Решение по дело №871/2019 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………../……………01.2020 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито  заседание проведено на шести януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЙСКА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                                                                      ТОНИ КРЪСТЕВ         

           

като разгледа докладваното от съдията Маркова,

в.т.д. № 871/2019 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 247 ГПК и образувано по молба вх. № 33504/12.11.2019 г. от М.В.Г., ЕГН **********, с местожителство ***, за поправка на очевидни фактически грешки в постановеното Решение № 953/01.11.2019 г., по в.т.д. № 871/2019 г., на ВОС, ТО. Молителят излага, че са допуснати фактически грешки в диспозитива на постановения въззивен акт, досежно вида на стоката, предмет на предявения иск и досежно периода на исковата претенция. Твърди се, че в диспозитива на съдебния акт, с който искът бил частично уважен следва да се впише, че процесната сума представлява цени на топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоподаване и услуга по разпределение, с конкретни отделни размери. Твърди се още, че в диспозитива, с която тази претенция е приета за основателна следвало да се отрази начална дата на периода 01.06.2016 г., вместо вписаната 01.06.2013 г.

Насрещните по молбата страни – „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ********* и “НЕЛБО“ ЕАД, ЕИК *********, не депозират отговори по молбата.

По основателността на молбата съдът намира, следното: Явната фактическа грешка представлява несъответствие между вътрешно формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на диспозитива от решението.

В действителност в постановеното решение не са допуснати твърдените очевидни фактически грешки. На първо място, въззивния съд не е постановявал диспозитив, с който да е уважавал предявения иск. Въззивния съд е отменил частично постановения първоинстанционен акт и е отхвърлил предявения иск в частта, в която е уважено релевираното възражение за изтекла погасителна давност. Въззивния съд не намира да е налице допусната фактическа грешка между формираното вътрешно убеждение на членовете на състава така, както е изложено то в мотивите на постановения акт и външното негово изявяване в диспозитива.

Предвид изложеното, молбата по чл. 247 ГПК, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 33504/12.11.2019 г. от М.В.Г., ЕГН **********, с местожителство ***, с правно основание чл. 247 ГПК.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                        

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

         

                   2.