РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Велико Търново, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 451 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 121 и чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба, подадена от ***Б.Н. от ВТАК, като
пълномощник на О.Д.А. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № РД-11-696/
22.06.2021 г., издадена от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ - гр. София. С оспорената заповед за извършени
дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл и на
основание чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, на О.А., към него
момент заемащ длъжността „Директор на Национално ТОЛ Управление“ при АПИ, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, и на основание чл. 107, ал. 1, т.
3 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение с агенцията. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
оспорваната заповед, като издадена при неспазване на изискванията за форма,
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Като конкретни
оплаквания навежда, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 97, ал. 1,
от ЗДСл, като посочването на неизпълнените от служителя задължения или
извършени виновно нарушения, е бланкетно и неясно, без посочени дати на
извършването и при оскъдна правна квалификация на деянията. Твърди, че при
издаването на заповедта не е спазено изискването на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, тъй
като част от претендираните нарушения са обективирани в официални документи,
т.е. били са известни от момента на извършването им, при което налагането на
дисциплинарно наказание, е след изтичането на определения в закона срок от
откриване на тези нарушения. Като отделно процесуално нарушение сочи
обстоятелството, че дисциплинарното производство е образувано и проведено след
прекратяването на правоотношението по заемане на длъжността „Член на
Управителния съвет на АПИ“, като същевременно всички претендирани от ДНО нарушения
са извършени именно при изпълнението на тази длъжност. В тази връзка изтъква,
че съобразно датата на назначаването му на длъжността „Директор на
Национално ТОЛ Управление“, от която е дисциплинарно уволнен и тази на
временното му отстраняване от работа на същата длъжност, по време на заемането
й той фактически не е имал възможност да извърши деяния, съставляващи
дисциплинарни нарушения. Твърди и че в оспорената заповед на практика не са
обсъдени направените от него писмени възражения и представените доказателства в
хода на дисциплинарното производство, а отделно от това е ограничено правото му
на защита, тъй като в поканата за изслушване на обясненията му по реда на чл.
93, ал. 1 от ЗДСл, не са били посочени нарушенията за които ще дава обяснения,
периода на извършването им и правната им квалификация. По същество оспорващият
твърди липса на претендираните от ДНО нарушения, като излага подробни доводи в
тази насока, вкл. че при първото деяние става въпрос за прекратена поради липса
на финансиране процедура по възлагане на ОП, която липса при възлагането не е
могла да бъде предвидена, а в останалите два случая се касае за решения,
вземани от УС на АПИ, като колективен орган в съответствие със Закона за
пътищата, Правилника за дейността, структурата и организацията на работа на АПИ
и нейната администрация, и Правилата за работа на УС на АПИ. С тези доводи от съда се иска да отмени Заповед №
РД-11-696/ 22.06.2021 г. на председателя на управителния съвет на АПИ. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на
устните състезания, и по-подробно в писмени бележки. Счита оплакванията си за
основателни, а оспорената заповед за незаконосъобразна на посочените в жалбата
основания, аргументира се и със събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, като и с решението на състав на АСВТ по адм. дело № 374/ 2021 г.
по описа на същия съд, с което е отменена заповед на председателя на УС на
АПИ, за временно отстраняване на О.А. от работа, до приключване на процесното
дисциплинарно производство. Претендира
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – председателят на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез
пълномощника си по делото ***К. ***, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди
законосъобразност на обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и
в съответната форма, при спазване на установените за това процедурни правила и
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Подробни
доводи в тази насока излага в хода на устните състезания и в писмена защита.
Изтъква, че в оспорената заповед са изложени достатъчно мотиви за налагането на
дисциплинарното наказание, обосноваващи волята на ДНО и даващи възможност на
служителя да разбере основието за прекратяване на служебното правоотношение,
посочено е и правното основание за това прекратяване. Намира, че не са налице
сочените от жалбоподателя нарушения в административното производство, проведено
и приключено по реда на чл. 96 от ЗДСл, като на служителя е предоставена
възможност да даде писмени и устни обяснения, а липсва изискване в поканата за
даването на такива да се сочи правна квалификация на дисциплинарното нарушение.
Аргументира образуването на дисциплинарно производство непосредствено след
назначаването на А., с установяването на факти и обстоятелства, водещи до
несъвместимост с характера на работа и функциите на длъжността „Директор на Национално ТОЛ Управление“, а за
липсата на тези качества е ирелевантно към кой момент са накърнени принципите
за поведение на държавния служител, установени в Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация. По същество ответникът счита, че всички
посочени в заповедта дисциплинарни нарушения са установени по безспорен начин,
след изясняване на относимите факти и обстоятелства. Намира тези изводи за
неопровергани в хода на съдебното производство, обратно – счита ги за
подкрепени от събраните доказателства. С тези
съображения моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на сторените
в съдебното производство разноски.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от
наличните в делото доказателства се установява, че в периода от 21.12.2018 г.
до 23.07.2019 г., жалбоподателят е заемал длъжността „Директор на Национално
ТОЛ Управление“ при Агенция „Пътна инфраструктура“. Със Заповед № ЧР-НТУ-273/
23.07.2019 г. на председателя на УС на АПИ, служебното му правоотношение за
заемането на тази длъжност е било прекратено, считано от 24.07.2019 г., на основание
чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, като съгласно отбелязаното в заповедта,
прекратяването служе е поради назначаването на О. А. като член на УС на АПИ. По
силата на Трудов договор № РД-02-16-1401/ 23.07.2019 г. между Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и О.Д.А., считано от 24.07.2019 г.
последният е изпълнявал длъжността „член на Управителния съвет“ на Агенция
„Пътна инфраструктура“. Посоченото трудово правоотношение е било прекратено на
основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията, със Заповед №
РД-02-16-749/ 26.05.2021 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, считано от датата на издаване на заповедта. Според
отбелязаното в нея, посочената заповед е била връчена на А. на дата 27.05.2021
г., няма данни законосъобразността й да е била атакувана по съдебен ред.
Със Заповед № ЧР-НТУ-447/ 01.06.2021 г.
на председателя на УС на АПИ, на основание чл. 9 от ЗДСЛ, вр. с § 7от ПЗР към
същия закон и подадено от него заявление вх. № 94-00-2193/ 27.05.2021 г., О.Д.А.
е назначен на длъжността „Директор на Национално ТОЛ Управление“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“, считано от 02.06.2021 година. Заповедта за назначаване
е връчена на служителя на дата 03.06.2021 г., в нея липсва отбелязване кога
същият е встъпил в длъжност. Със Заповед № РД-11-577/ 02.06.2021 г. на
председателя на УС на АПИ, на основание чл. 96, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл, е
наредено образуването на дисциплинарно производство срещу О.А. за констатирани
нарушения - несправяне със служебните задължения, изразяващи се в забава и
неспазване изпълнението на тези задължения и неспазване кръга на служебните
правомощия. На дисциплинарния съвет е определен срок за разглеждане на
дисциплинарното дело и постановяване на решение по него, както и срок за
представяне на ДНО на решението и преписката по делото. Със Заповед № РД-11-618/ 18.06.2021 г. на управителя на УС на АПИ е
заменен член на дисциплинарния съвет, а със Заповед № ЧР-СП-454/ 02.06.2021 г.
на същия орган, във връзка с образуваното дисциплинарно дело, държавният
служител е отстранен от работа за времето от 03.06.2021 г. до приключване на
производството. Заповедта за отстраняване е връчена на А. на дата 03.01.2021
г., като впоследствие е издадена Заповед от 08.06.2021 г. за поправка на
очевидна фактическа грешка в заповедта за отстраняване от работа.
