Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 511
04.09.2020 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: М.
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 415 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от Н.Н.Б. ***, подадена чрез адв. М.П.
– САК, с посочен съдебен адрес:***, против Заповед №РД-18-5/11.03.2020г., издадена от Заместник-Министър на
здравеопазването, с която, на основание чл.99, т.2 и чл.97, ал.1 и ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс и във връзка със заявление вх.
№УДО-К-57/16.05.2008г. от г-жа Н.Н.Б. и предложение по т.I, подточка 22 от Протокол №360 от заседание на
Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска
професия и/или специалност в областта на здравеопазването от 01.08.2019г., се
отменя изцяло Удостоверение №К/ФАРМ-10-2 от 29.11.2010г. за признаване на
професионална квалификация „магистър-фармацевт“ на Н.Н.Б., като
незаконосъобразно.
Жалбоподателката оспорва
заповедта като незаконосъобразна и моли за нейната отмяна, евентуално моли
същата да бъде обявена за нищожна. На първо място се навеждат доводи за липса
на компетентност, като се твърди, че заповедта е издадена от некомпетентно
лице, а именно зам. министъра на здравеопазването д-р Б. П.. Сочи се, че в
Закона за признаване на професионална квалификация не била предвидена законова
възможност зам. министъра на здравеопазването да „отменя“ издаденото
удостоверение за призната професионална квалификация. На второ място се излагат
съображения за съществено нарушение на административно производствените
правила. Твърди се, че актовете, издадени от министъра на здравеопазването по
признаване на професионална квалификация, подлежат на съдебен, но не и на
административен контрол. С оглед на това, издаването на оспорената заповед било
в нарушение на административнопроизводствените правила. Липсвал годен субект,
който да е обжалвал издаденото Удостоверение №К/Фарм-10-2 от 29.11.2010г.,
което да даде повод да бъде издадена оспорваната заповед. Заповедта била
издадена веднъж с правно основание чл.99, т.2, веднъж чл.97, ал.1 и ал.2.
Едното производство касаело възобновяване на производства по издаване на
административни актове, а другото оспорване по административен ред на издадени
актове. Коментира се разпоредбата на чл.97, т.2 от АПК и се сочи, че в
противовес с цитираната норма, не били посочени какви са тези открити нови
обстоятелства или нови писмени доказателства, които водят до отмяна. Отделно от
това, възобновяването на административното производство се извършвало по
инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор
или на омбудсмана само на основание чл.99, т.1, а в случаите по чл.99, т.2
възобновяване на административното производство следвало да се инициира по
искане на страна в производството. Безспорно такова не било налице. В настоящия
казус, не се касаело и за възобновяване на административното производство по
искане на лице, спрямо което административният акт имал сила, макар и то да не
било страна в производството. Твърди се, че дори да се приеме, че постъпило
„искане за възобновяване“ от страна на прокурор с депозираните „писма“ вх. №66-00-58/17.04.2019г. и вх.
№66-00-58/18.07.2019г., то Заповед №РД-18-5/11.03.2020г. била издадена в
нарушение на АПК, като се излагат подробни съображения в тази насока в няколко
отделни пункта. Друг съществен порок на оспорената заповед бил, че същата била
немотивирана, в противоречие с изискването на чл.35, чл.36 от АПК. При издаване
на същата, административният орган възприел, че безспорно било установено, че:
„г-жа Н.Н.Б. не се е обучавала в Държавен университет по медицина и фармация
„Николае Тестемицану“ – Република Молдова и не била посещава лекционни курсове.
Намерената в дома на лицето неистинска диплома, на която бил придаден вид, че е
издадена от учебното заведение, всъщност никога не била издавана, а подписите
не били положени от Декана и Ректора“. Подобни факти и твърдения можело да се
възприемат за безспорни, само и единствено ако същите били доказани в хода на
съдебен процес, с влязла в сила присъда. Цитира се разпоредбата на чл.7, ал.2
от НПК и се сочи, че с безкритичното
възприемане на твърдения, констатирани в хода на подготвителната фаза на един
наказателен процес (ДП №138/2018г.) административният орган не се мотивирал
защо приема за установени факти, които подлежат на съдебна проверка; защо
приема като писмени доказателства такива, събрани в хода на друго производство,
без проверка (известно било, че установяването на обстоятелства в административното
производство ставало с допустими доказателствени средства по чл.39, ал.1 от АПК, поради което един и същи факт можело да е относим както за
административното производство, така и за наказателното производство, стига да
е установен обаче по съответните правила на АПК или НПК); въз основа на какви
доказателства зам. министърът на здравеопазването мотивирал оспорената заповед.
Навеждат се доводи, че административният орган нямал компетентност да се
произнесе по наличието/липсата на неистински документ. Това можел да стори само
компетентен български съд, с влязла в сила присъда. Преценката на
доказателствата при липса на задължителната сила на влязла в сила присъда в
административното производство била самостоятелна и не се влияела от преценката
на събраните в досъдебното производство доказателства от прокурора. При
издаване на оспорената заповед били допуснати доказателствени средства, които
не били събрани или изготвени при условията и по реда, предвиден в АПК, което
също било съществен порок в хода на производството по издаване на ИАА. На трето
място се навеждат доводи за нарушения на материалния закон. Цитира се
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗППК и се сочи, че дори да „възобновил“
производството по издаване на ИАА – Удостоверение №К/Фарм-10-2 от 29.11.2010г.,
то административният орган не спазил материалния закон – Закона за здравето,
Закона за признаване на професионална квалификация. Нарушенията на материалния
закон касаели правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което се твърди, че оспорената заповед била нищожна, тъй като била
изцяло лишена от законова опора, т.е. не била издадена на основание нито една
правна норма и същевременно засягала по отрицателен начин своя адресат. Налице
била пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материално-правна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, а това влече
след себе си нищожността на същия. Заповедта била издадена при наличие на
материална незаконосъобразност, тъй като изцяло и напълно липсвали
материално-правните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материално-правна норма. Сочи се, че оспорената заповед била лишена изцяло от
законово основание. Заповед със същото съдържание не можело да бъде издадена
въз основа на никакъв закон, от административен орган. Твърди се, че оспорената
заповед била нищожна поради противоречие с материалния закон, тъй като
разпоредените правни последици били противоположни или съществено различаващи
се от предвидените в правната норма така, че се явявали нетърпими от гледна
точка на правния ред. На четвърто място се навеждат доводи за несъответствие с
целта на закона. С оспорената заповед не можело да бъде постигната целта на закона.
Със същата било налице т. нар. превратно упражнение на власт, което по своята
правна същност бил порок, водещ само до незаконосъобразност като правило.
Нищожност била налице, тъй като целта на закона не би могла да бъде постигната
с волеизявлението, отразено в оспорената заповед. Моли се за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна. Моли се да бъде прогласена заповедта за
нищожна. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът – Заместник
Министър на здравеопазването, в представено чрез процесуален представител писмено становище моли жалбата да бъде
оставена
без уважение като неоснователна и недоказана, като се при
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
Заявление за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска
професия №УДО-К-57/16.05.2008г. /л.86/, подадено от Н.Н.Б. до Министъра на
здравеопазването, Б. е поискала да ѝ бъде призната професионална
квалификация „фармацевт с висше образование“, придобита на 14 юни 2002г. в
Република Молдова, с цел упражняване на професията „магистър-фармацевт“ на
територията на Република България. В заявлението е посочено, че към същото се
прилага копие от диплома, удостоверение или друго доказателство за
професионална квалификация по медицинска професия и съответните приложения към
нея.
Видно
от Протокол №124 от заседание на
Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана
медицинска професия и/или на специалност в областта на здравеопазването/л.264-267/,
проведено на 10.11.2010г. в
Министерство за здравеопазването, във връзка с изложеното в пункт I, т.8 в протокола и на основание чл.80 от ЗППК и
чл.11, ал.2 от Наредба №12 от 8 април 2009г. за условията и реда за провеждане
и оценяване на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност, комисията
предлага на Министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация
„магистър-фармацевт“ на Н.Б..
С
Удостоверение №К/ФАРМ-10-2, издадено на 29.11.2010г. от Заместник-Министър в
Министерство на здравеопазването /л. 102/, на основание чл.84, ал.3 от Закона
за признаване на професионални квалификации, се признава професионална
квалификация „магистър-фармацевт“ на г-жа Н.Н.Б.. В удостоверението е отразено,
че г-жа Н.Н.Б. е завършила „Фармация“ с професионална квалификация
„Магистър-Фармацевт“ в Държавен университет по медицина и фармация „Николае
Тестемицану“, Молдова. Посочено е, че удостоверението служи за упражняване на
медицинска професия на територията на Република България.
Видно
от т. 20 по Протокол № 356 от заседание
на Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана
медицинска професия и/или на специалност в областта на здравеопазването/л.269-279/,
проведено на 10.05.2019г. в
Министерство за здравеопазването, комисията по чл. 79 от ЗППК предлага на
административния орган да възобнови административното производство по издаване
на Удостоверение №К/ФАРМ-10-2, на
основание чл. 99, т.2 от АПК и да отправи искане до Окръжен следствен отдел –
Хасково за изпращане на заверени копия от събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства, от които по безспорен начин е установено,
че намерената в дома на заявителката диплома е неистинска.
С писмо вх.
№66-00-58/18.07.2019г. от Окръжен следствен отдел – Хасково са постъпили
изисканите документи. Като е взела предвид изложеното, Комисията е
предложила на министъра на здравеопазването на основание чл.99, т.2 от
Административнопроцесуалния кодекс да отмени Удостоверение №К/ФАРМ-10-2 от
29.11.2010г.
Видно
от приложения по делото Протокол №360 от
заседание на Комисията за признаване на професионална квалификация по
регулирана медицинска професия и/или на специалност в областта на
здравеопазването /л. 280- 291/, проведено на
01.08.2019г. в Министерство за здравеопазването, в пункт I, т.22, относно Н.Б., е отразено, че в Министерство
на здравеопазването е постъпило писмо с вх. №66-00-58/17.04.2019г. от Окръжен
следствен отдел – Хасково, в което се съдържа информация, че в хода на
разследването по образувано досъдебно производство №138/2018г. по описа на
Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Хасково безспорно е установено,
че г-жа Н.Н.Б. не се е обучавала в Държавен университет по медицина и фармация
„Николае Тестемицану“ – Република Молдова и не е посещавала лекционни курсове.
Намерената в дома на лицето неистинска диплома, на която е бил придаден вид, че
е издадена от посоченото учебно заведение, всъщност никога не е била издавана,
а подписите в документа не са положени от декана и ректора на университета.
Посочено е също, че с писма изх. №66-00-58/08.05.2019г. и изх.
№66-00-58/09.07.2019г. Министерство на здравеопазването е отправило искане до
Окръжен следствен отдел – Хасково да бъдат изпратени заверени копия от
събраните в досъдебното производство писмени доказателства, от които по
безспорен начин е установено, че намерената в дома на заявителката диплома е
неистинска.
С писмо изх.
№66-00-58/19.09.2019г. на Заместник-Министър на здравеопазването, Н.Н.Б. е уведомена, че във връзка с постъпили данни от Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура Хасково и на основание чл.99, ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс, Министерство
на здравеопазването възобновява
административното производство по издаване на влезлия в сила административен
акт – удостоверение №К/ФАРМ-10-2 от 29.11.2010г. с цел отмяната му.
Писмото
е получено от Б. на 24.09.2019г., видно от приложеното известие за доставяне ИД
PS 1040 085ENR R.
На 11.03.2020г. е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед №РД-18-5/11.03.2020г.
Заповедта
е изпратена на Б. с писмо изх. №66-00-58/12.03.2020г., получено на
16.03.2020г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 1040 08BWAE P.
Жалбата
е заведена пред Административен съд
София-град на 04.05.2020г., с отбелязване за постъпването й по пощата на
29.04.2020г.
Към доказателствата по делото е приета и
Заповед № РД-01-124, 25.04.2019г., с която Министърът на Здравеоопазването
възлагана зам. – министър д-р Б. П. функциите на орган по признаване на
професионални квалификации по регулирани медицински професии и специалност в
системата на здравеопазването.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, с оглед
разпоредбата на чл. 3, т.1 от Закон за мерките и действията по време на
извънредно положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, от лице с правен интерес и срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспореният
в настоящото производство акт изхожда от компетентен орган. Изложените от
страна на жалбоподателката аргументи за нищожност на акта не се споделят от
настоящата съдебна инстанция. Между страните не е спорно обстоятелството, че процесната
професия „магистър- фармацевт“ е регулирана по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби за Закона за признаване на професионални квалификации
/ЗППК/. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал1, т.1 от ЗППК, орган по признаване
на професионални квалификации за професиите "лекар", "медицинска
сестра", "лекар по дентална медицина", "акушерка" и
"магистър-фармацевт", както и за другите медицински професии,
включени в списъка по чл. 3, ал. 1 е
министърът на здравеопазването. Нормата на чл. 4, ал.2 от ЗППК урежда
възможността на министъра на здравеопазването да делегира тези свои правомощия
на заместник – министри. Ето защо с издадената Заповед № РД-01-124,
25.04.2019г., на Министърът на Здравеоопазването,
с която на зам. – министър д-р Б. П. са
възложени функциите на орган по
признаване на професионални квалификации по регулирани медицински професии и
специалност в системата на здравеопазването, издателя на акта е придобил
съответната компетентност. Доколкото отмененото с процесния акт удостоверение №
К/ ФАРМ-10-2 от 29.11.2010г. за признаване на професионална квалификация
„магистър- фармацевт“ също е издадено от зам. министър на здравеопазването,
именно последният е компетентния орган да издаде последващ акт в производство
по чл. 99 от АПК.
Не
се споделят доводите на жалбоподателката, че административният орган издал акта
не разполага с възможност за иницииране на производство по чл. 99, т.2 от АПК,
а има такава единствено по отношение на т.1 от същата разпоредба. Внимателният
прочит на нормата на чл. 100 от АПК води на извод, че по отношение на
обстоятелствата визирани в чл. 99, т.2-т.7 от АПК инициативата за възобновяване на
производството може да изхожда, както от органите разполагащи с такава по
отношение на обстоятелствата по т.1 на същата разпоредба, така и по искане на страна в производството.
Ето защо издателят на акта разполага с възможност да възобнови производството
на посоченото в акта основание за това.
Настоящият
състав намира, че е бил спазен и срока по чл. 102, ал.2 от АПК за възобновяване
на производството, доколкото от доказателствата по делото се установява, че
обстоятелствата станали причина за това са станали известни на органа, след
депозирането им с писмо вх. №66-00-58/18.07.2019г.,
а изпратеното от орган писмо изх. № 66-00-58/19.09.2019г. до жалбоподателката
инкорпориращо изричната воля на административния орган за възобновяване на
административното производство по издаване на влязлото в сила удостоверение №
К/ФАРМ- 10-2 от 29.11.2010г. е изпратено именно в рамките на този срок. Имайки
предвид изпратеното до Н.Б. писмо вх. №66-00-58/18.07.2019г., с което същата е
била уведомена за започване на производство по реда на чл. 99, т.2 от АПК,
доводите за допуснато нарушение по чл. 26 от АПК следва да се определят, като
некореспондиращи с доказателствата по делото.
Независимо
от изложеното до тук, настоящият състав намира оспореният административен акт за
постановен при липсата на мотиви относими към конкретното производство, при
допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на материалноправните
предпоставки за неговото издаване, съставляващи основание за отмяна на акта по
смисъла на чл. 146, т.2, т. 3 и т.4 от АПК.
Съдът
намира за основателни изложените от жалбоподателя аргументи за издаване на
процесния акт при липса на релевантни мотиви. Обжалваната заповед № РД – 18-5
от 11.03.2020г. на заместник – министър Б. П. е издадена след възобновяване на
административно производство по издаване на влязъл в сила административен акт -
удостоверение № К/ ФАРМ-10-2 от 29.11.2010г., за което обстоятелство Н.Б. е
уведомена с писмо изх. № 66-00-58/19.09.2019г./л. 33-34/. Изложените в акта
правни и фактически основания обаче са относими единствено и само към наличието
на предпоставки за възобновяване на процесното производство, но не и към отмяна
на посоченото в него удостоверение, в каквато насока е изразената с диспозитива
на акта воля на административния орган.
След
възприемане на наличните по чл. 99, т.2 от АПК предпоставки за възобновяване на
процесното административно производство, за органа е съществувало задължение да
обоснове наличието или липсата на визираните в специалния закон – ЗППК
предпоставки за издаване на отмененото удостоверение. Едва при личното
установяване липсата на такива предпоставки е следвало да отмени издаденото
вече удостоверение и да постанови отказ за признаване на професионална
квалификация по сезиралото органа заявление. В оспореният акт липсват изложени,
относими към производството по признаване на професионална квалификация
фактически твърдения, а именно че заявителя не е придобила съответната
професионална квалификация.
Възобновяването на едно административно
производство означава поставянето наново за решаване на въпрос, вече разрешен в
хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем
административен акт. В този смисъл възобновяването е преодоляване на тъй
наречената "формална законна сила" на административните актове и
означава, че отново ще бъдат разгледани материалноправните въпроси, които са
били основен предмет на производството и са решени с издадения административен
акт. В хода на възобновеното производство за органа съществува задължение по силата на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от АПК да установи относимите в производството факти. Това установяване следва да
бъде извършено в хода на самото производство.
В
конкретния случай, липсва установяване от страна на органа на релевантните за
издаване на процесното удостоверение факти. Всички доказателства обсъдени от
органа в оспорения акт са били събрани извън хода на възобновеното
производство, доколкото настоящата инстанция възприема, че последното
обстоятелство е настъпило на 19.09.2019г., след като на жалбоподателката е
изпратено писмо сочещо изричната воля на органа за това.
Последното води на извод, че
административният орган не е спазил императивните процесуални правила на
специалните разпоредби уреждащи процесната процедура. Всички обсъдени от органа
доказателства в оспорения акт са послужили на органа, като основание да
възобнови производството по реда на чл. 99, т.2 от АПК, но същите не биха могли
да служат за постановяване на нов акт по същество доколкото не са били събрани
в хода на възобновеното производство, а преди това. Последното води на извод,
че имено в нарушение на процесуалните правила, специално създадената по реда на
чл. 79 от ЗППК, Комисия е разглеждала процесното заявление на свои заседания
проведени съответно на 10.05.2019г. и на 01.08.2019г., преди да е налице
възобновено производство, в хода на което същата комисия разполага с визираните
в разпоредбата на чл. 80 от ЗППК правомощия.
Последното води на извод и за издаване
на процесния акт при нарушение на материалния закон, предвид постановяването му
при липса на надлежно събрани в хода на възобновеното производство
доказателства за относимите факти и обстоятелства.
При така изложеното жалбата срещу Заповед №РД-18-5/11.03.2020г., издадена от
Заместник-Министър на здравеопазването се явява основателна, предвид което
оспореният акт следва да бъде отменен.
При този изход на спора, съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, жалбоподателката има право на разноски. Същите
следва да бъдат уважени само до размера на внесената ДТ от 10 лв., доколкото по
делото не се представят доказателства за реално заплащане на претендираните
разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000 лв.
Водим от горното, Административен съд –Хасково, на основание чл.
172, ал. 2, предл. първо от АПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №РД-18-5/11.03.2020г., издадена от
Заместник-Министър на здравеопазването, с която се отменя изцяло Удостоверение №К/ФАРМ-10-2 от
29.11.2010г. за признаване на професионална квалификация „магистър-фармацевт“
на Н.Н.Б.
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Н.Н.Б. сумата от 10 /десет/
лева, представляваща направените от лицето разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението му пред Върховния административен
съд на Република България.
Съдия: