РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Златоград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100218 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от В. А. Л., ЕГН **********, с адрес: обл.
С., гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № . чрез адв. З.Д.със служебен адрес: гр. Н.ул. „Д. Ч.“
№ . срещу О. - Н., БУЛСТАТ . представлявана от Б. Р.К. - Кмет, с адрес: гр.
Н., ул. „Ал. С.“ №..
В исковата си молба ищцата, чрез пълномощника си адв. З. Д.твърди, че
е собственик по силата на давностно владение на част от поземлен имот с
идентификатор 51319.503.746, находящ се в гр. Н., ул. „Д.Ч.“№ ., обл.С.,
(целият с площ от 1687 кв.м.) Претендира източната част от горепосочения
поземлен имот с площ около 500 кв.м., като имотът владее и ползва в
продължение над 40 години необезпокоявана от никого, считано от 1982
година до настоящия момент. Границите на владения и ползван имот са: на
запад -имот на П.Р. Л. и съседи с кадастрални номера -51319.503.806,
51319.503.815 и 51319.503.549.
Сочи, че фактическата власт осъществява, като засажда процесния имот
със земеделски култури - картофи, фасул и други, като го ползва и като
ливада. В имота има и построена масивна жилищна сграда. С цел
снабдяването на ищцата с нотариален акт за процесиите около 500 кв.м., са
проведени няколко срещи с ответника, като отказва да я снабди с
1
необходимите книжа за издаване на НА.
Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника О.- Н., че е собственик по силата на давностно владение на част от
около 500 кв.м. в ПИ с идентификатор 51319.503.746 в гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № .
целият с площ от 1687 кв.м., ползвайки и владеейки имота необезпокоявана
от никого повече от 40 години, считано от 1982 година до настоящия момент.
В Съдебно заседание на 23.02.2023 г. е допуснато изменение на исковата
молба, на осн. чл.214 ГПК, относно предявения иск по отношение на площта
на имота, като претенцията се счита за площ в размер на 618 кв.м.
В съдебно заседание и чрез писмена защита, пълномощникът на ищеца
моли да се уважи предявения иск съобразно направеното изменение в
съдебно заседание.
Ответникът О. - Н., редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. В законоустановения срок по чл.131 ГПК с писмен
отговор оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и като такъв
моли да бъде отхвърлен. Сочи, че ищцата не е собственик на претендирания
от нея имот, тъй като собственик е общината съгласно Акт за частна
собственост № 789/08.10.2007 г., който е вписан в Служба по вписванията гр.
З. а преди това за имота е бил съставен Акт за държавна собственост №
539/18.08.1987 г. и поради този факт и твърдението на ищцата, че владее
имота от 1982 г., за нея не е изтекла предвидената от закона придобивна
давност. Ищцата има отстъпено право на строеж в нейна полза, което показва,
че е знаела, че имотът не е неин.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
По делото е представена скица от СГКК гр. С.за процесния имот с
идентификатор 15-760207/08.07.2022 г., с идентификатор 51319.503.746, с
площ 1687 кв.м., с трайно предназначение на територията „Урбанизирана“ и
начин на трайно ползване „Ниско застрояване (до 10 m). Номерът по
предходния план е кв. 134, парцел VIII.
Скицата е издадена въз основа на Заявление, вх. № 01-
379333/04.07.2022 г. Посочени са съседи на имота: 51319.503.806;
51319.503.815; 51319.503.747 и 51319.503.549.
Като собственик на имота е записана В.М. Л. на имот с площ 1687
кв.м. от право на собственост Други № 424/31.10.2007 г., издаден от О.– Н..
Няма данни за носители на други вещни права по данни от КРНИ.
Сгради, които попадат върху имота са: Сграда 51319.503.8746.1:
застроена площ 108 кв.м. брой етажи 3, предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна и Сграда 51319.503.746.2: застроена площ 12 кв.м., брой етажи
1, предназначение: Постройка на допълващо застрояване.
По делото е представено Удостоверение, вх. № **********/22.07.2022
г. от О. – Н., по чл. 264, ал.1 ДОПК за описания по-горе земеделски имот,
както и Акт № 539/18.08.1987 г. за общинска собственост, съгласно Заповед
2
РД-23/12.01.1987 г. – застроен с площ 650 кв.м. за УПИ VIII, кв. 134 по плана
на гр. Неделино и Акт № 789/08.10.2007 г. за частна общинска собственост
за УПИ VIII, кв. 134 по плана на гр. Неделино, целият общинска собственост
с обща площ 1687 кв.м.
Като свидетели по делото са разпитани Б. З.К. и Н. Т. Г..
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с експертизата на вещото лице. Установява се,
че свидетелите и ищцата са съседи и земята обработва ищцата, като няма
спорове и проблеми, с някой друг. Мястото, което се ползва от ищцата е
около половин декар, като не знаят от къде го има. Не са чували и виждали
служители от общината да искат да влезнат в мястото на ищцата. В мястото
има къща, като от едната страна има стена, а от другата скатове. Мястото
граничи с имоти на Г., Л. отпред има път.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице инж. М. Т..
Съдът приема заключението, като обективно и компетентно
изготвено. От същото приема за установено, че с Акт за държавна
собственост №539/18.08.1987 г. УПИ VIII, кв. 134 по плана на гр. Н., с площ
650 кв.м. - застроен е актуван за държавна собственост, одобрен със Заповед
№ РД- 23/12.01.1987 г.
С Акт за частна общинска собственост №789/08.10.2007 г., вписан в
Служба по вписванията под с вх. peг. №579, том II – 134, дело 401/2007 г.,
имотът с площ 1687 е актуван за общинска собственост, като с Договор
№37/31.10.2007 г. О. Н. продава на В. М. Л. 1/3 ид.ч. от имота.
Вещото лице инж. Т. е извършил оглед и геодезическо заснемане в
присъствието на ищцата В. А. Л., като на място от нея са посочени и заснети
границите на претендирания имот - запад т.1., т.1’, т.5’- калкалната стена на
жилищната сграда, масивна ограда между т.5 и т.6, желязна тръба - т.8.
дървен кол - т. 10,. север - т. 10 - дървен кол, т.11 - начало жив плет, изток -
жив плет - т.11,т.12, т.13, масивна ограда - т.13,т.14, т.15, т.4, юг - масивна
ограда - т.1, т.2, т.З, т.4. В границите на имота, посочен от ищцата попада
триетажна жилищтна сграда (ЗМЖ).
Геодезическото заснемане на процесния имот извършил с ГНСС СНС
М6, свързан с перманентната инфраструктурна мрежа „lyocto“ в кадастрални
координатни система 2005 г. Данните от заснемането съвместил с извадка от
кадастралната карта на гр. Н. от 2021 г. и peгулационния план на гр. Н. от
1987 г. Изготвен е графичен анализ - комбинирана скица, на която със зелени
линии е посочил имотъта по посочени граници от ищцата.
В кадастралния регистър към кадастралната карта на гр. Н.поземлен
имот 51319.503.746 е записан на лицето В.М. Л., а поземлен имот
51319.503.806 е записан на лицата: С. И. Г., В. С. Г., Б. С. Г..
От направената справка в О. Н. вещото лице установява, че за имот с
идентификатор 51319.503.746 (УПИ VIII, кв.134 по плана на гр. Н. от 1987г.)
е съставен Акт за частна общинска собственост №789/08.10.2007 г., като 1/3
3
ид. част от него е продадена на лицето В. М. Л. с договор за покупко-
продажба №37/31.10.2007 г.
От направения оглед на място инж. Т. установил, че имотът
представлява дворно място към жилищна сграда, в което се засаждат
картофи, чушки, домати, зеле, праз и др., а в северната част са засадени
овощни дръвчета.
Понастоящем в кадастралния регистър към кадастралната карта от
2021 г. поземлен имот 53319.503.746, в който попада процесния имот е
записан на лицето В. М. Л..
По плана на гр. Н.от 1987 г., процесният имот, повдигнат в жълт цвят
на комбинираната скица към заключението на вещото лице, в регулационно
отношение попада в УПИ VIII, кв.134, а в кадастрално отношение в имот без
планоснимачен номер и кадастрални граници.
По плана на гр. Н. от 1974 г. процесният имот, повдигнат в жълт цвят
на комбинираната скица в регулационно отношение попада в парцел X, кв.99,
а в кадастрално отношение попада в имот пл.№ 1130. В разписния лист към
плана от 1974 г. имот, пл. № 1130 е записан на името на Р. И. Л.
От направената справка от вещото лице в О. Н. се установява, че не са
налични данни за извършени отчуждителни процедури по плана на гр.
Неделино от 1974 г. и от 1987 г. на имотите, в които попада процесният имот.
От направената справка в Държавен архив гр. С., на името Р.И. Л. не
се откри отчуждителна преписка, т.е. няма данни за отчуждаване на имот пл.
№ 1130, по плана от 1974 г., в който попада процесния имот.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си.
Сочи, че повдигнатото в зелено е индикация, че има грешка в КК.
Практически ищцата ползва на място имота и в зелената част. Между т.11,12
и 13 има жив плет, а между 13, 14,15 и № 4 е стена. От имот кратък № 806,
когато правил замервания се появила една жена, но не е предявявала
претенции. Но на място ясно си личи и по оградите, че ищцата ползва и
зеленото.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен, но за площ в размер на 555 кв.м., тъй като претенцията в
исковата молба е, че В. Л. е собственик на част от имот с идентификатор
51319.503.746. няма претенция, че е собственик и на част от имот с кратък
номер 806, за който пък О. Н. няма претенции. Тоест за разликата от 555 кв.м.
до претендираните с изменението на иска 618 кв.м., предявеният иск ще
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Правото на собственост по принцип може да бъде придобито чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това
правило е залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
4
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила
собствеността върху процесния имот, въз основа на повече от 40-годишна
придобивна давност, а именно от 1982 г.
Владението й не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от
други наследници на праводателя или други лица.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
Тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика, след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства ищцата да е губила правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани
с чл. 79 ЗС.
Вярно е, че за процесния имот са съставени два акта – един за
общинска и един за частна собственост, но отразяването на правно основание
в Акта за държавна или общинска собственост не доказва право на
собственост. При липса на каквито и да са доказателства по делото, че
5
спорният имот е бил придобит от държавата или общината, чрез настъпване
на конкретни факти, твърдението на ответника, че имотът е държавен или
общински остава недоказано и ответника не се легитимира, като собственик.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им - Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 430/2010
г., I г.о.
В Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. се
приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от
едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък
ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и физически от лицата, които ги владеят като дворни
места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК на ВС. Ако не са били членове
на ТКЗС и земите не съм им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ.
Тези земи не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този
фонд могат да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Настоящият случай
явно е такъв.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност.
Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се намира извън регулационния
план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в
законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение №
249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о.
6
В настоящия случай, решавайки спора, съдът следва да реши и
въпроса дали по отношение на претенцията на ищцата е налице забраната по
чл. 200, ал.1 ЗУТ, както и дадените пояснения в съдебната практика на ВКС
по приложение на този текст.
Решавайки този въпрос, съдът следва да съобрази заключението на
вещото лице, според което, претенцията на ищцата, повдигната в жълт цвят е
с площ 555 кв.м., т.е. изискването на чл. 200 ЗУТ, който препраща към чл.19,
ал.1, т.1 от същия закон, е налице, т.е. претендираната част има повърхност
повече от 300 кв.м. На вещото лице не е поставен въпроса, дали тази част има
лице към улица най-малко 14 метра, но като се съобрази, че мащабът на
скицата е 1:500, т.е. на 1 см. отговарят 5 метра, то като се измери широчината
на жълтата фигура, която граничи с улицата, тази широчина е 3,6 см. и
умножена по 5 метра дава дължина 18 метра, т.е. изискването за лице най-
малко 14 метра също е изпълнено. Или от всичко гореизложено, съдът прави
извода, че е преодоляна забраната на чл. 200, ал. 1 ЗУТ и реално определената
част от ПИ с идентификатор 51319.503.746 може да бъде обект на правна
сделка или придобиване по давност.
Съдебната практика допуска с помощта на вещо лице да се определят
границите на един имот и така той да бъде индивидуализиран, вкл. и като се
повдигне в цвят претендираната част – Определение № 60301/07.07.2021 г., на
ВКС, по гр.д. 1065/2021 г., I-во г.о.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е отказал на
ищцата да я снабди с необходимите книжа за издаване на нотариален акт,
което дава достатъчен повод на ищцата да предяви собственически права в
настоящия процес и поради това, общината ще следва да понесе разноските
по делото. Доказателство, че е даден повод за завеждане на делото е и
посоченото в отговора на исковата молба.
Приложената по към СТЕ скица към делото (на лист 41),
преподписана от съдия-докладчика, ще следва да се счита като неразделна
част от настоящото решение.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
заплати на ищцата, разноски по делото, в размер на 1160 лева, съобразно
представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 от
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на О. – Н. БУЛСТАТ ., представлявана от
Кмет Б.Р. К. с адрес на управление: гр. Н., обл. С., че В. А. Л., ЕГН
**********, с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „Д.Ч.“ № ., е собственик на основание
давностно владение с начало от 1982 г., на реална част, с площ 555 кв.м.,
повдигната в жълто на скицата на вещото лице М. Т., от ПИ с идентификатор
51319.503.746 (в източната част на имота) в гр. Н., ул. „Д. Ч. № ., целият с
7
площ от 1687 кв.м., при граници и съседи на повдигната в жълто част: на
изток – имот с идентификатор 51319.503.806; на север и запад – останалата
част от имот с идентификатор 51319.503.746, за който е отреден УПИ VIII, на
юг – път и на север – имот с идентификатор 51319.503.746 и имот с
идентификатор 51319.503.806.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 555 кв.м. до 618 кв.м.,
като неоснователен и недоказан.
СКИЦАТА към заключението на вещото лице М. Т. на л. 41 от
делото, преподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА О.– Н. БУЛСТАТ ., представлявана от Кмет Б. Р. К. с
адрес: гр. Н. обл. С., да заплати на В. А. Л., ЕГН **********, с адрес: обл. С.
гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № ., разноски по делото в размер на 1160 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред О.с. - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____Д.Х.__________________
8