Решение по дело №558/2019 на Административен съд - Ловеч

 

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     № ……

 

               гр. Ловеч, 01.12.2022 г.

 

               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

при секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 558/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Административното дело е образувано по жалба от „Петрол“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, представлявано заедно от изпълнителните директори и законни представители на дружеството М.Д. и Г.Т. чрез адв. К.А. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-545-0345933 от 22.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в  ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – бензиностанция 1132, находящ се в с. Лозенец, общ. Стралджа, ул. „Георги Димитров“ № 10, стопанисван от: „Петрол“ АД с ЕИК ********* и забрана за достъп до тях за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186 ал.1, т.1, буква „г“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В жалбата се сочи, че не се установява, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, като в този са навадени доводи за нищожност на същата. На следващо място, жалбоподателят счита, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона и противоречи на законоустановените цели на административната принуда. Излага, че процесната ПАМ е в противоречие с чл. 6 от АПК. Развива доводи, че наложената със заповедта ПАМ не изпълнява предвидената в чл. 22 от ЗАНН превантивна функция. Жалбоподателят счита, че не е извършено нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, доколкото съответните данни са подадени от дружеството.

В заключение се иска от съда да прогласи нищожността на обжалваната заповед или същата да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата на заявените в нея основания.

Ответникът по делото – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален Контрол“ (ГДФК) в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите – редовно призован – не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 15.10.2019 г. органи по приходите от ГДФК при ЦУ на НАП, съвместно с органи на БИМ извършили проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция 1132, находящ се в с. Лозенец, общ. Стралджа, ул. „Георги Димитров“ № 10, стопанисван от „Петрол“ АД.

При проверката било констатирано, че търговецът в качеството си  на лице по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС не подава данни в НАП за доставката и движението на доставените/продадените количества течни горива. Органите по приходите приели за установено също, че в търговския обект има монтирано и работещо към момента на проверката, регистрирано в НАП ЕСФП модел NEXUS, с ИН  на ФУ: BN008255 и ФП № 51009125. Изведен бил дневен финансов „Z“ отчет от ФУ № **********/15.10.2019 г. Според констатациите на проверяващия екип, била направена и съпоставка за постъпила в НАП информация, подадена от ЕСФП в търговския обект, с данните от предоставения от задълженото лице „Z“ отчет № **********/15.10.2019 г. Установено било още, че след получена справка от отдел „Селекция“ са зададени 3 задачи за получена информация от „Z“ отчет и отчети от НИС (нивомерна измервателна система) за налични количества гориво, за които няма постъпили данни в НАП.

Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА бланков № 0345933 от 15.10.2019 г. (л. 27-29).

Въз основа на съставения протокол началникът на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил на оспорващото дружество ПАМ запечатване на търговски обект – бензиностанция 1132, находящ се в с. Лозенец, общ. Стралджа, ул. „Георги Димитров“ № 10, стопанисван от „Петрол“ АД, като е постановил и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

Административният орган приел, че дружеството не е спазило реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС към НАП, като с това е приел за изпълнен състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС. Посочена е за нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

В мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване се излага, че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, вида и характера на търговската дейност.

В резултат на проверката бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия AN № F520373 от 30.10.2019 г. (л. 35-37).

По делото от оспорващия е представено писмено становище от продуктов мениджър в „СИС Технология“ АД – производител на ЕСФП Нексус 8, относно неизпратените дневни финансови отчети към сървърите на НАП от ЕСФП Нексус 8 на обект „Бензиностанция Петрол 1132“ с адрес: с. Лозенец, собственост на „Петрол“ АД (л. 99). В същото се сочи, че на 15.10.2019 г. по време на проверката са били разгледани записите на логовете, записани от системата на обекта, за да се установи причината за не изпращането на дневните финансови отчети към сървърите на НАП. От прегледа на данните се установило, че дневните финансови отчети с номера 1, 2, 3 и 4, отпечатани на дата 20.08.2019 г., по време на подмяната на ЕСФП Нексус 6 с ЕСФП Нексус 8 и въвеждането в експлоатация на последната са отпечатани от фискалното устройство с дата 01.01.2010 г. и час от същата дата. Установено е, че причината е, че по време на въвеждане в експлоатация била пропусната стъпката по сверяване на системната дата и час на фискалното устройство. След констатиране на пропуска, сервизен техник е извършил своевременно сверяване на системната дата и час на фискалното устройство. С оглед на това, дневен финансов отчет номер 5 и следващите номера са с коректни дата и час. Направено е и уточнение, че старите дати на отчети 1, 2, 3 и 4 могат да бъдат проверени върху разпечатките им в касовата книга на обекта. Копия от същите са приложени на л.100-197 от делото.

По-нататък в становището се пояснява, че автоматичният алгоритъм за изпращане на данни за дневните финансови отчети към сървъра на НАП на данъчния терминал на ФУ на ЕСФП Нексус 8 е такъв, че отчетите се изпращат по нарастващ номер и за да се изпрати следващ отчет трябва данъчният терминал на ФУ да получи потвърждение, че предният номер е изпратен успешно. Поради твърде старата дата на отчети с номера 1, 2, 3 и 4, сървърът на НАП е отказал да получи данните, което е довело до невъзможност за автоматичното изпращане на следващите отчети. След като грешката е била установена, сервизният техник, присъствал на проверката е стартирал сервизната програма, използвана за въвеждане в експлоатация и сервизна поддръжка на ФУ и данъчен терминал и е стартирал ръчно команда за изпращане на натрупаните в данъчен терминал дневни финансови отчети, като това е била причината за едновременното изпращане на всички натрупани отчети с валидна дата.

По делото са разпитани като свидетели Тодорка .С. – управител на бензиностанцията, по отношение на която е постановена процесната ПАМ, както и Симеон В. – сервизен специалист от фирмата, обслужваща софтуера на бензиностанцията, присъствал на проверката на 15.10.2019 г.

В показанията си св. .С. сочи, че при приключване на работа със софтуера на монитора се изписвало „успешно приключен ден“ и „успешно предадени данни“.

От изложеното от св. В. се установява, че от софтуера на обекта не може да се установи дали НАП получава Z отчетите, или не, както и че непосредствено след като в хода на проверката се констатирало, че НАП не получава тези отчети, се свързал със служител на производителя на софтуера, който в рамките на 10-15 минути отстранил проблема. Свидетелят подчертава, че е невъзможно да се разбере, нито дали системата подава някакви индикации дали отчетът е изпратен до приходната администрация, или не.

С административната преписка е приложена и заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 77-78), от която се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

    Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.  Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. (л. 77-78) Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Даниел Вълканов - началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителният директор на НАП. Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. От Заповед № 2106/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 79) се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й Даниел Вълканов е бил преназначен на длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № ФК-545-0345933 от 22.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК. Предвид това, съдът не споделя изтъкнатите в жалбата доводи за нищожност на оспорваната заповед.

Същата е в писмена форма и е мотивирана - съдържа конкретни фактически и правни основания въз основа, на които е издадена в т. ч. и за продължителността на срока. Доколко те са съответни на релевантната нормативна уредба и на доказателствата по делото е въпрос на материална законосъобразност на акта.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът намира, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС (в приложимата редакция към дата на издаване на процесната заповед - изм. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите.

Съгласно нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, чийто състав е посочен като нарушен в обжалваната заповед, всяко лице по ал. 1 от същия член, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

В конкретния случай заповедта е издадена за това, че „Петрол“ АД не е изпълнявало тези задължения.

Същевременно обаче не се установява, че обстоятелството за недостигането до НАП на процесните отчети е било известно на оспорващото дружество, доколкото фискалното устройство, с което е бил оборудван обектът, не е имало функцията да визуализира евентуално неуспешно получаване на отчетите от  приходната администрация.

От друга страна, от събраните по делото доказателства се установява, че през целия посочен в оспорваната заповед период дружеството в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива, е въвело в експлоатация фискално устройство – Нексус 8, което има изградена дистанционна връзка с НАП, и е издавало дневни отчети (л. 100-197), което сочи, че от страна на дружеството стриктно са изпълнявани задълженията, произтичащи от данъчното законодателство и без да има индикации, че дистанционната връзка с НАП е неуспешна. От становището на дружеството, извършващо сервизно обслужване (л. 99) е видно, че дневните финансови отчети с номера 1, 2, 3 и 4, отпечатани на дата 20.08.2019 г., по време на подмяната на ЕСФП Нексус 6 с ЕСФП Нексус 8 и въвеждането в експлоатация на последната са отпечатани от фискалното устройство с дата 01.01.2010 г. и час от същата дата. Установено е, че причината е, че по време на въвеждане в експлоатация била пропусната стъпката по сверяване на системната дата и час на фискалното устройство. Обстоятелство, което не зависи от действията на „Петрол“ АД.

