Решение по дело №152/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 113/11.10.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 509 по описа за 2012 г. на същия съд е отхвърлен предявения от З. “Б. В. И. Г. – гр.С., Община С., район „Т.”, пл.”П.” № *, ЕИК * против З. Р. А. от Г., К.Г. Г. № *, с ЕГН *, по чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца заплащане на сумите: 409.46 щатски долара – главница, изплатена на 01.07.2011 г. от З. “Б. В. И. Г. - застрахователно обезщетение относно щета № *06670, причинена от З. Р. А. с ЕГН * при ПТП и 23.32 щатски долара – мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от 01.07.2011 г. до 17.01.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 303/24.01.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д № 81/2012 г. по описа на РС – Кърджали, като неоснователен. Със същото решение З. “Б. В. И. Г. – гр.С. е осъдено да заплати на З. Р. А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

Недоволен от така постановеното решÕние е останал въззивникът З. Б. В. И. Г. – гр.С., който го обжалва чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба не се оспорва обстоятелството, че въззиваемият не бил употребил алкохол. Твърди се, че първоинстанционният съд не се произнесъл по второто релевирано от ищеца основание за реализиране на регресната отговорност на ответника по чл.227 във връзка с чл.226, ал.3 от КЗ. Излага се доводът, че когато има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, при наличие на виновно поведение от застрахованото лице, независимо от формата на вината – умисъл или непредпазливост, след изплащане на дължимото обезщетение, застрахователят имал право на регрес на основание чл.227, ал.1 от КЗ. Сочи се също, че първоинстанционният съд не се произнесъл по събраните доказателства по делото и в тази насока се излагат съображения, че се дължи реално заплатената от дружеството сума, а не тази посочена от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да се произнесе по същество като установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на въззивника съгласно издадената заповед за изпълнение, ведно с присъдените в заповедното производство разноски. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата и в представена писмена защита съображения.

Въззиваемият З. Р. А. не е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага съображения за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на въззиваемия по застраховка „Г. о.” – същият не управлявал МПС след употреба н алкохол, а моторното превозно средство не е било неизправно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен суброгаторен регресен иск от застрахователя за заплащане на изплатено на увреденото лице обезщетение против причинителя на вредите – застраховано лице по задължителна застраховка „Г. о.”. Безспорно по делото е, че ответникът З. Р. А. е причинил имуществени вреди на „Л. Б.” Е., които са били заплатени от ищеца З. „Б. В. И. Г. – гр.С. на застрахованото дружество. Основният довод, изложен и поддържан във въззивната жалба е, че застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахованото лице по задължителна застраховка „Г. о.” не само, когато е причинило вредите умишлено, но и когато тези вреди са причинени в следствие на непредпазливо деяние. Този довод е неоснователен и не се споделя от настоящата инстанция. Случаите, когато застрахователят има право на регрес са изброени в КЗ изчерпателно, а това са текстовете на чл.227, във вр. с чл.226, ал.226, ал.3 и чл.274 от цитирания кодекс. Сред тези хипотези не е случаят, когато вредите са причинени от непредпазливо поведение на застрахованото лице. Направеното във въззивната жалба разширително тълкуване на разпоредбата на чл.227, т.1, във вр. с чл.226, ал.3 от КЗ, от което се прави извод, че тези текстове се отнасят и за причинени вреди по непредпазливост не може да бъде споделен. Смисълът и целта на посочените разпоредби е пределно ясен – законодателят е скрепил със санкция застрахованото лице само, когато деянието е извършено от него умишлено, но не и непредпазливо. Да се тълкува тази разпоредба разширително като й се придаде смисъл, какъвто не е вложен в закона е недопустимо. Ето защо, когато застрахованото лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е извършило непредпазливо деяние, от което са настъпили вреди и не са налице други основания за ангажиране на отговорността му, визирани в разпоредбите на чл.274 и чл.227 от КЗ, то застрахователят няма право на регрес и не може да търси платеното от него обезщетение на увреденото лице.

Що се отнася до изложените във въззивната жалба доводи относно стойността на причинените вреди и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, то предвид изложеното по-горе съдът не излага съображения в тази насока.

Като е отхвърлил предявения регресен суброгаторен иск, Кърджалийският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото следва да се присъдят в полза на въззиваемия направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 113/11.10.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 509 по описа за 2012 г. на същия съд.

ОСЪЖДА З. “Б. В. И. Г. – гр.С., Община С., район „Т.”, пл.”П.” № *, ЕИК * да заплати на З. Р. А. от Г., К.Г. Г. № *, с ЕГН * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.