№ 122
гр. Л. 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310200976 по описа за 2024 година
С наказателно постановление №24-0906-000739/29.10.2024 година издадено от Д.П.Д. –
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л. упълномощен с МЗ №8121з-1632 от
02.12.2021 год., са наложени на Е. К. Т., с ЕГН **********, точен адрес С.Ч., УЛ.П., № 11, на
основание ЧЛ.182 АЛ.5 ВР.АЛ.2 Т.4. от ЗДвП - глоба в размер на 600лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца ВЪВ ВРЪЗКА С УСТАНОВЕНИТЕ ДАННИ ЗА
ИЗВЪРШЕНО В УСЛОВИЯТА НА СИСТЕМНОСТ НАРУШЕНИЕ, НА ОСН.ЧЛ.52, АЛ.4
ОТ ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ (ЗАНН) КЪМ
АНП Е ПРИЛОЖЕНА СПРАВКА ЗА НАЛАГАНИТЕ НАКАЗАНИЯ НА ЛИЦЕТО.
УСТАНОВЕНИ СА ВЛЕЗЛИ В СИЛА НА 12.10.2023Г. ЕЛЕКТРОННИ ФИШОВЕ СЕРИЯ К
С НОМЕРА 7252475, 7534602, 7560482 И 7672066, ПОТВЪРЖДАВАЩИ ПО БЕЗСПОРЕН
НАЧИН (ВЪВ ВР.С ЧЛ.53, АЛ.2 ОТ ЗАНН), ЧЕ НАРУШЕНИЕТО ОПИСАНО В АУАН Е В
УСЛОВИЯТА НА СИСТЕМНОСТ, за това, за това, че на 20.05.2024 г. в 00:38 часа, в
община Л. на път ПЪРВИ КЛАС № 4 като Водач на лек автомобил, ИВЕКО 35Е8, ...,
БЪЛГАРИ, при обстоятелства: За това, че на 20.05.2024 г. в 00:38:21 часа на ПП I-4, км
65+700, с посока на движение към гр. София, е управлявал собствения си товарен автомобил
ИВЕКО 35Е8, с peг. № ..., със скорост 98 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч,
въведено с ПЗ В-26. Превишението от 38 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, е
констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №00305904964В, заснемаща
и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, и е показано
на водача със снимков материал № 20240520003821, радар №107С499А01080023.
Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни
фишове серия К, № 7672066, влязъл в сила на 12.10.2023 г, серия К, № 7252475, влязъл в
сила на 12.10.2023 г. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21г, с нарушение № 29532 в
отсъствието на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП
от водача на МПС, е извършил: 1. ВР.ЧЛ.21 АЛ.1 ВОДАЧ СИСТЕМНО ПРЕВИШАВАЩ
РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ, ИЗВЪН НАСЕЛЕНО МЯСТО ОТ 31 ДО 40
КМ/Ч., с което виновно е нарушил/а чл.21 ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Е. К. Т., който го
1
обжалва в срок и моли същото да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните превила и материалния закон. Счита, че издаденото Наказателното
постановление е съставено в нарушение на материалния и процесуалния закони, а именно:
Закона за движение по пътищата и ЗАНН. Излага, че е налице противоречие с материалния
закон, поради което счита, че същото се явява необосновано и незаконосъобразно. Излага, че
при връчване на АУАН не му е предявен снимков материал, от който да е видно, че
действително той е управлявал на процесната дата автомобила. На следващо място - счита,
че вмененото му в наказателното постановление деяние, като „системно", е неоснователно,
неправилно и незаконосъобразно, тъй като съгласно разпоредбата на § 6, т.62 от ДР на ЗДвП,
„системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в
сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.". А в атакуваното наказателно
постановление е отразено, че административно-наказващият орган е приел, че деянието му
се явява „системно" при влезли в законна сила само на два електронни фиша, а именно:
електронен фиш серия К, № 7672066, влязъл в законна сила на 12.10.2023 г. и електронен
фиш серия К, № 7252475, влязъл в законна сила на 12.10.2023 г., т.е. след влизането в
законна сила на същите няма други наказания, освен процесното, за да се приеме, че е
налице „системност" по смисъла на пар.6, т.62 от ДР на ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призован, се е явил адв. М. от САК, който моли съда да отмени обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно. Прилага писмени бележки в които е изложил аргументи са
отмяната на обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски.
Издателят на обжалваното НП – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с
което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да потвърди
обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, моли
съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че
бъде уважена жалбата и отменено обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.
И. С., В. Р. Д., П. Д. П. и А. Е.ов Т., както и становището на процесуалният представител на
жалбоподателя и депозираните от него писмени бележки, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 26.07.2024 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с
бл. №0504387 от св. В. Р. Д., в присъствието на св. С. И. С. и св. П. Д. П. против Е. К. Т., с
ЕГН **********, точен адрес С. Ч., УЛ.П., № 11, за това, че на 20.05.2024 г. в 00:38:21 часа
на ПП I-4, км 65+700, с посока на движение към гр. София, е управлявал собствения си
товарен автомобил ИВЕКО 35Е8, с peг. № ..., със скорост 98 км/ч при максимално разрешена
скорост 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26. Превишението от 38 км/ч, след приспаднат толеранс от
минус 3 км/ч, е констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400
№00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен
номер на МПС, и е показано на водача със снимков материал № 20240520003821, радар
№107С499А01080023. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в
сила електронни фишове серия К, № 7672066, влязъл в сила на 12.10.2023 г, серия К, №
7252475, влязъл в сила на 12.10.2023 г. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21г, с
нарушение № 29532 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и попълнена
декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което виновно е нарушил/а чл.21 ал. 2 от
ЗДвП.
В акта в графа иззети доказателства е посочено – преписка №906р-1627/2021 г. –
нарушение №29532. По съставения акт жалбоподателят, не е вписал възражения. АУАН е
съставен в отсъствие на жалбоподателя и е подписан от него на 07.10.2024 г., когато му е
2
бил връчен и препис от него.
Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това
жалбата е процесуално допустима.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване
Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно
връчено лично на нарушителя на 30.10.2024 г. съгласно отбелязването направено в текста на
НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното:
От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на първокласен път І-4 (София
– Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана
стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS
400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена скорост на участник в пътното
движение, като го заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете
посоки автомобили, както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока
гр.София. По този начин, не се налагало на място полицейските служители да спират за
проверка автомобил, който е бил засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в
полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за
собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите. На
20.05.2024 г., системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока
гр.София със скорост от 98 км/ч т.а. Ивеко 35Е8, с рег. № .... В този участък от пътя имало
въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената
схема за организацията на движението в пътния участък. В последствие, видеозаписа от
системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Л. където от видеоклип
№29532 установили, че засечената в 00.38.21 часа на 20.05.2024 г. скорост от 102 км/час била
от т.а. Ивеко 35Е8, с рег. № .... От тази скорост служителят на полицията приспаднал 3 %
толеранс, като така, наказуемата скорост била изчислена на 98 км/час. След справка в
централната база данни на КАТ /л.17/, се установило, че собственик на автомобила е
жалбоподателя Е. К. Т., на който била предоставена да попълни декларация по чл.188, ал.1
от ЗДвП, в която последния посочил, че именно той на процесните дата, час и място е
управлявал процесния автомобил. С оглед на което на жалбоподателя била отправена
3
показана за актосъставяне и след като последния не се явил процесния АУАН бил съставен в
негово отсъствие за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. С.,
В. Р. Д. и П. Д. П., които пресъздават свои непосредствени възприятия, при обработването
на снимков материал снимков материал № 20240520003821, заснет със стационарна камера
SITRAFFIC Lynx ERS400 №00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на
нарушението и регистрационен номер на МПС - радар №107С499А01080023. Именно от
този снимков материал, приложен и приет като доказателство по делото, се установява, че
процесното МПС на посочените в акта и НП дата, място и час се е движило с превишена
скорост от 98 км.ч., при максимално разрешена скорост с процесния участък от 60 км.ч.,
въведено в п.з. В-26. В подкрепа на показанията на тримата свидетели са и приетите и
вложени като доказателства по делото – снимков материал, справка от централната база на
КАТ за процесния лек автомобил, 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП попълнена от
жалбоподателя Е. Т., 1 брой покана относно съставяне на АУАН, съгласно чл.40, ал.1 от
ЗАНН, връчена на жалбоподателя на 24.06.2024 г., удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, издадено от БИМ, Протокол от проверка №106-СГ-ИСИС/21.07.2023 г., схема на
пътния участък, справка за нарушител, ел. фишове К/7672066 и серия К/7252475, извадки от
АИС АНД, от които извадки е видно, че и двата ЕФ са платени и са влезли в законна сила.
Безспорно установено е по делото, че скоростта от 98 км.ч. е засечена с техническо
средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е
извършено процесното нарушение –20.05.2024 г. срокът на валидност на одобряването на
използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени
доказателства, в частност Протокол от проверка №106-СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на ГД
„МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и
че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая
техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата
за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от
лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при
последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с
изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото,
а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за
процесния участък от пътя.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна последния като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на
ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 98 км.ч. след
отчетен толеранс от минус 3 км. в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не
е трябвало да се превишава е била 60 км.ч., въведена с п.з. В-26, от което следва, че при
издаване на обжалваното НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка при
използването на техническото средство.
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за избиране стойността на
скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е движил в участък, за който
4
е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26, не е следвало да надвишава 60 км.ч.
Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите С. И. С., В. Р.
Д. и П. Д. П. и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че както актосъставителят така в последствие и АНО са дали
правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от
ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със
скорост над разрешената, в участък от пътя, за който важи ограничение от 60 км.ч., въведено
с п.з. В-26.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост
или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване,
е видно, че на посочените в НП дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото
от административно - наказващият орган нарушение.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира в хода на административно
наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Обстоятелството, че на
процесната дата именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало процесния
автомобил се установява от приетата и вложена като доказателство по делото 1 бр.
декларации по чл.188 от ЗДвП, от която е видно, че последния собственоръчно е декларирал,
като собственик на процесния л.а., че на процесната дата, час и място именно той е
управлявал л.а. с превишена скорост. Цитираната по - горе декларация, както в хода на
административно наказателното производство, така и в хода на съдебното производство не
беше оспорена от страните, поради което съдът приема, че декларираните в последната
обстоятелства отговарят на истината и че правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност именно на жалбоподателя Т..
Съдът не дава вяра на твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя,
че с оглед проведения в съдебно заседание разпит на доведения от жалбоподателя свидетел
– А. Е.ов Т., посочващ себе си като водач на МПС-то и ангажираните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства - /копие на заверено копие №********** за международен
автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение за МПС с рег.
№..., договор за наем на МПС от 02.01.2024 г. сключен между Е. К. Т. и „...“ ЕООД, оригинал
на пътен лист №570564 от 19.05.2024 год., ЧМР от 19.05.2024 год. за МПС с рег. №...,
извлечение от дигиталната карта на водач/, последния е извършител на деянието и следва
5
той да носи административно – наказателната отговорност за процесното нарушение, а не
жалбоподателят. До този свои извод съдът стигна, вземайки предвид разпоредбата на
чл.188, ал.1 от ЗДвП, с която е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС
носи административно-наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е
предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на
управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на
това МПС, преди съставяне на АУАН и издаване на НП. В процесния случай
жалбоподателят е упражнил правата си по чл.188, ал.1 от ЗДвП, посредством депозиране на
писмена декларация в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи, преди съставяне на процесния АУАН, в която е посочил себе си като
лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място. С оглед на
изложеното не може да бъде споделен извода, че е оборена презумпцията по чл. 188 и сл. от
ЗДвП. Видно от ангажираните в хода на съдебното следствие писмени доказателства,
жалбоподателя едва в хода на съдебното следствие се е досетил, че на 02.01.2024 г. е отдал
процесното МПС на „...“, ЕООД, както и че на процесната дата и в процесния час не той а
друго лице е управлявало процесното МПС, а той управлявал друго МПС по друг маршрут,
в която връзка е представил пътен лист №570564.
Съдът вземайки предвид изрично посоченото в разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП,
че „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря
за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.“, както и съобразявайки обстоятелството, че в случая, видно от представените по
делото писмени доказателства, след като е установено нарушението на жалбоподателя като
собственик на процесното МПС е била предоставена възможност да упражни правата си по
чл.188, ал.1 от ЗДвП и той ги е упражнил, като едва след като е декларирал, че той лично е
управлявал МПС на процесната дата, на същия е бил съставен процусния АУАН, по който
той не е възразил, намира, че въпреки ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства от страна на жалбоподателя не следва да се приема тезата на процесуалният
представител на жалбоподателя за меродавна. В конкретния случай твърдения за управление
на МПС-то от друго лице се навеждат едва пред съда, поради което и това възражение се
явява преклудирано. В случай, че се възприеме обратното становище би се достигнало до
невъзможност да се ангажира отговорността нито на собственика на МПС, нито на
посочения от него водач на същото. Ето защо, по мнение на настоящия съдебен състав в
случая не е оборена въведената с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП презумпция, че
собственикът на МПС носи административно-наказателна отговорност. Следва да се
подчертае, че декларацията се дава под страх от наказателна отговорност. Чрез нея
собственикът въвежда в процеса твърдения, изгодни за себе си и които изхождат от самия
него. Въпреки това именно поради наказателната отговорност, която се носи, тези изгодни
твърдения се ползват с доказателствена стойност. Не може да се приеме, че е без значение
дали твърдението, че автомобилът е бил управляван от друго лице, ще се направи с
нарочната писмена декларация по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, депозирана пред съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи или ще заяви за първи
път едва пред съда. Последното представлява единствено твърдение, но то вече не е
скрепено с наказателна отговорност, нито се ползва с доказателствена стойност. За да бъде
обезпечено разкриването на обективната истина, съдебната практика е изяснила, че за да
бъде освободен собственикът от наказателна отговорност, следва да представи в съвкупност
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи копие на
СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила, и то не едва в хода на
съдебното следствие а преди съставяне на АУАН и издаване на НП. Жалбоподателят не е
изпълнил това изискване. Напротив декларирал е, че именно той е управлявал МПС на
процесната дата. Не са налице основания той да бъде поставен в по - благоприятно
6
положение спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица, които
надлежно са доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна
отговорност, че съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на
дадена дата. По този начин не се размества доказателствената тежест в процеса. С оглед на
изложеното съдът не дава вяра на показанията на разпитания свидетел А. Е.ов Т., както и на
представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, цитирани по – горе,
тъй като същите не съответстват с останалия събран по делото доказателствен материал /в
това число писмената декларация по чл. 188, ал.1 от ЗДвП/.
Поради изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 от
ЗДвП не е оборена и за процесното нарушение правилно е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното моторно превозно средство.
При определяне на превишението съдът намира, че административно наказващия
орган правилно е взел предвид отклонението от 3 км./ч., което дава системата за контрол на
пътя, използвана в случая, и правилно е дал толеранс, като е посочил, че в случая е налице
превишение от 98 км.ч. С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен
начин извършването на нарушението, авторството и вината на жалбоподателят и приема за
неоснователни направените с жалбата възражения касаещи оспорването авторството на
процесното нарушение.
При съставянето на АУАН не е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно,
чл.34, ал.1 от ЗАНН „Не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически,
данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”. В случая видно от
събраните, приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в
частност 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, се установява, че собственикът на процесното
МПС е попълнил тази декларация на 24.06.2024 год., като обстоятелството, че именно
жалбоподателят, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост е станало
известно на актосъставителят едва на 24.06.2024 год. Именно от тази дата започва да тече и
предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на
обстоятелството, че АУАН е съставен на 26.07.2024 г. е спазен от актосъставителят.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени
с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги
намира за неоснователни и голословни.
По силата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за превишаване от 31 до 40 km/h - водача се
наказва с глоба 300 лв. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран в хипотезата
на чл. 182, ал. 5 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за системно нарушение. В § 6, т. 62 от
ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция за системно нарушение, когато е извършено три
или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. В атакуваното НП са посочени два електронни фиша, които
според наказващия орган определят процесното нарушение като системно. Първият ЕФ
серия К №7672066, е влязъл в сила на 12.10.2023 г. Нарушението по втория ЕФ серия К №
7252475 е извършено на 24.03.2023 г., т. е. преди влизането в сила на 12.10.2023 г. на ЕФ
серия К №7672066. Процесното нарушение е извършено на 20.05.2024 г. и е второ по ред, а
не трето след влизането в сила на първия ЕФ серия К №7672066 и не може да обуслови
извод за системност при извършването му.
В случая е налице хипотезата на чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за
повторно нарушение по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, тъй като се касае за същото по
7
вид нарушение, извършено в едногодишния срок от влизането в сила на 12.10.2023 г. на ЕФ
серия К №7672066, като наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер – 600.00 лева.
Доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, въз основа на които е
повдигнато административнонаказателното обвинение, съдът намира, че следва да се измени
основанието за налагане на санкцията като се приложи закон за по - леко наказуемо
нарушение - в случая това е състава на чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. В
същия смисъл е актуалната съдебна практика, включително и тълкувателна такава - ТР № 8
от 16.09.2021 г. на ВАС.
Както е посочено и по – горе, съдът намира, че санкционната норма, която следва да
намери приложение за описаното и доказано нарушение на скорост по чл. 21, ал.2 от ЗДвП е
тази на чл.182, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като превишението на
разрешената скорост при управление на процесното МПС на процесната дата, място и пътен
участък е с 38 км/час. Ето защо следва да се преквалифицира санкционната норма в такава
по чл.182, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП като се отмени наложеното на
жалбоподателя наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и
остане само наложеното му наказание глоба в размер на 600.00 лв., в който смисъл
атакуваното НП следва да бъде изменено.
Съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажно. Съгласно ТР № 1/2007 г. на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28
от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито
разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл.28, б.а от
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административно наказателната отговорност. С оглед
горните критерии съдът счита, че процесният случай по нищо не се отличава от типичните
нарушения от този вид, а освен това се касае и за извършено нарушение при условията на
повторност, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. При този изход на процеса следва да се уважи искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, като бъде осъден АНО да му заплати сумата от 700.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0906-000739/29.10.2024
година издадено от Д.П.Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.
8
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., с което са наложени на Е. К. Т., с ЕГН
**********, точен адрес С.Ч., УЛ.П., № 11, на основание ЧЛ.182 АЛ.5 ВР.АЛ.2 Т.4. от ЗДвП -
глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение
по чл.21 ал. 2 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл.182,
ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0906-000739/29.10.2024
година издадено от Д.П.Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., в частта, в която е наложено на
жалбоподателя Е. К. Т., с ЕГН **********, наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца“.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0906-000739/29.10.2024
година издадено от Д.П.Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., в частта, в която е наложено на
жалбоподателя Е. К. Т., с ЕГН **********, наказание глоба в размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи - Ловеч да
заплати на Е. К. Т., с ЕГН **********, сумата от 700.00 лева, представляваща направени по
делото разноски за адвокатска защита пред районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9