Присъда по дело №635/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда №31/03.05.-2022 г., постановена по ВНЧХД №635
по описа на Пловдивския окръжен съд за 2022г.
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 97/13.05.2021г. на Районен съд- Пловдив, постановена по
НЧХД № 4789/20190 г. по описа на същия съд, подсъдимата З.И. е била
призната за виновна в извършването на престъпление по 148 ал. 2 вр. с ал. 1
т. 3 вр. с чл. 147 ал. 1 от НК. Тя е била е освободена от наказателна
отговорност и по реда на чл. 78а от НК й е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв. За част от инкриминираните по делото
деяния от подсъдимата е била оправдана. Уважен е бил граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 2000 лв., насочен спрямо подсъдимата от
частния тъжител и гр. ищец Х.Д., ведно с дължимата лихва от датата на
увреждането.До пълния предявен размер от 5000 лв. гражданският иск е бил
отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимата са били
възложени направените по делото разноски.
Срещу присъдата в осъдителната й част, в законоустановения срок са
депозирани жалби от всеки един от двамата защитници на подсъдимата- адв.
Д. и адв. К.А.. Присъдата се атакува с общо заявени и в двете жалби
оплаквания за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон и несправедливост.
Иска се отмяната й и постановяване на оправдателна присъда.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимата И. не се
явява, редовно призована. Не се явява и защитникът й- адв. Д., редовно
призован. Другият й защитник- адв. А., поддържа изцяло въззивните жалби.
Изразява становище за допуснато от първостепенния съд съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в неотстраняване
нередовности на частната тъжба, което съществено е нарушило правото на
защита на подсъдимата и защитниците й. Твърди се и нарушение на
материалния закон в частта на присъдата, в която подсъдимата е призната за
виновна, както и неправилно отреждане за направените разноски. Иска да се
отмени обжалвания акт на РС-Пловдив, като делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд.
Частният тъжител Х.Д. също не се явява пред въззивния съд, редовно
призован. Повереникът му- адв. Я., изразява становище, че жалбите са
неоснователни. Постановената от първоинстанционния съд присъда намира за
правилна, законосъобразна, постановена при съблюдаване на процесуалните
норми. Иска да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото и
изразените в жалбите и в съдебното заседание становища на страните,
намира следното:
Жалбите са процесуално допустими. Подадени са от легитимни страни -
защитниците на подсъдимата И., в предвидения за обжалване срок.
1

Разгледани по същество жалбите са основателни, макар и не по
наведените в тях и пред настоящия съд оплаквания.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е намерил за
несъмнено установена следната фактическа обстановка на извършеното:
Подсъдимата З.И. е родена на *** г. в гр. Б., Азербайджан, живуща е в
гр. П., бул. „Пещерско шосе“ № 76, бл.2, вх.Ж, ет.1, ап.54, азербайджанка е, с
азербайджанско гражданство, със статут на постоянно пребиваване в
Република България, с разрешение за пребиваване № *********, омъжена, с
полувисше образование, неработеща, неосъждана към 30.01.2019 г., с ЕГН
**********.
С Присъда № 19 от 23.01.2020 г., постановена по НОХД № 538/2019г.
по описа на Районен съд Пловдив, ХХV н. с., потвърдена с Решение №
260118/20.11.2020 г., постановено по ВНОХД № 928/2020 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, изменена след възобновяване по реда на Глава ХХХІІІ
от НПК с Решение № 260050 от 18.03.2021 г. по НОХД/В/ № 49/2021 г. по
описа на Апелативен съд Пловдив, подсъдимата З.И.е била призната за
виновна за извършено престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че
на 21.01.2019 г. в гр. Пловдив е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост, и за извършено престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК.
Призната е за виновна и за това, че на 21.01.2019 г. в гр. Пловдив е
причинила на полицейски орган – Х.Д.Д. с ЕГН ********** – *** в група
„Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ във *** на
МВР – П., при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща
се в травматичен оток на лява подбедрица и травматичен оток на първи пръст
на дясна ръка, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. На
основание чл.23 ал.1 от НК й е било наложено едно общо най–тежко
наказание пробация, включващо пробационните мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с явяване два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
Според настоящия състав на съда извън фактите, включени в предмета
на доказване по настоящето дело е фактологията, свързана с развоя на това,
предшестващо настоящето наказателно производство, които са залегнали в
мотивите на проверяваната присъда. Такива се явяват изложените, че:
Производството по НОХД № 538/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХХV н. с., било образувано на 25.01.2019 г. въз основа на внесен в
Районен съд Пловдив обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура
гр. Пловдив по пр. пр. № 581/2019 г. по описа на РП Пловдив, по бързо
производство № 39/2019 г. по описа на *** РУ при ОД на МВР Пловдив.
Досъдебното производство – бързо производство № 39/2019 г. по описа на
*** РУ при ОД на МВР Пловдив, било започнато на 21.01.2019г. на
основание чл.212 ал.2 от НПК за престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр. ал.1 т.12
2

пр.1 вр. чл.130 ал.2 от НК с първо действие по разследването разпит на
свидетел. По това бързо производство подсъдимата З.И. е била привлечена
под наказателна отговорност в качеството й на обвиняемо лице с
постановление на разследващ орган от 22.01.2019 г. за престъпления по
чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК. В
обвинителния диспозитив на престъплението по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2
от НК като дата на деянието била посочена 21.01.2019 г., място на
извършването – гр. Пловдив, а пострадалото от престъплението лице било
индивидуализирано с имена, ЕГН и заемана длъжност – Х.Д.Д. с ЕГН
********** – *** в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор
„Охранителна полиция“ във *** на МВР – П.. И. – като обвиняема по
досъдебното производство, била задържана за срок до 72 часа, като след
образуване на НОХД пред РС Пловдив вече била с мярка за неотклонение
„подписка“.
В самия обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХ
делото пред РС Пловдив, били изложени факти и обстоятелства, свързващи
пострадалото лице и тъжител по настоящото дело Х.Д.Д. със заеманата от
него длъжност към 21.01.2019 г. – *** в група „Охрана на обществения ред“
на Сектор „Охранителна полиция“ във *** на МВР – П., също и относно
формено облекло – с отличителни знаци и надписи на МВР, описани били и
действия по реализирал се физически контакт между лицата И. и Д., довел и
до причиняване на телесна травма на пострадалия, а и по задържането – с
използване на сила за поставяне на белезници на жената.
В първото съдебно заседание по НОХД № 538/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХХV н. с. – на дата 25.01.2019 г., ход на делото не бил
даден, а делото било отложено за 20.02.2019 г.
Очертаната в тази част на мотивите фактология не е ясно от къде е
възприета - дали от цитирания в предходния абзац на мотивите обв. акт, по
който е било образувано приложеното по настоящето дело НОХД №
538/2019 г. по описа на РС-Пловдив, или от мотивите към постановената по
същото дело присъда. И двата документа нямат характер на източник на
доказателства и изводимата от това процесуална годност за установяване на
фактите, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Те са
предназначени за обслужване целите на друго наказателно производство,
свързани с поставяне на началото и края на съдебния процес. Не обективират
процесуални действия по разследването, поради което нямат характер на
писмен източник по смисъла на чл. 127 от НПК и са лишени от
доказателствена стойност за заявените в тях данни. Фактите от значение за
изясняване на визираните в Наказателния кодекс престъпления и за
разкриване на техните извършители се изследват чрез предвидените в
съответния процесуален закон доказателствени средства /чл. 114 - чл. 135 от
НПК/ и способи за доказване /чл. 136 - чл. 177 от НПК/.
Доколкото в тази част мотивите на проверяваната присъда не съдържат
3

факти измежду включените в предмета на доказване по настоящето дело,
невъзприемането им от настоящия съд не формира извод за допуснато
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция (арг. чл. 316 от НПК).
Относими и към настоящия процес са събитията, по повод на които е
било образувано наказателното производство от общ характер. Те не могат да
се установяват от изложеното в обвинителния акт и в мотивите на съдебния
акт, които касаят друго наказателно производство. Само доказателствата и
доказателствените средства, събрани и проверени от съда по конкретното
наказателно дело са онзи доказателствен материал, върху който се изгражда
вътрешното убеждение на съда. Фактите, включени в предмета на доказване в
настоящия наказателен процес, изводими от доказателствената съвкупност,
събрана чрез предвидените в НПК способи за този предшестващ
инкриминираните събития момент очертават:
На 21.01.2019 г. подсъдимата З.И. се прибирала към дома си в гр. П.,
управлявайки червен лек автомобил. Преди паркирането му в гараж, по повод
постъпила информация при ***я служител В., че тя е ритнала по крака
колегата му- частния тъжител Д.. По този повод й е била извършена
полицейска проверка. Първоначално подс. И. е отказвала съдействие - не е
спряла след като св. В. чукал по стъклото на автомобила й. По-късно, след
паркиране на автомобила в гараж, е отказала да даде документите за
полицейска проверка, приканвала ***те служители да напуснат гаража,
блъснала с ръка св. В., а частният тъжител ритнала в слабините и издърпала
намираща се на врата му служебна карта. Това наложило задържането й, при
което ***те служители употребили „необходимата за това физическа сила“ и
поставяне на белезници, поради „доста“ агресивното й поведение (св. В.).
Тъжителят Х.Д.Д. към онзи момент действал съобразно заеманата от него
длъжност - *** в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна
полиция“ във *** на МВР – П.. Същото качество имал и свидетелят Е.П.В.. –
също *** от Сектор „Охранителна полиция“ във *** на МВР – П.. Двамата
*** служители били на работа, изпълнявайки служебните си задължения –
като екип автопатрул – автомобил с позивна ***. За поведението на
подсъдимата И. било образувано наказателно производство за престъпления
от общ характер, което било финализирано с описаните по-горе съдебни
актове - Присъда № 19 от 23.01.2020 г., постановена по НОХД № 538/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, ХХV н. с., потвърдена с Решение №
260118/20.11.2020 г., постановено по ВНОХД № 928/2020 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, изменена след възобновяване по реда на Глава ХХХІІІ
от НПК с Решение № 260050 от 18.03.2021 г. по НОХД/В/ № 49/2021 г. по
описа на Апелативен съд Пловдив.
Междувременно, на 30.01.2019 г. подс. З.И. подала до Директора на
Областна дирекция на МВР гр. Пловдив жалба – с вх. № 812102-
171/30.01.2019 г., в която излагала факти и обстоятелства от случилото се на
21.01.2019 г., с молба за извършване на проверка и търсене на отговорност
4

при евентуално установяване на нарушения от служители на МВР при
изпълнение на служебните им задължения. Жалбата изхождала от името на
З.И. и била подписана лично от нея. Подсъдимата И. твърдяла, че тъжителят
Х.Д. употребил ненужно сила – при хващане на ръцете й за слагането на
белезници зад тялото, че е предизвикал нарушение на обществения ред.
Твърдяла, че извършилите проверката дл. лица не са били с дължимата
униформа, а полицейските автомобили не са били с отличителни за целта
знаци.
Въз основа на този писмен сигнал била разпоредена проверка в
полицейското управление, в което работел тъжителят Х.Д. – *** РУ П., за
проверка на действията му и на колегата му от автопатрула. За започването на
проверката срещу Д. било спуснато сведение до всички районни управления
„Полиция“ към Областната дирекция на МВР. В хода на тази проверка
тъжителят Х.Д. бил неколкократно викан да дава писмени обяснения. Той
изпитал притеснения за работата си, за това да не го накажат за нещо, за
което не се чувствал виновен, а само изпълнявал служебните си задължения.
Тези си притеснения той споделил с колегата си- свидетелят К.С. – *** в ***
РУ П.. Св. С. познавал Д. като добър, съвестен, честен, на който може да се
разчита, никога не бил свидетел на укоримо или неприемливо поведение от
страна на Д. при изпълнение на служебните му задължения. В хода на
извършваната спрямо него проверка тъжителят Х.Д. се запознал с изложеното
в писмения сигнал – жалбата от 30.01.2019 г. от подсъдимата З.И., и на
02.08.2019 г., чувствайки се наклеветен от подсъдимата, подал в Районен съд
Пловдив тъжба – с вх. № 50771/02.08.2019 г., въз основа на която тъжба е
образувано и настоящото наказателно производство. В сезиращата съда –
Районен съд Пловдив, тъжба тъжителят Д. посочил, че клеветата спрямо него
се изразява и в разгласяване и на други позорящи го обстоятелства - „за това,
да е бил с униформа различна от полицейската, за това автомобилът, в който е
била поставена И., да е бил без обозначения „Полиция“, и за това да е
нарушил телесната й неприкосновенност“.
Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е
възприел от показанията на разпитаните свидетели В., С., Г.И. – съпруг на
подсъдимата, от съдържащите се по делото писмени доказателства – справка
за съдимост, справки за лице от Сектор „Миграция“, уведомителни писма,
заверени копия на присъда, извлечения от дневник за получени и предадени
сигнали в ОДЧ на *** РУ П., извлечение от Разпореждане за разстановка на
силите и средствата, изпълняващи ППД на територията на *** РУ П. за
21.01.2019 г., страници от Книга за резултати от проверки на нарядите,
приложената цяла административна преписка с УРИ № 812102-171/30.01.2019
г. по описа на ОД на МВР П., съдържаща входирания с вх. № 812102-
171/30.01.2019 г. писмен сигнал от подсъдимата З.И., в който са вписани
инкриминираните изрази. Изводите си относно правно значимите
обстоятелства проверяваният съд е изградил върху тези допустими и годни
доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени поотделно и в
5

тяхната съвкупност, интерпретирани са съобразно действителния им смисъл и
съдържание. В пълнота са били обсъдени гласните доказателствени средства,
като не се констатира превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито пък
подценяване или надценяване на едни за сметка на други. На обсъждане са
били подложени и събраните по делото писмени доказателства. Изложени са
подробни и изчерпателни съждения, позволяващи да се проследи начина, по
който е формирано вътрешното убеждение на съда по значимите за предмета
на разследване обстоятелства.
Следва да се констатира, че неправилно като източник на доказателства
са ползвани „материалите по изисканото и приложено НОХД № 538/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, ХХV н. с.“. Несъмнено те имат
доказателствена стойност относно установяване на факти за образуването и
воденето спрямо подсъдимата И. и на наказателното производство за
престъпления от общ характер, което е финализирано с осъдителен съдебен
акт. Събраните по това друго, различно от настоящето производство
доказателства не могат да се ползват и за установяване на фактите, включени
в предмета на разследване по настоящето дело. Вече беше обсъдено, че
изготвените обвинителен акт и мотиви към съдебните актове нямат
процесуална стойност като източници на доказателства.
Източник на преки доказателства по настоящето дело са показанията на
свидетеля Е.В.., задълбочено обсъдени от проверявания съд, който
основателно ги е възприел. Такъв характер, но за емоционалното състояние
на частния тъжител, провокирано от извършваната проверка, имат и
показанията на свидетеля К.С.. Като производни доказателства, но ползвани
за проверка на преките такива са ценени показанията на съпруга на
подсъдимата - св. Г.И.
Правилно, в съответствие с доказателствената съвкупност е изведено, че
както гласните, така и писмените доказателства сочат, че към м. януари 2021
г. тъжителят Х.Д.Д. е заемал длъжността *** в група „Охрана на
обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ във *** на МВР – П.; че
на 21.01.2019 г. в гр. Пловдив е възникнал конфликт между подсъдимата З.И.
и тъжителят Х.Д. – към момент, в който тъжителят е осъществявал
правомощията си, налагани му от заеманата длъжност; че на 30.01.2019 г. З.И.
подала до Директора на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив жалба – с вх.
№ 812102-171/30.01.2019 г., в която излагала факти и обстоятелства от
случилото се според нея на 21.01.2019 г., който сигнал е предизвикал
проверка на дейността на тъжителя Х.Д. като *** в ОД на МВР гр. Пловдив. В
хода на проверката неколкократно се е явявал и е давал обяснения ч. тъжител
Д.. Не се спори от страните относно съдържанието на сигнала, което е
несъмнено установено, тъй като е приложен по делото. Значими и подлежащи
на обсъждане са онези твърдения в него, които са залегнали като теза в
частната тъжба, поставила началото на настоящия наказателен процес.
При установената по делото фактическа обстановка на извършеното,
6

ПРС е допуснал твърдяното във въззивните жалби нарушение на материалния
закон като е приел, че с действията си на 30.01.2019 г. подсъдимата З.И. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК, тъй като на същата дата в гр.
Пловдив е наклеветила Х.Д.Д. с ЕГН ********** в качеството му на
длъжностно лице – *** в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор
„Охранителна полиция“ във *** на МВР гр. Пловдив, при изпълнение на
службата му, като е разгласила в жалба до Директора на Областна дирекция
на МВР гр. Пловдив – с вх. № 812102-171/30.01.2019 г., позорни
обстоятелства за другиго – за Х.Д.Д. – че е употребил ненужно сила, че е
предизвикал нарушение на обществения ред. Изложените мотиви за
обективна и субективна съставомерност на извършеното са несподеляеми.
Несъмнено е установено, че инкриминираната дата и преди нея, при
реализиране на действията, по повод на което е депозирана жалбата на подс.
И., тъжителят Х.Д. е заемал длъжността *** в група „Охрана на обществения
ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ във *** на МВР гр. Пловдив, която
му длъжност, а и с оглед на въведените с длъжностната му характеристика
права, задължения, отговорности съответства на дефиницията за длъжностно
лице, дадена в на чл.93 т.1 б.А от НК. На 21.01.2019 г. тъжителят Д. именно в
това си качество - като заемащ длъжността *** в група „Охрана на
обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ във *** на МВР гр.
Пловдив бил на работа – за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч., изпълнявал
служебните си задължения като автопатрул в състав с колегата му свидетелят
Е.В...
На 30.01.2019 г. в гр. Пловдив подсъдимата З.И. е изготвила и подала
писмен сигнал /наименован жалба/ в Областна дирекция на МВР гр. Пловдив
– заведен с вх. № 812102-171/30.01.2019 г., по който е била възложена от
Директора на Областната дирекция и извършена проверка. В този сигнал И. е
изложила в писмен вид твърдения за действия на тъжителя Х.Д., реализирани
при изпълнение на заеманата от него длъжност ***. Спорният по делото
въпрос е дали тези твърдения са били клеветнически и какви са били
подбудите на подсъдимата да ги заяви писмено в депозираната от нея жалба.
В своята практика относно клеветнически твърдения срещу длъжности
лица, направени в писмените жалби до властите (вж. Zakharov v. Russia , №
14881/03, 5 октомври 2006 г.; Kazakov v. Russia, № 1758/02, 18 декември 2008
г.; Sofranschi v. Moldova, № 34690/05, 21 декември 2010 г.; Siryk, цитирано по-
горе, и Марин Костов срещу България, №13801/07, 24 юли 2012 г.), ЕСПЧ се
е произнасял многократно, вкл. и с осъдителни спрямо страната ни решения,
относно необходимостта по дела, образувани за набедяване, клевета и обида
спрямо длъжностни лица да се има предвид пропорционалността на държавна
намеса, като се изследва задълбочено естеството и точния начин на
комуникиране на твърденията, контекста, в който те са направени, степента, в
която засягат съответните длъжностни лица.
7

В конкретния случай, описаните от подсъдимата в жалбата до Директора
на РДВР-Пловдив оплаквания от дейността на частния тъжител несъмнено
представляват твърдения за неправомерно поведение от негова страна при
изпълнение на служебните му задължения - грубост на полицай. Тези
твърдения са сериозни. Но те не са обидни или унизителни. Практиката на
Съда прави ясно разграничение между критика и обида от гледна точка на
това дали могат да бъдат оправдани наказания за такива твърдения (вж.
Skałka v. Poland, № 43425/98, § 34, 27 май 2003 г.; Uj v. Hungary, № 23954/10,
§ 20, 19 юли 2011 г.; и Palomo Sánchez and Others v. Spain [GC], № 28955/06,
28957/06, 28959/06 и 28964/06, § 67, ЕСПЧ 2011 г.). Границите на
приемливата критика по отношение на длъжностни лица може при
определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение на
физически лица (вж. Nikula v. Finland, № 31611/96, § 47, ЕСПЧ 2002-II; Steur
v. the Netherlands, № 39657/98, § 40, ЕСПЧ 2003-XI; и Mariapori v. Finland, №
37751/07, § 56, 6 юли 2010 г.).
Несъмнено отправените в жалбата твърдения са могли да окажат
влияние върху професионалното положение на частния тъжител в качеството
му на дл. лице, да подкопае авторитета му, да доведе до дисциплинарно
наказание. Но те са направени от подс. И., в качеството й на жалбоподател,
при упражняването на възможността в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва твърдяна
нередност в поведението на длъжностно лице на орган, компетентен да се
справи с такъв проблем. Тази възможност е едно от предписанията на
върховенството на закона (вж. Zakharov, § 26; Kazakov, § 28; и Siryk, § 42) и
служи за поддържане на доверието в публичната администрация. В
националното ни законодателство тя е заложена като основно право в чл. 45
от Конституцията. Самият факт, че жалбата е довела до проверка не може да
се разглежда като неправомерно засягане на репутацията на длъжностното
лице. Целта на тази проверка е била да се потвърдят или се отхвърлят
твърденията на подсъдимата И., в качеството й на жалбоподател.
Подс. И. не е действала с намерение да засегне доброто име и честта на
частния тъжител, а е била водена от субективното усещане, че действията му
са били несъответни на целта, която са преследвали. Т.е. тя е упражнила
правото си на жалба спрямо реално извършена проверка, при която е
несъмнено установена употребата на физическа сила спрямо нея.
Съмненията й дали тази сила и в цялост поведението на проверяващите я ***
служители, изразени писмено в надлежно депозирана жалба, нямат характер
на съзнателно заявена неистина, с цел увреждане на доброто име и честта на
проверилите я. От доказателствата по делото не може да се изведе
подсъдимата чрез депозираната жалба съзнателно да се е стремила да
навреди на частния тъжител, чието поведение е критикувала, в длъжностното
му качество, при което да е имала съзнание, че твърденията й са неверни.
Липсват обективните и субективни признаци на престъплението, очертано в
частната тъжба. Поведението й не съдържа обективните и субективни
8

признаци на престъплението по 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 147,
ал. 1от НК. Признаването на подсъдимата И. за виновна по предявеното й
обвинение и ангажирането на отговорността й е в нарушение на материалния
закон.
Както е прието и в решението на ЕСПЧ по делото МАРИНОВА И
ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ (Жалби № 33502/07, 30599/10, 8241/11 и 61863/11)
ефектът на такова наказание (освен, че е наложено и при нарушение на
материалния закон), би бил задушаване на подаването на жалби срещу
длъжностни лица и в нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
Идентично становище е изразено и в множество решения на ВКС,
вкл. Решение № 53 от 16.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 69/2019 г., III н. о.-
когато деецът е упражнил свое право да подава жалба, да докладва
нередности, да търси съдействие от властите, поведението му не съдържа
основните белези на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и
т. 2 и чл. 147 от НК. Това решение на ВКС е постановено по реда на
възобновяването, след осъдително за страната ни решение на ЕСПЧ,
постановено по дело "Сапунджиев срещу България" (жалба № 30460/08г.)за
нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ . В посоченото решение ЕСПЧ е приел, че
подаване на жалби за нередности до държавни органи съставлява
упражняване на правото на свобода на изразяване по чл. 10 от Конвенцията,
включващо правото на жалба, на възможността да съобщи за предполагаема
нередност на компетентен орган. Такива действия са опит да се привлече
вниманието на властите и да предизвика реакция на длъжностите лица по
въпроси, представляващи обществен интерес, като потенциалното
отрицателно въздействие на жалбите върху репутацията на длъжностното
лице, "ако има такова, е твърде ограничено".
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намери, че
обжалваната присъда следва да бъде отменена. Подс. И. следва да бъде
призната за невинна по предявеното й обвинение на 30.01.2019 г. в гр.
Пловдив да е наклеветила Х.Д.Д., с ЕГН **********, в качеството му на
длъжностно лице – *** в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор
„Охранителна полиция“ във *** на МВР гр. Пловдив, при изпълнение на
службата му, като е разгласила в жалба до Директора на Областна дирекция
на МВР гр. Пловдив – с вх. № 812102-171/30.01.2019 г. позорни обстоятелства
за другиго – за Х.Д.Д. – че е употребил ненужно сила, че е предизвикал
нарушение на обществения ред и на основание чл.304 от НПК оправдана по
възведеното обвинение за извършено престъпление по 148, ал. 2, във вр. с ал.
1, т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1от НК.
Гражданският иск, предявен от гражданския ищец Х.Д.Д. спрямо подс.
З.И. за причинени му внеимуществени реди в резултат от престъпление по
чл. 148, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК е с правно
основание чл. 45 и сл. от ЗЗД. Деликтът по настоящето дело е недоказан.
Гражданският иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
9

изцяло.
С оглед на постановената осъдителна присъда и на осн. чл. 190 ал. 1 от
НПК в тежест на частния тъжител ищец Х.Д.Д., с ЕГН ********** следва да
се възложат направените от подсъдимата разноски. Той следва да заплати на
подс. З.И. сумата от 500 (петстотин) лева - направени от нея разноски за
адвокатско представителство по настоящето дело. Такова искане е заявено
още пред първоинстанционния съд, възражение за разноските беше
поддържано и пред настоящата инстанция.
В необжалваната част - относно оправдаването на подсъдимата за някои
от наведените в частната жалба твърдения, както и относно частичното
отхвърляне на гражданската претенция, присъдата на ПдРС е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

Председател:

Членове: 1.

2.
10

Номер на акта:	31
Дата:	3 май 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия:	Елена Йорданова Захова

Дело:	20225300600635
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	8 април 2022 г.

Присъда по дело №635/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите