РЕШЕНИЕ

№362

гр.Бургас, 16.03.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 28 февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2521 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Н.Р.Т., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат С.М. ***.

Ответник по жалбата е зам.кмет на община Созопол. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат Л.А.от АК Бургас.

Предмет на оспорване е заповед № 8-Z-1070/07.10.2021г. на ответника с която на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, е наредено Н.Т. да премахне незаконен строеж – басейн, намиращ се в ПИ с идентификатор 81178.501.159 по кадастралната карта на гр.Черноморец.

В обстоятелствената част на заповедта и констативния акт е прието за установено, че басейнът в посочения поземлен имот е с приблизителни размери 10/5 м. и дълбочина от 0.45м. до 1.40м. Строежът е в напълно завършен вид и отстои приблизително на 2.50м. от западната граница на имота. Съществуването на обекта е установено за първи път с констативен протокол № 5/12.08.2010г. За обекта липсват издадено разрешение за строеж. Липсват констатации относно извършителя на строежа. Констатирано е, че собственик на имота е Н.Т., въз основа на описано постановление за възлагане, издадено от ЧСИ.

В жалбата се прави оплакване, че поземления имот в този му вид (включително с басейна в него) е бил законно придобит от Т. на публична продан. Сочи се и това, че разстоянието на басейна до западната граница на имота не е около 2.50м., а е около 3м., а измерването не е направено в присъствието на жалбоподателя. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Излага доводи за липса на основания за оспорване. Иска отхвърляне на жалбата. Сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по същество.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Административното производство е започнало по повод постъпил сигнал (заявление) вх. № 94-00-2240/30.06.2021г. от Донка и В. Вълчеви за извършено незаконно строителство в имот с идентификатор 81178.501.159 по КК на гр.Черноморец. В заявлението е посочено, че се подава във връзка с влязло в сила решение № 759/21.05.2021г. по а.д. № 511/2021г. на Административен съд Бургас.

По повод подадения сигнал, на 08.07.2021 г. от служители на община Созопол, дирекция УТИПЕП, е извършена проверка на място в поземлен имот с идентификатор 81178.501.159 по КК на гр.Черноморец, при която е установено, че в имота е извършен строеж на басейн с приблизителни размери 10/5 м. и дълбочина от 0.45м. до 1.40м., приблизително на 2.50м. от западната граница на имота. Контролните органи са установили, че строежът е извършен без издадено разрешение. Установен е и собственика на недвижимия имот в лицето на Н.Т., който се легитимирал като такъв въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 05373/27.04.2015г. на ЧСИ с рег. № 805, район на Окръжен съд Бургас. Констатациите по извършената проверка са обективирани от контролните органи в надлежно изготвен констативен акт № 47/08.07.2021г.

С писмо изх. № 94-00-2240-1/12.07.2021г., получено от Т. на 16.08.2021г., жалбоподателят е уведомен за започването на административното производство, както и му е предоставена възможност да изложи становището си и да представи доказателства в 7-дневен срок от съобщението.

По делото е назначена съдебнотехническа експертиза, извършена от вещото лице инж. С.И.. От заключението на експерта се потвърдиха констатациите по описания по-горе протокол. Установените от вещото лице на място размери на строежа са съизмерими с тези по констативния акт. Установено е отстояние от вътрешната граница на имота 262 см. Конструкцията на басейна е железобетонна плоча и железобетонни стени. Височината на ограждащия борд над терена е около 50см. Вещото лице не е установило технически данни, позволяващи установяване годината на строителство на басейна. Вещото лице извършило проверка в община Созопол и не открило строителна документация за изграждането на басейна. С оглед установените характеристики на басейна вещото лице дало заключение, че е налице търпимост по смисъла на чл.421 ал.4 от ЗУТ, като неправилно възприело строежа като полуподземна постройка.

Във връзка с необходимостта от установяване момента на извършване на строителството като свидетел по делото е разпитан Тодор Чанев, собственик и живущ в имот, намиращ се през един двор от този на Т.. Ч.сочи, че от терасите на собствената си сграда има пряка видимост върху двора на Т., включително и върху процесния басейн. Сочи, че основното застрояване е било извършено през 1987-1988г., когато мястото е било притежание на „военен“. След това имотът бил притежание на „рускиня“, а след това на „митничар“. Последният изградил басейна през 2005-2006г. Свидетелят помни годината на построяване на басейна, тъй като по същото време Ч.поставил на покрива на своята къща гранитогрес и го оформил като тераса. Съдът намира показанията на св.Ч.за достоверни и ги кредитира. Същите не стоят в противоречие с останалия доказателствен материал и са логични и последователни. Затова съдът приема от фактическа страна, че процесният басейн е построен през 2005-2006 година. Това е станало не от жалбоподателя, а от предходен собственик.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя във връзка с фактическите констатации относно времето на изграждане на басейна, основани на свидетелски показания на лицето Елена Борисовна Йорданова. Посоченото лице не е било разпитано като свидетел по настоящото дело. Данни за такъв разпит се съдържат в приложеното постановление от 26.11.2020г. на прокурор в ОП Бургас, с което е потвърдено постановление на прокурор от РП Бургас по досъдебно производство № 9253/2019г. на РП Бургас. По настоящото дело страните не са направили искания соченото лице да бъде разпитано като свидетел. Наред с това съдът не е намерил основание за служебно призоваване като свидетел, тъй като останалите събрани доказателства не са съдържали противоречия, които да бъдат отстранявани чрез служебно събиране на допълнителни доказателства.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Във връзка с компетентността на издателя на процесния административен акт съдът взе предвид, че процесният обект е правилно определен като такъв от VІ-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.6, вр. с чл.147 ал.1 т.4 от ЗУТ, доколкото същият е с обем по-малко от 100 куб.м. Съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ компетентен орган да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от посочената категория е кметът на съответната община или упълномощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от зам.кмет на община Созопол. Представена е заповед № 8Z-1052/04.10.2021г., с която кметът на община Созопол, поради отсъствието му за периода 05.10.2021г. – 20.10.2021г., е възложил на ответника зам.кмет да го замества. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.225а ал.1 ЗУТ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - конкретно е посочен обектът, който подлежи на премахване, основанията същият да бъде приет за незаконен, както и лицето в чиято тежест е възложено това премахване и основанията за това. Самият обект е описан по начин, позволяващ неговата индивидуализация по място и размери, т.е. не е налице неясно относно обекта, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед. Наличието на минимално разминаване между размерите и отстоянията в КА и заповедта и даденото от вещото лице заключение не могат да обосноват извод за неяснота относно обекта, чието премахване е разпоредено, доколкото е налице съвпадение между останалите идентификационни белези. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на настоящата заповед. Констативният акт е съставен от проверяващите длъжностни лица – главен специалист „строителство“ и специалист „строителство“ при дирекция „Устройство на територията, инвестиционна политика, екология и проекти“ на община Созопол. Проверката е извършена в отсъствието на жалбоподателя, но констативният акт му е надлежно връчен по пощата, видно от представеното известие за доставяне. В същия е посочено, че представлява основание за започване на производство по премахване на незаконно строителство и е предоставен срок за подаване на възражения. С това съдът приема за изпълнени особените процесуални изисквания по издаване на обжалваната заповед, визирани в чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, както и общите процесуални изисквания по издаването на акта. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила визирано в чл. 168 ал. 4 от АПК. Не е налице основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 от АПК.

Както бе посочено по-горе в изложението процесният обект представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ строежи се извършват въз основа на издадено разрешение за строеж. С оглед характеристиките на установения обект, не може да се направи извод, че същият попада в обхвата на чл.151 ал.1 от ЗУТ, който предвижда случаите, в които не се изисква издаване на разрешение за строеж. С приложената от административния орган материална разпоредба на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ е прието, че един строеж е незаконен, когато е изграден без издадено разрешение за строеж. Ето защо съдът приема, че за извършеното строителство е било налице изискване за издаване на разрешение за строеж и доколкото такова не е издадено, то извършеното строителство се явява незаконно съобразно нормата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Този извод не може да се промени от обстоятелството, че след изграждането на басейна е бил сменен собственика на имота – липсва законово основание за подобно „узаконяване“ на незаконен строеж.

С оглед установения период на извършване – през 2005-2006г. по отношение на извършеното строителство се явяват неприложими нормите на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като същите касаят извършени строежи най-късно до 2001 г. Ето защо съдът приема, че процесният строеж не е търпим.

Правилно е определен и адресата на заповедта. От данните по делото се установява, че имотът, в който се намира обекта е собственост на жалбоподателя Т. и именно той го ползва. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, насочена към премахване на незаконни строежи, които не са търпими.

Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Н.Р.Т., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, против заповед № 8-Z-1070/07.10.2021г. на зам.кмет на община Созопол.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :