Решение по дело №351/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на К. С. М. от гр. Раднево, чрез пълномощника си по делото адв. С. З. против решение №22/20.03.2024 год., постановено по АНД №309/2023 год. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено наказателно постановление №23-0327-000233/16.05.2023 год., издадено от Началник РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, с наложени на К. С. М. две административни наказания, всяко едно от тях включващо глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на същата разпоредба.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения, че районния съд е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон, тъй като наложените наказания превишават максималния размер предвиден в закона за тези нарушения. Изложени са съображения, че неправилно е осъден да заплати разноски, без обаче процесуален представител да се е явил в съдебно заседание. По изложени съображения по наведените оплаквания е направено искана за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Ответника Началника на Районно управление Раднево при ОД на МВР Стара Загора не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно е приложен материалния закон, събрани са доказателства, необходими за доказване на вменените административни нарушения и моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на К. С. М. от гр. Раднево против Наказателно постановление №23-0327-000233 от 16.05.2023 год. на Началник РУ Раднево към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ [рег. номер] от 20.04.2023 год., на К. С. М. са наложени две административни наказания “глоба” в общ размер на 4000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 48 месеца. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.04.2023 год. в 16.10 часа, в гр. Раднево, по [улица]до ежедневен пазар, управлява в посока юг-север лек автомобил „Опел калибра“ с рег.№[рег. номер], негова собственост, като водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство ДРЕГЕР дръг тест 5000 за употреба на наркотични и упойващи вещества. Издаден талон за медицинско изследване на кръвта №099657. Водачът не е дал кръв и урина за химико-токсикологично изследване. Отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 за установяване на употребата на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване №099656, като водачът не е дал кръв за химически анализ.

За да потвърди наказателното постановление с наложени на М. административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, Районен съд Раднево е приел, че не са допуснати процесуални нарушения при реализирането на административно наказателната отговорност на лицето, административните нарушения са безспорно установени, правилно е приложен материалния закон, като правилно са наложени две административни наказания, тъй като са налице две отделни административни нарушения, съгласно тълкувателно решение №13/20.12.2021 год. постановено по тълкувателно дело №1/2021 год. по описа на ВАС. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не е спорно по делото, че касаторът е бил спрян за проверка, но е отказал да бъде тестван с техническо средство, както за употребата на алкохол, така и за употребата на наркотични вещества. Нещо повече, същият е отказал да даде и кръв за изследване за алкохол и наркотици, видно от приложеният протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Следователно налице е отказ на водачът да бъде проверен за употребата на алкохол /което не се отрича и от касатора/ и наркотици, както с технически средства, така и чрез даване на кръв и урина за химически анализ. Касаторът отрича да е отказвал да даде проба за наркотици, но това негово твърдение не е доказано в хода на съдебното производство и се опровергава от връченият му талон за изследване №099657, в който касатора е положил собственоръчно подпис за неговото получаване. От друга страна, с оглед презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и разпитаните свидетели, правилно е било прието от въззивният съд, че е налице и отказ на водача да бъде тестван и за наркотици. При така безспорна установеност на нарушението, правилно са били наложени две административни наказания, всяко едно от тях включващо глоба в размер на 2 000.00 лв. и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС и като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, съдът правилно е приложил материалния закон, като се е позовал и на тълкувателно решение №13/20.12.2021 год. на ВАС по тълк. Дело №1/2021 год.

По отношение на наведеното оплакване, че неправилно са присъдени разноски в полза на наказващия орган, съдът намира оплакването за неоснователно. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката до съда е налице приложено становище от процесуалния представител на наказващият орган юриск. М. А., в което е изразено становище по съществото на спора и за неоснователност на подадената жалба против наказателното постановление, в което становище е направено искане и за присъждане на разноски. Ето защо, правилно съдът е приел, че е сезиран с такова искане, което е направено своевременно и са налице предпоставките за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Следва да се има в предвид, че процесуалното представителство се изразява не само в открито съдебно заседание, но и в депозиране на писмени становища, с посочени в тях доказателствени искания или съдържащи аргументи за неоснователност на депозираната жалба.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, постановено е при правилно приложение на материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/20.03.2024 год., постановено по АНД №309/2023 год. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.