№ 66
гр. Плевен, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430201192 по описа за 2023
година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, обл. Варна, бул.
„Мария Луиза“ № 9, представлявано от Изпълнителния Директор С. И. Д.
против Електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение,
установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
т2 от Закона за пътищата № ********** , с който на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата е наложил на
„ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение по чл.
102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш, като се
излагат подробни съображения в тази насока.
Жалбоподателя, редовно призован, се представлява от процесуален
представител адв. Г. Г. от АК – Плевен. Адвокат Г. моли съда да отмени изцяло
издадения електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен.
Административно-наказващият орган Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.
София, редовно призован, се представлява от юрк.С. И.а , който моли съда да
потвърди издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическа обстановка:
1
Жалбата е допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че
жалбата е подадена в срок. Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №********** е ангажирана
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя за това, че на
26.03.2021Г., в 11:39 часа, е установено нарушение №
BF48EE802DEE6A9FE053041F160A0516., с ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ,
регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 18000,
брой оси 2. екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община
Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471. с посока Нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.
Актът-ЕФ е постановен на 26.03.2021 -нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата.
Съдът констатира, че са налице основания за отмяна на ЕФ.
На първо място описаното в електронния фиш не отговора на действителното
правно положение.Видно и от назначената съдебно –техническа експертиза
стр.10 от същата се вижда,че има платени ТОЛ такси при преминаването на
въпросното ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ, регистрационен номер *** и подадени
тол декларации за периода 25.03.21г до 27.03.21г ,като нарушението което е
описано в ЕФ е на 26.03.21г .Камиона има преминаване и са платени тол
таксите.
Следва да бъде отбелязано, че административното наказване чрез издаване на
ЕФ съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите
такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП,
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административноинформационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. Според мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №
1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС, Електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
а от гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ
притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Съдът намира, че макар в цитираното Тълкувателно решение да са засегнати
въпроси, свързани с издаваните по реда на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП Електронни
2
фишове, развитите от страна на висшата съдебна инстанция съображения,
следва да намерят приложение и по отношение на Електронните фишове,
издавани на основание чл.189ж ал.1 ЗДвП – както предвид същественото
сходство в регламентираните обществени отношения, така и предвид
същественото сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП.
Съдът обаче намира, че при издаването на ЕФ е допуснат неотстраним порок,
който обуславя незаконосъобразността на обжалвания властнически акт. Пред
Съда на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е образувано дело C61/23 с предмет -
преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС, от страна на
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ХАСКОВО. Последният спрял производството
по к.а.нд. №997/2022г., образувано срещу Решение на РС-СВИЛЕНГРАД, с
което бил потвърден Електронен фиш, издаден от страна на АПИ, с който на
„ЕКОСТРОЙ" ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 2500
лв., на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП. Пред висшата съдебна
институция на ЕС бил поставен въпроса „Дали нормата на чл. 9а от Директива
[1999/62] трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на
националните разпоредби, приети по тази директива, не допуска[...]
национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер
за нарушенията на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е
предвидена възможност за освобождаване от административно наказателна
отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса"“. Във връзка с
така образуваното пред СЕС производство по преюдициално запитване – и
обвързаността на отговора по така поставения въпрос от страна на АС-
ХАСКОВО, с всички производства, имащи за предмет наложени
глоби/имуществени санкции във фиксиран размер, за нарушения на правилата
относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера
на таксата за ползване на пътната инфраструктура - със съответно
Определение, по аргумент от чл.290 ал.1 вр. с чл.25 ал.1 т.4 НПК,
производството по настоящото дело, беше спряно. Предвид обстоятелството,
че е налице Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по
дело C-61/23 (Екострой" ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура"),
производството по настоящото дело, беше възобновено. Съобразно същото
Решение, „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
3
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса " с фиксиран размер.“. Видно е, че според Съда на ЕС,
от гледна точка на изискванията, предвидени в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., не е допустима
национална правна уредба, регламентиращи система от наказания /глоба или
имуществена санкция/ във фиксиран размер – без оглед характера и тежестта
на извършеното административно нарушение и независимо дали е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане
на т.нар. „компенсаторна такса“. Налага се да бъде отбелязано, че независимо
как бива възприемана тълкувателната дейност на СЕС /в т.ч. – от гледна точка
на нейния по същество, нормотворчески характер/, същата няма как да не
бъде взета предвид, тъй като е безспорно, че тя представлява основен
източник на правото на ЕС. Наред с това, принципът на примат на съюзното
право, над това на държавите членки е една от същностните характеристики
на съюзното право /CJCE, 14 dec. 1991, Avis 1/91 Espace economique Rec. I-
6079/. Също така, следва да бъде подчертано, че „Националният съд,
натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на
своята компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми,
като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.“ /Решение
на Съда от 9 март 1978 г. # Administration des finances de l'État срещу Société
anonyme Simmenthal. # Искане за преюдициално заключение: Pretura di Susa -
Италия. # Дело 106/77./.
Съобразно изложеното дотук и при отчитане предмета на настоящото дело,
налага се единствено възможният извод, че разпоредбите на чл.187а ал.2 т.3
вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, съобразно които на
„ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна, обл. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, представлявано
от Изпълнителния Директор С. И. Д. е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по
смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП, няма как да намерят приложение, от една страна,
предвид противоречието им с Правото на ЕС /в частност – чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/, а от друга – предвид
принципа на примат на Правото на ЕС над националното право на държавите
членки.
Следователно, обжалваната имуществена санкция, се явява лишена от своето
правно основание, т.е. наложено е без правно основание, а оттук – и
процесният Електронен фиш, като незаконосъобразен, подлежи на отмяна.
Ирелевантно е, че към момента на издаване на ЕФ, обсъжданото Решение на
СЕС все още не е било налице, тъй като точния смисъл на изискванията,
предвидени в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
4
Съвета от 17 юни 1999 година, се разкрива именно със същото Решение, а
несъобразеността на националната правна уредба със съюзното право, макар и
към минал момент, няма как да съставлява аргумент за неговото неприлагане,
в т.ч. – частично и неточно прилагане.
Ето защо, обсъждането на другите съображения на жалбоподателя, както и
разглеждането на процесния казус по същество, се явяват напълно
безпредметни: обжалваният ЕФ подлежи на безусловна отмяна, като издаден
без правно основание, в противоречие с Правото на ЕС.
По разноските:При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител.
Размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За
определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните
обстоятелства:
- към момента на сключване на договора 15.05.2023 г. и към момента на
провеждане на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска
защита и съдействие -на 13.07.2023г е в сила нова редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 400
лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство в едно
открито съдебно заседание.
- фактическата и правна сложност на делото.
Констатира се, че процесния случай не поставя за обсъждане непознати
въпроси по приложението на материалния и процесуалния закон. По делото са
проведени пет открити съдебно заседание. Изложени са доводи от адвоката в
жалбата и в съдебно заседание която е доста подробна и която той подържа за
отмяна на процесното наказателно постановление.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е
глоба в размер на 2500 лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да се присъди е 700,00 лева,както и сумата от
500лв за внесения от жалбоподетелят депозит за ВЛ по изготвената съдебно-
техническа експертиза.
Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и
същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от
адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за
сметка на държавен орган.
Мотивиран от гореизложеното Съдът и на исн.чл 63 от ЗАНН,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш №********** /26.03.21г за налагане на глоба
за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 т2 от Закона за пътищата № ********** , с който на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата
е наложил на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление – гр. Варна, обл. Варна, бул. „Мария Луиза“
№ 9, представлявано от Изпълнителния Директор С. И. Д., административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено
нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция Агенция Пътна Инфраструктура-гр. София на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 38 от ЗАдв. да ЗАПЛАТИ на„ОКТОПОД
ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление –
гр. Варна, обл. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, представлявано от
Изпълнителния Директор С. И. Д. от сумата от 700,00 /седемстин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие и
500лв за внесения от жалбоподателят депозит за ВЛ по изготвената съдебно-
техническа експертиза.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6