исковото производство по чл. 422 ГПК в каквато насока е трайната практика на
ВКС.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя-ответник,чрез
особения му представетиел адв.К.С. в насрещната въззивна жалба,че съдът
игнорирал направеното с писмения отговор оспорване на осн.чл.193 от ГПК
истинността на извлечението от счетоводни книги от 09.09.2016г. и искането в случай,че ищецът иска да се
ползва от него на осн.чл.193 ,ал.3 от ГПК да открие производство по оспорването
му.От данните по делото се установи,че в з.с.з. с определение от 04.01.201г.
първоинстанционния съд е приел,че
представеното в заповедното производство извлечение от счетоводни книги на
банката не е официален документ и не се ползва с материална доказателствена
сила и е отхвърлил искането за откриване производство по оспорването
истинността на съдържанието му.В първото по делото съдебно заседание
ответникът,чрез особения му представител
не е изразил възражения по проекто доклада и съдът е обявил за окончателен същия по реда
на чл.146 от ГПК ,като страните са заявили,че нямат доказателствени искания.
В настоящия
случай крайният срок за погасяване на кредита по Договора
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от 02.03.2012 г. съвпада със срока на валидност на кредитната
карта и е
настъпил на 02.03.2018 г. Непогасените към
тази дата задължения по договора за кредитна карта, представляващи главница,
редовна (договорна) лихва за периода 21.03.2016 г. – 09.09.2016 г. и заемни
такси, които са установени от заключението съдебно-икономическата експертиза като неизплатени са дължими от ответника.
Сумата е дължима, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 09.09.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По делото се установи по безспорен начин дължимостта на
претендираните от ищеца суми,поради което исковете като основателни следва да бъдат
уважени до размерите, установени от експертното заключение- в пълен размер
следва да бъде уважен искът за главницата в размер на 18 389,20 лв., тъй
като според заключението на вещото лице по процесния договор за кредитна карта
е дължима сума в по-голям размер , искът за редовна (договорна) лихва следва да
бъде уважен до размера от 1 313,50 лв., която сума съгласно заключението
на вещото лице е дължима за процесния период 21.03.2016 г. – 09.09.2016 г., и
отхвърлен за горницата над 1 313,50 лв. до пълния предявен размер от 2 868,64
лв. , искът за заемни такси следва да бъде
уважен до размера от 120 лв., която сума е установена от заключението на вещото
лице, и отхвърлен за горницата над тази сума до пълния предявен размер от
649,97 лв.; и изцяло следва да бъде
отхвърлен искът за санкционираща лихва за забава за периода от 29.08.2016 г. до
06.09.2016 г. в размер на 28,05 лв., тъй като такова задължение не се установява
от заключението на допуснатата СИЕ. Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя –ищец във въззивната жалба,че за да се изчисли
договорната лихва следвало да се съберат двете стойности-1781,14лв.-дължима
договорна лихва за периода 20.10.2015г.
до 01.03.2016г. и 1313,50лв.
–дължима договорна лихва за периода 22.03.2016г. до 08.09.2016г. тъй като
такава претенция и за така посочения период не е заявявана в исковата молба .
Като неоснователни съд намира възраженията на
жалбоподателя-ищец,че в съдебно заседание в.л. уточнило ,че не е
отразило таксите в р-р на 15лв. при теглене в брой на АТМ и такса за
нереволвиране в срок на минимална вноска по кредитна карта , а е посочило само
такса предсрочна изискуемост в р-р на 120лв.,поради което за разликата до
649,97лв. искът правилно е отхвърлен,тъй като задължение в такъв размер не е установено от заключението на в.л.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.
422 ГПК, а исковият съд се е произнесъл по дължимостта им с оглед изхода от
делото.Правилно в тежест на ответника са възложени сторените
от ищеца разноски по делото, съразмерно
уважената част от исковете, в размер на 462,32 лв. заплатена държавна
такса, 1 073,55 лв. внесен депозит за особен представител на ответника,
135,55 лв. внесен депозит за вещо лице и 200 лв. юрисконсулстко възнаграждение
за исковото производство, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПрП.По отношение на разноските в заповедното производство съществува
формулирано искане за присъждането им като законна последица от уважаване на
иска, а
направените в заповедното производство разноски в размер на 396,45 лв. държавна такса и 536,79 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определени по съразмерност правилно са присъдени от
първоинстанционния съд.
Въз основа на установената по
делото фактическа страна на спора , районния съд е достигнал до същите правни изводи постановявайки обоснован
и законосъобразен съдебен акт съобразен с материалния закон, който следва да
бъде потвърден. Не се установиха допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на решението. В изпълнение на процесуалната
разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК при
постановяване на обжалваното решение районният съд е преценил всички
доказателства по делото и е обсъдил доводите на страните.Въззивната жалба
и насрещна такава са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени,а с оглед тяхното отхвърляне не следва да бъдат
присъждани разноски в тежест на страните.
На осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението
не подлежи на обжалване . Водим от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №566/10.05.2018г.
на районен съд
Пазарджик , постановено по гр.
д.№963/2017г.по
описа на същия
съд.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.