Р Е
Ш Е Н
И Е № 98
гр.Сливен, 29.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 5768 по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.
Ищцовото търговско дружество
твърди, че при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот,
находящ се в с.Млекарево, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.”Петко Енев” № 5 с
титуляр ответника Ч.. Имотът бил свързан към водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената и консумирана
вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото дружество и
стойността на доставката се фактурирала, след което за титуляра възниквало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си,
съобразно ОУ на ВиК оператора. Ако това
не стори в срок абоната изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната
лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.01.2014г. – 31.12.2017г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и било образувано
ЧГД № 851/2018г. на НЗРС. В това производство била издадена заповед за
изпълнение за исковите суми, но заповедта за изпълнение била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а
именно сума в размер на 749,78 лв., от
която 613,03 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и консумирана
питейна вода в имота на ответника за периода от 01.01.2014г. – 31.12.2017г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 11.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 136,75 лв., обезщетение за забавено изпълнение /мораторна
лихва/, начислена към 02.05.2018г.
Претендират се разноски в заповедното производство в размер
на 26,00 лв., както и тези, сторени в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначен от съда особен представител на ответника.
С отговора се оспорват исковете,
като се счита, че не е доказано качеството потребител на ответника, както и
доставката и реалното консумиране на претендираното количество вода. Твърди се,
че страните нямали договорни отношения за доставка на питейна вода, а ответника
нямал открита партида при ищеца на
негово име след 31.12.2013г.
Прави възражение за изтекла в
полза на ответника погасителна задълженията давност по чл.111, б.”в” ЗЗД.
Иска се отхвърляне на
претенциите, като неоснователни.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен депозирало
на 11.06.2018г. в Сливенски районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника Ч. за дължими суми за
доставена питейна вода и ВиК услуги за обект, находящ се в с.Млекарево,
общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.”Петко Еневе” № 5 за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2017г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 851/2018г. по описа на
НЗРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 675/15.06.2018г.
против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 613,03
лв. за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 11.06.2018г.
до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 136,75 лв., начислена
към 02.051.2018г., както и разноски в размер на 26лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. В едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД предявил
настоящия положителен установителен иск – на 25.10.2018г.
Установява се от справка от служба по вписванията, че ответника от 26.09.2012г.
е собственик на процесния имот в с.Млекарево, в който е доставяна вода от
ищеца, на основание покупко продажба.
От карнети, представени от ищеца е видно, че на името на ответника е
открита партида за доставка на вода,респ.ВиК услуги за обект № 63508 с административен адрес с.Млекарево,
общ.Нова Загора, а издадените за исковия период фактури за същия номер клиент №
63508 са за доставка на вода на адрес в с.Млекарево, общ.Нова Загора, ул.”Петко
Енев” № 5. В карнетите за исковия период от време при отчета на водомера има три
положени подписи за потребител, а именно за м.юни 2014г. и за месеците май и юли 2015г. За месеците октомври, ноември и декември
2015г. и януари 2016г. няма начисляван разход на вода, съответно няма издадени фактури за тези месеци, както и претенции на
ищеца. За този период е отбелязано в карнета, че абоната е в Италия. От
01.02.2016г. отново е начисляван разход до м.май 2016г.вкл. След това за
периода от 01.06.2016г. до 31.10.2016г. отново не е начисляван разход на вода,
няма и фактури и претенции. От началото на м. ноември 2016г. до края на 2017г.
са начислявани по 10 куб.м. вода всеки месец.
Както се посочи вече по-горе само за месеците с начислен разход на вода са
издавани фактури, за които са и предявените претенции.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими -
предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване
на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото
дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е
потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са
предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.
Установи се в процеса, че ответника
е собственик на процесния недвижим имот и в този смисъл потребител на ВиК
услуги за питейно-битови нужди, съгл.чл.2, ал.1, т.2 и чл.3, т.1 от Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД гр.Сливен /ОУ/, в сила от
05.10.2014г. – приложими към процесния казус, относно доставената вода за
исковия период от време. Тези ОУ на ищцовото влизат в сила за потребителите в
едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Те са
публикувани във вестник „Новинар”, бр.196/21.08.2014г. и „Сливенски новини”,
бр.34/05.09.2014г., също така са поместени и в електронната страница на
оператора.
Неоснователно се преценя
възражението на особения представител на ответника за липса на индивидуален
договор за присъединяване към водоснабдителната и канализационна мрежа.
Съобразно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия /ОУ/. През 2012г., когато ответника придобил качеството
потребител на ВиК услуги, чрез придобиване правото на собственост на
водоснабдения недвижим имот са действали ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК” Сливен, одобрени с Решение №
ОУ-045/23.06.2006г. ДКЕВР, публикувани във в-к „Пари”, бр.150/04.08.2006г. и
в-к „Сливенски новини”, бр.31/04-10.08.2006г., валидни до 05.10.2014г. В тези
ОУ в чл.4 е указано, че ВиК операторът
предлага договор за ВиК услуги само на потребителите по чл.3, т.2 и т.3 ОУ,
т.е. само за потребителите ползващи вода за стопански и обществени нужди, но не
и за тези за питейно-битови нужди, какъвто е ответника. В сега действащите ОУ
сключване на писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и
канализационни системи се предвижда единствено за нови потребители, но не и за
собственици на съществуващи и присъединени обекти / арг. от чл.71, ал.3 ОУ, в
сила от 05.10.2014г./, какъвто очевидно е ответника.
Съгласно чл.5, т.1, б.”а” ОУ
потребителите са длъжни да осигуряват свободен и безопасен достъп на
длъжностните лица, упълномощени от ВиК оператора за отчет на индивидуалните
водомери в жилищата и др.обекти в сградата.
Съобразно чл.24 ОУ и чл.35, ал.4
от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера – общ и индивидуални.
Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за
отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител,
и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен
да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време,
в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.
При отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при
неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл.23, ал.6 и чл.24,
ал.3 ОУ, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от
поне един свидетел, с отбелязване на трите му имена и адрес, като свидетеля
може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола,
ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1 м/s, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
Анализът на горните разпоредби на
приложимите за потребителите ОУ сочат, че правилно ищцовото дружество –ВиК
оператор, чрез длъжностно лице начислявал на ответника служебен разход на
индивидуалния водомер, тъй като той не осигурявал достъп до жилището за
извършване на отчет. Действително поради
неспазване на задължението на ответника, като абонат- потребител на ВиК услуги
да предостави достъп до индивидуалния си водомер за извършване на отчет повече
от една година, то следвало длъжностното лице на оператора ищец да състави
протокол в присъствието на свидетел, както и след това да начислява разход по
реда на чл.49 ОУ. В конкретният случай този ред не е бил спазен, като
операторът продължил да начислява служебен разход за двама човека /по 10 куб.м.
вода/, т.е. приложен е по-благоприятен вариант за потребителя до реалното
осигуряване от негова страна на достъп за отчет.
При това положение съдът счита,
че ВиК операторът- ищец доказва
основанието за начисляване, както и размера на количеството начислена вода –
служебен разход по индивидуалния водомер на ответника. В противен случай би се
стигнало до злоупотреба от страна на потребителя, който в крайна сметка има
задължение и е в негов интерес да осигурява редовно достъп до уреда за
измерване на ползваната вода. При положение, че за имота има открита партида,
т.е. е водоснабден и потребителят не е уведомил ВиК оператора, че в него не се
живее, т.е., че няма разход на вода, за ищцовото дружество не остава друга
възможност, освен да начислява служебен разход, както е и сторено. Съдът не би
могъл да допусне потребителят да извлича полза от собственото си
недобросъвестно поведение и неспазване задължения по ОУ на ВиК оператора,
свързани с осигуряване на достъп за отчет на средството за измерване
количеството разходвана вода. Така би се стигнало до натоварване на останалите
потребители да заплащат количество вода под формата на загуби за ищцовото
дружество.
Ето защо съдът приема, че
исковите претенции са доказани. Освен това, след време при осигуряване на достъп от страна на
ответника и реален отчет на водомера в негово присъствие да се установи, че има
т.нар. „надписване” на вода, това ще бъде коригирано за следващ месец или
период от време, в който няма да се начисли количество вода. По този начин ще
се стимулира и потребителя да осигурява редовно достъп до уредите измерващи
консумираното от него количество вода, което е негово задължение по ОУ.
По изложените съображения съдът
приема, че исковите претенции са доказани, не само по основание, но и по размер и биват уважени.
С оглед изхода на делото
ответникът дължи разноски на ищеца в общ размер на 761 лв., от които 735 лв.,
сторени в настоящия исков процес / 360 лв., платено адвокатско възнаграждение,
75 лв. платена държавна такса по сметка на съда и 300 лв., платен депозит за
особен представител на ответника/ и 26 лв., сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 851/2018г. на НЗРС.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД в отношенията между страните, че А.А.Ч.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер на 749,78 лв. седемстотин
четиридесет и девет лева и 0,78 ст./, от която 613,03 лв. /шестстотин и
тринадесет лева и 0,03 ст./ - главница, представляваща стойност на доставена и
консумирана питейна вода в имота на ответника за периода от 01.01.2014г. –
31.12.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 11.06.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 136,75 лв. /сто тридесет и шест лева и 0,75
ст./, обезщетение за забавено изпълнение -мораторна лихва, начислена към
02.05.2018г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК А.А.Ч., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер
на 761 лв. / седемстотин шестдесет и
един лева/, деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: