РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 635
гр.Пловдив, 04 . 04 . 2023г.
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и осми март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
268/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното :
В.С.Т.,*** с пълномощник адв.С.Н.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
125/15.01.2023г. на мл.инспектор Г.М. в Пето РУ към ОД МВР-Пловдив, изразяваща
се в прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – „ за срок от 6 месеца до
една година”.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна и неправилна. Моли да бъде отменена. Не е заявена претенция
за присъждане на разноски.
- Ответникът мл.инспектор Г.М. в Пето
РУ при ОД МВР-Пловдив оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 15.01.2023г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.19. Жалбата
е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 26.01.2023г. Оспорващото лице
е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в
срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице – общи в случая. Към страните са
отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване
на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на
истината /чл.171 ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото
са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив /л.21 и
сл./, издадена в изпълнение на министерска Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г.
/л.23 и сл./, за оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.1,
т.2, т.2а, т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 ЗДв.П – т.10; АУАН серия GA № 712215/15.01.2023г.
/л.25/ – отразено е, че на 15.01.2023г., около 01.50ч., на ул.Ягодовско шосе до
бл.277 в гр.Пловдив, Вл.Т. управлява лек автомобил Рено Меган с рег.№ ****
образец Германия – лична собственост, като управлява посоченото МПС след
употреба на алкохол, установено посредством измерване с техническо средство Дрегер
АлкоТест 7510 с фабричен номер ARNG-0027,
като апаратът е показал 1,08 промила в издишания въздух от водача и проба номер
01808 е извършена в 01:56ч. – показана е на водача и е издаден талон за медицинско
изследване номер 0066021, вкл. в АУАН е отразено : „Нямам възражения”; талон за
медицинско изследване номер 0066021, връчен на 15.01.2023г., 03.15ч. – вписано
е, че на 15.01.1023г. с техническо средство Дрегер АлкоТест 7510 с фабричен
номер ARNG-0027
е извършена предварителна качествена проба в 01:56ч., която е показала
положителен резултат 1,8 промила на хиляда, по отношение на която е отразено
изявление на провереното лице – „Не приемам” и избор за изследване за употреба
на алкохол чрез доказателствен анализатор и медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване, при което Т. е уведомен за явяване в УМБАЛ
„Свети Георги” – Пловдив до 45 минути от връчване на талона. Талонът е връчен,
което обстоятелство е удостоверено с подпис на провереното лице.
Преписката съдържа и докладна записка
от Г.М. и В.Л. по отношение допусната техническа грешка в АУАН по отношение
рег.номер на автомобила.
В случая преписката съдържа и
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
23-0444-000009/15.01.2023г., издадена от И.Ч. – Началник на Пето РУ при ОД МВР
– Пловдив, с която на Вл.Т. на основание чл.171 т.2А б.Б Здв.П е прекратена
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
- При съпоставка между двете
заповеди /оспорената и връчена на жалбоподателя, респект. издадената от
началника на Пето РУ при ОД МВР – Пловдив/ се констатират следните факти :
двете заповеди са издадени на една и съща дата и са с идентичен адресат
/оспорващото лице/; приложено е идентично правно основание – чл.171 т.2А б.Б
ЗДв.П; двете заповеди са основани на Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. по
отношение компетентност на органа-издател; в двете заповеди е посочено в
обстоятелствената част, че е издаден АУАН серия GA № 712215/15.01.2023г. –
актосъставител Г.М.; в обстоятелствената част и на двете заповеди е вписано, че
е допуснато нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П /вкл. конкретизирана т.1 в Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0444-000009/15.01.2023г., издадена от И.Ч. – Началник на Пето РУ при ОД МВР
– Пловдив/; двете заповеди са издадени от различни административни органи; в
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0444-000009/15.01.2023г. е определен срок от 6 месеца, докато в оспорената
заповед срок не е определен, а е отразен срока от приложената норма от ЗДв.П в
предвидения минимум и максимум – без спрямо определяемия период от време за
действие на ПАМ да е конкретизиран срок от органа-издател. Двете заповеди са
подписани от административните органи.
- С представяне на преписката е
посочено писмено, че оспорената Заповед № 125/15.01.2023г. е генерирана в АИС –
АНД № 23-0444-000009/15.01.2023г. на Началника на Пето РУ – ОД МВР гр.Пловдив.
Не е пояснено значението на генерирането на обжалваната заповед в АИС – АНД,
като за приложената втора заповед на Началника на Пето РУ – ОД МВР, гр.Пловдив
няма данни да е връчена.
1.2. В обстоятелствената част от
заповедта е възприета констатацията в АУАН серия GA № 712215/15.01.2023г. Фактическата
установеност е квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П : „На водача
на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;”. Текстово е
отразено, че „Водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на
хиляда, установено по надлежния ред”.
Правното основание за налагане на ПАМ
е чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;”, като в случая
регистрацията на ППС е прекратена, но без определен от административния орган
срок в установената законова рамка - от 6 месеца до една година. Тоест,
отсъства волеизявление за действието на ПАМ, което отрича нейната изпълняемост.
Отсъстват възражения в АУАН – както по
отношение констатациите за дата, час, място и извършена проверка с техническо
средство, вкл. резултат от проверката, при което се съобрази редовността на
съставения АУАН с последица – презумптивна доказателствена сила по см. на
чл.189 ал.2 ЗДв.П. В жалбата не е оспорена констатацията за употреба на алкохол
от водача и не е поддържано извършено медицинско изследване, резултата от което
опровергава този от предварителната качествено проба с техническо средство.
2. В хода на съдебното производство
не са представени доказателства от страна на жалбоподателя. Ответникът не внесе
пояснение по отношение наличието на две заповеди на хартиен носител, едната от
които връчена – оспорената, които заповеди са издадени спрямо един адресат при
идентична фактическа установеност и приложено правно основание, но са издадени
от различни органи, като в едната /оспорената/ отсъства срок на действие на
ПАМ, какъвто срок е определен в заповедта на Началника на Пето РУ при ОД МВР –
Пловдив.
2.1. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Представената заповед относно определяне
на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6
ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН, в който
е отразено и издаване на талон за изследване. Установените факти –
неопровергани, са основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания
- чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, но
без да е определен срок на действие на ограничението.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно
извършване на нарушение. Принудителната мярка не
е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение,
а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и
преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените
правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН
- официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който
подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта, с представяне на
убедителни доказателства за противопоставими факти.
Независимо от това,
както бе посочено – с оспорената заповед не е определен срок на действие на
принудителното ограничение, при което не е налице обективно изпълняем
административен акт.
2.2. Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото
предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено
в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на
закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“
ЗДв.П. В жалбата и в съдебното производство не се твърди, че жалбоподателят не
е собственик на конкретното МПС.
2.3. От значение за разрешаване на
спора е установеното по отношение срок на действие на ПАМ : При определяне
срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай
законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа /напр. с
изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената
ПАМ/. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да
отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. №
7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от
14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г.
на ВАС по адм. д. № 3490/2018г., I о.; Решение № 910 от
23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О./. Същата
последица е и в хипотезата на неопределен от административния орган срок. Срок
на действие на оспорената ПАМ в случая не е определен, което е основание за
квалификация на заповедта като незаконосъобразна. Без определен срок на
действие на законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен
акт. Пропускът да бъде определен срок на ПАМ е съществен, тъй като осъществяване
ограничението на принудителната мярка се съдържа в срока й на действие.
Наличието на друга
заповед за същото нарушение и с идентичен адресат не е основание за възприемане
на срока, определен с другата заповед, издадена от началника на Пето РУ при ОД
МВР – Пловдив. Както бе посочено, при представянето на преписката и в хода на
съдебното производство не бе изяснена същността на т.нар. „генериране в АИС –
АНД”, но дори в технически аспект да е налице една заповед в системата на ОД
МВР – Пловдив, в случая е оспорена връчена на адресата заповед, която не е
оттеглена в хода на делото, вкл. не е представена информация за упражняване
правомощието по см. на чл.91 АПК по отношение оспорената Заповед № 125/15.01.2023г.
В допълнение се отбелязва, че за констатираното нарушение се издава един
административен акт и наличието на два административни акта, основани на
идентична фактическа установеност и с един и същ адресат е основание за
квалифицирането им за незаконосъобразни.
При тези обстоятелства следва извод за основателност на
жалбата.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 125/15.01.2023г. на мл.инспектор Г.М. в Пето РУ към ОД МВР-Пловдив,
изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – „ за срок
от 6 месеца до една година”.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :