№ 1155
гр. София , 26.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16 в закрито заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100901451 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести август две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търг. дело № 1451/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 9727/21.07.2021 г., предявена от И.В.И., ЕГН
**********, срещу „Б. ВиК х.“ ЕАД, ЕИК *****.
При дължимата служебна проверка на редовността на исковата молба, съдът е
констатирал несъответствието й с чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и чл. 128, т. 2 ГПК и с
разпореждане № 758/23.07.2021 г. е указал ищеца да отстрани конкретно посочени
нередовности.
В изпълнение на указанията е постъпила молба, в която ищецът извежда правен
интерес от провеждане на предявените искове от нарушаване правото му да упражнява
представителна власт по отношение на ответното дружество в резултат от предсрочното му
освобождаване като член на управителния съвет и негов председател. Чрез провеждане на
1
исковете ищецът се домогва да възстанови правото си да участва в управлението на
държавното дружество. Тази последица би настъпила и при установяване нищожност,
евентуално недопустимост на вписването или несъществуване на вписаните обстоятелства,
представляващи промени в персоналния състав на надзорния и управителния съвет. Нито в
исковата, нито в уточнителната молба са изложени фактически твърдения, от които да би
бил изводим правен интерес от провеждане на предявените искове, поради което и исковата
молба следва да бъде върната.
Предмет на производството са искове за установяване нищожност на решения на
едноличния собственик на капитала на ответника, обективирани в протокол № ТЗ-
39/15.07.2021 г., с което членовете на надзорния съвет на „Б. ВиК х.“ ЕАД Н.Л. и Р.А. са
освободени и за такива са избрани Г.С.Г. и П.Б.В., съединени с искове за установяване
нищожност на решенията на надзорния съвет, оформени в протокол № 28/15.07.2021 г., с
които е избран председател на НС и заместник-председател, а ищецът и В.Т. са освободени
като членове на управителния съвет, съответно за такива са избрани А.С. и И.Т.В., както и
решенията на управителния съвет от 15.07.2021 г., с които са избрани председател,
заместник-председател и изпълнителен член на съвета. При условията на евентуалност, ако
заявените със заявление А5, вх. № 20210718224025 обстоятелства бъдат вписани, което
условие е настъпило, то да се установи нищожност, евентуално недопустимост на
вписването, евентуално несъществуване на така вписаните обстоятелства.
Ищецът твърди, че „Б. ВиК х.“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, капиталът на
което се притежава от държавата, която упражнявала правата си на едноличен собственик
чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството. Счита, че оспорваните
решения засягали правната му сфера, тъй като бил назначен за член на управителния съвет
на „Б. ВиК х.“ ЕАД и имал право да упражнява представителна власт по отношение на
дружеството за срок (мандат) от 3 години. Новият състав на надзорния съвет на „Б. ВиК х.“
ЕАД бил избран от министър К., която нямала право да представлява принципала и от друга
страна положеният от нейно име в протокола подпис не бил автентичен.
Членовете на НС били избрани без провеждане на задължителната конкурсна
процедура, включително не било възможно да бъдат променяни само отделни членове на
органа. След като решението на принципала било невзето, нищожни били и решенията на
НС в състав, включващ ненадлежно избраните членове. Отделно подписите в протокола от
заседанието на НС били неистински. Нищожните решения на НС обуславяли аналогична
нищожност на решенията на управителния съвет.
Така изложените фактически твърдения не обуславят правен интерес за ищеца от
провеждане на иск за нищожност, респ. отмяна на взето от едноличния собственик на
капитала на търговско дружество решение, с предмет промяна на персоналния състав на
управителния орган на „Б. ВиК х.“ ЕАД, съответно такъв интерес не произтича за оспорване
на решенията на органите на дружеството - НС и УС. Провеждането на иск за прогласяване
нищожност, респ. за отмяна на решение на върховния орган на търговско дружество е
допустимо само в хипотеза на нарушени членствени права, а сам ищецът не твърди да е
акционер в търговското дружество, т. е. да е носител на такива, поради което не се явява и
активно процесуално легитимиран да инициира осъществяването на съдебен контрол върху
решението на принципала по пътя на чл. 74 ТЗ, което аналогично важи и за оспорване на
решенията на органи на дружеството по реда на чл. 71 ТЗ.
2
Иск за установяване нищожност, недопустимост на вписано в търговския регистър
обстоятелство също предполага наличие на правен интерес от провеждане на иск за
установяване несъществуването на обстоятелство, като установяването на порочността на
вписването следва да се отрази на собствената му правна сфера, като осигури защита на
нарушено негово субективно право, но такова право ищецът не притежава след като няма
качеството акционер в „Б. ВиК х.“ ЕАД и принципалът на дружеството разполага с
неограничена възможност да променя персоналния състав на надзорния съвет, а този орган –
на състава на управителния съвет.
Изложените фактически твърдения по същество съставляват твърдения за допуснато
нарушение на императивни процесуални правни норми (промяна на състава на надзорния
съвет без преведен конкурс и извършване на промяна в персоналния състав касаеща отделни
членове на съветите, а не на всички) и обуславят не нищожност на решението на
едноличния собственик, а само негова незаконосъобразност, която е основание за неговата
отмяна чрез конститутивния иск по чл. 74 ТЗ.
От друга страна в гражданския процес не е допустимо предявяване на искове в защита
на чужди материални права, а оспорването на решението на принципала, с което са
освободени Н.Л. и Р.А., е израз на такова недопустимо предявяване на чужди права.
Провеждането на иск за прогласяване нищожност, респ. за отмяна на решение на
върховния орган на търговско дружество е правноустановена форма за защита на нарушени
членствени права, ищецът не е носител на такива членствени права, поради което не се
явява и активно процесуално легитимиран да инициира осъществяването на съдебен
контрол върху решения по пътя на чл. 74 и чл. 71 ТЗ. Отмяната на решения на върховния
орган на акционерно дружество или прогласяването им за нищожни може да бъде
релевирана по съдебен ред само от лице в членствно правотношение с дружеството, каквото
качество И.В. И. без съмнение не притежава.
Относно липсата на правен интерес за заличен управителен орган на търговско
дружество от предявяване на искове за защита срещу заличаването му от партидата на
дружеството в търговския регистър е налице и трайно установена съдебна практика на ВКС
- решение № 311 от 06.02.2019 г. по т. д. №2742/2017 г. на ВКС, II ТО и цитираната в него
съдебна практика, която макар да касае хипотезите на освободен управител на дружество с
ограничена отговорност, е в пълна степен приложима и към хипотезите на освободени
членове на съветите на акционерно дружество, доколкото относимите към двата вида
дружества разпоредби относно действието на решенията за назначаване и освобождаване на
управителни органи не бележат различия. Изключение са хипотезите, при които
освободеният управителен орган на дружеството е същевременно и съдружник или
акционер в дружеството с право на участие в управлението му, произтичащо от правилата
на закона или устава, но процесният случай очевидно не е такъв, тъй като „Б. ВиК х.“ ЕАД е
еднолично акционерно дружество, чийто капитал е собственост на държавата.
Липсата на легитимация на освободен член на управителен орган на търговско
дружество за предявяване на искове за отмяна на решенията на принципала, съответно на
решения на НС и УС, обуславя и извод за липса на правен интерес от съдебна защита срещу
вписванията по партидата на дружеството, произтичащи от решение за освобождаването му,
при твърденията несъществуването на вписаното обстоятелство да се извежда от
3
порочността на същите тези решения на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Ако ищецът не разполага с активна процесуална легитимация да иска
отмяна на решенията на принципала по реда на чл. 74 и чл. 71 ТЗ, то няма легитимация и да
провежда иск за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство, което пряко се
основава на решенията.
Правен интерес от търсената с установителния иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ защита в
случая би би налице, когато третото лице твърди, че за него съществуват права, които са
накърнени от приетите от едноличния собственик на капитала решения и от НС и УС
решения и от вписването в търговския регистър на обстоятелствата, които възникват от тях.
Ищецът е трето лице за ответното дружество, като с предявяване на установителните искове
по собстваните му твърдения защитава правото да бъде член на управителния му орган.
Ищецът не твърди за него да съществува друго материално право, което да е накърнено от
приетите решения.
При тълкуване на разпоредбите в ТЗ, с които се регламентират правилата относно
възникването, съществуването и дейността на акционерни дружества, се налага извода, че с
тях не е уредено съществуването на субективно право на което и да е лице да бъде избирано
в състава на управителните органи на акционерното дружество – такова право по силата на
закона няма нито акционера, нито което и да е трето на акцинерното дружество лице. Такова
право може да е предвидено да възниква за акционера с устава на дружеството, при което
към общите права на акционера, които са уредени в ТЗ се прибавя (наслагва) и правото му
да бъде избран като член на съветите, които са управителните органи на този вид търговско
дружество. Това право обаче съгласно устава никога не може да възникне за трети на
дружеството лица. След като за едно трето лице не съществува гарантирано от закона право
да участва в управлението на търговското дружество, то това лице не може да обоснове с
нарушаването на такова право наличието на правен интерес от предявяване на иск за
установяване, че вписването на освобождаването му като член на управителния орган в
търговския регистър е несъществуващо обстоятелство, поради нищожност и
незаконосъобразност на решението на върховния орган, с което е променен персоналния
състав на НС и последният е взел решение за освобождаването на ищеца. Това се приема и в
практиката на Върховния касационен съд - решение № 234 от 23.12.2016 г., постановено по
т. д. № 54/2016 г. по описа на ВКС, I т.о.
Предвид горното и доколкото И.В. И. не е в членствено правоотношение с ответното
акционерно дружество, трябва да се приеме, че няма и не може да има предвидено в закона
право да участва в неговото управление и да го представлява, поради което и приемането на
решение от НС за освобождаване на това лице като член УС на „Б. ВиК х.“ ЕАД не
накърнява негово субективно материално право да бъде избран в този управителен орган.
Освен изложеното, съдът съобразява и това, че правото да избере едно лице за член на
съвета на директорите при акционерно дружество с едностепенна система за управление,
както и да го освободи като член на този орган са предоставени по силата на закона на
върховния оран на дружеството, което е общото събрание (чл. 221, т. 4 ТЗ), респ.
едноличният собственик. При двустепенна структура върховният орган разполага с правото
на избира и освобождава членовете на надзорния съвет, а последния орган – членовете на
управителния съвет. Освобождаването на член на съветите не е обвързано със съществуване
на каквито и да било основания и е предоставено на свободната преценка на общото
4
събрание/едноличния собственик или наздорния съвет. След като законодателят е
предоставил в изключителна компетентност на върховния орган на акционерното дружество
правото да избира и освобождава едно лице като член на управителния му орган, респ. на
друг орган на дружеството, като това може да бъде направено във всеки един момент и не
зависи изобщо от поведението и волята на това лице, то трябва да се приеме, че
освобождаването на член на УС, както и вписването на това обстоятелство в търговския
регистър, няма как да засяга/нарушава някакво субективно право на това лице.
Това, че с приемане на решението за освобождаване на ищеца като член на УС на „Б.
ВиК х.“ ЕАД и с вписването на това обстоятелство в търговския регистър, не се засягат
каквото и да било права на И.В. И., означава, че той няма правен интерес от провеждане на
настоящото исковото производството и затова се налага неговото прекратяване.
При тези мотиви, СЪДЪТ, на основание чл. 130 ГПК,
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА предявената от И.В.И., ЕГН **********, срещу „Б. ВиК х.“ ЕАД, ЕИК *****,
искова молба, вх. № 9727/21.07.2021 г. и прекратява производството по търг. дело №
1451/2021 г. на СГС, ТО, VI-16 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок
от връчването му на И.В. И..
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5