Същевременно, административният орган не е представил доказателства, че неподаването на данните в НАП се дължи на неправомерно действие или манипулиране на фискалното устройство от страна на оспорващото дружество.

Ето защо съдът намира, че след като не е доказано по несъмнен и безспорен начин, че дружеството е извършило административното нарушение, въз основа на което с оспорената заповед му е наложена принудителната административна мярка, то същата се явява материално незаконосъобразна.

Дори и да се приеме наличието на нарушение на правилото на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, то и последиците от него са отстранени преди издаване на обжалваната ЗНПАМ, като в процесния случай последиците от нарушението са отстранени още в деня на проверката 15.10.2019 г. и преди издаването на обжалваната ЗНПАМ на 22.10.2019 г. Оспорващият е предприел действия за отстраняване на нарушението и недопускане на други такива като сервизен техник от фирмата, осигуряваща техническата поддръжка на инсталирания в търговския обект софтуер, е извършил своевременно сверяване на системната дата и час на фискалното устройство. С оглед на това, дневен финансов отчет номер 5 и следващите номера са с коректни дата и час. Тези обстоятелства се удостоверяват както от приложените по делото разпечатки от касовата книга на обекта (л.100-197 от делото), така и от показания на св. В..

Видно от всички писмени и гласни доказателства, а и няма спор, че дружеството обективно не е имало информация и не е могло да знае, че за посочения в заповедта процесен период дневните финансови отчети са отпечатвани, изпращани са от служителите на дружеството, но не са пристигали в сървъра на НАП, поради технически проблем, който е бил неизвестен на служителите на дружеството-жалбоподател до датата на проверката на 15.10.2019 г. Като причината поради, която не била осъществена дистанционна връзка с НАП за процесния период не е свързана с пропуск в създадената организация в търговския обект и не се дължи на пропуск  от страна на персонала на „Петрол“ АД, а се дължи на технически проблем.

В случая е било обективно невъзможно да се установи обстоятелството, че в процесния период не са подавани данни от дневните отчети до НАП. Съгласно приложеното становище от „СИС Технология“ АД, фискалното устройство не е имало възможност да визуализира установената нередност, че дневните отчети не са достигали в НАП. С оглед факта, че е направено възстановяване на конфигурацията и са изпратени всички отчети от данъчния терминал към сървъра на НАП още в деня на проверката, то безспорно към момента на издаването на процесната заповед, не са били налице предпоставките, обуславящи налагането на ПАМ, доколкото към момента на постановяването й, нито е имало административно нарушение, което да бъде преустановено, нито са били налице някакви вредни последици, които да бъдат предотвратени.

След като легитимно признатите цели на принудителната административна мярка вече са били изпълнени към датата на издаването на заповедта за ПАМ, то налагането придобива характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

С оглед гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед, с която на „Петрол“ АД е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

За пълнота, макар че не се отразява на изхода на спора, съдът следва да посочи, че възражението на жалбоподателя, касаещо издаването на процесната ПАМ преди съставянето на АУАН за същото нарушение, е неоснователно. Неиздаването на АУАН преди налагане на ПАМ, не може да бъде основание за незаконосъобразност на мярката. ПАМ от вида на процесната, по аргумент от разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Производството по прилагането й е различно и самостоятелно от това по ангажиране на административно наказателната отговорност на субекта по реда и условията на ЗАНН за извършено административно нарушение по ЗДДС. Двете производства не са обусловени едно от друго, респективно не са във връзка на преюдициалност. В този смисъл, образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагане на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговския обект. Разпоредбите на чл. 186 - чл. 188 от ЗДДС, регламентиращи прилагането на ПАМ, не задължават административният орган да установи нарушението единствено посредством съставен АУАН по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.

Предвид факта, че искането за присъждане на разноски не е направено своевременно (арг. чл.80 от ГПК, вр. чл.144 от АПК) в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, в което заседание процесуалният представител на жалбоподателя се е явил, а едва в писмени бележки с вх. № 819/09.03.2021 г. в АдмС Ловеч, то същото следва да бъде оставено без разглеждане. С приключването на устните състезания пред съответната инстанция възможността за представяне на доказателства на направените разноски за адвокат за същата инстанция се преклудира. В този смисъл е  Определение № 8329/29.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № № 8331/2022 г.

   По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Анотирана съдебна практика

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-545-0345933 от 22.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в  ЦУ на НАП.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

                                                           

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:Анотирана съдебна практика