М О
Т И В И
по
НЧХД № 7976/2016 год. по описа на РС Пловдив, XXV н.с.
Частната тъжителка Е.И.Д.-П. е повдигнала обвинение против подсъдимия
С.Ж.П. за това, че на 30.09.2016г., в гр. Пловдив, е казал нещо унизително за честта
и достойнството на тъжителката Д. – П., като я нарекъл „Ти си к. и детето не ти
принадлежи, детето няма работа при к. разбра ли ма?“, „М. ти ш. м.“, „…к. м.“,
като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр с
чл.146, ал.1 от НК.
В наказателното производство е приет за
съвместно разглеждане предявеният от частния тъжител Е.И.Д.-П. срещу подсъдимия П. граждански иск за сумата
от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2016г. до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание частният тъжител се явява
лично и се представлява от повереника си – адв. Н.С., който поддържа
обвинението и заема становище, че същото е доказано по безспорен начин. Моли
съда да признае подсъдимия П. за виновен в извършване на вмененото му във вина
престъпление, като по отношение на размера на наказанието заявява че едно
наказание ориентирано към минимума би следвало да окаже някакъв превъзпитателен
ефект върху подсъдимия и да му покаже че не би следвало да се постъпва по начин
по който той си позволява да го прави. Тъжителката и нейния повереник адв. С.
намират, че същия е доказан по основание и размер. Пледира за уважаване на предявения граждански
иск изцяло. Иска подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото
разноски.
Подсъдимият С.Ж.П. не се признава за виновен и
дава обяснения в които твърди че действително между него и частната тъжителка е
бил проведен разговор именно на 30.09.2016г., че по това време се е намирал в
гр. Пловдив, че поводът за този разговор е било желанието на Д.-П. да се чуе с
детето си което не се чувствало много добре, но че по време на този разговор
той не е изричал обидни думи и изрази по повдигнатото му обвинение. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитниците му, а при дадената му
последна дума моли да бъде оправдан.
Защитниците му – адв. К. и адв. С., считат че
следва да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като от събраните по
делото доказателства не се установява извършване на престъплението, за което на
подзащитния им е повдигнато обвинение с депозираната в съда тъжба. Излагат подробни съображения в подкрепа на
твърденията си. Заемат становище, че предявеният граждански иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Молят за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият С.Ж.П. е роден на ***г***, живущ ***, …, български гражданин,
женен, с висше образование, работещ, неосъждан с ЕГН **********.
Тъжителката и подсъдимия имали сключен
граждански брак. Двамата имали общо дете, което към 30.09.2016г. било на четири
години. Тъй като отношенията между двамата родители се влошили, те се разделили
и заживели отделно. Частната тъжителка отишла да живее в дома на своите
родители в с. Калугерово, а детето останало да живее с нея. Било инициирано и
бракоразводно дело което в продължение на повече от две години не било
приключило. В резултат на раздялата напрежението между двамата съпрузи се
увеличило и подсъдимия П. започнал да отправя заплахи и да обижда своята все
още съпруга – частната тъжителка и нейното семейство. Стигнало се до там че на
09.10.2016г. частната тъжителка Д.-П. се прибирала към дома си със своя приятел
Р. В., който бил забрал нея и детето й от детски рожден ден проведен в гр.
Пазарджик. В колата било и малолетното дете на Д. -П.. По пътя към дома им в с.
Калугерово възникнал инцидент при който подсъдимия се опитал да възпрепятства
движението на лекия автомобил на св. В.. В тази връзка бил подаден сигнал на
тел. 112 и била входирана жалба до 03 РУ в гр. Пазарджик. В резултат на това
през месец октомври 2016г. се стигнало и до издаване на Заповед за незабавна
защита по отношение на частната тъжителка която се чувствала застрашена от
съпруга си подс. С.П.. Девет дни
по–рано, на 30.09.2016г. /петък/ подсъдимия П. трябвало да вземе детето си в
изпълнение на уговорените привременни мерки по бракоразводното дело. Частната
тъжителка била притеснена за състоянието на детето си тъй като то се оплакало
че го боли глава и това обезпокоило загрижената майка. Както било уговорено
подсъдимия отишъл около 18.30ч. до дома на частната тъжителка в с. Калугерово
където взел детето от неговата майка и неговата баба св. Г. Д.. Частната
тъжителка Д.-П. имала уговорка със своите приятели св. Г. В., св. Р. В. и Т.С.,
след като предаде детето си на неговия баща да отидат на пицария в гр. Пловдив
където да вечерят. В изпълнение на уговореното св. В. отишъл до дома на
частната тъжителка в с. Калугерово за да я забере със своя автомобил.
Посоченото било малко след 18.30ч., след
като същата била предала болното си дете на неговия баща - подсъдимия П.. След
като забрал частната тъжителка, св. В. се отправил за гр. Пазарджик където
забрал своите приятели св. Г. В. и Т.С.. След като всички се събрали заедно,
четиримата се отправили към гр. Пловдив. Съгласно уговорката отишли в пицария
„Верди“ и тъй като времето било топло и приятно, седнали на маса която била
навън. Частната тъжителка била много загрижена за състоянието на детето си
което била споделила със своите приятели и затова въпреки обтегнатите отношения
с нейния съпруг и баща на детето й, прозвънила на телефона му за да поиска да
се чуе с детето си и да разбере как е то. Когато подсъдимия вдигнал телефона и
тя попитала дали може да се чуе с детето си, същия отказал като започнал да я
обижда. Тъй като частната тъжителка системно била подложена на обиди от страна
на своя съпруг, решила да пусне телефона на високоговорител и да направи запис
на проведения разговор за да има доказателство за думите които подсъдимия си
позволява да изрича спрямо нея. Разговорът се чул ясно от четиримата на масата,
като свидетелката В. дори обърнала внимание че на дисплея на мобилния телефон
на частната тъжителка било записано „С.“. Всички на масата знаели че съпруга на
частната тъжителка бил взел детето при себе си и че детето не се чувствало
добре. При проведения разговор частната
тъжителка искала да чуе детето си, а подсъдимия отказал да позволи това като в
проведения разговор обидил частната
тъжителка като я наричал „М. к.“ и я напсувал с нецензурния израз „М. ти ще
е.“. Обидните изрази били изречени неколкократно, като на молбите на
загрижената майка да чуе детето си подсъдимия отговарял че няма да чуе детето
си тъй като детето нямало работа при курва като нея и че детето не й принадлежало.
Частната тъжителка за пореден път се почувствала унизена и обидена от
отношението на своя съпруг и баща на детето й. Същата се разстроила и
разплакала, посърнала, и почти не хапнала нищо. Нейните приятели също били
смутени от обидните думи изречени от подсъдимия и предпочели да не задават
въпроси на частната тъжителка. След като се навечеряли четиримата приятели се
прибрали по домовете си, като частната тъжителка се прибрала в дома на
родителите си в с. Калугерово. Тъй като тя се чувствала безсилна да се защити
от своя съпруг когато се прибрала в дома си и под въздействието на емоциите
споделила със своята майка какво се е случило, като дори й пуснала да изслуша
записа който била направила на проведения със съпруга й разговор, по-рано
същата вечер. Св. Г. Д. лично чула как подсъдимия нарича дъщеря й „М. к.“ и
изрича по неин адрес псувни „М. ти ще е.“. Тъй като тя познавала добре
подсъдимия с който многократно била разговаряла включително и по телефона,
много добре разпознала гласа на подс. П.. Преживяното се отразило много зле на
частната тъжителка която от една страна била загрижена за състоянието на своето
дете, а от друга страна се чувствала унижена и онеправдана от отношението на
нейния съпруг и баща на детето й, с когото била във развод. Частната тъжителка
се разплакала, в последствие докато били в заведението почти не докоснала
храната си и била видимо разстроена. По времето по което частната тъжителка се
обадила на подсъдимия П. за да поиска да се чуе с детето си, подсъдимия бил на
заведение в гр. Пловдив със свои познати свидетелите И.Е. и Г.К.. Свидетелите
Е. и К. чули че подсъдимия провел разговор с жена си която искала да чуе детето
им.
Описаната фактическа обстановка съда намира за
категорично установена от показанията на свидетелите Г. Г. В., Р. С. В. и Г.
И.Д., а частично от обясненията на подс.С.Ж.П., който не отрича че съпругата му
се е обаждала на 30.09.2016г., вечерта, по телефона за да чуе детето си което
било болно, частично и от показанията на свид. И.Е. и Г.К. които също твърдят
че са чули подсъдимия да разговаря по телефона.
На първо място показанията на първата група
свидетели чийто показания съдът кредитира напълно са последователни, логични и
непротиворечиви досежно приетото фактическото положение описано по-горе. Следва
да се отбележи че са налице известни разминавания по отношение на точния час в
който свидетелите са тръгнали от гр. Пазарджик за гр. Пловдив и часа в който са
пристигнали, но посоченото се възприема от съда като нормално с оглед
изминалото не малко време от тогава и с оглед на обстоятелството че всеки е
възприел случилото се през своята собствена призма, и е съвсем нормално да има
известни разминавания в тази насока, които обаче не са съществени и не се
отразяват върху основните факти предмет на доказване в настоящото производство.
Съдът отчете факта че В. и В. са били свидетели очевидци на извършеното от
подсъдимия, а св. Д. е косвен свидетел, както и че първите двама са приятели на
частната тъжителка, а последната е нейна майка. Последното не разколеба съдът
да кредитира именно показанията на свидетелите на тъжителката, тъй като
показанията на тези трима свидетели бяха преценени като искрени, изхождащи от
свидетели които са станали съпричастни на ситуацията в която се намира частната
тъжителка, ситуация която им е направила впечатление тъй като от една страна
засяга техен близък човек, а от друга страна е ситуация която лично ги е
възмутила и която се е запечатала в съзнанието им и поради това си спомнят
основните факти които очертават извършеното престъпление. И тримата свидетели
сочат данни за това че отношенията между частната тъжителка и подсъдимия към
30.09.2016г. не били добри, че същите са в процес на развод от години, който
все още не е приключил. Св. Д. очертава подсъдимия като човек който често
обижда нейната дъщеря и семейството й, както и че в резултат на проява от
страна на подсъдимия спрямо дъщеря й и св. В.
се стигнало до издаване и на заповед за незабавна защита по отношение на
дъщеря й, макар и след датата на която е извършено деянието за което е
повдигнато обвинение с частната тъжба, но посоченото очертава развитието на
отношенията между подсъдимия и частната тъжителка във времето. Същата
свидетелка разказва и че в деня на извършеното престъпление когато подсъдимия
отишъл да вземе детето си и частната тъжителка му казала че детето не се
чувства добре, подсъдимия й заявил „Гледай си работата. Няма да ме учиш как да
си гледам детето“. Липсата на нормални отношения между подсъдимия и частната
тъжителка се потвърждава и от показанията на св. В.. Св. В. също сочи че
отношенията между съпрузите П.и не били добри и разказва за случай на който
станала свидетел при който подс. П. се появил под терасата на св. В. където тя и частната тъжителка били на гости
и започнал да държи сметка на частната тъжителка какво прави там като е омъжена
и господ ги бил събрал, въпреки че двамата са във развод. Що се отнася до
мястото на което е извършено престъплението от показанията на тези трима
свидетели безспорно се установява че това е гр. Пловдив, където се е намирала
частната тъжителка когато е възприела обидните изрази. Що се отнася до датата
на която било извършено престъплението безспорно се установява че същата е
именно 30.09.2016г. В подкрепа на това се явяват показанията на св. В. и св. Д. които категорично сочат датата. Св.
В. твърди че помни тази дата именно защото се е случило нещо което му е
направило впечатление, както помни и датата на която подсъдимия се е опитал да
предизвика ПТП в момент в който в неговия автомобил се е возила частната
тъжителка и детето на подсъдимия. Св. В. заявява по отношение на датата на
която е извършено деянието че не може категорично да посочи датата, но заявява
че е било началото на октомври или 29 септември. Същата заявява че случилото се
е преди пет месеца и животът й не се върти само около този случай, като помни
че било петъчен ден и че не е била в същата компания в същата пицария отново
преди или след случилото се за което разказва. Съпоставено с показанията на св.
В. и св. Д. и съобразно обстоятелството
че 30.09.2016г. е ден петък, както и че единствено на тази дата е била в същата
компания в пицария в гр. Пловдив, съдът прие че действително датата на която е
било извършено деянието е 30.09.2016г. Посоченото не се отрича и от подсъдимия
П. че именно на тази дата провеждал разговор със съпругата му която искала да
чуе детето, потвържадава се и от показанията на св. Е. и К. доколкото същите
твърдят че именно на тази дата са присъствали на разговор проведен от
подсъдимия по телефона с неговата съпруга по повод на това че тя е искала да чуе
детето си. Показанията на св. В. и В. са
еднопосочни по отношение на проведения разговор между частната тъжителка и
подсъдимия, по отношение на това че тя е инициирала разговора за да чуе болното
си дете, че е пуснала мобилния си телефон на високоговорител при което двамата
свидетели са чули как подсъдимия П. обижда частната тъжителка. Рзговора се чул
ясно и свидетелите В. и В. възприели всичко което било изречено. Св. В. чула
как подс. П. нарича частната тъжителка „Ти си к., м. ти ще е., детето не ти принадлежи“.
Св. В. чул че подсъдимия я нарича „Ти си м. к. Детето не
ти принадлежи. Детето няма работа при к.“, „М. ти ще е.“, „Ти си м. к.“. Св. Д.
разказва че частната тъжителка й разказала и от чутия запис чула че подс. П. я
нарича „Д., м. к. М. ти ще е. и М. ти да е. и к. Това дете не ти принадлежи“.
Св. В. заявява че е видяла върху дисплея на телефона на частната тъжителка че е
изписано че разговаря със „С.“, като и двамата свидетели знаели че бащата на
детето бил го взел и тъй като то било болно частната тъжителка се обадила на
неговия баща за да чуе как е. Логично било именно подсъдимия П. да е човека от
който частната тъжителка да поиска да чуе детето си и именно с него да е
провела и разговор. И св. В. и св. В. са чули че разговора е бил с мъж. Св. Д.
от своя страна дава показания които са в подкрепа на заявеното от свидетелите
В. и В. тъй като дъщеря й лично й разказала че подсъдимия я е наричал „М. к.“ и
изричал по неин адрес псувни „М. ти ще е.“, както и че не й давал да чуе детето
си, като дори й пуснала запис на проведения разговор. Съдът преценява че
показанията на св. Д. са косвени, но съответни на показанията на св. В. и
В. същите напълно се кредитират от съда.
Съдът преценява и обстоятелството че същата е майка на частната тъжителка и
като такава е пристрастна, но приема че показанията на св. Д. са искренни и
целят единствено разрешаването на възникналия семеен конфликт с оглед
осигуряване на възможност на семейството й да продължи живота си спокойно.
Съдът прави своите изводи и на базата на личните впечатления от св. Д. която
беше изключително емоционална, притеснена и загрижена за своята дъщеря намираща
се в изключително деликатна ситуация с оглед наличието на общо дете между
подсъдимия и частната тъжителка. Същата със сълзи на очи разказа как
четиригодишния й внук й разказал че неговия баща искал да ги блъсне с колата
при което тя се наложило да обяснява на малкото дете че бащите не правят така –
което обаче е обстоятелство извън предмета на доказване по настоящото
производство, но очертава изострените отношения между двамата съпрузи. В тази
връзка следва да се отбележи и обстоятелството че св. Д. заяви че св. В. е
семеен приятел от години, а св. В. че частната тъжителка се е запознала със св.
В. предишната година през лятото. Съдът не намира противоречие между
показанията на двете свидетелки доколкото не се събраха доказателства които да
опровергаят че св. Д. познава св. В. от години и че частната тъжителка се е
запознала с него доста по късно, тъй като не е изключено и двете да са верни. Свидетелите В., В. и Д. не сочат частната тъжителка да е
отвърнала на отправените към нея обиди и обидни изрази с такива спрямо
подсъдимия, нито твърдят че подсъдимия е имал представа че телефонът е включен
на високоговорител и е станал достояние и на други хора освен на частната
тъжителка.
Що се
отнася до показанията на свидетелите Е. и К. същите се оценят от съда като
показания които са дадени с цел да подкрепят защитната позиция на подсъдимия в
частта в която противоречат на показанията на св. В., В. и Д. кредитирани от
съда по посочените по горе причини. Свидетелят Е. сочи че с подсъдимия са
приятели от 16 години и се виждат редовно като сам заявява „поне 2-3 пъти в
месеца“. Едновременно с това обаче заявява че не познава неговата съпруга.
Посоченото съдът намира за житейски нелогично и поражда съмнение в искренноста
на този свидетел който поддържа 16 години приятелство с подсъдимия и не познава
неговата съпруга, а същевременно дори бил канен на сватбата на подс. П..
Относно събитията случили се на 30.09.2016г. св. Е. с големи подробности излага
това което се е случило точно на тази дата. От една страна въпреки че е
изминала половин година от посочената дата и по неговите думи не се е случило
нищо особено, същия с големи подробности описва какво е правил в посочения ден
и какво е чул. Описва че си спомня датата защото предната седмица бил събора в
град Брезово, но заявява че живеел в с. Верен. В показанията си по делото
неколкократно посочва че една от причините да дойде от с. Верен до гр. Пловдив
била че трябвало да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ както и че
сключил такава в 17ч. на 30.09.2016г. Видно е обаче от изготвената и приложена
по делото справка от Гаранционния фонд относно посочения от свидетеля Е. лек
автомобил Ауди с рег. № …, за който бил сключил застраховка, че за този
автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на 30.09.2016г.
Посоченото поражда съмнение относно истинността на показанията на св. Е. който
иначе много детайлно си спомня отминалите събития дори и по часове, и дава
основание на съда да не кредитира
казаното от него че при проведения между подсъдимия и неговата съпруга
телефонен разговор не чул подсъдимия да
отправя обидни изрази по отношение на нея, още повече че св. Е. твърди че е
чувал добре какво говори подсъдимия и че никой не е ставал от масата докато са
били в заведението. Посоченото не се кредитира от съда като противоречащо на
показанията на св. В., В. и Д., които съдът кредитира доколкото същия твърди че
изобщо не е имало обидни думи и изрази, а не че не е чул такива. Заявеното от
защитата на подс. П. в хода на съдебните прения че св. Е. едва ли не се бил
объркал като казал че дошъл да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, а
искал да каже че дошъл да си плати месечната вноска, се приема от съда като
нелогично. Съдът не приема че има собственик на автомобил и водач на такъв
който да не прави разлика между сключване на застраховка и плащане на вноска по
такава.
Що се
отнася до показанията на св. К., те също се подлагат на съмнение от съда по
отношение на разговора проведен от подсъдимия и употребените в него от
подсъдимия думи и изрази, доколкото показанията на св. К. в тази им част, се
явяват в подкрепа на заявеното от св. Е. за който беше отбелязано по-горе съдът
установи склонност да не казва цялата истина. Озадачаващо е за съда
обстоятелството че св. К. дава изключително подробни показания относно срещата
с подсъдимия който никога не бил виждал до 30.09.2016г., а по отношение на
други обстоятелства заявява факти които противоречат на показанията на св. Е..
Същия твърди че били приятели със св. Е. и че същия страдал от здравословни
проблеми които му пречели да шофира сам защото заспивал докато кара, което била
и причината поради която го придружил до гр. Пловдив на посочената дата. Това обаче
не се споменава изобщо в иначе изключително подробните показания на св. Е. като
липсват каквито и да е данни в негова подкрепа. Св. К. също си спомня точно
датата на която е придружавал приятеля си при срещата му с подсъдимия в
заведение в гр. Пловдив тъй като предната седмица бил събора в гр. Брезово от
където бил той и неговия приятел св. Е.. Последния обаче твърди че живее в с.
Верен което противоречи на заявеното от св. Е.. За съда е нелогично след като
имал здравословни проблеми и заспивал докато шофира, защо св. Е. е тръгнал от
с. Верен до гр. Брезово за да забере
приятеля си и да дойде до гр. Пловдив, след като е имало риск да заспи по пътя
и ако св. К. му е такъв добър приятел загрижен за неговото здраве, защо не е
отишъл той до с. Верен от където да тръгнат заедно към гр. Пловдив. Няма логика
и заявеното от св. К. *** и придружавал приятеля си за да не заспи по пътя след
като го оставил да шофира сам от с. Верен до гр. Брезово. Отделно от това св.
К. чул че подсъдимия провел не един, а два разговора по телефона за които казал
че са със неговата съпруга, а св. Е. твърди че бил проведен един единствен
разговор и бил сигурен в това. На фона на така подробните показания на
свидетеля посоченото противоречие се приема от съда като индиция че показанията
на св. К. в частта в която говори за чутия от него разговор по телефон проведен
от подс. П. за който казал че е с неговата съпруга която искала да чуе детето
си, целят да подкрепят защитната позиция на подсъдимия и са в противоречие с
показанията на св. В., В. и Д. които
съдът кредитира. Посоченото от св. К. че подсъдимия провел два разговора със
съпругата си противоречи и на подс. П. който заявява че провел един разговор
със същата. Поради изложеното по-горе съдът не кредитира и показанията на св.
К. относно това били ли са изречени обидни думи или изрази от подс. П. при
проведения разговор по телефона между подс. П. и съпругата му.
Обясненията на подсъдимия П. че не е изричал
обидни думи и изрази по телефона спрямо частната тъжителка се възпириемат от
съда като защитна позиция на подсъдимия и не се кредитират като противоречащи
на гласните доказателства кредитирани от съда. По отношение на обстоятелствата
че на 30.09.2016г. подсъдимия отишъл със своята майка до с. Калугерово да вземе
детето си от частната тъжителка което не се чувствало добре, че отишъл със своя
приятел св. Е. и негов познат св. К. ***, че съпругата му – частната тъжителка
Д. – П. се е обжадала по телефона за да поиска да чуе детето си се приемат като
годно доказателствено средство тъй като се явяват в подкрепа на твърдяното в
частната тъжба от частната тъжителка Д.-П., и показанията на свидетелите В.,
В. и Д., Е. и К. в онази част на която
всеки от свидетелите е станал свидетел и които части се кредитират от съда.
Прави впечатление че подсъдимия заявява че не знаел защо бил дошъл в гр.
Пловдив св. Е., който бил негов приятел. Заявява че неговия приятел не бил
коментирал повода за това. Посоченото обаче противоречи на показанията на св.
К. който заявява че св. Е. разказал на подсъдимия че имал проблеми с колата,
както и че му казал за някаква застраховка.
Поради изложеното обяснението на подс. П. не се приемат като годно
доказателствено средство и в тази част.
Съдът не споделя изложеното от защитата на
подс. П. че подсъдимия следва да бъде оправдан защото в частната тъжба липсвало
твърдение че св. В. е станал свидетел на нанесените обиди на частната
тъжителка. Според настоящия състав тъжбата отговаря на изискванията на закона
като очертава основните факти и обстоятелства очертаващи извършеното
престъпление. Св. В. се сочи като присъстващ на случилото се от св. В., която е
посочена като присъствала от частната тъжителка още в тъжбата. Така или иначе
съдът следва да се води от принципа за разкриване на обективната истина и по
отношение на това следва да се съберат всички доказателства които способстват
за това. Съдът не намира необходимо да се прави изменение на обвинението по
отношение на това че в тъжбата не е споменато че е присъствал св. В.. Отделно
от това следва да се отбележи че подсъдимия беше оправдан да е нанесъл обида
публично в каквато връзка бяха посочени тези обстоятелства.
По отношение на анализа изложен в хода на
съдебните прения от страна на адв. К. и адв. С., съдът не намира необходимост
да се произнася по всяко едно поотделно, тъй като изложи подробни мотиви кои
факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Изложеното от
защитата представлява самостоятелен прочит на доказателствата по делото през
погледа на защитниците, което е тяхно право и което не кореспондира с приетото
за установено от съда.
Следва да се отбележи по отношение на
заявеното в хода на съдебните прения като лична защита от страна на подсъдимия
П. че същия не намирал логика да изрече обидни думи към съпругата си тъй като
не е имало „предистория“ която да провокира такъв разговор на инкриминираната
дата, че всъщност от свидетелските показания на св. Д., В. и В. се установиха
изобилни данни за влошени отношения между двамата съпрузи, които ескалират и
през следващите инкриминираната дата дни, че подсъдимия П. е отрицателно
настроен не само към частната тъжителка, но и към хората около нея. Още при
предаването на детето на 30.09.2016г. от показанията на св. Д. стана ясно че
между подсъдимия и частната тъжителка са разменени остри думи. Поради изложеното
съдът приема че противно на твърдяното от подсъдимия, съществува напрежение
между него и частната тъжителка което е довело и до изричането на обидни думи и
изрази именно на посочената дата.
Изложената фактическа обстановка се установява
и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в
съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – справка за съдимост
/л.18/, справка от „Гаранционен фонд“ /л. 76,77/, три боя грамоти от Варненски
свободен университет „Черноризец храбър“ /л. 78-80/ и служебна характеристика
от АК Пазарджик /л. 81/.
Що се отнася до назначената и изготвена по
делото Аудио - техническа експертиза на приобщения като веществено
доказателство мобилен телефон марка Самсунг съдържащ изготвен от частната тъжителка
аудиозапис на проведения между нея и подсъдимия разговор по мобилен телефон на
30.09.2016г., съдът прие че не следва да бъде ползван като годно
доказателствено средство по делото макар и съдържащ следи от извършеното
престъпление, досежно съдържанието на направения запис. Практиката на ВКС в тази насока е трайно
установена. По силата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България
"Никой не може да бъде...записван...без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие освен в предвидените в закона случаи". За нуждите на
наказателния процес, тези случаи са уредени в НПК - глава четиринадесета, раздел осми "Специални разузнавателни
средства" и в Закона за специалните разузнавателни средства. Приложението на посочените правила е допустима
интервенция върху личното пространство на лицето, но при строг законов
регламент и тъкмо поради това резултатите от тях, съответно инкорпорирани във
веществени доказателствени средства, могат да бъдат използвани за
установяването на доказателства от значение за правилното решаване на делото. Записът,
извършен с мобилния телефон на частната тъжителка Д.-П. не представлява такова
доказателствено средство, защото не е събрано или изготвено по реда и при
условията на НПК, подсъдимия не е знаел че го записват, а звукозаписът е
нарочно създаден запис с оглед осигуряване на доказателства в подкрепа на твърдяното
от частната тъжителка, което и очертава неговата недопустимост - чл. 105, ал. 2 НПК. Доброволното предаване на мобилния телефон,
на които е нарочно създаден звуковия файл, както и последващите изследвания на
записа по експертен път не следва да налагат друг извод, защото очевидно се
заобикалят изричните правила на НПК (чл. 172 и сл. НПК). Поради изложеното и изготвеното по
делото експертно заключение не следва да бъде ценено и обсъждано. В този смисъл
са и Решение № 269/2013г. на II н.о. на ВКС, Решение № 456/14.11.2012г. на I
н.о. на ВКС, Решение № 170/2013г. на III н.о. на ВКС.
При така установените фактически
положения Съда намира, че подс.С.Ж.П. е осъществил състава на престъплението по
чл. 146, ал.1 от НК за това, че на 30.09.2016г. в гр.
Пловдив е казал нещо унизително за честта и достойнството на Е.И.Д.-П. с ЕГН **********, а именно
нарекъл я
е "М. к." и „М. ти ще е.“, в нейно присъствие.
От обективна страна безспорно са
налице действия, изразили се в отправяне на 30.09.2016г. в гр. Пловдив, именно
по адрес на тъжителката на посочените обидни изрази, а те са такива по своето
обективно съдържание и обществена оценка. Същите обективно уронват и са
насочени срещу личността, честта и достойнството на пострадалата като целят,
както накърняването на нейната собствена самооценка като жена и майка, така и
тази на другите членове на обществото спрямо тъжителката. Изречените изрази "М. к." и „М. ти ще е.“ са унизителни за
честта и достойнството на частната тъжителка.
Действително обидните думи и изрази
са били изречени по телефона, но съгласно утвърдената съдебна практика изразът
„в нейно присъствие“ следва да се тълкува в смисъл че е необходимо обиденият да
има обективната възможност да възприеме унизителната за него проява. Със самия
факт че подсъдимия е провел разговор по мобилния телефон с частната тъжителка
която все още е била негова съпруга и с която поддържа контакти най-малкото тъй
като имат общо дете, следва да се приеме факта че подсъдимия е изрекъл обидните думи и изрази именно в присъствието
на частната тъжителка Д.-П.. В настоящия случай е категорично установено че
частната тъжителка е възприела обидните изрази и те са оказали своето негативно
въздействие върху нея. /В този смисъл е Решение № 159 от 19.06.2015г. на ВКС по
к.н.ч.х.д. № 300/2015г. на I н.о./ Чутите от свидетелите обидни изрази са
идентични по съдържание с цитираните в тъжбата като в тъжбата частната
тъжителка ги е посочила в изреченията в които са били включени обидните изрази.
Следва да се отбележи че по отношение на единия нецензурен израз в тъжбата е
записано че същия е бил „М. ти ще е.“. Същия израз е посочен и от св. В. като
употребен от подсъдимия П. спрямо частната тъжителка. Св. В. посочва че
подсъдимия изрекъл срещу Д.-П. „М. ти ще е.“, а св. Д. – „М. ти ще е.“. Според
настоящия състав значението на изразите посочени от свидетелите Д. и В. е
абсолютно идентично и само различния изказ който имат те води до отбелязаните
разлики. Смисъла който подсъдимия е вложил в този израз е възприет еднозначно
от всички свидетели и от частната тъжителка. Значението на употребената дума
„к.” конкретно по адрес на Д.-П. в контекста, в който е изречена, дава
асоциация за човек, който е с лек морал и съдържа укор от морална гледна точка,
като степенувана с израза „м.“ засилва още повече отрицателната оценка за
човека за който е изречена за неморален човек, за човек, който няма никаква
ценност или е загубил качествата си. Съпроводен и с отправянето на ругатня по
адрес на тъжителката в употребения смисъл засилва изразената с обидната
квалификация неприязън на подсъдимия към майката на неговото дете. Псувнята е с
нецензурен и обиден характер, със сексуално съдържание, като използваният
ругателен израз е унизителен от гледна точка на морала. Безспорно и всеки един
от употребените изрази е с обиден характер. Те са били лично възприети от
пострадалата. Засегнати са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценка на човека /в
случая тъжителката/, при това засягането не е нищожно, щото да оправдае
действията на подсъдимия, а напротив – от поведението му тъжителката се е
почувствала засегната. С думите си подсъдимия е изразил отрицателната си,
презрителна оценка за личността на тъжителката и е засегнал честта и
достойнството на същата, собствената й оценка за нейната личност, имайки
предвид негативното съдържание на използваните квалификации. Деянието е
довършено като не беше установено тъжителката да е отправяла обиди към
подсъдимия, за да се приеме евентуална реторсия.
Изреченото от подсъдимия макар и чуто
и възприето от свидетелите В. и В. , не е било изречено от подсъдимия със
съзнанието че е изречено в присъствието
и на други лица освен на частната тъжителка поради което и не е налице квалифициращото
обстоятелство „публично“ нанесена обида. Същия безспорно е знаел че разговаря с
частната тъжителка и именно пред нея и на нея изрича посочените по горе
изрази. Подсъдимия обаче не е
предполагал че освен частната тъжителка изреченото от него по телефона се
възприема от други лица. Поради
изложеното съдът намира, че подс. П. не
е извършил престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 от НК тъй като липсва субективния елемент
който квалифицира обидата като нанесена публично и поради изложеното същият
следва да бъде признат за невинен в това да е нанесъл обидите публично, поради
което и на основание чл.304 НПК същият беше оправдан по повдигнатото му в този
смисъл обвинение. Обстоятелството че обидните изрази са били изречени в
присъствието на св. Е. и св. К. също не води до квалифициране на извършеното
като публично нанесена обида тъй като от събраните доказателства не се
установява безспорно дали посочените двама свидетели са чули обидните изрази и
не го казват, или пък не са обърнали внимание на това какво говори по телефона
подсъдимия. Така или иначе частната тъжителка не е знаела че обидните изрази са
изречени в присъствието на св. Е. и К. за да се отрази това обстоятелство върху
субективните преживявания на същата резултат от извършеното престъпление.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици, включително е съзнавал, че
отправя обидите в присъствието на частната тъжителка, макар и изречени по
телефон. От думите му, отправени към пострадалата, в нейно присъствие явно се
обективира, че деецът е съзнавал обидния характер на отправените реплики и че
те ще бъдат възприети от пострадалата именно по този начин /в този смисъл са
Решение № 22/1995г. на ІІІ н.о. на ВС и Решение № 664/1972 г.-І н.о. на ВС/.
Това е видно от последователността и насочеността на действията на подсъдимия.
С оглед гореизложеното и
съобразявайки обстоятелствата по чл.78а, ал.1 от НК настоящата инстанция
намира, че в настоящия казус следва на подс.П.
да бъде наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ като бъде освободен от
наказателна отговорност. Налице са всички предпоставки за това – той не е
осъждан видно от стравката за съдимост, не е освобождаван вече от наказателна
отговорност по този ред, няма съставомерни имуществени щети, предвиденото
наказание за престъплението по чл. чл.146, ал.1 НК е по-леко от три години
лишаване от свобода. Не са налице и пречки по смисъла на ал.7 на чл.78а НК.
Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че в случая следва да се наложи
минимално предвидената глоба от 1000лв, тъй като същата е съобразена с
обстоятелството, че макар подсъдимия да работи, то той трябва да се грижи и за
своето дете, налице са добри характеристични данни, а от друга страна не са налице
някакви отегчаващи вината обстоятелства. Действително, отправени са повече от
една обидни квалификации по адрес на пострадалата, като съдът намира, че това
обстоятелства следва да бъде отчетено най-вече при преценка на предявения
граждански иск. Наред с това минимална глоба е напълно достатъчна за постигане
поправителен ефект и е съответна на извършеното. В този смисъл тя се явява и
най-справедлива като наказание.
На следващо място предявен и приет за
съвместно разглеждане по делото е граждански иск на основание чл.45 ЗЗД от
тъжителката Д.-П. срещу подсъдимия П. за сумата от хиляда лева, претендирани
като обезщетение за неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.148,
ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 НК за което последния е предаден на съд по
настоящото дело, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.09.16г. до
окончателното й изплащане. В тъжбата се сочи, че от отправените от подсъдимия
обидни фрази, тъжителката се е почувствала унижена, с накърнено добро име и
авторитет. Според настоящата инстанция доказа се деянието извършено на дата
30.09.2016г. от подсъдимия, причината връзка между него и настъпилата вреда за
пострадалата, която се изразила в намалено самочувствие, влошена самооценка и
силно вълнение. Претърпените от пострадалата негативни вредни последици от
деликта се доказват предимно от показанията на св. В. и В., възприели реакцията
на тъжителката веднага след възприемането на обидата и в часовете след това –
същата била разплакана и не се хранела нормално, и от показанията на св. Д. –
нейна майка която сочи че часове след нанесените обиди когато се прибрала в
дома си, частната тъжителка била много разстроена, обидена и унижена. По делото
обаче не бяха ангажирани други доказателства, които да установят случилото се
да е оказало по-сериозно отражение върху душевния мир на тъжителката, респ. да
е довело до други значителни вредни последици, касаещи промяна в негативна
посока на обществената оценка за нейната личност, нещо повече тя сама се е
поставила в положение обидните изрази да бъдат чути и от нейните приятели,
макар и търсейки съчувствие от тях. Посочените негативни последици за частната
тъжителка са в резултата на деятелността на подсъдимия, който е отправил
обидните изрази "М. к." и „М. ти ще е.“ по адрес на тъжителката. Всичко това е сторено
умишлено, именно с цел да уязви пострадалата. Следва да се вземе предвид че са
изречени не един, а два обидни израза всеки от които сам по себе си е обиден.
Ето защо и в съответствие с нормата на чл.52 ЗЗД настоящата инстанция приема,
че обезщетение от 600 лева се явява напълно достатъчно, за да репарира
претърпените неимуществени вреди на пострадалата и се явява най-справедливо.
Същевременно не се доказа обидата да е нанесена публично както се твърдеше в
тъжбата поради което искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 600лв до
пълния предявен размер от 1000 лева като неоснователен. Следва да се присъди и
законна лихва върху уважения размер на иска от момента на деянието –
30.09.16г., до окончателно изплащане на сумата. Това е така, тъй като при
деликт деецът изпада в забава от момента на деянието, а не е нужна покана.
Предвид осъдителната присъда на
основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден подсъдимия С.Ж.П. със снета
по делото самоличност да заплати сумата от 708лв. на тъжителката предвид
направените от нея разноски за адвокат - 600лв., стойността на извършена
експертиза – 96лв., и такса за завеждане
на делото – 12лв., а по сметка на ПРС сумата от 50лева, представляваща държавна
такса по уважения размер на гражданския иск.
По отношение на вещественото
доказателство - мобилен телефон марка
„Самсунг“ с ИМЕЙ … ведно с батерия без СИМ карта, предаден доброволно от страна
на частната тъжителка Д.-П., съдът постанови
да се върне на Е.И.Д.-П. с ЕГН **********, след влизане на присъдата
в сила.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.