П Р
О Т О
К О Л
гр.Ловеч, 28.09.2012
год.
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, в публично заседание на двадесет
и осми септември, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ЙОРДАНОВА
при участието
на секретаря П.М.
сложи за
разглеждане гр. д. № 970 по описа за 2010 година, докладвано от
С Ъ Д И Я Т А
На именното
повикване в 14,00 часа, се явиха:
Ищците М.Г.Г. и
С.Г.Ц., редовно призовани, се явяват лично и с адв. С. с пълномощно от преди.
Ищцата И.Г.Н.,
редовно призована, се явява лично.
Ответникът Т.Л.Г.,
редовно призован, се явява лично и с адв. Г. от САК с пълномощно от преди.
АДВ. С.: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се
даде ход на делото.
Съдът намира,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на
основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва
молба от ищците М.Г.Г. и С.Г.Ц., с приложени към нея три броя
декларации и 2 фотоснимки
АДВ. С.: Поддържам
исковата молба. Реално, това, което ние твърдим от самото начало до настоящия момент,
няма никакви разминавания, това, че съставът, който е разглеждал преди това
делото, е решил, че трябва да подадем нова молба, за да не пише в нея насрещна
искова молба, но твърденията ни в нея се едни и същи. Имаме промяна по
приключените дела, които бяха спрени, за това не поддържаме искането за премахване
на преградна стена на килера, защото нямаме правен интерес. Банята и тоалетната
твърдим, че са изградени незаконно, като тази канализация, която сме посочили,
е част от канализационната система, изградена за банята от ответника. Покривът,
който е с променена конструкция, в резултат при покриването, което е направил ответника,
да върне първоначалния си вид и това твърдение остава същото. Ние сме поискали да
се приеме за установено, че е нарушено ползването на земята. Искаме да се премахне
незаконно изградената баня и тоалетна, които се намират на стената на жилищната
сграда на доверителите ми и да се поправи покрива така, както е посочено в
исковата молба. В последната искова молба сме уточнили всичко. До настоящия момент
ние нямаме исков процес, ние започваме тепърва. В молбата ни от 14.06.2010 г.
ние посочваме, че не променяме по никакъв начин петитума на исковата молба. Ние
твърдим, че като е застроена тази баня и тоалетна на тяхната стена, нарушават
правото им на ползване в полагащите им се части. Претенциите ни са да бъдат
съборени банята и тоалетната и да бъде възстановено положението на покрива
такова, каквото е било преди ремонта.
ИЩЦАТА Н.: Поддържам
казаното от адв. С.. Да се възстанови прозорецът,
защото сега просто няма прозорец, затворен е и не може да се използва и да се
възстанови мазилката на стената.
АДВ. Г.: Запозната
съм с всички искови молби. Изразила съм становище, като съм направила възражение.
Моля, като главно да бъде прието срещу допустимостта на иска, след всички уточнявания,
които съм подала. Моля, съдът, преди да взема отношение по моите изложения по новата
искова молба, да даде становище по главното ми възражение за допустимостта да
бъде разгледана в този процес новата искова молба, която е постъпила след
определението от 04.04.12 г. Считам, че е недопустимо поведението на ищците да
влагат в кориците на делото нова искова молба, която те считат, че е уточнение,
тъй като тя има нов предмет и нов петитум. Изложила съм подробни възражения и
моля, съдът да изрази становище и да го облече със съдебен акт за допустимостта,
има ли в дело 970 разглеждане на нова искова молба с променена обстоятелствена
част и променен петитум. Другото ми становище, ако не бъде уважено главното ми
възражение и се разгледа нормалното, считам, че и с останалата първа искова
молба също не е изпълнено указание на съда в разпореждане от 16.06.2010 г., в
което е преповторено разпореждане от 03.06.2010 г. Считам, че доколкото в този
процес ищците претендират право на собственост, което е нарушено с
противоправните действия на доверителя ми, следва да представят данъчна оценка
за своите права на собственост, т.е. на източния близнак, а не данъчна оценка
на сграда - западен близнак, тъй като с произнасянето на съда със съдебен акт
ще бъде уважено или отхвърлено правото на защита. Данъчна оценка е представена
за сграда - западен близнак и не е посочена цената на иска. След като не е определена
цената на иска, не е посочена от ищците, а това е задължение, вменено като изискване
за редовността на исковата молба и не са приложени доказателства в тази насока,
считам, че указанията пет пъти дадени от съда, не са изпълнени. Щом не са изпълнени,
в указания от съда срок, следва санкция по чл. 129, ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
Редовността на исковата молба, за да може да бъде произнесен валиден съдебен
акт, трябва да бъде налице към датата на произнасянето, не след като са дадени
указания толкова пъти от съда да не са изпълнени. Не виждам, какво дело ще разглеждаме
по същество, новата искова молба е с нови обстоятелства и въведен нов петитум,
недопустимо е във висящ процес по същото дело да се представя такава молба, с
нова обстоятелства и нов петитум.
АДВ. С.: Ответникът
няма никакви права в процеса да определя цена на иска, това е право, дадено на ищеца
и то се изчерпва в първото по делото заседание, когато може да бъде повдигнат
въпроса за цената на иска и служебно от съда. Този въпрос е бил повдигнат от съда
в първото по делото заседание. Ние сме представили данъчна оценка, съдът я е
приел за валидна, посочили сме и в така наречената “нова искова молба”, внесли
сме необходимата държавна такса. Съдът не е в състояние сам да санкционира и корегира
себе си когато е минало първото съдебно заседание, определил е цена на иска и е
внесена държавната такса и до този момент съдът не ни е корегирал и липсва сега
такава правна възможност. Законодателят е дал право на ищеца единствено да
определи цена на иска. Ние първоначално сме счели, че искът е неоценяем, посочили
сме в най-първата молба, че искът е неоценяем. Съдът е счел друго, дал ни е
указания, ние сме представили данъчна оценка и на този етап да се твърди, че
исковата молба не е допустима поради тази причина, е абсурдно.
АДВ. Г.: По
отношение на посочената цена на иска бих се съгласила, че е право на ищеца, но
ищецът трябва да представи данъчна оценка, която да е база за тази цена и да се
определи държавна такса за разглеждане на делото във връзка с твърдяното право
на собственост. В случая държавната такса, която твърдят, че са внесли не е
върху тяхната данъчна оценка и не знам съдът как ще произнася валиден съдебен
акт. И по ред други изпълнения считам, че исковата молба трябва да бъде върната
и делото да бъде прекратено.
АДВ. С.: Цената
на иска няма отношение към валидността на един съдебен акт и по тази причина
законодателят е предвидил да се повдига само в първото съдебно заседание и дава
възможност в чл. 70 ал. 3 от ГПК съдът да я определи. На този етап не можем да
се занимаваме с цената на иска.
Съдът, за да се
произнесе съобрази:
С разпореждане от
03.06.2010 г. и с протоколни определения от 20.10.2010 г. и от 04.04.2012 г.,
съдът е оставял без движение исковата молба, по повод на която е образувано
настоящето гр. дело, с указания за отстраняване на нередовности, сред които и
да се изложат ясно и точно обстоятелства, на които се основава искът и формулиране
на петитум, съответстващ на обстоятелствата.
В първоначалната
искова молба и уточняващата от 14.06.2010 г. са наведени твърдения за извършено
незаконно преграждане от праводателя на ответника на част от килер на ищците,
както и за незаконно пристрояване от него на баня и тоалетна и затваряне прозореца
на килера на ищците, без тяхно знание и съгласие, а също и препокриване на западната
част от сградата, при което променил конструкцията на покрива, като съборил
вътрешната преградна стена в подпокривното пространство между двете сгради –
източен и западен близнак, в резултат на което се получило пропадане на покрива
на източната част от сградата, която обитават ищците, като това създало
предпоставка при валежи да има течове от покрива към тяхната сграда, което
предизвиквало увреждане на стените.
Направено е
искане да бъде осъден ответника да премахне незаконно пристроената баня и
тоалетна на северната стена на сградата на ищците, както и да премахне
незаконно изградената преградна стена в килера на сградата им, която е с
идентификатор № 43952.507.628.1 по кадастралната карта на гр. Ловеч, находяща
се в поземлен имот в гр. Ловеч, ул. „Ген. Доброволски” № 18, както и да възстанови
предишното положение на нарушената покривна конструкция на сградата.
С уточняваща
молба от 26.10.2010 г., ищците са уточнили петитума по следния начин: да бъде
осъден ответника да преустанови действията, с които им пречи да ползват
припадащата им се 1/2 идеална част от дворното място, съставляващо по
кадастралната карта на гр. Ловеч имот с идентификатор № 43952.507.628 с площ
524 кв.м., както и пълноценно да ползват
и поддържат жилищната си сграда с идентификатор № 43952.507.628.1, като
премахне незаконно пристроената баня и тоалетна на северната стена на сградата им,
както и да премахне незаконно изградената преградна стена в килера на сградата им,
както и да възстанови предишното положение на нарушената покривна конструкция
на сградата.
С “нова” искова
молба, подадена на 10.04.2012 г., се твърди и за направена от ответника външна
канализация, която минавала по делителната стена без знанието и съгласието на
ищците. Наведени са твърдения за незаконно пристроени бани, т.е повече от една
баня за разлика от първоначалните молби. Формулиран е следният петитум: да бъде
осъден ответника да премахне външната канализация, която минава по делителната
стена ведно с незаконно пристроените бани и тоалетни на северната стена на
сградата на ищците, както и да възстанови предишното положение на северната
стена и на нарушената покривна конструкция на сградата.
При тези данни
съдът намира, че с последната уточняваща молба, наречена “искова молба”, са
въведени нови обстоятелства и е формулирано ново искане, .т.е. касае се за предявяване
на нов иск. Следва да се отбележи, че едновременното изменение на обстоятелствата
и петитума на иска е недопустимо, по аргумент на разпоредбата на чл. 214, ал. 1,
изр. 2 от ГПК.
Освен това в първоначалната
искова молба и последващата молба от 14.06.2010 г. се твърди, че ищците са съсобственици
на източната половина на сградата, находяща се в гр. Ловеч на ул. „Ген.
Доброволски” № 18, но в петитума и на двете молби липсва искане за установяване
правото им на собственост върху сградата и върху килера на сградата, а се иска
направо премахване на последици от извършени от праводателя на ответника
действия. Петитумът на осъдителния иск при нарушаване или ограничаване на правото
на собственост по чл. 109 от ЗС, следва да съдържа не само искане за
преустановяване на действия, с които се ограничава или нарушава правото на
собственост и премахване на негативните последици от тях, но и искане да се
установи, че ищецът е собственик на имота. На ищците три пъти са давани указания
от съда за формулиране на петитум, съответстващ на обстоятелствата, от които
произтичат претендираните права и отговарящ на посочената от тях претенция по
чл. 109 от ЗС. Въпреки това, до настоящия момент, тази нередовност не е
отстранена, а както вече се посочи, с последната уточняваща молба от 10.04.2012
г., са въвели изцяло нов иск.
Съдът намира за
основателно и възражението на процесуалния представител на ответника, че представеното
удостоверение за данъчна оценка не касае имота на ищците, но това възражение на
този етап от производството не го намира за определящо, тъй като ищците са
внесли по делото държавна такса, като е допустимо и последващо определяне на държавната
такса по чл. 70, ал. 3 от ГПК.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че всички подадени по делото искови молби /първоначална и
уточняващи такива/, заедно с приложенията, следва да се върнат, поради неотстранени
нередовности, на основание чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и
т. 5 от ГПК, тъй като въведеният петитум е непълен в съответствие с
обстоятелствата и търсената защита, а с последната молба са въведени и нови
обстоятелства и петитум, което е недопустимо, по аргумент от чл. 214, ал. 1,
изр. 2 от ГПК.
Предвид горното
и тъй като исковите молби се връщат, производството по делото следва да бъде
прекратено.
Съдът, като съобрази,
че в отговора, депозиран от ответника, чрез пълномощника му адв. Г., подаден по
повод последната уточняваща молба, е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, намира, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, следва да бъдат осъдени
ищците да заплатят на ответника направените по делото разноски за възнаграждение
за един адвокат в размер на 450,00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие
от 04.04.2012 г., поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
ВРЪЩА всички
подадени по делото искови молби /първоначална и уточняващи такива/, заедно с
приложенията, поради неотстранени нередовности, на основание чл. 129, ал. 3 във
връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 970/2010 г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН
**********,***, С.Г.Ц., ЕГН **********,***, и И.Г.Н., ЕГН **********,***, да
заплатят на Т.Л.Г., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за
възнаграждение за един адвокат в размер на 450,00 лв. /четиристотин и петдесет
лева/, съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.04.2012 г.
Определението,
в частта относно връщането на исковите молби и прекратяването на производството
по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред ЛОС, в едноседмичен срок от
днес.
Протоколът се
написа в съдебно заседание.
Заседанието се
закри в 14,40 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
СЕКРЕТАР :