О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 1.4.2020 г., в състав:
СЪДИЯ:
Д. МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 313 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за длъжник „МИЛИНВЕСТ“ЕООД-в ликвидация, ЕИК *********, открито с решение № 261/10.4.2017г. е спряно с решение № 1076/29.11.2019г. след
изтичане на срок за авансиране на разноски от заинтересовани кредитори.
С разпореждане № 2558/05.03.2010г съдът по несъстоятелността е отделил за
самостоятелно разглеждане от други общо заявени искания на кредитора А.Н.И. искане за освобождаване на синдик по реда
на чл. 657 ал. 2 ТЗ (формулирано като „отвод“ на синдика и адвоката му),
основано на обстоятелствата, описани на стр. 2-5 от молба вх.№
34117/18.11.2019г, като действия и бездействия на синдика и упълномощен от него представител
и обосновано с доказателства конкретизирани в раздел 3 от
молба вх. № 36654/09.12.19г.
Кредиторът сочи, че синдикът невярно докладвал
обстоятелствата по чл. 668 т. 3 ТЗ; бездействал след встъпването си в длъжност
на 28.05.2018г и не изпълнил декларирана готовност за предявяване на искове в
седмичен срок от събранието на
кредиторите на 13.09.2018г; отказал да предоставя информация на кредиторката и не
предприел действия по разкриване и събиране на посочени от нея активи. Отделно
сочи, че синдикът не е предприел действия по атакуване на сделки на длъжника,
което наложило иска по т.д. 257/19г да бъде предявен от молителката, а след
като синдикът и упълномощения от нея адвокат били конституирани като съищци, в
първото по делото заседание на 18.10.2019г. застрашили интересите на
кредиторите, като не подкрепили молбата й за отвод на докладчика и възраженията
й срещу тенденциозния доклад по делото, а вместо това подкрепил като безспорни
неверните твърдения на ответниците. Също така адвокатът на синдика направил
доказателствено искане против интересите на кредиторите в полза на ответниците,
не се противопоставил на неизпълнима задача, съдействал за укриване на важно
обстоятелство като не подкрепил искания на молителката и съдействал на
ответниците за възприемане на неверните им твърдения. Въз основа на тази доводи кредиторът А.И. счита, че синдикът лично и
чрез овластения от него адвокат, застрашават
интересите на кредиторите и длъжника и се налага след освобождаването им в
хипотезата на чл. 657 ал.2 ТЗ.
В
писмено становище вх.№ 8834/17.03.2020г синдикът Г.С. е оспорила всички твърдения
и доводи на кредитора. Позовава се на липса на данни за наличие на каквато и да
е търговска и счетоводна документация поради неоказано съдействие от страна на
длъжника до 20.09.2018г, когато освободеният
ликвидатор е представил съхранявани от него документи, изискани от съда, а
законният представител е бил санкциониран поради неизпълнение на задължение за
съдействие, въпреки декларирано пълно унищожаване на книжата на предприятието. Възразява
срещу твърденията за бездействие и лишаване на кредитора от информация, като
посочва, че не разполага с изискани от кредиторката документи и описва
предприетите действия в изпълнение на функции по установяване на кредиторите и
попълването на масата,вкл. и с лични средства поради изчерпване на авансирани
разноски, довело в крайна сметка до спиране на действията по производството по
несъстоятелност. Счита, че разликата в становищата относно процесуалното
поведение на кредитора и синдика е резултат от качеството им на самостоятелни
страни в исково производство и не може да ангажира отговорността му. С доводи
за необосновани опасения на молителя за застрашаване на интересите на
кредиторите, моли искането да не бъде уважавано.
Съдът
по несъстоятелността отчита, че молителката А.Н.И. е упражнила като кредитор
право на предявяване на вземания в производството с вх. № 10451 от 10.4.2017г и
е включена в списък на кредиторите на несъстоятелния длъжник, одобрен с определение
№ 2745/1.8.2018г., поради което намира, че е сезиран от легитимирано
лице с допустимо предложение по чл. 657 ал.2 ТЗ за освобождаване на назначен
постоянен синдик. Посоченото в молбата осуетяване на възможности за
удовлетворяване на кредитори като сигурна последица от пропуски на синдика да
издири активи на предприятието и начина на реализиране на процесуални права в
производство, водено в интерес на кредиторите, обосновава допустимо искане за
налагане на санкция на синдика, основано на твърдения за застрашаване на
интересите на кредиторите и длъжника. Съдът преценява, че законът не предвижда
такова самостоятелно право и по отношение на упълномощения от синдика
процесуален представител, натоварен с адвокатската защита на органа, водещ
процеси в интерес на кредиторите. Действията на адвоката не могат да се отделят
от упражняването на функциите на самия синдик (арг.
от чл. 660 ал.2 ГПК), поради което твърденията за поведението му следва да се
разгледат като извършени от самия упълномощител
действия. Упълномощеният от синдика адвокат черпи основание за действията си от
възлагането на мандат от органа по управление на масата и отпадането на
правомощията на довереника е автоматична последици от освобождаването на
доверителя. Затова и частта от молбата на кредитора, съдържаща искане за освобождаване
на адвоката, не следва да се разглежда поради липса на интерес.
При проверка на книжата по
делото (формиращи трите части на т.II, отделен след възобновяване
на спряно с първо решение производство), както и след служебна справка по налични вписвания на съдебни актове и книжа
в деловодна система по т.д. 59/19 и 257/19, заведени
от синдика, и по т.д. 262/19, заведено от кредитора, съдът по несъстоятелността констатира следното:
1. по твърденията за вредоносно бездействие:
Бездействие
на синдика, което счита за застрашаващо интересите на кредиторите, молителката
свързва с пропуски по установяване на причините за неплатежоспособността на
длъжника и проверка на всички възможности за попълването на масата с активи,
които според нея са укрити от търговеца.
Съдът
констатира, че несъстоятелността е открита за предприятие, вече обявено
принудително в ликвидация, като още при сезирането на съда, ликвидаторът е
декларирал пълната липса на съдействие от страна на предишния управител и
едноличен собственик на капитала, която е осуетила установяването на каквито и
да било активи на предприятието. Затова и производството е било открито с
решение № 261/10.4.2017г., като длъжникът е обявен в несъстоятелност и поради
липса на каквито и да било активи, производството е спряно и на
заинтересованите лица са указани възможностите за авансиране на разноски.
Доводите на молителката за неустановени активи (налични според нея в
предприятието като укрити от управителя плащания по сделки с крайни клиенти и
недвижими имоти, разпоредени след началната дата на
спиране на плащания) се основават на твърдения, които тя вече е излагала в
настоящото производство при обжалване на отказа на съда да възобнови
процедурата, но не са били възприети като убедителни както от съда по
несъстоятелността в определение № 2039/3.7.2017г., така и от по-горните
инстанции след изчерпване на инстанционен контрол по жалбите на молителката.
Затова само по себе си оспорването на верността на доклада на синдика с вх.№
26098/12.09.18г, възпроизвеждащ известните към този момент обстоятелства по
делото, вкл. липсата на достъп до книжа
на предприятието и данните за установените след справки в публични регистри
активи, не е обосновано.
На проведеното
събрание на кредиторите на 13.09.18г. съставеният от назначения от съда
временен синдик доклад е обсъден и синдикът действително е обявил готовността
си за проучване на остатъчни права на длъжника върху две паркоместа
и попълване на масата с отменителни искове за четири имота, като е приел и ангажимент
да провери информацията за укрито имущество, предоставена от кредитора И. на
самото събрание. Вярно е, че изричен доклад по този въпрос не е бил депозиран
пред съда, но няма и данни за направено искане чрез съда за предоставяне на
информация до уточняването на молбата на кредитора с вх.№ 36654/09.12.19г. След
отправяне на въпросите към синдика е представен подробен отчет вх.№ 7928/09.03.20г.,
в който е посочено, че нито едно от твърденията на кредитора не може да бъде
потвърдено без документи, съставени от търговеца и насрещните страни, с които е
договарял, а такива не са могли да бъдат издирени както от ликвидатора, така и
от синдика, дори и след наложена глоба от съда по несъстоятелността на
собственика на предприятието. Същевременно синдикът е проверил движението по банковите
сметки на търговеца и е установил, че внесените от И. парични суми (сочени от
нея като укрити активи) са били изразходвани преди откриване на производството
за погасяване на задължения в принудително изпълнение на друг кредитор, а
наличности в сметките вече не са заварени. Съдът преценява, че при този
резултат от проучването на възможностите за събиране на дългове и попълване на
маса, липсата на информация, предоставена своевременно на кредиторите не е
съществена. Възможностите за обосноваване на искови претенции от синдика
действително са значително ограничени при липса на каквато и да е търговска
документация, унищожена безвъзвратно в пожар на 05.09.2017г. по декларация на
съхраняващия книжа управител на предприятието, поради което въздържането на
синдика от предприемане на необосновани действия към какъвто и да е длъжник на
предприятието не намалява възможности за удовлетворяване на кредиторите, а
предотвратява обременяване на масата със непредпазливо породени задължения.
По
отношение на активите, за които синдикът е докладвал достъпната документация чрез публични
регистри, липсва неоправдано бездействие. Проверката на статута на паркоместата изисква разноски за снабдяване със строителни
книжа и подробен правен анализ, а средства за такива проверки не са осигурени
от кредиторите. Напротив, авансът внесен за възобновяване на процеса е бил предназначен
и целево усвоен за функционирането на временния синдик по установяване на
кредиторите и вземанията им, в периода до средата на 2018г, като до
приканването на кредиторите за ново авансиране с определение № 712/22.02.2019г
синдикът е осигурявал с лични средства нужните за изпълнение на функциите му
средства, а след бездействие на
кредиторите изрично е декларирал съгласие да отложи разплащане на текущо
възнаграждение до попълването на масата с нова наличност. С това свое поведение
органът не е затруднил, а напротив е осигурил възможностите на кредиторите да
защитават права и занапред в производството по несъстоятелност.
Неоснователно
е твърдението за бездействие на синдика по предприемане на искова защита.
Заявената готовност пред събранието на кредиторите е била осъществена, след
приключване на съвместните действия на съда и на органите по управление на
прекратеното предприятие (ликвидатора и синдика) за издирване на търговски
книжа (довършени на 24.10.18г. с потвърждаване на глобата, наложена на
едноличния собственик, допуснал унищожаването и приемане на окончателния отчет
на освободения ликвидатор на 15.10.2018г). Още в първия си обобщен отчет вх.№
4940/14.02.2019г. назначената вече за
постоянен синдик С., е докладвала проучвания извършени в периода м. 07- м.12.2018г., на
възможностите за водене на искове, като е посочила намерения за предявяване на
претенции по чл. 135 ЗЗД за четири имота (единият от които предмет на вече
висящ спор), между които сделки е и тази с имота придобит от Мешков и Опрева (апартамент № 6).
Този доклад е предоставен на молителката по нейна молба от 15.02.19г.
Именно
за този имот молителката И. е предявила иска си самостоятелно на 15.02.2019г.
Пред съда по несъстоятелността към този момент няма изнесени данни за намерение
на кредитора да поема воденето на такъв процес. Напротив, в следващи отчети (вх.№
10946/08.04.19г, 10947/08.04.19г) синдикът е обявила че още на 16.1.19г е
поискала обезпечение на бъдещ иск и съответно такова е било допуснато по т.д.
59/19 г на ВОС, а на 18.2.2019г. е
предявила и така подготвения иск за този имот по т.д. 262/19г. Едва по-късно синдикът
е бил уведомен, че е конституиран и като съищец по
делото, заведено от кредитора И. с №257/19г. Понастоящем делото по иска на
синдика е прекратено и защитата на интересите на кредиторите се осъществява от
този орган само като съищец по делото, образувано по
молбата на кредитора И..
Останалите
искови производства синдикът води самостоятелно
по т.д. №186/19(отмяна на сделка с паркомясто),
№827/19(отмяна на сделка с апартамент № 2) и №854/19(отмяна на сделка с
апартамент № 1) и действията си по тях е отчитал ежемесечно, като подробен доклад
за движението на всяко от тези производства за отмяна на разпоредителни сделки
в интерес на кредиторите е представен с вх.№ 33481/12.11.19г. Именно по този повод съдът е предприел и
изясняване на нужните авансови средства и са издадени поредицата от определения
за изискване на суми за разноски по делата, останали неавансирани от
кредиторите и обосновали спирането на производството с решение № 1076/29.11.2019г.,
съответно обусловило и спиране на разглеждането на исковете по т.д. №186/19, №827/19
и №854/19г.
Явно
е, че синдикът не е бездействал, а напротив, предварително е обезпечил
резултата от искова защита, включително и по иска, предявен от кредитора по
начин, обезсмислил подготовката на синдика.
Налага
се извод, че нито едно от обстоятелствата, изложени в първата група оплаквания
не може да се квалифицира като недобросъвестно поведение на синдика,
съставляващо заплаха за интересите на кредиторите или длъжника.
2. По твърденията за водене на исковия процес по т.д.
257/19г във вреда на кредиторите
Описаните
действия на адвоката и синдика, след конституиране на органа по управление на
масата като съищец (довело до прекратяване на делото
по неговата искова молба) сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като
вредоносни на този етап от развитието на процеса. Това е така, поради
независимостта на всяка от страните, изразяваща се в правото й да определя по
целесъобразност ефективността на защитата си. Посочените от кредиторката
разногласия касаят на първо място направения от нея отвод на съдията, който е
би разгледан от съда в първото по делото заседание и оставен изрично без
уважение. Становището на синдикът по това искане няма никакво значение, тъй
като не неговата липса е осуетила установяването на основание за отвод на съда,
а липсата на пряка връзка между предмета на делото и други производства, в
които в миналото съдията е бил участник в състав на съда. Второто разногласие
се отнася до преценката на доклада по делото, включително относно спорните и
безспорни факти и необходимите доказателства. Дали определено твърдение е вярно
или не и дали е от значение за решаването на правния спор е в компетентност
само на сезирания с делото съд и затова е без значение за настоящото
производство. Всеки от съищците разполага със
самостоятелно право на иск и може да го упражнява по своя преценка, без това да
накърнява правото на защита на другаря му. Каквото и да е процесуалното
поведение на синдика и адвоката му, то не препятства възможността на самата
молителка като ищца да твърди и оспорва факти и да сочи или оспорва
доказателства. Дали предприетата от всеки от другарите защита е ефективна и
наложителна ще се определи едва след приключването на процеса. Междувременно след
осуетеното авансиране на разноски за функционирането на синдика, възможностите му
като страна в процесите са силно лимитирани и какъвто
и да е резултата от делото, той няма да е показателен за добросъвестността му.
Затова и начина на упражняване на процесуалните права (независимо дали е
съгласувано или не с другия ищец) само по себе си не може да е увреждащо
действие, налагащо санкциониране на този орган.
В заключение съдът не
установява нито бездействие нито активно поведение на синдика или на овластения от него адвокат, което да покрива основание за
уважаване на молбата, като сериозно, съществено и реално накърняване на интересите
на кредиторите при удовлетворяване на вземанията им, при попълване масата на
несъстоятелността или препятстване на своевременното реализиране на тези интереси, в
резултат на което би се обезсмислила процедурата по несъстоятелността. В този смисъл, като крайна
санкционна мярка за виновно поведение, се възприема това контролно правомощие и
в установена съдебна практика (Определение № 731 от 15.11.2016 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 657/2016 г., Определение № 59 от
23.01.2018 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2826/2017 г.). В случая всички посочени
от молителката оплаквания не са от такова естество, а по съществото си се
основават на принципно несъгласие на кредитор с насоките на производството,
определени в решения на съда и обективно наложени от ограничените възможности
на синдика. Искането за
освобождаването на органа не следва да се уважава.
По
тези съображения, на основание чл.657 ал.2 от ТЗ, съдът по несъстоятелността
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане за освобождаване на преупълномощен от синдика адвокат(формулирано като „отвод“
на адвокат Николова), основано на обстоятелствата, описани на стр. 2-5 от молба
вх.№ 34117/18.11.2019г
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за освобождаване на
синдик Г.С. по реда на чл. 657 ал. 2 ТЗ (формулирано като „отвод“ на синдика и
адвоката му), основано на обстоятелствата, описани на стр. 2-5 от молба вх.№
34117/18.11.2019г, конкретизирано в раздел
3 от молба вх. № 36654/09.12.19г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва от молителката А.Н.И. с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчване на преписа от определението с образец № 9.
Указва
на страната, че така предоставения й срок е СПРЯЛ до отмяна на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. на осн. чл. З от ЗМДВИП и ако страната желае да предприеме
действия по време на спрения срок следва да заяви изрично, че се отказва от
остатъка от срока в нейна полза.
Съобщението до страната да се изпрати на указан в молба вх.№ 34117/18.11.2019г електронен адрес, а в случай че получаването му не бъде потвърдено, съобщение да се
подготви за изпращане с призовкар след отпадане на мерките по извънредното
положение.
Определението да се отрази в книгата
по чл. 634в ТЗ.
Препис за се връчи за сведение на електронен адрес на
синдика.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: