Решение по дело №2059/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 02.10.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  осемнадесети септември  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №2059 по описа за 2018 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК  от „В.П.“ ЕООД срещу  Н.Р.Н. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането следните суми по Заповед за изпълнение №3148/03.05.2017г., издадена по ч.гр.д. №5862/2017г. по описа на ВРС, 10 с., а именно: сумата от 246,41 лв./двеста четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга от 04.03.2013г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на депозиране на заявлението в съда – 21.03.2017г., до окончателно изплащане на вземането, представляващи непогасено задължение по договор за далекосъобщителна услуга, сключен между „БТК“ ЕАД и Н.Р.Н., с индивидуален клиентски номер №11582392001, което вземане е прехвърлено в полза на „В.П.“ ЕООД с договор за цесия от 20.02.2017г.

В исковата молба се твърди, че на 04.03.2013г. е сключен договор за далекосъобщителна услуга между „БТК“ ЕАД и Н.Р.Н., с индивидуален клиентски номер №11582392001, като въз основа на този договор е издадена фактура №**********/15.03.2014г за дължима сума в размер на 381,62 лв. /триста осемдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/, която след направени частични плащания се дължи сумата от 246,41 лв. /двеста четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/. Твърди се, че поради неизпълнение на облигационните задължения от страна на ответника, договорът е бил едностранно прекратен от доставчика на далекосъобщителната услуга, като е начислено обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Ищецът сключил договор за цесия на 20.02.2017г. с прехвърлител „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество е цесионер съгласно договор за цесия от 29.05.2015г. с цедент „БТК“ ЕАД. Длъжникът е уведомен за двете цесии от „С.Г. Груп“ ООД, като пълномощник на мобилния оператор за цесията от 29.05.2015г. и от свое име, в качеството си на цедент от 20.02.2017г. Ищецът твърди, че Н.Р.Н. не е изпълнил задълженията си по договора до датата на подаване на заявлението за Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, нито към момента на подаване на исковата молба.

         Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока, предвиден в чл. 131 ГПК, в който той оспорва твърдението, че е сключил договор с „БТК“ ЕАД. Твърди, че към датата на подписване на договора не е бил в България и подписът му е бил фалшифициран, както и че на посочения адрес не живее от 1990г. Н.Р. Тодоров посочва, че е подал жалба до МВР-Варна, Отдел „Икономическа полиция“, снети са показанията му и материал за графологична експертиза, както и че е подал жалба до Районна прокуратура – гр. Варна, с входящ номер №1814/2019г.

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

Представен е   Договор №541102560001082013-28342446 от дата 01.08.2013г., съгласно който мобилният оператор Виваком е предоставил на Н.Р.Н.  телекомуникационна услуга с абонаментен план Traffic Unlimited М +  за мобилен номер ********* за срок от 24 месеца, отчитан по клиентски №11582392001.

 Представен е   Договор №541102560001082013-28342196 от дата 01.08.2013г., съгласно който мобилният оператор Виваком е предоставил на Н.Р.Н.  телекомуникационна услуга с абонаментен план Maxicall M   за мобилен номер ********* за срок от 12 месеца, отчитан по клиентски №11582392001.

Издадена е Фактура №**********/15.03.2014г. за отчетен период 15.02.2014г. – 14.03.2014г. за сумата от 214.17 лева за мобилен номер **********.

Представени са ОУ на БТК за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез обществена електронна подвижна клетъчна мрежа в сила от 01.08.2016г.

С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015г. „БТК“ЕАД е прехвърлило на „СГ Груп“ООД вземания, описани в Проложение №1.1 и Приложение №1.2 ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности и с изтеклите лихви, ако има такива.

С Пълномощно „БТК“ЕАД е упълномощило „СГ Груп“ООД в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 29.05.2015г. да го представлява пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора при и при повод изпращане на уведомления по смисъла на чл.99,ал.3 ЗЗД и да подписва съответните уведомителни писма.

  С Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.02.2017г. „СГ Груп“ООД е прехвърлило на „В.п.“ ЕООД по договор, сключен на 29.05.2015г. с „БТК“ЕАД, като съгласно удостоверение от 02.02.2017г. е прехвърлено и вземането  спрямо Н.Р.Н.  в размер на 246.41 лева.  

Проведена е СГЕ, заключението по която е че подписът в е   Договор №541102560001082013-28342196 от дата 01.08.2013г. за мобилен номер *********  и заявление за приносимост за абонат е изпълнен от Н.Р.Н., а подписът в Договор №541102560001082013-28342446 от дата 01.08.2013г. за мобилен номер ********* не е изпълнен от Н.Р.Н..

  От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :                                

В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът в качеството му на цесионер следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка на ответницата с далекосъобщителния оператор, предоставянето респ. ползването на далекосъобщителни услуги в процесния период, размера на вземането, както и качеството си на цесионер. Ответникът следва да докаже наличието на  правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Ответникът оспорва наличието на сключен договор с “БТК”ЕАД. Във връзка с оспорване на подписите в представените от ищеца два договора е открито производство по чл.193 ГПК и е назначена СГЕ, която установява, че договорът за за мобилен номер *********  е подписан от ответника, а за мобилен номер ********* не е изпълнен от него.

Видно от представената фактура е, че процесната сума е начислена за  мобилен номер *********, който се установява, че въз основа на  Договор №541102560001082013-28342196 от дата 01.08.2013г. е бил предоставен за ползване от ответника.   Сумата се претендира като неустойка за предсрочно прекратяване на договор. Твърденията на ищеца са, че поради неизпълнение на облигационните задължения от страна на ответника, договорът е бил едностранно прекратен от доставчика на далекосъобщителната услуга, като е начислено обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Неустойка се дължи само, ако е уговорена от страните по облигационното правоотношение. Ищецът не се позовава на конкретна разпоредба от ОУ за дължимост на неустойката, а и такава не се установява да  е включена. Липсват каквито и да твърдения по какъв начин е начислена и как е определен размера на тази неустойка. Съобразно представените  ОУ чл.81.2 една от хипотезите, при които мобилният оператор има право едностранно да прекрати договора са неизплатени задължения към БТК, но отговорност за запалащане на неустойка от абоната не е предвидена. На следващо място следва да се отбележи, че  съобразно разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД кредиторът може да прекрати договора, когато длъжникът не е изпълнил задълженията си по причина, за която отговаря, след като му даде подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален, което следва да се направи в писмен вид с оглед, че процесният договор е сключен в писмена форма. Доказателствата в тази насока не са ангажирани, поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е упражнил валидно правото си да развали договора и същият не е бил прекратен преди изтичане на уговорения срок, поради и което и по тази причина претенцията му за заплащане на неустойка се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По разноските :

С оглед  изхода на делото  в полза на ответницата се следват реализираните от същата  разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.3 ГПК в размер на 150 лева за заплатен  депозит за СГЕ.  

С оглед горното, съдът :

Р Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.П.“ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***  иск срещу Н.Р.Н.,ЕГН: ********** с адрес ***  с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че  ответникът дължи заплащането следните суми по Заповед за изпълнение №3148/03.05.2017г., издадена по ч.гр.д. №5862/2017г. по описа на ВРС, 10 с., а именно: сумата от 246,41 лв./двеста четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга от 04.03.2013г., начислена по Фактура №**********/15.03.2014г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на депозиране на заявлението в съда – 21.03.2017г., до окончателно изплащане на вземането, представляващи непогасено задължение по договор за далекосъобщителна услуга, сключен между „БТК“ ЕАД и Н.Р.Н., с индивидуален клиентски номер №11582392001, което вземане е прехвърлено в полза на „В.П.“ ЕООД с договор за цесия от 20.02.2017г.

ОСЪЖДА  „В.П.“ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.Р.Н.,ЕГН: ********** с адрес *** сумата от  150/сто и петдесет/ лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.3  от ГПК.

 

Решението  подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от  получаването  му от  страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: