Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав
На четиринадесети май две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Кремена Данаилова
Членове:
1.Евелина Попова
2.М.Иванова-Даскалова
Секретар: Анна Д.
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №500 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Дирекция „ИТ“-гр.Варна
против Решение №76/20.01.2020г. постановено по НАХД №5357/2019г. на РС-Варна, с което е отменено НП
№03-010730/06.02.2020г. на Директора на
дирекция „ИТ“-гр.Варна, с което на „ЕРГ 07“ЕООД-гр.Варна е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв. на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.413 ал.2 от КТ за нарушение на чл.11 ал.5 във вр. с чл.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2/2009г.
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
В жалбата
касаторът твърди, че Решението на ВРС е незаконосъобразно. Неправилно ВРС
тълкувал чл.11 ал.1 от Наредба №РД-07-2/2009г. В чл.2 от наредбата било разписано, че работодателят
създава организация за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Следователно когато не е създал такава, той отговаря за недокументирането на началния инструктаж, което е доказателство
за извършването на такъв. В съответствие с тези разпоредби и
доказателствата бил съставен АУАН и издадено НП на работодателя. Предвидените в закона високи санкции за този вид нарушения сочели на
високата обществена опасност на деянията, свързани с осигуряването на здравословни
и безопасни условия на труд. С оглед на това неправилно ВРС
отменил НП с мотиви, основани на неправилно тълкуване
на материалния закон и на събраните поделото доказателства. Молят
Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с
което НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание процесуалният представител
поддържа жалбата и моли да бъде уважена и присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
страна „ЕРГ 07“ЕООД-гр.Варна се представлява от пълномощник, който в писмено възражение изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводите, поради които счита оплакванията на
касатора за несъответстващи на мотивите в решението. Правилно и
законосъобразно ВРС отменил НП поради допуснати съществени нарушения в производството по
издаването му, противоречие, неяснота и непълнота на описанието в
остоятелствената част на НП и приложените законови разпоредби. Претендира се
оставяне на касационната жалба без уважение. В
съдебно заседание представител не се явява. В писмена се заявява
оспорването й и се поддържа становището във възражението за оставянето й без
уважение.
Представителят
на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита Решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК,
като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона
от ВРС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо. Касационният
състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от
ВРС, отчитайки забраната в чл.220 от АПК, въз основа
на фактическите установявания в Решението на въззивния
съд.
Въз
основа на преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото
доказателства ВРС установил, че на 21.01.2019г. инспектори от Дирекция „ИТ“-Варна
извършили проверка на строителен обект в УПИ ХІІІ-449, кв.11 по плана на жк „Победа“, където установили В. А. К.роден на
***г. ВРС установил, че проверяващите преценили, че К. извършва трудови функции
без за него да е документиран извършен начален инструктаж. ВРС установил, че
това е преценено като осъществено нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12. ал.1 от
Наредба № РД -07-2/2009г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, за което на „Ерг 07“ЕООД-гр.Варна в качеството му на работодател бил
съставен АУАН и в последствие - било издадено НП №03-010730/06.02.2020г., с
което на основание чл.413 ал.2 от КТ за нарушение на чл.11 ал.5 вр. с чл.12
ал.1 от Наредба №РД-07-2/2009г. на дружеството е наложена имуществена санкция от
2000лв.
Въззивния съд
установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона
срокове, но постановил отмяна на НП, тъй като в него и
в акта нарушението не било описано пълно и ясно от фактическа и от правна страна. Районният съд намерил, че в НП не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, че описанието в обстоятелствената му част противоречи на
разпоредителната. Тези изводи на ВРС кореспондират със съдържанието на НП и
съответните законови разпоредби.
В
обстоятелствената част на НП е посочено, че дружеството се наказва за това, че
като работодател е допуснало до работа лицето К., преди да е документирал провеждането
на начален инструктаж по безопасност и здраве в нарочна книга за начален
инструктаж, което нарушение било извършено на 21.01.2019г. към който момент следвало
да бъде документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа на работника. Съобразно описаното изпълнително деяние като
допускане до работа, ВРС посочил чл.3 от Наредбата, в който е изискването към работодателя да не допуска
до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения
и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и установил, че в АУАН и в НП чл.3 от Наредбата
не фигурира сред нарушените разпоредби.
Правилно в
Решението е отчетено, че в НП като нарушена е посочена нормата на чл.12, ал.1
от Наредбата, съгласно която начален инструктаж се провежда на лицата,
които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5. След като в обстоятелствената част на НП е описано, че се касае за „начален
инструктаж“, правилно въззивния съд взел предвид изискването в чл.12, ал.2 от Наредбата
той да се проведе в деня на постъпване на работа, който ден следва да е датата на деянието, ако то се изразява в допускане
до работа без начален инструктаж. В тази връзка ВРС изтъкнал, че е доказано, че
конкретното лице К. е установено на строителния обект при проверката на 21.01.2019г., което не означава, че това е датата на постъпването му на работа. В
съставения за проверката констативен протокол от 21.01.2019г. за В. А. К.е
отразено, че е нает на работа на 20.01.2019г. при възнаграждение 35лв. на ден. При тези данни,
правилно ВРС посочил, че допускане до работа на работник без начален инструктаж се осъществява на първата дата, на която работника е постъпил и е бил допуснат
до работа, а в случая не е еднозначно и категорично доказано, че тази дата е
21.01.2019г.
Основателно ВРС посочил, че правото на защита на привлеченото към отговорност лице се
осъществява по отношение на фактите и обстоятелствата свързани с нарушението,
което в случая е било нарушено, тъй като от описаното в НП не е ясно за какво
точно е наказано дружеството – за допускане до работа на работник без проведен начален инструктаж или за допускане до работа на работник с проведен, но недокументиран начален инструктаж. Безспорно документирането на инструктажа в
съответната книгата удостоверява извършването му, но недокументирането на
инструктаж е самостоятелно нарушение, което се счита извършено на датата на
провеждане на инструктажа и за което е отговорен този, който е трябвало да го
документира. Правилно ВРС е посочил, че ако в случая се касае за
недокументиране на начален инструктаж, за това нарушение следва да се ангажира
отговорността на физическото лице - управител, а не на дружеството.
Касационният
състав установи, че в тази връзка ВРС посочил, че въззиваемата
страна е изразила становище, че
правилно е ангажирана отговорността на работодателя, тъй като самият управител
извършил в последствие и документирал инструктажа. По делото представителят на административно-наказващият орган не е
твърдял такива факти и обстоятелства, нито има данни и доказателства в тази
насока. Тази неточна и некоректна част от мотивите на ВРС не може да обоснове
отмяна на Решението на ВРС, тъй като правилни и в съответствие със закона са
основните изводи в Решението с което е отменено НП – допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, създаващи неяснота за нарушението,
за което е издадено НП, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и незаконосъобразност.
Отмененото НП е издадено
на основание чл.413 ал.2 от КТ, която предвижда
налагане на имуществена санкция на работодател, който не изпълни задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Тази
формулировка е обща и законосъобразното й прилагане
изисква в АУАН и в НП да се опише конкретно
кое задължение в действаща
друга разпоредба не е
изпълнено от работодателя в конкретния случай.
Общото правило в чл.281 ал.1 от КТ е, че всички
работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на
работа. В чл.281 ал.4 от КТ е въведено изискването, да не се допускат на работа
лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието, като в чл.281 ал.2 от КТ са задължени работодателите да организират провеждането на периодично обучение
или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на труда и социалната политика. Така още в КТ е направено
разграничение между изискването да се допускат до работа само лица с
необходимите знания и умения и задължението да се организира обучението и
инструктажа на работниците и служителите. Издадената Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл.281 ал.5 от КТ също
прави такова разграничение. В чл.3 от Наредбата е императивното изискване към
работодателя да не допуска до работа работник и служител, който не притежава
необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а в чл.2 ал.1 от
Наредбата е разписано задължението на работодателя да осигурява на всеки
работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа
в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на
работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на
риска на съответното работно място.
Правилни
и изцяло съобразени с тази законова уредба са изводите в Решението на ВРС, че с
добавеното „е допуснал до работа“ в обстоятелствената част на НП,
административно-наказващият орган де факто е създал неяснота за какво точно в случая се санкционира дружеството.
Мотивите в решението на ВРС изцяло съответстват на чл.2 ал.2 от Наредбата,
съгласно който работодателят следва писмено да определи: видовете обучения и
инструктажи; лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани; програма за
провеждане на обучението и/или инструктажа; лицата, които ще провеждат
обучението и/или инструктажа. Ангажиментите
на работодателя са да определи реда и начина, по който се документира
обучението по безопасност и здраве при работа, съгласно чл.9 ал.1 от Наредбата,
да осигури провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на
всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното
време.
Инструктажите,
независимо от вида им по чл.10, ал.3 от Наредбата, сред които е и началният
инструктаж при постъпване на работа, съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата се
провеждат от длъжностни лица с подходящо образование, като се отчитат
характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият
професионален риск по ред и при условия, определени от работодателя.
Длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата, които постъпват на
работа е това, което съгласно чл.12 ал.3 от Наредбата издава служебна бележка
съгласно приложение №2, която се съхранява в личното досие на работещия.
Съгласно чл.11 ал.5 от Наредбата, инструктажите, проведени по реда на същата се
документират в Книги за инструктажи съгласно приложение №1. При конкретната
проверка такава книга за начален инструктаж не представена
на проверяващите на обекта, а в последствие е представена от управителя при
явяването му в дирекцията, което заявява и актосъставителя при
разпита му като свидетел. Копие на страници от тази
инструктажна книга са приложени в преписката, тя е посочена като доказателство
за установеното в АУАН и е видно и безспорно, че в нея фигурират данните на
инструктираните в периода 08.10.18г.-24.01.2019г. лица и
подписите им като инструктирани, сред които няма
лице с имена В. А. К.роден на ***г. В книгата се е подписал управителя на
дружеството, като лице, извършило началния инструктаж. Поради това изводите на ВРС изцяло кореспондират както с фактите и
обстоятелствата, доказани със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, така и с приложимите правни норми. Основателно ВРС е постановил
отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено с мотивите, че не
работодателят, който в случая е дружество - юридическо лице, е адресат на
задължението по чл.11 ал.5 от Наредбата да се документира провеждането на
началния инструктаж и не то е субекта, който носи отговорност за неизпълнението
му. Документирането на инструктажа в книгата е задължение на определено от
работодателя физическо лице, независимо дали това е управителят на дружеството
или др. лице, натоварено от работодателя да провежда и документира началния
инструктаж на новопостъпващите
работници.
С оглед
на това и тъй като съгласно чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е налице,
когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да
бъде приложен, касационният състав счита, че в случая като е постановил отмяна на НП, ВРС е
приложил правилно закона. Касационната
жалба се явява неоснователна и Решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора макар своевременно направено, искането на
представителят на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №76/20.01.2020г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД №5357/2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1
2.