В хода на дисциплинарната процедура до О.А. е
отправена покана с изх. № 93-01-3861/ 03.06.2021 г. /връчена на датата на
издаването/, за изслушване от дисциплинарния съвет, с указания че може да да
представи документи и други доказателства по отношение на твърдяните от него
факти. Също на 03.06.2021 г. служителят е депозирал пред председателя на
дисциплинарния съвет, искане да му бъдат представени информация и документи или
достъп до такива, с цел запознаване с конкретните констатирани нарушения и
подготовка на обясненията му. Информацията за конкретните разследвани нарушения
е била предоставена на А. на 09.06.2021 г., съгласно отразеното в документа на
л. 69 от делото и в протокола от 09.06.2021 г. от изслушването на обясненията
му пред дисциплинарния съвет /л. 127 и следващите/. Според същата, служителят е
извършил три дисциплинарни нарушения: 1. В качеството си на член на УС на АПИ с
ресор ПБПДРПМ, определен със Заповед № РД-11-911/ 31.07.2019 г., е превишил
служебните си задължения, като е допуснал откриване на процедура на основание
чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗОП за обществена поръчка с предмет
„Георефериране на пътната инфраструктура, чрез сателитни системи, с цел
превенция на пътнотранспортния травматизъм“ със стойност в размер на 7 680 000
лв., въпреки липсата на финансиране; 2. В качеството си на
член на УС на АПИ с ресор НТУ, определен с посочената заповед, е
превишил служебните си задължения, е изготвил доклад до УС на АПИ изх. №
93-01-4337/ 09.07.2020 г. относно необходимостта от откриване на процедура по
възлагане на обществена поръчка „Предоставяне на
юридически услуги на Агенция „Пътна инфраструктура“, във връзка с дейностите по
експлоатационна поддръжка и надграждане с нови функционалности на електронната
система за събиране на такси и ползване на РПМ на стойност, която не следва да
надвишава 20 000 лв. без ДДС; 3. В качеството си на
член на УС на АПИ с ресор НТУ, е допуснал сключване на договори
на основание чл. 258 от Закона за задълженията и договорите с № ДГ-2/
07.01.2021 г., № ДГ-3/ 07.01.2021 г., № ДГ- 1/ 06.01.2020 г. и ДГ-2/ 06.01.2020
г. за подпомагане на дейностите на НТУ, с което не е спазил кръга на служебните
си правомощия. Видно от съдържанието на протокола за изслушване от 09.06.2021
г., на зададените му от членове на ДС уточняващи въпроси О.А. е отговорил, че
разследваните нарушения не са свързани с длъжността му „Директор на Национално
ТОЛ Управление“ при АПИ“. Поинтересувал се е и в качеството на какво длъжностно
лице му се търси дисциплинарната отговорност, във връзка с което в протокола
изрично е отбелязано, че дисциплинарното производство се провежда в качеството
му на „Директор на Национално ТОЛ Управление“ в периода 07.02.2019 г. –
24.07.2019 г. и в качеството му на член на УС на АПИ в периода 24.07.2019 г. –
27.05.2021 година. В протокола е отбелязано и че дисциплинарното производство е
образувано въз основа на документи, представени от ппредседателя на УС на АПИ.
На 09.06.221 г. на служителя е връчена и покана за изслушване и даване на
писмени обяснения пред органа по назначаването по реда на чл. 93, ал. 1 от
ЗДСл, на дата 22.06.2021 година. На 11.06.2021 г. А. е представил писмени
обяснения /л. 131/, в които е посочил, че правоотношението на длъжността „член
на УС на АПИ“ е вече прекратено, поради което счита образуваното дисциплинарно
производство за незаконосъобразно. Освен това е изложил и подробни съображения
за липса на сочените дисциплинарни нарушения. От дисциплинарния съвет е прието
решение от 21.06.2021 г., със становище, че посочените в заповедта за
провеждане на производството нарушения са виновно извършени, същите са
определени като тежки, предвид настъпилите за държавната служба последици, които
биха могли да бъдат изчислени и финансовото им изражение да бъде в особено
големи размери. Тъй като нарушенията са извършвани повече от две години,
цялостното поведение на служителя е в нарушение на чл. 2 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 57/
02.04.2020 година. Съгласно решението на ДРО, установените
дисциплинарни нарушения са тези, посочени в документа, представен на служителя
на 09.06.2021 г. и цитирани по-горе в натоящото решение. Към преписката са били
приобщени коментираните до тук документи /заповеди за
назначаване и уволнение на служителя, трудов договор, уведомления, писмени
обяснения, протокол, заповеди за назначаване и промяна състава на ДС и т.н./, а
също Доклад вх. № 93-01-4337/ 09.07.2020 г. от О.А. като член на УС на АПИ и
Протокол № 25690/20 от същата дата от заседание на управителния съвет,
приемо-предавателен протокол от 29.12.2020 г. /годината неправилно посочена/
във връзка с обществена поръчка, 4 броя договори по чл. 258 от ЗЗД с №
ДГ- 1/ 06.01.2020 г., № ДГ-2/ 06.01.2020 г., № ДГ-2/ 07.01.2021 г. и № ДГ-3/
07.01.2021 г., с възложител АПИ и изпълнители лицата С.Г.Г.и Г. Р.Б.за
възлагане извършването на услуги, вкл. такива във връзка с внедряване и поддържане
на Електронната система за събиране на пътни такси на база изминато разстояние,
контролни листи за предварителен финансов контрол към изброените договори.
Съгласно отразеното в оспорената заповед, на 22.06.2021 г. в 11:0 часа О.А. се е явил лично пред органа по назначаването и отново отрекъл извършването на твърдяните нарушения с аргумент, че не разбира кои свои задължения е превишил и какви са последиците от тях. Протокол за даването на устни обяснения пред ДНО не се съдържа в представената преписка, но в жалбата си оспорващият потвърждава, че на посочената дата и час е дал подробни такива.
Административното производство е
приключило с издаването на Заповед № РД-11-696/ 22.06.2021 г. от председателя
на УС на АПИ – София. В същата, въз основа на доказателствата от
дисциплинарната преписка и становището на ДС, председателят на УС на АПИ е
приел, че О.Д.А. на длъжност „Директор на Национално ТОЛ Управление“ в АПИ, във
връзка с изпълнението на преките му задължения като Директор на Национално тол
управление за периода 07.02.2019 г. - 24.07.2019 г. и като член на УС на АПИ в
периода 24.07.2019 г. - 27.05.2021 г., е извършил следните деяния: 1. Превишил
е служебните си задължения, като е допуснал откриване на процедура на основание
чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗОП за обществена поръчка с предмет
„Георефериране на пътната инфраструктура, чрез сателитни системи, с цел
превенция на пътнотранспортния травматизъм“ със стойност в размер на 7 680 000
лв., въпреки липсата на финансиране; 2. Превишил е служебните си задължения,
като е изготвил доклад до УС на АПИ изх. № 93-01-4337/ 09.07.2020 г. относно необходимостта от откриване на
процедура по възлагане на обществена поръчка „Предоставяне на
юридически услуги на Агенция „Пътна инфраструктура“, във връзка с дейностите по
експлоатационна поддръжка и надграждане с нови функционалности на електронната
система за събиране на такси и ползване на РПМ на стойност, която не следва да
надвишава 20 000 лв. без ДДС; 3. Допуснал е сключване на договори на основание
чл. 258 от Закона за задълженията и договорите с № ДГ-2/07.01.2021 г., №
ДГ-3/07.01.2021 г., № ДГ- 1/06.01.2020 г. и ДГ-2/06.01.2020 г. за подпомагане
на дейностите на НТУ, с което не е спазил кръга на служебните си правомощия. В
заповедта си ДНО е възприел правната квалификация на деянията, дадена със
становището в решението на ДС от 21.06.2021 година.
Изложил е и съображения относно виновното извършване на нарушенията,
тяхната тежест и цялостното поведение на служителя, нарушаващо на чл. 2 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, идентични с
тези, развити в посоченото становище на ДС. Със заповедта на основание чл. 90,
ал. 1, т. 5, вр. с чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, за извършени дисциплинарни нарушения
по чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл, на О.Д.А. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл.
108 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение с агенцията на
длъжността „Директор на Национално ТОЛ Управление“ при АПИ, считано от датата
на връчване на заповедта. Съгласно
отразеното в заповедта /л. 12 и л. 64 от делото/, същата е връчена на служителя
на датата на издаването й – 22.06.2021 г., жалбата срещу нея пред АСВТ е
подадена чрез органа, който я е издал, на 05.07.2021 г., видно от дадения
входящ номер в деловодството на ответната администрация.
В съдебната фаза на производството, от
жалбоподателя са представени част от документите от административната преписка,
както и Заповед № ЧР-СП-454/ 02.06.2021 г.
на председателя на УС на АПИ, за временното му отстраняване от работа до
приключване на дисциплинарното производство и за сведение – решението по адм. дело № 374/ 2021 г. по описа на
АСВТ. От ответника са представени коментираните по-горе документи, формиращи
административната преписка, а също документи от
трудовото досие на О.А. в АПИ и други документи, свързани с трудов стаж, вкл.
такива за завършено висше образование и придобита професионална
правоспособност, копия от трудови книжки, резултати от конкурсна процедура,
длъжностна характеристика за длъжността „Директор на Национално
ТОЛ Управление“ при АПИ, заповеди за изпълняване на длъжност по съвместителство
и за прекратяване на това изпълнение, заповеди за отпуск, декларации от служителя
и др. Представена е и документация от процедурата по възлагане от АПИ на
обществена поръчка с предмет „Георефериране на пътната инфраструктура, чрез
сателитни системи, с цел превенция на пътнотранспортния травматизъм“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са пряко засегнати по негативен начин от оспорения индивидуален
административен акт. Оспорването е извършено преди изтичане на преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, изчислен от датата
на запознаване на държавния служител със заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл.
151 от АПК, приложими по силата на цитираната норма от ЗДСл. Посочените
обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След служебно извършената проверка съдът
намира, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
постановена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална
компетентност. Съгласно чл. 92 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от
органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3 /уреждащи
възможност за делегиране на правомощия и неотносими към разглеждания казус/, а
чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, вменява в правомощие на органа по назначаването и
прекратяването на служебното правоотношение с държавен служител. Съгласно чл. 21г,
т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, в действащата му редакция след измененията,
обнародвани в ДВ бр. 75 от 2009 г., председателят на управителния съвет на АПИ
назначава и освобождава служителите на агенцията. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Правилника за структурата,
дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“, приет с
ПМС № 295 от 10.12.2009 г., а чл. 11, ал. 1, т. 2 от същия правилник вменява в
правомощие на председателя на УС на АПИ и сключването, изменянето и
прекратяването на трудовите договори с лицата, работещи в централната
администрация, и с ръководителите в специализираната администрация. Национално тол управление е специализирано звено в АПИ
/чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата, чл. 2, ал. 1, чл. 29, чл. 33а, ал. 1 от
ПСДОРАПИ/. Съобразно цитираната нормативна уредба, председателят на УС на АПИ
упражнява правомощията на орган по назначаването по смисъла на ЗДСл и като
такъв притежава компетентността да издава актовете по чл. 92 от и чл. 108, ал.
1 от същия закон. Друг извод не се обосновава от нормите на чл. 10, ал. 1, т.
28 и чл. 33б, ал. 3 от ПСДОРАПИ (нови, обн. ДВ, бр. 91 от 2018 г., в сила от
02.11.2018 г.), според първата от които УС на АПИ взема решения за назначаване
на директор на специализирано звено
Национално тол управление, утвърждаване на структурата на звеното и на
вътрешните правила за работата му, а втората изрично определя, че Националното
тол управление се ръководи и представлява от директор,
който се назначава от управителния съвет на агенцията. Вероятно с цитираните
разпоредби на ПСДОРАПИ, като по-нови и специални е целено въвеждане на
изключение от общата компетентност на председателя на УС на АПИ, като орган по
назначаването, конкретно по отношение на някои длъжности в агенцията, между
които и заеманата от жалбоподателя. При липсата на промяна в редакцията на чл.
21г, т. 2 от ЗП обаче, тази цел не е постигната, доколкото на основание чл. 15,
ал. 3 от Закона за нормативните актове, приложима при преценка релевантните към
казуса правомощия на председателя на УС на АПИ, е именно законовата норма.
Оспорената заповед е издадена от органа по назначаване в административната
структура, в която О.А. е заемал длъжност, съответно дисциплинарното наказание
и прекратяването на служебното правоотношение са извършени от орган притежаващ
необходимите за това правомощия.
Независимо от горното, съдът намира, че
в конкретния случай са допуснати особено съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, по своя характер обуславящи липса на
надлежно образувано и проведено дисциплинарно производство. Както се отбеляза,
със Заповед № РД-11-577/ 02.06.2021 г. на председателя на УС на АПИ / л. 66/, е
наредено образуването на дисциплинарно производство срещу О.А., държавен служител,
„Директор на Национално ТОЛ Управление“ при АПИ, без посочен времеви период,
който да бъде обхванат от проверката. В тази връзка следва да се припомни, че А.
е назначен на тази длъжност със заповед от 01.06.2021 г., считано от 02.06.2021
г., като няма данни въобще да е встъпил в длъжността /заповедта за назначаване
не е попълнена в тази й част/ и съответно да е пристъпил към фактическо
изпълнение на служебните си задължения. Последният извод се подкрепя и от
факта, че заповедта за назначаване е връчена на държавния служител на дата
03.06.2021 г., заедно със заповедта за временното му отстраняване от работа.
При положение, че към момента на издаване на заповедта за образуване на
дисциплинарното дело, служителят не е започнал да изпълнява задълженията по
длъжността, самото производство е лишено от предмет, тъй като е невъзможно да е
допуснал нарушения и то от вида на сачените от ДНО, вкл. забава при
изпълнението на служебни задължения. Въпреки отбелязаното в протокола за
изслушване от 09.06.2021 г. и в решението на ДС от 21.06.2021 г., липсват данни
от ДРО да е извършвана проверка на предходния период от 21.12.2018 г. до
23.07.2019 г., когато А. също е заемал длъжността „Директор на Национално ТОЛ
Управление“ при АПИ, а и е спорно доколко такава проверка не би била в
противоречие с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Така на практика
дисциплинарното производство е било проведено само и единствено за периода, в
който О.Д.А. е заемал длъжността „Член на управителния съвет на АПИ“, и
визираните в оспорената заповед претендирани деяния, са извършени именно в това
му качество. Наказващият орган е пропуснал да отбележи това обстоятелство в
оспорения административен акт, но то е изрично посочено документа на л. 69 от
делото, съдържащ информация за конкретните разследвани нарушения, в
протокола от изслушване и в решението на ДС, установява се и от всички събрани
писмени доказателства.
Настоящият състав намира, че така
проведената дисциплинарна процедура е в грубо нарушение на закона, доколкото
касае действия/бездействия на О.А. в периода 24.07.2019 г. – 27.05.2021 г.,
които не са осъществени в качеството му на държавен служител, а като член на УС
на АПИ, работещ по трудово правоотношение по Трудов договор № РД-02-16-1401/
23.07.2019 година. Работодател по въпросното правоотношение на основание чл.
21а, ал. 4 от ЗП, е било Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, представлявано от съответния министър и съгласно чл. 192,
ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, вр. с 19а, ал. 1 от Закона за администрацията
/ЗА/, единствено в правомощията на този министър е било налагането на
дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина през посочения
период. Не се твърди и не се установява председателят на УС на АПИ да е бил изрично
оправомощен от министъра или със закон, за налагане на дисциплинарни наказания
по такива правоотношения, нито да е горестоящ орган на министъра, за да е
мислимо някое от изчерпателно изброените в чл. 192 от КТ изключения от
цитираното правило. Отделно от това, такова дисциплинарно производство би
следвало да се проведе на основанията и по реда, разписани в КТ, а не на тези,
регламентирани в ЗДСл, приложими единствено по отношение на лица, притежаващи
специалното качество „държавен служител“. Такова производство по КТ обаче не е
било започнато и проведено от работодателя, а правоотношението на А. като член
на УС на АПИ е с прекратено считано от 26.05.2021 г., на основание чл. 19а, ал.
2 от ЗА, без налагане на наказания или търсене на отговорност. Или процесното
дисциплинарно производство е проведено по отношение на деяния по вече
прекратено приравнено на трудово правоотношение, извършени в период, в който
жалбоподателят не е имал качеството „държавен служител“ по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от ЗДСл. Разследването и установяването на такива деяния обаче не може да
бъде осъществено по реда на Глава пета, Раздел II
от ЗДСл, доколкото не попада в предметния обхват на този закон, съответно и
санкционирането на същите не е в правомощията на ДНО по чл. 92 от ЗДСл.
Провеждането на такава процедура представлява особено съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, опорочаващо цялото дисциплинарно
производство, от етап непосредствено след издаването от ДНО на заповедта за
неговото образуване. Обстоятелствата, констатирани в хода на такова
производство, не са установени по надлежния процесуален ред и поради това не
могат да представляват годно основание за реализиране на дисциплинарната
отговорност на държавния служител.
Освен това, действията на дисциплинарно
разследващия и дисциплинарно наказващия органи, следващи издаването на
заповедта за образуване на производството, се явяват извършени при липсата на
материална компетентност за разследване и установяване на конкретните деяния,
претендирани да съставляват извършени от О.Д.А. дисциплинарни нарушения, в
качеството му на член на УС на АПИ. Това на първо място обуславя материална
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от орган, не
разполагащ с правомощията да санкционира конкретните деяния, извършени от
жалбоподателя не в качеството му на държавен служител, в рамките на друго правоотношение,
с друг работодател. На второ място при липса на надлежни фактически
установявания, базирани на годни доказателства, събрани в законосъобразно
проведена дисциплинарна процедура, претендираните от ДНО деяния се явяват и
изцяло недоказани от обективна страна.
Коментираните пороци на обжалвания
административен акт за особено съществени и по своите характер и тежест представляват
отделни, и достатъчни основания за отмяна, по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4
от АПК.
При това положение и доколкото
представените от ответника доказателства не са събрани по надлежния процесуален
ред, съдът намира за ненужно да коментира подробно както формалната
законосъобразност на обжалвания административен акт, така и съставомерността на
посочените в него деяния по дадените от ДНО правни квалификации. Единствено за
пълнота следва да се отбележи, че самото изготвяне на доклад до УС на АПИ, относно
необходимостта от откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с
предмет „Предоставяне на юридически услуги на Агенция „Пътна инфраструктура“,
не разкрива признаци на фактическия състав на нито един вид нарушение, измежду
посочените в чл. 89, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл. Относно останалите две отразени в
заповедта нарушения - допускане откриването на процедура на основание чл. 79,
ал. 1, т. 3, б. в от ЗОП за обществена поръчка с предмет „Георефериране на
пътната инфраструктура, чрез сателитни системи, с цел превенция на
пътнотранспортния травматизъм“, въпреки липсата на финансиране и допускане
сключването на договори за подпомагане на дейностите на НТУ на основание чл.
258 от Закона за задълженията и договорите. Провеждането на процедури по ЗОП и
възлагането в резултат на обществени поръчки от вида на посочената, съгласно
чл. 21в, ал. 1 ,т. 7 от ЗП, е правомощие на УС на АПИ, като колегиален орган,
вземащ решенията си с мнозинство от неговите членове /чл. 21, ал. 3 от ЗП/,
именно по този ред е процедирано и при вземането на решенито за откриването и
провеждането на посочената по-горе процедура по чл. 79, ал. 1, т. 3, б. в от
ЗОП. От ДНО не са изложени мотиви в какво според него се състои
допустителството от страна на жалбоподателя при вземането на решението на УС на
АПИ, как би могъл О.А. да препятства вземането на такова решение от мнозинство
в съвета. Липсват и съображения на какво основание наказващият орган е счел, че
А. е бил запознат с обстоятелството, че за впросния проект няма да бъде
осигурлено финансиране. Сключените 4 броя договори за изработка от 06.01.2020
г. и 07.01.2021 г. с възложител АПИ, са подписани за агенцията от председателя
на УС на АПИ, в изпълнение на правомощията му по чл. 21г, т. 5 от ЗП. От
изложените в оспорената заповед мотиви също по никакъв начин не става в какво
конкретно се състои претендираното от ДНО допустителство от страна на О.А. при
сключването на въпросните договори, при положение че в качеството си на член на
УС той не е имал ръководни или контролни правомощия по отношение председателя
на съвета. Съобразно това настоящият състав намира, че дори да бъде ценен в
пълнота наличния в делото доказателствен материал, той не установява по
категоричен начин нито едно от отделните претендирани от ответника
дисциплинарни нарушения.
Предвид изложеното по-горе относно
несъответствие с материалноправните разпоредби на закона и съществени нарушения
на процесуални правила, оспорената заповед на председателя на УС на АПИ – гр.
София се явява незаконосъобразна в нейната цялост. Като такава същата подлежи
на отмяна, вкл. в частта й с която е прекратено служебното правоотношение с О.Д.А.
на длъжност „Директор на Национално ТОЛ Управление“ в АПИ, поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочената част от заповедта е издадена в
изпълнение на нормативно предвидените /чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл/, последици
при наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и няма самостоятелно правно
значение при установена незаконосъобразност на това наказание.
При този изход на делото, разноски на
ответника не следва да се заплащат. На жалбоподателя следва да се заплатят
претендираните от него разноски, съгласно приложен списък, в размер общо на 1 210,00 лв., от които държавна такса 10,00 лв. и заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200,00 лв., съгласно договор за
правна защита и съдействие от 04.07.2021 г. /л. 319 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
Отменя по жалба на О.Д.А.
с ЕГН **********, адрес ***, Заповед № РД-11-696/ 22.06.2021 г., издадена от
председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.
София, с която за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 и т. 3 от ЗДСл и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 91, ал. 1 от
ЗДСл, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, и на
основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение
с агенцията на длъжност „Директор на Национално ТОЛ Управление“ в АПИ.
Осъжда Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София да заплати на О.Д.А.
с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото в размер на 1 210,00 /хиляда
двеста и десет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: