РЕШЕНИЕ
№23/ 24.03.2014год. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 24.02.2014год.
/ двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година/ в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
при секретаря Мария Стоянова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 155 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
По
изложени в исковата молба обстоятелства „А.” ООД / в несъстоятелност/ гр.П.
е поискало да бъде осъдена Община Т. да му заплати сумата от
157 148.58 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за
строителство от 24.04.2008год., сумата от 52 741.30 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от
01.12.2009год. до датата на предявяване на иска- 01.03.2013год., ведно със
законната лихва, считано от 02.03. 2013год. до окончателното й изплащане, както
и направените по делото разноски.
Ответната
община, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявения иск по
основание и размер.
По искане
на Община- Т. и на основание чл.219 от ГПК, Държавен фонд „Земеделие” е конституиран като трети лице
–помагач по делото и е приет за съвместно разглеждане обратен иск. По изложени
в исковата молба по обратния иск съображения и предвид допуснатото в с.з. на 24.02.2014год.
изменение на иска, Община Т. моли съда да постанови решение, с което да осъди
Държавен фонд „Земеделие„ при евентуално осъдително решение против нея по
главния иск, да й заплати сумата от 157 148.58 лева, представляващи
неразплатени СМР-та на „А.” ООД /в несъстоятелност/ по договор от 24.04.2008год.,
Ответникът
по обратния иск- Държавен фонд ” Земеделие” оспорва същия по основание и размер
и моли съда да го отхвърли, ведно със
всички последиците от това.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа и правна страна, следното:
На
26.10.2007год. между Държавен фонд „Земеделие” и Община Т., като
ползувател, е сключен договор № *** за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за
развитие на земеделието и селските райони в Р България /Сапард/ за извършване на дейностите, посочени в молбата на проект № 290603100630,
а именно „ Подобряване на съществуващи горски пътища” като помощта е в размер
до 100% от одобрените и реално извършени
от ползувателя разходи. В чл.3.1 от договора са договорени няколко условия за
изплащане на помощта, а именно: ползувателят избере изпълнител чрез процедура
за възлагане на обществена поръчка за изпълнението на инвестиционния проект в
съотвествие със Закона за обществените поръчки и свързаните с него подзаконови
нормативни актове, да сключи договор с избраното чрез процедурата за възлагане
на обществената поръчка за изпълнител лице, одобрено от фонда и след извършване
на инвестицията, съобразно условията и сроковете, определени в договора и
действащите нормативни актове. Уговорено е също така, помощта да бъде изплатена в срок от 3
месеца от постъпване на заявката, с
приложени всички необходими документи, доказващи направената инвестиция
съобразно Наредба № 35 от 27.08.2003год., издадена от министъра на земеделито и
горите. Видно от приложение № 1 от договора, общата стойност на проекта е
366 058.25 лева, от които размерът на частното финансиране е
37 392.25лева, а този на субсидията- 328 666.00 лева. Съгласно
договора, срокът за осъществуване на инвестицията е до 31.07.2008год., който е
продължен до 25.10.2008год. с анекс от
24.06.2008год.
На
24.04.2008год. Община Т. е сключила договор с „И.” ООД гр.П., преименувано в
последствие на „А.” ООД и обявено в
несъстоятелност с Решение № 66/ 24.07.2012год. на ПОС/, с който му е възложила изграждането
на следния обект „Подобряване на съществуващи горски пътища„ на територията на
Община Т., а именно: път- „ Г.- Б. и.” -650 м., път „Г.-д..С.” -1200м, път „ Л.-П.”-1600
м, път- „ Т..К.- Г. ч.”- 850м, път „ Р. л.-Кр.а”-1300м и път „ М.- П. р.”-2400м.
Строителят е поел задължение да извърши строителните и монтажни работи съгласно
утвърдената техническа документация, описана в количествено-стойностните сметки
/ приложение № 1 / и в срок до
30.06.2008год. В чл. В чл.20 от договора
е посочено, че цената за
изграждането на обекта е в размер на 358 935.89 лева и същата се заплаща
след приключване на обекта- чл.24 от договора. В чл.18 от договора е предвидено
приемането на целия обект да се извършва с отделен двустранен констативен
протокол, като обектът се счита окончателно предаден на инвеститора с
подписването на протокола за приемане от Държавната приемателна комисия и
разрешение за ползване. Приемането на обекта предпоставя и съставянето на
всички протоколи и актове, предвидени в ЗУТ и Наредба № 7 от 22.05.2001год. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството. С допълнително споразумение от 25.06.2008год. страните по договора за
строителство са променили срока за изпълнение на СМР-тата от 30.06.2008год. на
30.08.2008год., като са договорили възможност за плащане на цената със
средства, получени от безлихвен заем от
Държавния бюджет, съгласно Постановление № 40 на МС . Предоставянето на такъв
заем в размер на 358 934.40лева е договорено между ДФ „Земеделие” и Община
Т. с договор от 14.08.2008год. В чл.24, ал.2 от договора за строителство
страните по главния иск са се съгласили че инвеститорът може да забави
плащането на цената, без да дължи неустойка по договора, до момента до който
бъде финансиран от САПАРД. На 22.10.2008год. са подписани 6 броя Протоколи образец 19 за установяване
завършването и за заплащането на
натурални видове СМР-та за всяко едно от трасетата. Изготвена е и обобщителна
сметка за целия строеж: „Подобряване на съществуващи горски пътища на територията на Община Т.” на
обща стойност 299 113.25 лева без ДДС и 358 935.89 лева с ДДС. По
делото са представени становища от 24.10.2008год. от представители на
възложителя, проектанта и строителния надзор за изпълнение на строежа съгласно
изискванията на договора и проектната документация. Представен е констативен
акт - образец 15 от 23.10.2008год. за
установяване годността за приемане на строежа, както и протокол - образец 16 от
24.10.2008год за установяване годността за ползване на строежа. В същите е отразено,че
строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, нормативните изисквания за такъв тип строежи,
договора и наличната строителна документация, както и че извършеният строеж
може да се ползва по предназначение. По делото е приложена и фактура № ***
съставена за сумата от 358 935.90лева
с ДДС, в кото като основание за плащане са изброени пътищата, предмет на
договора за строителство и изброени в чл.1 от същия. Видно от представено
ксерекопие от платежно нареждане от 30.11.2009год., извлечение от сметка и
съдебно-икономическата експертиза, част
от горната сума, а именно 201 787.32 лева е преведена от Община Т. по
сметката на „А.” ООД на 02.12.2009год. Представено е уведомително писмо изх.№
010800/1774/21.12.2009год. за това, че на 09.12.2009год. ДФ „Земеделие” е
изплатил на Община Т. съгласно договор № *** и във връзка с финансиране
разходите по проект № 190603100630 сума в размер на 183 006.10лева., като
е отказал останалата част от договорената помощ. Като мотив за това посочени
несъответствия и отклонения от договореностите във връзка със строежа, подлежащ
на финансиране. Тези несъотвествия и отклонения са констатирани при извършена
проверка тръжната и строителна документация и са обективирани в представени по
делото контролни листове от 2008-2009год. и становище от 19.11.2009год. за
определяне относителната тежест на констатираните нарушения на проведените
обществени поръчки преди плащане и определяне на окончателен размер на
ангажимента на Агенция САПАРД.
По делото
е допусната и изслушана основна съдебно-техническа експертиза. След проверка на
място и на строителната документация във връзка с изграждането на строежа,
вещото лице е констатирало че за строителството са издадени и съставени всички
необходими строителни книжа. Актовете са подписани от възложителя, изпълнителя
и лицето, упражняващо строителен надзор, като строежът е приет с протокол образец 16 от 24.10.2008год.
Констатирало е че строително-монтажните работи по количествено-стойностните
сметки /приложение № 1 към договора за
строителство/ са изпълнени, че изработените СМР-та съотвествуват на възложените
и съответно тези, описани в актове № 19
съответствуват на описаните в количествено-стойностните сметки.
След
извършване на допълнителна проверка и съпоставка между констатациите на
служителите на ДФ „Земеделие”, при проверка относно изпълнението на договора за
строителство, актовете обр. 19 и количествено – стойностните сметки /приложение № 1 към договора/, вещото лице е установило
известни различия между възложеното и реално извършеното. Така, на обект: път „Г.- д. С.” е констатирал че са изградени 2 бр.водостоци допълнително за сметка на обект: „път-Т.к-Гч, които не са
положени .На обект : път” М- П р е
констатирал че вместо 1 водосток Ф 80мм са изградени 2 броя- Ф 50мм, че трасето на обект : път „ Р
–л”- „ К” е по –малко от възложеното / при предвидена дължина от 1300м. е
изградено такова с дължина 1 050м / , а това на път „ Л-П” е изцяло изместено/ изградено на място, различно
от проектираното/. Според вещото лице, горните несъответствия, са в рамките на
допустимото и се дължат на непредвидени обстоятелста. Този свои извод вещото
лице обосновава с обстоятелството, че се касае за изграждане на горски пътища върху специфичен терен и релеф, който неминуемо
затруднява работата и предпоставя извършването на допълнителни, непредвидени
дейности. Това се потвърждава и от проложени по делото протоколи от
08.05.2008год., 14.05.2008год.,26.05.2008год.,03.06.2008год.,
10.06.2008год.16.06.2008год. и приложената справка изх.№ 256/25.09.2009год.
Предвид
установената по-горе фактическа обстановка съдът намира следното:
Сключеният
между страните по главния иск договор от 24.04.2008год. е с характеристиките на
договор за изработка. Съгласно чл.264, ал.2 и 3 от ЗЗД, поръчващият е
длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Приемането обхваща фактическото получаване на
изработеното и признание, че то съответства
на поръчаното. За да признае, че работата съответства на поръчаното,
поръчващият трябва да я прегледа, да установи това съответствие и да я приеме или да откаже приемането й, ако
установи несъотвествия. При приемането следва да се направят всички възражения.
Отклонение от поръчаното е налице, когато изработеното не е съобразено с
уговореното и в този смисъл не може да
служи за неговото договорно или обиктовено предназначение. В случая
възложителят – Община Т. не е констатирала несъотвествия и отклонения, нито е направила възражения за неточно или лошо
изпълнение. Работата е приета в обема и
във вида, в който е извършена, като са съставени всички уговорени в чл.17 и
чл.18 от договора приемо-предавателни протоколи, както и са издадени предвидените
в ЗУТ и Наредбата № 7 актове / акт –образец 15 и протокол- образец 16 /,
установяващи годността на приемането на строежа и ползването му по
предназначение. Цитираните по-горе протоколи установяват не само приемането на
работата от възложителя, но и съответствието на извършената работа със законовите и
подзаконови нормативни актове, които я регламентират. Налице е „преключен „ обект по смисъла на чл.24 от договора,
за който се дължи уговореното в него възнаграждение.
Горният
извод съдът прави независимо от данните, съдържащи се в допълнителното
заключение на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Вещото лице
не е установило неизвършени СМР-та , а само известни разминавания между
поръчаното и реално извършеното. Тези разминавания са компенсирани / вместо
на един от обектите, предмет на
поръчката те са извършени на друг/, като това не е довело до увеличение цената
на поръчката. Действително трасето – „ Л. – П.”
е изградено на място, различно от проектираното. Такова обаче е
изградено и за него е съставен акт- образец 15 и протокол образец- 16, тоест по
предвидения по закон ред е установена годността за трасето за ползването му по
предназначение, а именно – за добив на дървесина. В с.з. на 10.02.2014год.
вещото лице е уточнило, че промяната на трасето се дължи на релефа и терена, на
който се изгражда и че такава корекция е допустима.
Горното и
подписаните без възражения за непълно и неточно изпълнение от страна на Община
Т. протоколи образец 19 мотивират извод
за това, че възложителят се е съгласил
че изпълненото съотвества на възложеното. Доколкото не е изплатил в цялост
уговореното възнаграждание, то той дължи неговото заплащане.
Действително
в чл.24, ал.2 от договора е предвидено, че инвеститорът може да забави
плащането, без да дължи неустойка по договора до момента, който бъде финансиран
от САПАРД. Тази разпоредба според съда не освобождава възложителя /инвеститор/
от заплащане на уговореното възнаграждение за свършената работа. Такова се
дължи след приключването на обекта /обективирано с протокола от 24.10.2008год/
и след като не е заплатено в пълния си размер, то се явява дължимо. Предвид
събраните по делото доказателства за частично плащане на възнаграждението по
фактура № ***, неплатената част възлиза на сумата от 157 148.58 лева и
претенцията за нейното заплащане следва да се уважи в пълния й предявен размер.
Върху горната сума следва да се присъди и законна лихва, считано от
01.12.2009год., така както е поискал ищеца. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД,
възнаграждението се заплаща за приетата работа. Фактическият състав на тази
правна норма включва следните елементи: сключен договор за изработка,
изпълнение на възложената работа и приемане на извършената работа. Задължението
за заплащане на възнаграждението става изискуемо в момента, в който се
осъществи и последният елемент от фактическия състав –приемането на работата. В
конкретния случай всички елементи за налице, като предвид уговореното в чл.17 и
чл.18 от договора, последният акт, с който се приключва обекта / респ. приема
работата/ е протокол- образец 16 от 24.10.2008год. От тук следва, че
задължението за плащане на възнаграждението за извършената работа има падеж и
това е момента на приемане на работата, респ. приключването на обекта.
Действително, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение
на задължение за плащане на възнаграждение, за да изпадне длъжника в забава, е
необходима покана. Необходимостта от покана от
кредитора към длъжника за изпълнение на парично задължение предпоставя
липсата на определен срок за изпълнение, а в случая се касае за срочно
задължение и това следва от съдържанието на нормата на чл.266 от ЗЗД обвързваща
плащането на възнаграждението с момента на приемане на извършената работа.
Предвид на това, неплащайки в пълния размер уговореното възнаграждение, Община Т.
е изпаднала в забава и дължи обезщетение за това от момента на приемане на
възложената работа до датата на предявяване на иска. В случая обаче се
претендира обезщетение за забава от по-късен момент- 01.12.2009год., с което
искане съдът е обвързан. Съгласно изчисленията на вещото лице-икономист,
законната лихва върху главницата от 157 148.58 лева за периода от
01.12.2009год. до датата на предявяване на иска- 01.03.2013год. е в размер на
52 027.97 лева, в който размер претенцията следва да се уважи като се
отхвърли за разликата от 713.33 лева.
Върху
сумата от 157 148.58 лева следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на предявяване на иска- 01.03.2013год. до окончателното й изплащане.
По делото
е представен договор за цесия от 03.05.2010год., с който „ А.” ООД гр. П. е
прехвърлила процесното вземане на „ Б.” ЕООД гр. С. Длъжникът - Община Т. е
била уведомена за цесията с писмо изх.№ 23710.05.2010год., за което не се
спори, че е получено от нея на 13.05.2010год..Индиция за това е и приложеното
писмо от НАП изх.№ 06042-00-1 от 20.05.2010 год. По делото е приложена
покана за доброволно изпълнение до „ Б.” ЕООД гр.С. за заплащане в 10 дневен
срок от съобщението на цената по договора за цесия възлизаща на сумата от
195 146.82лева.
Съдът
намира че договорът за цесия е нищожен и същият не е произвел желания
прехвърлителен ефект. Процесното вземане произтича от неизпълнение на
задължения на възложител за заплащане на възнаграждение по договор, сключен с
изпълнителя в резултат на проведена процедура по ЗОП. Такова вземане е
непрехвърлимо предвид забраната по чл.43, ал.1 от ЗОП, което изключва
приложението на общите правила на ЗЗД ,
в случая тези на чл.99 от ЗЗД. / Решение № 162 от 28.01.2013год. на ВКС по
т.д.№ 453/2012 год. на I-во
т.о. ТК,постановено по чл.290 от ГПК/.
Предвид
нищожността на договора за цесия „А.” ООД гр.П се явява титуляр на процесното
вземане, поради което и съдът не обсъжда направените по делото възраженията
относно действителността на изявлението
за разваляне договора за цесия и истиннотта на поканата за доброволно
изпълнение.
Както се
посочи по-горе, на 26.10.2007год. между Държавен
фонд „Земеделие” и Община Т. , като ползувател, е сключен договор № *** за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната
предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р България /Сапард/
за извършване на дейностите, посочени в молбата на проект №
290603100630, а именно „Подобряване на съществуващи горски пътища” като помощта
е в размер до 100% от одобрените и
реално извършени от ползувателя разходи. Въз основа на тази договореност Община
Т. е провела процера по НВМОП е и сключила договора с ищеца по първоначалния
иск. В чл.3.1 от договора са договорени няколко условия за изплащане на помощта,
а именно: ползувателят избере изпълнител чрез процедура за възлагане на
обществена поръчка за изпълнението на
инвестиционния проект в съотвествие със Закона за обществените поръчки и свързаните
с него подзаконови нормативни актове, да сключи договор с избраното чрез
процедурата за възлагане на обществената поръчка за изпълнител лице, одобрено
от фонда и след извършване на инвестицията, съобразно условията и сроковете,
определен в договора и действащите нормативни актове. Уговорено е също
така, помощта да бъде изплатена в срок
от 3 месеца от постъпване на заявката, с
приложени всички необходими документи, доказващи направената инвестиция
съобразно наредба № 35 от 27.08.2003год., издадена от министъра на земеделито и
горите. Видно от приложение № 1 от договора, общата стойност на проекта е
366 058.25 лева, от които размерът на частното финансиране е
37 392.25лева, а този на субсидията- 328 666.00 лева. Съгласно
договора, срокът за осъществяване на инвестицията е до 31.07.2008год., който, с
анекс от 24.06.2008год., е подължен до
25.10.2008год. От събраните и анализирани по-горе доказателства във връзка с
извършването и приемането на възложената с договора от 24.04.2008год. работа се
налага извод за осъществяване на инвестиционния проект, чието финасиране
ответникът по обратния иск е поел с договора от 26.10.2007год. Това, както и
обстоятелството, че Община Т. е предоставила на фонда всички необходими
документи във връзка с изпълнението на договора за строителство я прави
изправна страна по договора и оттук-
основателна претенцията й към фонда за заплащане на договерната финансова помощ
в пълен размер. Данните по делото сочат, че от договорената финансова помощ в
размер на 328 666 лева с ДДС / 331.816 лева без ДДС/, ДФ „Земеделие” е
заплатил на Община Т. такава в размер на 201 787.32лева с ДДС. Разликата
от 126 878.68 лева с ДДС остава дължима / по изложени по-горе съображения/ и след като не е заплатена, то същата следва
да бъде присъдена в полза на Община Т.. В този смисъл, предявеният от Община Т.
обратен иск се явява основателен и доказан за сумата от 126 878. 68лева с
ДДС, като до пълния предявен размер от 157 148.58 лева или за сумата от 30 269.90
лева следва да се отхвърли.
Предвид
изхода по главния иск и направеното в тази връзка искане, Община Т. следва да
бъде осъдена да заплати на „А.” ООД гр.П. в несъстоятелност сумата от 9 637.13 лева разноски по делото.
Предвид
изхода по обратния иск , ДФ „Земеделие” следва да бъде осъден да заплати на
Община Т. направените по делото разноски, които съобразно уважената част от
иска са в размер на 6 730.32 лева
лева.
Община Т.
длъжи на Държавен фонд „Земеделие” гр.С. разноски съобразно отхвърлената част
от иска, които предвид списъка за разноски и представените доказателства, са в размер на 968.86 лева.
Водим от
горното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ОБЩИНА Т. да заплати на „А.” ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Синдика Т.Н. *** сума от
157 148.58 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за
изработка /СМР/ от 24.04.2008год. с предмет „Подобряване на съществуващи горски
пътища” на територията на Община Т., сумата от 52 027.97лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2009год. до датата на
предявяване на иска- 01.03.2013год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2013год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9 637.13
лева разноски по делото като ОТВЪРЛЯ
като неоснователена и недоказана претенцията за законна лихва до пълния й предявен
размер от 52 741.230 лева / или за 713.33 лева./
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
Община Т. - Държавен фонд „Земеделие” гр.С.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” със седалище и адрес на управление : *** да заплати
на ОБЩИНА Т. сумата от 126 878.68 лева, представляващо дължимо от
последната възнаграждение на „А. „ ООД гр.П. в несъстоятелност по договор за
строителство от 24.04.2008год. с предмет ”Подобряване на съществуващи горски
пътища”, ПРИ УСЛОВИЕ, че Община Т. заплати това възнаграждение на А.” ООД / в
несъстоятелност/ като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 157 148.58 лева или за сумата от
30 269.90лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” със седалище и
адрес на управление : **** да заплати на ОБЩИНА Т. сумата 6 730.32лева, направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА Т. да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” със седалище и адрес на управление : *** сумата от 968.86 лева
направени разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийска апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: