РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Перник, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери М. Ненков
при участието на секретаря Биляна П. Миткова
като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно
наказателно дело № 20211720200874 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 526180-F 545682/13.VІІІ.2020год.
на Нач. Отдел „Оперативни дейности“-гр.София-ЦУ на НАП–гр.София на
основание чл.53 вр. чл.27/83 ЗАНН и чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.185 ал.2 вр.
ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност” на
„Евромаркет“ЕООД-ЕИК ***/седалище и адрес-гр.Кюстендил ул.“Колуша“ № 78А
представлявано от С.А.М.-Управител/ е наложена “Имуществена санкция” в
размер 700/седемстотин/лева,за извършено нарушение по чл.33 ал.1 от
”НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства” за това, че при извършена
проверка на 01.V.2020год. е извършена проверка на търговски обект по
Смисъла на &1 т.41 от ПР на ЗДДС–“Магазин за промишлени
стоки”/находящ се в гр.Перник ул.”Търговска” № 36 и стопанисван и
експлоатиран от Евромаркет“ЕООД-ЕИК *** е установено,че: Отчетената
касова наличност спрямо отпечатан Дневен “Х“ отчет № 0056523/01.V.2020г
е в размер на 1261,15лева.Фактическата касова наличност,съгласно изготвен
1
ОПИС на парите в касата е в размер на 1231,10лева.Установената разлика в
касовата наличност в размер на 30,05лева и представлява сума която НЕ е
отразена във ФУ,чрез функцията „СЛУЖЕБНО ИЗВЕДЕНИ“
суми.Фискалното устройство Модел DАTЕСS DР-150 с ИН на ФУ DТ
771428,ИН на ФП 02771428 и потвърждение към приходната администрация
№ 4065557/09.03.2019г. притежава и са активни функции“Служебно
Въведени” и Служебно Изведени” суми,видно от отпечатан Дневен “Х“ отчет
№ 00565523/01.V.2020г.поради което „Евромаркет“ЕООД-ЕИК ***, НЕ е
изпълнило задължението си да отрази във ФУ,ВСЯКА промяна на касовата
наличност, чрез функцията „служебно изведени“ суми с което е нарушило
чл.33 ал.1 от ”НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства” /чл. 33. (1) Извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. (2) За фискалните
устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на
извършването й с точност до минута. (4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при отчитане на продажби на стоки и услуги чрез
вградени фискални устройства в автомати на самообслужване./
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от „Евромаркет“ЕООД-ЕИК ***/седалище и адрес-гр.Кюстендил ул.“Колуша“
№ 78А представлявано от С.А.М.-Управител/ в която се оспорва
законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно
постановление.
Излагат се доводи, че нарушението визирано в акта и наказателното
постановление не е извършено, че в административно наказателната
процедура са допусни съществени нарушения на процесуални правила,
досежно императивните реквизити от съдържанието на акта и наказателното
постановление и досежно налагането на административната санкция.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител Ю.К
П., като изразява становище НП да бъде потвърдено.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от
НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
2
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е Частично основателна.
Със АУАН № F 545682/09.V.2020год. съставен от В.Д.
С./Инспектор по приходите в НАП-София/ в присъствието на свидетеля ИЛ.
Г. АЛ. е посочено, че при извършена проверка на 01.V.2020год. е
извършена проверка на търговски обект по Смисъла на &1 т.41 от ПР на
ЗДДС–“Магазин за промишлени стоки”/находящ се в гр.Перник
ул.”Търговска” № 36 и стопанисван и експлоатиран от Евромаркет“ЕООД-
ЕИК *** е установено,че:
Отчетената касова наличност спрямо отпечатан Дневен“Х“ отчет №
0056523/01.V.2020г е в размер на 1261,15лева.
Фактическата касова наличност,съгласно изготвен ОПИС на парите в
касата е в размер на 1231,10лева.
Установената разлика в касовата наличност в размер на 30,05лева и
представлява сума която НЕ е отразена във ФУ,чрез функцията
„СЛУЖЕБНО ИЗВЕДЕНИ“ суми.
Фискалното устройство Модел DАTЕСS DР-150 с ИН на ФУ DТ
771428,ИН на ФП 02771428 и потвърждение към приходната администрация
№ 4065557/09.03.2019г. притежава и са активни функции“Служебно
Въведени” и Служебно Изведени” суми,видно от отпечатан Дневен “Х“ отчет
№ 00565523/01.V.2020г. поради което „Евромаркет“ЕООД-ЕИК ***, НЕ е
изпълнило задължението си да отрази във ФУ, ВСЯКА промяна на касовата
наличност, чрез функцията „служебно изведени“ суми с което е нарушило
чл.33 ал.1 от ”НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства” /чл. 33. (1) Извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. (2) За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на
извършването й с точност до минута. (4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при отчитане на продажби на стоки и услуги чрез вградени
фискални устройства в автомати на самообслужване./
Съставен на осн.чл.110 ал.4 вр. чл.50 ал.1 от ДОПК е ПРОТОКОЛ за
извършена проверка № 0038487/01.V.2020г.
Дата на извършване на нарушението 01.V.2020г.
АУАН е съставен въз основа на Протокол за извършена проверка,
3
като е бил предявен за запознаване и подписване/чрез пълномощник/, при
което жалбоподателя НЕ е вписал възражение.
Срещу разписка на същия бил връчен и препис от съставения акт за
нарушение.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя „Евромаркет“ЕООД-
ЕИК *** Е упражнил правото си на писмени възражения, срещу
констатацията за посочено нарушение в АУАН-л.25.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по
реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН административно наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53 вр. чл.27/83 ЗАНН и чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.185
ал.2 вр. ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност” /чл. 185. (1) На
лице, което не издаде документ по чл.118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. (2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000лв .
Когато нарушението не води до НЕотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1./ на
„Евромаркет“ЕООД-ЕИК ***/седалище и адрес-гр.Кюстендил ул.“Колуша“ № 78А представлявано
от С.А.М.-Управител/ е наложена “Имуществена санкция” в размер
700/седемстотин/лева,за извършено нарушение по чл.33 ал.1 от ”НАРЕДБА
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства”.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид: АУАН № F 545682/09.V.2020год .,
ПРОТОКОЛ за извършена проверка № 0038487/01.V.2020г.-л.19,Дневен
отчет-л.23,пълномощно-л.24,Опис на парични средства, Заповед-.27,30, както
и показанията на свидетелите: В.Д. С./Инспектор по приходите в НАП-
София/ и свидетеля ИЛ. Г. АЛ..
Съобразно установената фактическа обстановка от правна страна, съдът
намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания акт, съобразявайки доводите на страните, съдът НЕ констатира
допуснати съществени нарушения на административно наказателната
процедура, опорочаващи законосъобразността на обжалвания
административен акт и обосноваващи отмяната му.
4
Съображенията са следните:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган .
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт .
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното
постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл.42 от ЗАНН.
В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан
от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя/Пълномощник/ за запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението и да изложи възражения се констатираха такива.
При спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН на нарушителя е
връчен препис от акта срещу разписка.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения,
5
законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на
чл.44 от ЗАНН /чл.44.(1) Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му
нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или
веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно./ от която
жалбоподателя СЕ е възползувал.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо
да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от
компетентен орган / в случая същия е оторизиран/.
Изводът на състава е, че при запознаване със всички налични материали
както и относно съставяне на процесния АУАН и издаване на Наказателното
постановление СА спазени установените към съдържанието им императивни
изисквания в чл.42 /”чл.42.Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:1. собственото,
бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта;3. датата и мястото на извършване на
нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните разпоредби, които са
нарушени;6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен
граждански номер;7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;8. обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива;9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива,
и кому са поверени за пазене.”/ и съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН /”чл.57.(1)Наказателното постановление
трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;2. датата на издаването и
номерата на постановлението;3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя;4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;5. описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават; 6.законните разпоредби, които са били нарушени виновно;7. вида и размера на наказанието;8. вещите,
които се отнемат в полза на държавата;9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;10. дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд”/, предвид следното:
Конкретно, относно наложената на осн. чл.185 ал.2 вр. ал.1 от
“ЗАКОН за данък върху добавената стойност” /чл. 185. (1) На лице, което не издаде
документ по чл.118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000
лв. (2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен
акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000лв . Когато
нарушението не води до НЕотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1./ на
„Евромаркет“ЕООД-ЕИК ***/седалище и адрес-гр.Кюстендил ул.“Колуша“ № 78А
представлявано от С.А.М.-Управител/ е наложено наказание “Имуществена
санкция” в размер 700/седемстотин/лева за нарушение на чл.33 ал.1 от
”НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства”
Съгласно разпоредбата на чл.118 ал.4 от ЗДДС /чл. 118. ………….(4) Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят:1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
6
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация /дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност;2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към
тях;3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към
Националната агенция за приходите;4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат;5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им;6.
условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ФУ/ИАСУТД);7. изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към
производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер;8. изискванията към лицата, извършващи
продажби чрез електронен магазин;9. формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за
издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна
карта. / условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства и
сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства
(електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и
електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива),
техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите и
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на
финансите, каквато в процесния случай е”НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства” на Министерство на финансите.
Разпоредбата на чл.33 ал.1 от ”НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства” /чл. 33. (1) Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. (2) За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за
дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. (4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при отчитане на продажби
на стоки и услуги чрез вградени фискални устройства в автомати на самообслужване./ задължава лицата извън
случаите на продажба, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира
във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” и то
с точност до минутата. Неосъществяването на това правно дължимо действие
представлява самото изпълнително деяние чрез което се осъществява
нарушение на посочената разпоредба.
7
По делото няма спор, че при извършената проверка от контролните
органи на описаните в АУАН и НП дата и място е установена отчетена касова
наличност спрямо отпечатан Дневен “Х“ отчет № 0056523/01.V.2020г е в
размер на 1261,15лева,като фактическата касова наличност,съгласно
изготвен ОПИС на парите в касата е в размер на 1231,10лева. Установената е
минусова разлика в касовата наличност в размер на 30,05лева
представляваща сума която НЕ е отразена във ФУ,чрез функцията
„СЛУЖЕБНО ИЗВЕДЕНИ“ суми,поради което съдът намира, че в конкретния
случай нарушението е безспорно доказано и правилно квалифицирано.
Съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2 вр. ал.1 от “ЗАКОН за данък
върху добавената стойност”/чл. 185. (1) На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.
1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. (2) Извън случаите по ал.
1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000лв . Когато нарушението не води до НЕотразяване
на приходи, се налагат санкциите по ал.1./,когато се извърши нарушението по
чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане (в процесния случай
Наредбата), което НЕ води до неотразяване на приходи се налага
имуществена санкция на юридическите лица и едноличните търговци в
размер от 500 лв до 2 000 лева съобразно изр. 2-ро на същата алинея, която
санкционна разпоредба АНО правилно е приложил, тъй като в случая не е
установено укриване на приходи. Конкретиният размер на санкцията е
индивидуализиран над минималния размер, който съда с оглед размера на
несъответствие/30,05лева/ и предвид принципа за съразмерност и
финансовата стагнация в настоящия случай счита за несправедливо завишен,
като следва да бъде редуциран в минималния такъв от
500/петстотин/лева,който намира за по справедлив и
пропорционален,независимо от представеното доказателство за влязъл в сила
сходен акт,касаещ процесния текст в който смисъл процесното НП следва да
се измени.
Относно възражението че жалбоподателя,че не е разбрал точно
обвинението, видно от множеството възражения направени в процесната
жалба и с.з, правото на защита не е накърнено и жалбоподателя е разбрал
точно в какво е „обвинен“ в който смисъл състава не отчита наличие на
съществени процесуални нарушения. Отелните неточностти/нарушението не
8
е единствено и обратното“ с оглед допълнително посочените предходни
санкционни актове,според състава не водят до накърняване правото на
защита до степен да не разбере жалбоподателя в какво е „обвинен“.
Що се отнася до възраженията в насока накърняване чл.34 от
ЗАНН,обективни данни за това не се установиха.АУАН и НП са съставени в
допустимите законови срокове един спрямо друг ,както и относно дата на
извършване на нарушението респ. установяване на авторството.
Съдът не споделя лансираната теза за приложение на института на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Фактът, че нарушението не е
довело до неотразяване на приходи не може да се отчете допълнително, като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като се явява съставомерен при
прилагане на привилегированата санкционна разпоредба. Същевременно
конкретното деяние по своите белези е типично за общите случаи на
нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН се
явява неоправдано.
В този смисъл следва да се отбележи и че обект на закрила с
Наредбата са не само обществените отношения, свързани с обезпечаването на
събираемостта на държавните вземания за данъци, но и обществените
отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на
стопанската дейност. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Следва да се посочи и че по законодателен път е направена
преценката, че нарушаването на тези отношения само по себе си е достатъчно
за ангажиране на административната отговорност на нарушителя, доколкото
се засягат интересите на фиска, като за конкретното деяние както се посочи
по-горе не се установиха многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, отличаващи го от останали
нарушения от този видпряко засягащи фиска на страната респ. е със
съществена актуалност т.е така направеното възражение е не резонно.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е
осъществено,като е намален само размера на „Имуществена санкция“, съдът
дължи произнасяне съгласно чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК по
9
направените искания от процесуалните представители на АНО за присъждане
в тяхна полза на сторени по делото разноски, по отношение на които намира
за установено следното:
Изхода на делото обосновава и предвид направеното искане за
присъждане на разноски на ВЪЗЗИВАЕМАТА страна, тъй като е
представлявана от юрисконсулт, който своевременно направи ИСКАНЕ за
присъждане на разноски, съобразно правото в чл.63 ал.3 от ЗАНН /чл.63.(1)
Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени
или отмени наказателното постановление или електронния фиш. Решението подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс. (2) В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение,
което подлежи на обжалване с частна жалба. (3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. (5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ./
Поради това на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН на ЦУ на „Национална
Агенция по приходите“/НАП/–гр.София бул.“Христо Ботев“ № 17, следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
„Закона за правната помощ“ /чл.37.(1.Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.(2) За недобросъвестно или
некомпетентно извършена правна помощ и при непредставяне на отчет в срока по чл. 38, ал. 4, независимо от други санкции,
адвокатът не получава възнаграждение по конкретния случай. (3) Когато адвокатът е получил възнаграждение, при установена
недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ, той връща платеното въз основа на решение на председателя на
НБПП./
Съгласно чл.37 от „Закона за правната помощ“ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая приложима е нормата на чл.27е от „Наредбата за заплащане на
правната помощ“ /чл.27е.Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120лв./, която предвижда, че възнаграждението за защита в
производства по „Закона за административните нарушения и наказания“ е от
80лв. до 120лв.
При определяне на възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе
предвид, че делото НЕ се отличава с особена фактическа или правна
сложност и е разгледано в едно съдебно заседание, което мотивира
присъждане на възнаграждение в размер на минималния, а именно- 80лева.
В случая обаче,тъй като наказателното постановление е изменено,
като наложеното административно наказание е намалено от 700 на 500лв., то
10
възнаграждение се дължи съразмерно на уважената част на жалбата.
Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК/чл. 143. (1) Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.(2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения
от него административен акт.(3) Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски.(4) Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един
адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв./ , урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, то на основание чл.144 от
АПК/чл.144 За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс./ субсидиарно
приложение намира ГПК.
В нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК/чл.78.(1)Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.(4)
Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. (6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.(7) Ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза
на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило
правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. (8) В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.(9) При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако не е уговорено друго.(10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските,
които е причинило със своите процесуални действия.(11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се
присъждат на държавата или се заплащат от нея./ се сочи, че ищецът съответно ответникът имат
право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. Приложена към конкретния казус нормата дава
основание за уважаване претенцията на процесуалния представител на АНО
по съразмерност, пропорционално съобразно изменения размер на
административното наказание, а именно за сумата от 60лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 526180-F 545682/13.VІІІ.2020год.
на Нач. Отдел „Оперативни дейности“-гр.София-ЦУ на НАП–гр.София с
което на основание чл.53 вр. чл.27/83 ЗАНН и чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.185
11
ал.2 вр. ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност” на
„Евромаркет“ ЕООД - ЕИК: *** е наложена “Имуществена санкция” в размер
700 /седемстотин/ лева за извършено нарушение по чл.33 ал.1 от ”НАРЕДБА
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства”,като НАМАЛЯВА размера на
„Имуществена санкция“ до размер на 500/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Евромаркет“ ЕООД - ЕИК: ***/седалище и адрес-гр.Кюстендил
ул.“Колуша“ № 78А представлявано от С.А.М.-Управител/, да ЗАПЛАТИ на ЦУ на
„Национална Агенция по приходите“/НАП/–гр.София бул.“Христо Ботев“ №
17, сумата от 60/шестдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски за Юристконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд–гр.Перник на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава ХІІ-та от Административно
процесуалния кодекс-в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12