Решение по дело №1862/2017 на Районен съд - Бяла Слатина

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Б.С., 23.03.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав в публичното заседание на 14 март, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                              

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КАТЯ  ГЕРДОВА

 

при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА  гр.д. № 1862 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Ф.И.Х. с ЕГН ********** ***, против М.Д.М. с ЕГН ********** ***,  с която е поискала съдът да постанови решение по силата на което да й предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство между страните по делото дете Д.М.М. с ЕГН ********** родено на ***г., като се определи режим на лични контакти на бащата с детето: първа и трета събота от месеца без преспиване при бащата.

 Желае бащата да заплаща на детето Д.М.М. месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 20.12.2017г./датата на завеждане на иска/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.2 от СК и чл.143,ал.2 СК.

В срока по чл.131 от ГПК ответника М.М., чрез пълномощника си адв. Д.Д. *** е депозирал писмен отговор с който приема, че така предявените срещу него искове са процесуално допустими, но и.м. е неоснователно по отношение на изложената в нея фактическа обстановка. Изложил е подробни съображения и представил писмени доказателства.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет е  социален доклад изготвен от Дирекция”Социално подпомагане” гр.Б.С. и Дирекция”Социално подпомагане” гр.В..

 Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на страните по делото, като ги обсъди, съгласно  чл.235 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от становището на Дирекция ”Социално подпомагане” гр.Б.С. и Дирекция ”Социално подпомагане” гр.В. дадено съгласно чл.21,т.15 от ЗЗДетето, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба и в с.з. ищцата навежда доводи, че с ответника М.Д.М. са живели на семейни начала от м.юни 2014г. в домът на бабата на М. ***, от което съжителство имат родено едно дете Д.М.М. с ЕГН **********.

От лятото на 2017г. взаимоотношенията им се влошили, като М. започнал да оказва на ищцата системен психически и физически тормоз, изразяващ се в нанасяне на побоища, обиди и невербални заплахи.

На 21.09.2017г. ответника ударил в областта на главата ищцата, в резултат на което получила разкъсвания и сътресение.

На 10.12.2017г. ответника отново нанесъл побой над ищцата, поради което била принудена да потърси медицинска помощ в МБАЛ“Св.Анна-В.“ АД.

На тези скандали и побоища присъствал и малолетният им син Д..

След поредният побой на 10.12.2017г. ищцата се изнесла от съвместно обитаваното им жилище в гр.В. и се завърнала в гр. Б.С., където има собствено жилище, за което представила Н.А № 106,т.ІІІ, рег.№ 4114, н.д.№ 477/06.06.2008г. по описа на нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С..

С исковата молба ищцата е представила: у-ние за раждане на детето Д. М.,      у-ние за настоящ адрес на Ф.Х., лист за преглед на пациент в спешно отделение и медицинско у-ние № 1260/2017г. изд.от МБАЛ“Св.Анна-В.“ АД, у-ние № 1/10.01.2018г. и бележка изд.от „Васи-Д-р М.Францова“ ЕООД-Б.С..

Впоследствие е представила 4 бр.болнични листове, че за периода от 01.01.2018г. до 11.03.2018г. ищцата е била в отпуск по болест и служебна бележка № 6/21.02.2018г. изд.от Детска ясла „Здравец“-Б.С..

Поради това, че страните по делото не могат да живеят занапред като съпрузи, за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответника М.М. чрез пълномощника си адв. Д.Д. *** е депозирал писмен отговор, с който приема, че така предявените срещу него искове са процесуално допустими, но и.м. е неоснователно по отношение на изложената в нея фактическа обстановка.

Ответника не оспорва иска за упражняване на родителски права от майката на детето Ф.Х., но оспорва режима на лични контакти на него с детето, като е поискал по-разширен режим, подробно описан в писменият отговор.

Не възразява срещу иска по чл.143,ал.2 от СК относно дължимата издръжка на детето в размер на 150.00 лв., но моли същата да бъде определена от влизане на съдебното решение в законна сила.

С писменият отговор е приложил незаверени по чл.183 от ГПК, а впоследствие заварени писмени доказателства: копие от трудов договор № 002/24.04.2015г. на Ф.Х., допълнително споразумение към него на Ф.Х., че тя работи в неговата фирма от 29.09.2017г., справка по чл.62,ал.5 от КТ за Ф.Х. и адвокатско пълномощно.

Желае да живее съвместно с ищцата и детето.

Желае делото да се гледа неговото отсъствие и в отсъствие на пълномощника му. 

Ответника редовно призован за с.з. не се явил, нито е изпратил представител.

Участващият в производството социален работник при Д”СП”-Б.С. В.И. заяви, че поддържа социалният доклад изготвен от Д“СП“-Б.С.. Според И. детето Д. след раздялата на родителите му се чувства добре. Ф. задно с детето живеят в гр.Б.С. в жилище нейна собственост. Първоначално детето било доста напрегнато, тъй като докато живели в гр.В. бащата указвал психически и физически тормоз над майката, но след преместването на майката в гр.Б.С. то е видимо по- спокойно.

Жилищните условия при майката са много добри. Има обособена стая за детето в нейното жилище.

Детето е привързано към нея, наблюдава се силна емоционална връзка между майката и детето. Детето няма здравословни проблеми и посещава детска ясла, както има и определен личен лекар.

Родителите на ищцата я подпомагат в отглеждането на детето.

Между страните по делото има заведено друго дело за домашно насилие, упражнено от М.М. спрямо Ф.Х., по което дело И. е участвала и изготвила социален доклад. Същото е приключило с решение.

И. заяви, че са запознати със случая, като М. е правил опити да се свърже с ищцата, за да й отправя заплахи, а не относно заинтересоваността му към детето.

От приетият социален доклад изготвен от Д“СП“-В. се установява, че М. и Х. са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, от което съжителство имат родено едно дете Д.-28.09.2015г. По думите на М. отношенията му с Х. в началото на връзката им били нормални, но от шест месеца били влошени, поради ревността към него от партньорката му. Споделя, че е имало спорове на тази тема на висок тон, при които детето винаги е спяло и не е било свидетел на тях.

М. обяснил, че след невинна закачка от негова страна към Х., тя се ядосала и започнала да крещи. Впоследствие събрала своя багаж и този на детето и отишла в жилището на неговите родители в гр.В.. Разбрал от нея, че „всичко е свършило“ и тя заминала за гр.Б.С.. М. посочва, че от 10.12.2017г. до настоящият момент не е виждал Х. и детето и не е пътувал до гр.Б.С., предвид наложената му ограничителна заповед по реда на ЗЗДН.

След раздялата им, той осъществява контакти с детето само по телефон, като основни грижи за детето полага майка му, а бащата изпращал пелени и адаптирано мляко на детето по куриерска фирма, за което е приложил разписки от куриерската фирма.

Пред социалните власти М. съобщава размера на месечният си доход от 850.00 лв. до 1000.00 лв. По време на срещата между М. и социалните работници той получавал съобщения от Х., като комуникацията между тях протичала нормално и безпроблемно.

При разговор с д-р К. /гр.В./-личен лекар на детето се установило, че същото няма здравословни проблеми и винаги е водено при нея за консултации от двамата родители, като не са наблюдавани противоречия  между тях. 

В заключителната част на социалният доклад на Д“СП“-В. се посочва, че между родителите не е налице спор за упражняване на родителските права относно детето Д. и размера на дължимата издръжка, като следва родителските права да се предоставят на майката. Отчитайки интереса на детето за поддържане на социален контакт с двамата родители, следва след изтичане на ограничителната заповед да се възстанови контактът му с бащата.

Ноторно известено е на съда производството по гр.д.№ 1864/2017г. по описа на БСлРС по което дело съдия-докладчик е настоящият съдия, образувано по молба на Ф.Х. срещу М.Д.М. за домашно насилие по реда на ЗЗДН. С решение от 09.02.2018г./влязло в законна сила на 22.02.2018г./ е задължен М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ф.И.Х. и спрямо детето Д.М.М., представлявано от неговата майка и законен представител Ф.И.Х.. Забранено е на  М.Д.М. да приближава на разстояние по-малко от 100 /сто/метра лицето Ф.И.Х. и детето Д.М.М. представлявано от неговата майка и законен представител Ф.И.Х. и жилището в което Ф.И.Х. и детето живеят на адрес: гр.Б.С., обл.В.,ул.В.Левски № 34, бл.ГНС, вх.Б, ет.1,ап.1.

Мерките по чл.5,ал.1,т.1,т.3 от ЗЗДН са наложени за срок от  3/три/   месеца, считано от 09.02.2018г., като на Ф.И.Х. е издадена заповед  за  защита  от  домашно  насилие.

   В подкрепа твърденията на ищцата е разпитан свидетеля Иван Т./баща на Ф.Х./ който заяви, че желае да свидетелства, въпреки разясненото му от съда право на отказ от свидетелстване. 

Т. посочи, че Ф. и М. нямат сключен граждански брак, а са живели на съпружески начала три години, като от това съжителство имат родено едно дете Д., което е на две години и половина.

Свидетелят посочи, че живял в жилището на вторият етаж на страните по делото в гр.В. през периода на съвместният им живот. В началото отношенията им били нормални, но впоследствие се влошили и то след раждането на детето. Влошаването се изразявало в псувни и обиди, които М. отправял постоянно към Ф. и то в трезво състояние. Същият не употребява алкохол. Т. бил свидетел на физическо и психическо насилие осъществено от М. спрямо Ф. докато живял при тях в гр.В..

Тя не го е предизвиквала с нищо. М. на детето Д. постоянно  крещял.

Бил е свидетел по делото за домашно насилие, водено от Ф. срещу М. и знае, че има издадена ограничителна заповед спрямо М.. Същият изпратил  мляко и памперси на детето с колети два пъти, но след издаването на ограничителната заповед.

Според св.Т. причината за тяхната раздяла е неразбирателството помежду им и липсата на уважение на ответника към ищцата, като към съпруга.

Докато живели съвместно, грижи за малкият Д. полагала ищцата и св.Т., а ответника въобще не се грижел за него.

Откакто Ф. ***, ответника не е посещавал детето. Ф. не е възпрепятствала контактите на детето с бащата.

Свидетелят подпомага дъщеря си в отглеждането на детето, тъй като той живее в съседен блок.

След раздялата им до сега М. е търсил детето по телефона да го види на снимка. Преди издаване на ограничителната заповед не е идвал в гр.Б.С.. От дъщеря си чул, че М. я е заплашвал по телефона, че ще я пребие.

След като Ф. ***, тя и детето Д. са по-спокойни. То посещава детска ясла, а Ф. е започнала работа и работното й време позволява да полага грижи за детето.

Според свидетелят Т., страните по делото за в бъдеще не могат да  живеят заедно в името на детето, тъй като има неразбирателство между тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

І.По иска по чл.127,ал.2 от СК-родителски права.

Правната квалификация на предявеният иск е чл.127, ал.2 от СК, тъй като в случая се касае до спор между родители, които не са сключили официално граждански брак, а децата са родени от съвместното им съжителство и впоследствие са разделени. Предвид това следва да се определи местоживеенето им при един от двамата, който в същото време ще е носител и на родителските права.

Принципно родителските права се упражняват и от двамата родители, но в случай, че живеят заедно. В конкретния казус безспорно се установи, че родителите на детето Д.М.М. с ЕГН ********** са във фактическа раздяла от м.декември 2017г. до настоящият момент,  при което само единия, и то този, при когото живее детето би могъл да ги упражнява. От раздялата на родителите до момента на предявяване на иска Д.М.М. живее при ищцата(негова майка) в гр.Б.С., като основно тя полага грижи за неговото възпитание и издръжка, заедно с помощта на баща си Иван Т..

В исковата молба и в с.з. ищцата прави искане за упражняване на родителските права, определяне на режим на лични контакти на бащата с детето и заплащане на месечна издръжка в размер на 150.00 лв., считано  от  датата на завеждане на иска до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната  лихва  върху  всяка просрочена вноска.  

При преценка на тези искове на първо място следва да се изхожда от интереса на детето. Този принцип е залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от ЗЗДетето прогласяващ правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и интереси.

Освен това следва да се преценят и родителските качества на двамата родители, отношението им към децата, отношението на децата към тях, материалните им възможности и битовите условия, както и поведението на родителя при когото са децата спрямо другия родител и предоставяне на възможност за осъществяване на контакти между тях. Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици и знания, морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и други.

Преценявайки тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирани обстойно съдът счита, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката.

 Съдът намира, че майката Ф.Х. притежава необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на детето Д.М.М. за неговото правилно отглеждане и възпитание. Тя може да му предостави домашен уют и добри социално-битови условия за отглеждане. Същата притежава собствено жилище в гр.Б.С., видно от представеният с и.м. Н.А № 106,т.ІІІ, рег.№ 4114, н.д.№ 477/06.06.2008г. по описа на нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С..

Ответника признава този иск в писменият отговор, че родителските права по отношение на детето Д. следва да се предоставят на майката. Това становище е отразено и в социалният доклад на Д“СП“-В..

  Въпреки това съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на ответника да поддържа режим на лични отношения с детето Д. М., за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива и отношенията на доверие между родител и дете.

Тези обстоятелства, обаче, не отнемат правото му да му бъде осигурена възможност за лични отношения с детето, но задължават съда да се съобрази с нуждата от адаптация на детето и постепенното възстановяване на близостта и емоционалната връзка с неговия баща. Следователно, родителят, при когото детето не живее, има защитено от закона право на лични отношения с него, с което  упражняващият родителските права е длъжен да се съобрази. Конкретни разпоредби на Семейния кодекс  повеляват  родителските права и задължения  да се  упражняват в интерес на детето и съобразно изискванията на закона и морала- чл. 123,ал. 1, чл.124, ал.1 и 2, чл.125 от  СК.

При дадената регламентация бащата  има право да участва пряко в отглеждането и възпитанието на сина си само в границите на предоставения режим, за разлика от непосредствените ежедневни грижи на майката, която упражнява родителските права. Случаят изисква да се съобрази обстоятелството, че  продължителен период детето не е общувало с баща си и няма формирано поведение в негово присъствие. Това налага периодите на виждане да се степенуват по време и без преспиване в началото на режима, за да се изгради пълноценна връзка на доверие и обич.  Детето е на ниска  възраст/2 години и 6 месеца/, когато присъствието на майката е неотложно.

При данните за влошени отношения между родителите на детето, предвид издадената от съда заповед за защита по ЗЗДН съдът намира, че в интерес на малолетното дете Д. е контактите да се осъществяват първоначално в присъствието на другия родител или упълномощено от него лице, както и в присъствието на социален работник от Д”СП”-Б.С., с цел охраняване интересите на детето по начин, по който тези контакти единствено в присъствие на бащата, да не създават напрежение и стрес за детето или чувство за несигурност. Присъствието на социален работник би допринесло за успокояване на конфликтите и  установяване на по-хармонични отношения между родителите и детето Д.. Също така ниската възраст на Д. предполага създаване на трайни хигиенни, битови и комуникационни навици, за което е необходимо установяването на конкретен начин на живот и изграждане у детето на чувството за принадлежност към определена среда. Затова съдът намира, че с оглед отдалечеността на населеното място, в което живее бащата(гр.В.) и необходимостта от възобновяване на отношенията родител-дете и близостта между тях, следва да бъде определен първоначален адаптационен период от шест месеца, в който режимът на лични контакти да бъде без преспиване на детето в домът на бащата.

Мотивиран от изложеното съдът счита, че следва да определи  режим на лични отношения  два пъти месечно, както следва: първоначално всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 14.00ч. за адаптационният период от шест месеца(след изтичане на заповедта за защита по ЗЗДН по гр.д.№ 1864/2017г. по описа на БСлРС) в присъствието на майката Ф.Х. или упълномощено от нея лице, както и в присъствието на социален работник от Д”СП”-Б.С., но без преспиване в домът на бащата; след шест месеца – всяка първа  и трета събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в присъствието на майката или упълномощено от нея лице, без присъствието на социален работник от Д”СП”-Б.С. и без преспиване в домът на бащата за период от една година, след това - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч. с преспиване в домът на бащата и то по желание на детето, с оглед неговата адаптация.

След изтичане на адаптационният период от една година и  шест месеца(т.е. след изтичане на заповедта за защита по ЗЗДН) детето Д. М. през Коледните празници на четна година ще бъде при бащата, а през нечетна година при майката, Новогодишните и Великденските празници на четна година детето ще бъде при майката, а през нечетна година при бащата, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като майката ще уведомява предварително бащата за периода, за който ще ползва отпуск.

Детето да бъде взимано от адреса, на който живее майката в гр.Б.С., обл.В.,ул.В.Левски № 34, бл.ГНС, вх.Б, ет.1,ап.1 и да бъде връщано на същият адрес.

Този режим съдът съобрази и с константната практика на ВКС на РБ, която допуска определянето не на един, а на три режима на лични контакти с малолетното дете за различни периоди./Р.№ 279/07.09.2011г. на ВКС по гр.д. 1384/2010г. ІV г.о./ В закона не са определи мерките относно личните отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и децата. С оглед на това те се определят въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий за всяка от тях е най-добрият интерес на децата. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период, ограничен отнапред(по силата на закона) само до навършването на пълнолетие, те могат да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на децата.

При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.

Съдът счита, че този режим на лични отношения на бащата с детето към настоящия  момент е най-подходящ за интересите на детето, като впоследствие, след като и бащата, и детето се опознаят по-добре и започнат да общуват по-пълноценно един с друг, няма пречки, при направено съответно искане в този смисъл, режимът на лични отношения да бъде изменен в по-разширен.

ІІ.По иска по чл. 143,ал.2 от СК-издръжка.

С исковата молба и в с.з. след изменение размера на иска по ч.143,ал.2 от СК  майката претендира заплащане на месечна издръжка за детето Д.М.М. с ЕГН **********  от бащата в размер на 150.00 лв., начиная от датата на подаване на исковата молба-20.12.2017г. до настъпване на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи–чл. 142 ал.1 от СК. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към датата на депозиране на исковата молба(20.12.2017г.) е била 460.00 лв., а към днешна дата, считано от 01.01.2017 год. е в размер на 510.00 лв. Детето Д.М.М. /на 2 години и половина/ е малолетно.

 Същото посещава детска ясла и има ежедневни разходи за храна, облекло и отопление, видно от  приложеният като доказателство по делото социален доклад от Д“СП“-Б.С. и служебна бележка изд. от детска ясла “Здравец“-Б.С..

Ищцата в с.з. декларира пред съда, че ТД с „ЕФ-ЕМ ТРАНС“ ЕООД -гр. В., е прекратен с дата 12.03.2018г. и от 13.03.2018г. е сключила нов ТД с „Николай Коцев“ ЕООД гр. В., с основно трудово възнаграждение в размер на 600.00 лева.

 Ответника М. не е представил у-ние за доходите си, въпреки указанията на съда, но в писменият отговор той не възразява срещу иска за издръжка в размер на 150.00 лв., като моли този размер да бъде присъден от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

В социалният доклад на Д“СП“-В. е отразено, че М. декларирал месечен доход в размер на 850.00 лв. до 1000.00 лв.

Доколкото и към момента на приключване на съдебното заседание по делото детето Д. е малолетно, на което ще му бъдат необходими и занапред средства за храна, отопление, облекло, то съдът намира, че за издръжката му за в бъдеще ще са необходими около 300.00 лв. на месец, които родителите следва да поемат по равно, т.е. по 150.00 лв. всеки от тях, като майката е ангажирана и пряко с грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Доказателства обуславящи по-висок размер на претендираната издръжка не бяха представени.

Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на елементарните им жилищно-битови потребности. Началният момент на дължимост е датата на подаване на исковата молба – 20.12.2017 г., тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка. Няма данни по делото, че бащата е изплащал издръжка на детето/от фактическата раздяла на родителите-10.12.2017г./ до приключване на делото, а единствено е изпратил по куриерска фирма два пъти памперси и храна/22.01.2018г. и 05.02.2018г./, което не може да се отчете, че предствавлява цялостна издръжка за детето месечно.   

Издръжката следва да бъде заплащана от бащата М.М., считано от 20.12.2017г./датата на завеждане на исковата молба/ до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

Ищцата в с.з. заяви, че претендира за разноски и такива следва да й се присъдят, съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК, съгласно който: 30.00 лв. заплатена държавна такса и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Ответника не е направил такива и не следва да му се присъждат.

Следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Б.С. държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежите за издръжката за уважения иск по чл. 143, ал. 2 от СК от 150.00 лв., а именно – 216.00  лв. и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения,  съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Д.М.М. с ЕГН ********** родено на ***г. на майката Ф.И.Х. с ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА детето Д.М.М. да живее при майката Ф.И.Х. с ЕГН ********** на адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата М.Д.М. с ЕГН ********** ***, с детето Д.М.М. с ЕГН ********** родено на ***г., два пъти месечно, както следва: първоначално всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 14.00ч. за адаптационният период от шест месеца(след изтичане на заповедта за защита по ЗЗДН по гр.д.№ 1864/2017г. по описа на БСлРС) в присъствието на майката Ф.Х. или упълномощено от нея лице, както и в присъствието на социален работник от Д”СП”-Б.С., но без преспиване в домът на бащата; след шест месеца – всяка първа  и трета събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в присъствието на майката или упълномощено от нея лице, без присъствието на социален работник от Д”СП”-Б.С. и без преспиване в домът на бащата за период от една година, след това - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч., с преспиване в домът на бащата и то по желание на детето, с оглед неговата адаптация.

След изтичане на адаптационният период от една година и  шест месеца(т.е. след изтичане на заповедта за защита по ЗЗДН) детето Д. М. през Коледните празници на четна година ще бъде при бащата, а през нечетна година при майката, Новогодишните и Великденските празници на четна година детето ще бъде при майката, а през нечетна година при бащата, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като майката ще уведомява предварително бащата за периода, за който ще ползва отпуск.

Детето да бъде взимано от адреса, на който живее майката в гр.Б.С., обл.В.,ул.В.Левски № 34, бл.ГНС, вх.Б, ет.1,ап.1 и да бъде връщано на същият адрес.

ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето Д.М.М. с ЕГН ********** родено на ***г., чрез майката Ф.И.Х. с ЕГН ********** ***, като негов законен  представител, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 150.00 лв.(Сто и петдесет лева), считано от 20.12.2017г./датата на завеждане на исковата молба/ до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Б.С. държавна такса в размер на 216.00 лв.(Двеста и шестнадесет лева) върху уваженият размер на издръжката от 150.00 лв. за детето.

ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И.Х. с ЕГН ********** ***, направените пред настоящата съдебна инстанция съдебно-деловодни разноски в общ размер от 430.00 лв., от които: 30.00 лв. заплатена държавна такса и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.

На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението по издръжката.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.

 

                                                                       

 

                                                 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: