Р Е Ш Е Н И Е № 604
гр. Видин,
31.01.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ТОДОР ПОПИВАНОВ
при секретаря Полина Каменова и в
присъствието на прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия Попиванов
гр. дело № 2219 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК: *********, с която против В.К.П. с ЕГН **********, с адрес: *** са
предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че
със
Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.11.2016 г., и Изпълнителен
лист от 10.11.2016 г., издадени по ч. гр. д. № 2600/2016 г. по описа на Pайонен съд
- Видин, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка
ДСК” ЕАД, ответникът В.К.П. е
осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми по Договор за кредит
овърдрафт от 21.11.2008 г.: 1000.00
лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението в съда - 03.11.2016 г. до окончателното издължаване;
148.91 лева - договорна
лихва за периода от 06.11.2015 г. до 02.11.2016 г.; 1.96 лева - наказателна лихва за периода от 19.10.2016г. до
02.11.2016 г.; 25.00 лв. -
държавна такса; 300,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Сочи
се, че след снабдяване с горецитираните Заповед за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист, заявителят по ч. гр. д. № 2600/2016 г. по описа
на Районен съд - Видин „Банка ДСК” ЕАД, по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания от 16.3.2017 г. („Договор за цесия”), прехвърлил
пакет от вземания на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и
вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и В.К.П. като кредитополучател Договор
за кредит овърдрафт от 21.11.2008 г. По силата на Договора за цесия и във вр. с
чл. 429 ГПК, цесионерът “ОТП Факторинг България” ЕАД е частен правоприемник на
заявителя „Банка ДСК” ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист. Посочва се, че Заповедта за незабавно
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
са предявени настоящите искове.
Излага
се, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск са налице и предвид разрешението, дадено в т. 10 „б“ от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422
от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.
415, ал. 1 от ТПК. Цесионерът "ОТП Факторинг България” ЕАД е активно
легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за
което в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, независимо от обстоятелството, че няма качеството „банка“.
Поддържа се, че на 21.11.2008 г. между “Банка
ДСК” ЕАД, като кредитор и ответникът В.К.П., като кредитополучател е сключен
Договор за кредит овърдрафт.
Съгласно Договора за кредит овърдрафт от 21.11.2008
г., наричан по-долу за краткост „Договора”, “Банка ДСК” АД е предоставила на В.К.П.
в качеството на кредитополучател, кредит овърдрафт по разплащателна сметка в
размер на 1000.00 лева (хиляда лева). Неразделна част от Договора са Общите
условия за предоставяне на кредити овърдрафт , които кредитополучателят е
получил и приел с подписването на Договора.
Твърди се, че предоставеният кредит се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е
11,95 % годишно. Съгласно т. 5.2 от Общите условия, неразделна част от
Договора, лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума, без
да се капитализира, като начислената върху ползваната част от разрешения
овърдрафт лихва е дължима месечно на падежна дата, която съгласно чл. 5 от
Договора и 05-то число от месеца. Съгласно т. 7 - т. 8 от Общите условия
дължимите суми за лихва се събират ежемесечно служебно от кредитора на
определената в Договора падежна дата от авоара по разплащателната сметка на
кредитополучателя, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, като в случаите, когато на
падежната дата няма достатъчно средства по разплащателната сметка за заплащане
на дължимата лихва, кредиторът я погасява служебно за сметка на неусвоения
кредит - овърдрафт (ако има такъв) или за сметка на надвишение над договорения
размер на овърдрафта (неразрешен овърдрафт).
Сочи се, че съгласно т. 10.1. от Общите условия
кредитополучателят се задължава да осигурява по разплащателната си сметка
най-късно на падежна дата сума най-малко в размер на дължимите лихви върху
ползваната част от кредита.
Излага се, че съгласно чл. 3 от Договора кредитът се
предоставя за ползване по разплащателна сметка на кредитополучателя за срок от
12 месеца, който изтича на 21.11.2009 г. Съгласно т. 22.1. от Общите условия
към Договора за кредит е посочено, че договорът се прекратява с изтичане на
уговорения в него срок, ако някоя от страните отправи до другата писмено
изявление за прекратяване на Договора най-малко 30 дни преди крайната падежна
дата. В противен случай срокът се подновява автоматично, при условие, че са
платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси, а при целеви овърдрафт
за заплащане на застрахователни премии и усвоената главница. В обобщение,
договорът се сключва за срок за една година, който срок се подновява
автоматично, но само ако са платени дължимите към датата на изтичане на срока
суми. По аргумент на противното, ако дължимите суми не са платени, срокът на
договора не се подновява и вземането става изискуемо. Предизвестие за
прекратяване е необходимо единствено в хипотезата, в която въпреки че лихвите и
таксите по кредита са платени, някоя от страните по Договора желае същият да
бъде прекратен.
Поддържа се, че съгласно т. 16.1. от Общите условия
в случай, че кредитополучателят не погасява в продължение на 3 (три) поредни
месеца дължимите суми за лихва, считано от последната падежна дата, на която са
били погасени такива суми, правото за ползване на кредита се спира. Ако
кредитополучателят погаси изцяло начислените редовни лихви и главницата по
усвоения кредит до тридесет дни от спиране на ползването, правото за ползване
на кредита се възстановява. Ако това не се случи, правото за ползване на
кредита се прекратява и Банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем като за целта отправи до Кредитополучателя писмено уведомление (чл.
22.1 и чл. 22.2. от Общите условия).
Твърди се, че поради преустановяване на погасяването
на задължението по Договор за кредит за овърдрафт от 21.11.2008 г. кредиторът
„Банка ДСК” ЕАД е обявил кредита за предсрочно изискуем като е изпратил до
кредитополучателя В.К.П. нотариална покана с изх. № 08-20-00599/03.05.2016г.,
връчена й на 17.10.2016 г. чрез залепване по чл. 47 от ГПК, чрез нотариус
Лорета Цветкова, per. 029 и район на действие Pайонен съд - Видин. Посочва се, че тъй като дължимите лихви не са платени, срокът на
Договора (последно подновен до 06.11.2015 г.) не се е подновил и на 19.10.2016
г. Договорът се е прекратил поради изтичане (и неподновяване) на срока му на
действие.
Сочи се, че вследствие неизпълнение на задълженията
от страна на кредитополучателя по Договора и настъпилата предсрочна изискуемост
на цялото вземане, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е пристъпил към принудително
събиране на вземането си по съдебен ред като е подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя.
Образувано е ч. гр. д. № 2600/2016 г. по описа на PC Видин, по което съдът е разпоредил да се издадат
в полза на „Банка ДСК” ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист срещу В.К.П.
за сумите, описани по-горе.
Излага се, че по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания от 16.03.2017 г. („Договор за цесия”), „Банка ДСК”
ЕАД прехвърлила пакет от вземания на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е
прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като
кредитор, и В.К.П., като кредитополучател, Договор за кредит овърдрафт
от 21.11.2008 г. По силата на Договора за цесия и във вр. с чл. 429 от ГПК,
цесионерът “ОТП Факторинг България” ЕАД е частен правоприемник на заявителя
„Банка ДСК” ЕАД, и като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист. Видно от приложеното в заверено копие към настоящата искова
молба потвърждение от „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето
на вземанията съгласно Договор за цесия от 16.03.2017 г., същият е влязъл в
сила и произвел своето действие.
Излага се, че на базата на изрично пълномощно,
предоставено от “Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП
Факторинг България“ ЕАД изпратили от името на цедента
уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя В.К.П.. До
длъжника В.К.П. е изпратено уведомление за прехвърляне на вземането на
адреса, деклариран от него в Договор за кредит овърдрафт от 21.11.2008 г.,
видно от приложената обратна разписка с баркод *PSFABG0092V14*
(съвпадащ с идентификационния код на пратката,
отбелязан върху самото уведомление). Независимо от гореизложеното, в случай, че
съдът счете, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането
с изпратеното уведомително писмо за прехвърляне на вземането, посочено по-горе,
то ищецът иска да се приеме, че същият е уведомен за прехвърляне на вземането с
връчване на исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред
които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99. ал. 3 от ЗЗД
и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Поддържа се, че на основание издадените Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 09.11.2016 г. и
Изпълнителен лист от 10.11.2016 г. по ч. гр. д. № 2600/2016 г. по описа на PC Видин, по молба на “Банка ДСК” АД от 23.11.2016
г., т.е. преди прехвърляне на
вземането срещу длъжника В.К.П. е образувано изпълнително дело №
712/2016 г. по описа на ЧСИ Виолета Томова, per. № 724 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Видин, за събиране на
процесиите вземания. Поради настъпили предпоставки на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното дело е прекратено.
Твърди се, че на основание издадените Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 09.11.2016 г. и
Изпълнителен лист от 10.11.2016 г. по ч. гр. д. № 2600/2016 г. по описа на PC Видин, по молба на “ОТП Факторинг България” ЕАД
от 25.06.2020 г., срещу длъжника В.К.П. е образувано ново изпълнително
дело № 242/2020 г. по описа на ЧСИ Виолета Томова, per. № 724 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
Видин, за събиране на процесиите вземанията, като поканата за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът, дължи на ищеца следните суми: 1000.00 лева -
главница, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното
издължаване, 148.91 лева -договорна лихва за периода от 06.11.2015 г. до
02.11.2016 г. и 1.96 лева - наказателна лихва за забава за периода от
19.10.2016 г. 02.11.2016 г.
При УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ, за исковата сума от 1000.00 лева - главница е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Претендират се
направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото
особен представител, в който е изразено становище, че предявените установителни
искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Изразено е становище, че
предявеният осъдителен иск е недопустим. Направено е възражение за погасено по давност
задължение в процесния размер, тъй като договора за кредит е с крайна дата
21.11.2009 г., от която дата до датата на издаване на заповедта и изпълнителния
лист, а именно 09.11.2016 г. са изтекли повече от пет години. При продажбата на
дълга Банката е продала дълг погасен по давност. В случая дори и да е обявена предсрочна изискуемост на
кредита през 2016 г., то тя е обявена седем години след изтичане срока на
договора и при настъпила давност на вземането. Обяснението, че автоматично е преподновяван договора за
кредит е недопустимо, тъй като е недопустимо автоматично преподновяване без
знанието и съгласието на ответника. Противно на посоченото в исковата молба,
видно от извлечението към същата по кредита са били налице погашения от
ответницата, като видно от ел. поща, представена по делото, банката е погасявала
само лихви, но не и главница. Направено е възражение за погасени по давност
вземания за лихви за периода от 06.11.2015 г. до 02.11.2016 г. в размер на 148.91
лева и от 19.10.2016 г. до 02.11.2016 г. в размер на 1.96 лева.
С Молба вх. №
260478/25.08.2023 г. „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
чрез юрисконсулт Лилия Лилкова е уведомила съда, че ищцовото дружество „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК: ********* на
25.05.2023 г. се е вляло в „БАНКА ДСК“
АД, което вливане е вписано в Търговския регистър. С оглед изложеното
следва да се приеме, че исковата молба
срещу ответника В.К.П. е предявена от „БАНКА ДСК“ АД, в качеството на
универсален правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза, приложено
е ч.гр.д. № 2600/2016 г. по описа на Районен съд – Видин.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното:
В резултат на подадено
от страна на ищеца заявление по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д. № 2600/2016 г.
по описа на Районен съд - Видин, по което на 09.11.2016 г., срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 2154-РЗ/09.11.2016 г. и изпълнителен лист за сумите от: 1000.00 лева - главница, 148.91 лева – договорна лихва за периода от
06.11.2015 г. до 02.11.2016 г., 1.96 лева – наказателна лихва за периода от 19.10.2016
г. до 02.11.2016 г. и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда - 03.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.00
лева за платена държавна такса и 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2600/2016 г. по описа на
Районен съд - Видин, по което заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е
предявен и настоящия установителен иск в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
На 21.11.2008
г. между „Банка ДСК“ ЕАД /кредитор/ и ответника В.К.П. /кредитополучател/ е
сключен Договор за кредит овърдрафт, по силата на който кредиторът е отпуснал
на кредитополучателя кредит овърдрафт по разплащателна сметка на ответника в
размер на 1000.00 лева за срок от 12 месеца, който изтича на 21.11.2009 г. За
предоставения кредит кредитополучателя заплаща лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит и надбавка. Към датата на сключване на договора
базовия лихвен процент е 7.44 %, стандартната надбавка е 4.51 %. Общият лихвен
процент е 11.95 %. Съгласно Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт
лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума от
предоставения кредит овърдрафт, без да се капитализира и е дължима месечно на
падежна дата, която съгласно чл. 5 от Договора е 5-то число на месеца.
Дължимите суми за лихва се събират ежемесечно служебно от кредитора на
определената в договора падежна дата от авоара по разплащателната сметка на
кредитополучателя, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. Съгласно Раздел IX, т. 22.1 от Общите условия за предоставяне на кредит
овърдрафт, срокът на договора се подновява автоматично при условие, че са
платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси. В договора с
подписа си ответникът е удостоверил получаването на сумата, както и че е
получил и приема Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт на
физически лица.
Вещото
лице е посочило в експертизата, че кредитополучателят е преустановил плащане на
дължимите лихви върху ползваната част от кредита овърдрафт на 05.08.2015 г.,
когато е платена лихва овърдрафт в размер на 10.23 лева. Посочило е, че
неплатени остават: лихва овърдрафт 05.09.2015 г. – 10.09 лева, лихва овърдрафт
05.10.2015 г. – 10.10 лева и лихва овърдрафт 05.11.2015 г. – 10.24 лева.
Съгласно
раздел VII, т. 16.1 от Общите условия за
предоставяне на кредит овърдрафт, в случай че кредитополучателят не погасява в
продължение на три последователни месеца дължимите суми за лихва, считано от
последната падежна дата, на която са били погасени такива суми, правото за
ползване на кредита се спира и усвоения кредит се оформя като неразрешен
овърдрафт и се олихвява със санкционираща лихва, формирана от предвидената в
договора за кредит редовна лихва, увеличена с наказателна надбавка в размер на
5 процентни пункта.
Вещото
лице е посочило, че поради факта, че кредитополучателят не е погасявал в
продължение на три последователни месеца дължимите суми за лихви по
предоставения му кредит овърдрафт кредитора „Банка ДСК“ ЕАД на 06.11.2015 г.
преустановява ползването на кредита и го оформя като неразрешен овърдрафт.
Посочило е, че към 06.11.2015 г. /дата на преустановяване ползването на
предоставения кредит овърдрафт/ задълженията на ответника /кредитополучател/ по
Договор за кредит овърдрафт от 21.11.2008 г. са както следва: 1000.00 лева –
дължима неплатена главница, 30.43 лева – неплатена договорна лихва /3 бр./ за
периода от 05.09.2015 г. до 05.11.2015 г.
Видно
от приложената по делото нотариална покана № 2445/20.05.2016 г., том I, № 131 по описа на нотариус Лорета Цветкова, вписана в
регистъра на НК под № 029, с район на
действие Районен съд – Видин на ответника е обявена предсрочната изискуемост на
вземанията по процесния договор на 17.10.2016 г.
От
заключението на вещото лице се установява също, че от движението по сметката на
ответника е видно, че кредитополучателят В.К.П. е усвоявала суми по
предоставения съгласно процесния Договор за кредит овърдрафт от 21.11.2008 г.
Към 05.08.2015 г. /последно платена лихва по овърдрафт/ усвоения от
кредитополучателя овърдрафт възлиза на 1000.00 лева. Вещото лице е посочило, че
от движението по сметката на ответника е видно, че същият е погасявал всеки
месец на 5-то число за периода от 05.12.2008 г. до 05.08.2015 г. само лихва
овърдрафт по кредита, но не и главница. Плащанията са преустановени от
ответника на 05.08.2015 г., когато е направено последното плащане за лихва
овърдрафт в размер на 10.23 лева. Посочило е, че неплатени остават: лихва
овърдрафт 05.09.2015 г. – 10.09 лева, лихва овърдрафт 05.10.2015 г. – 10.10
лева и лихва овърдрафт 05.11.2015 г. – 10.24 лева. Поради обстоятелството, че
кредитополучателят не е погасявал в продължение на три последователни месеца
дължимите суми за лихва по предоставения му кредит овърдрафт кредиторът на
06.11.2015 г. преустановява ползването на кредита и го оформя като неразрешен
овърдрафт. Размерът на непогасените изискуеми задължения по Договор за кредит
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
възлиза в общ размер на 1150.87 лева, от които 1000.00 лева – дължима неплатена
главница по процесния договор, 148.91 лева – неплатена лихва за периода
06.11.2015 г. до 02.11.2016 г. и 1.96 лева – лихвена надбавка за периода от
19.10.2016 г. до 02.11.2016 г. Към датата на изготвяне на заключението –
15.11.2023 г., вещото лице е посочило, че актуалния размер на дължимите суми по
процесния договор за кредит овърдрафт е както следва: 1000.00 лева – неплатена
главница, 150.87 лева – присъдена лихва и 715.13 лева – законна лихва за забава
върху усвоената главница за периода от 03.11.2016 г. до 15.11.2023 г. Вещото
лице посочва, че по информация на ищеца след 03.11.2016 г. датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК няма постъпили плащания от ответника.
Дължимата главница към датата на постъпване на исковата молба – 05.11.2020 г. е
в размер на 1000.00 лева. Поради обстоятелството, че на 19.10.2016 г. кредитът
по процесния договор е обявен за изискуем, то върху дължимата главница след
тази дата не се дължи редовна лихва. Поради обявяването на кредита за изискуем
на 19.10.2016 г. върху дължимата главница след тази дата не се дължи лихвена
надбавка за забава от общите условя по кредита.
Със
заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно
изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което
е прието от съда.
Не се оспорва, че на
основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 09.11.2016 г. и Изпълнителен лист от 10.11.2016 г. по ч. гр. д. №
2600/2016 г. по описа на PC - Видин, по молба на “Банка ДСК”
АД от 23.11.2016 г. срещу длъжника В.К.П. е образувано изпълнително дело №
712/2016 г. по описа на ЧСИ Виолета Томова, per.
№ 724 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд - Видин, за събиране на процесиите вземания. Поради
настъпили предпоставки на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело е прекратено.
По силата на Договор за
покупко-продажба на вземания от 16.03.2017 г. („Договор за цесия”), „Банка ДСК”
ЕАД прехвърлила пакет от вземания на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В
това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“
ЕАД като кредитор, и В.К.П., като кредитополучател, Договор за кредит
овърдрафт от 21.11.2008 г.
След прехвърляне на
вземането по молба на “ОТП Факторинг България” ЕАД от 25.06.2020 г., срещу
длъжника В.К.П. е образувано ново изпълнително дело № 242/2020 г. по
описа на ЧСИ Виолета Томова, per. № 724 на КЧСИ. с район на
действие Окръжен съд - Видин, за събиране на процесните вземания, като поканата
за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
С Молба вх. №
260478/25.08.2023 г. „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрисконсулт Лилия Лилкова е
уведомила съда, че ищцовото дружество „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК:
********* на 25.05.2023 г. се е вляло в „БАНКА ДСК“ АД, което вливане е вписано
в Търговския регистър. С оглед изложеното следва да се приеме, че исковата
молба срещу ответника В.К.П. е предявена от „БАНКА ДСК“ АД, в качеството на
универсален правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало
облигационно отношение във връзка с предоставен договор за кредит овърдрафт.
Предмет на делото е сключен между
страните Договор за кредит овърдрафт от 21.11.2008
г. Договорът е подписан от ответника, като подписът му не е оспорен в срока по
чл. 131 от ГПК, поради което съдът приема, че е положен от ответника. Сумата на
предоставения кредит овърдрафт в размер на 1000.00 лева е усвоена от ответника,
като е постъпила по личната му разплащателна сметка в „Банка ДСК“. Срокът на
ползване на овърдрафта е уговорен – 21.11.2009 г. Предвидено е той да се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия на
банката за този вид услуга /чл. 22.1 от ОУ/. Условията за това са: титулярът да
не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди
крайния падеж, както и да са платени дължимите към датата на изтичане на срока
лихви и такси. Общите условия са представени на ответника, той се е запознал с
тях и приел действието им в отношенията по сключване и изпълнение на договора,
което е удостоверил с подписването им. Кредитният лимит е усвоен изцяло.
Съгласно чл. 5 от договора начислената върху ползваната част от разрешения
овърдрафт лихва е дължима всеки месец на 5-то число. Видно от заключението на
вещото лице до 05.08.2015 г. /датата на последното плащане/ ответникът редовно
е погасявал дължимите вноски, т.е. договорът не е прекратен и е продължил
своето действие и след 21.11.2009 г. Кредитополучателят е преустановил
погасяването на задължението след 05.08.2015 г. поради което кредиторът „Банка
ДСК“ АД е приложил санкциите, предвидени в т. 17 от глава VII „Отговорност и санкции“ от Общите условия,
неразделна част от договора, а именно: когато дължимата сума по т. 16.2 не се
погаси в 30-дневен срок, правото на ползване на кредита се прекратява и
кредиторът предприема действия за принудително съдебно или извънсъдебно
събиране на вземането по овърдрафта.
Видно от приложената по делото нотариална покана № 2445/20.05.2016 г.,
том I, № 131
по описа на нотариус Лорета Цветкова, вписана в регистъра на НК под № 029, с район на действие Районен съд –
Видин на ответника е обявена предсрочната изискуемост на вземанията по
процесния договор на 17.10.2016 г.
От събраните писмени доказателства, се установява, че
ищецът е изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил поетото
задължение да отпусне уговорения размер на заема на ответника. Последният обаче
не е изпълнил поетото насрещно задължение да погасява в уговорения срок месечните
вноски по кредита.
Доказателства за точно изпълнение на задълженията на
ответника не се ангажираха и поради това съдът приема, че същият е неизправна
страна по договора.
Договорът отговаря на законовите изисквания по ЗПК, в
частност чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, поради което надлежно обвързва страните и не
е недействителен.
В случая договорната лихва се дължи, в размера, в който е
уговорена и посочена в договора. Страните са се
договорили, видно от чл. 4 от договора за кредит овърдрафт, че за предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана на базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент е 7.44 %, стандартната надбавка е
в размер на 4.51 % и е намалена с отстъпка от 0 процентни пункта или лихвеният
процент по кредита е общо 11.95 %. С оглед гореизложеното съдът счита, че
ответникът дължи и наказателната лихва, претендирана от ищеца.
Съдът намира възраженията на особения представител
на ответника за изтекла погасителна давност на вземанията за главница и лихви
за неоснователни по следните съображения:
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС дава задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед мотивите на
тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания се
налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните
задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за
престациите и на двете страни по договора. Върховните съдии са посочили
изрично, че разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се отнася за изключение,
поради което не следва да се тълкува разширително. Разпоредбата трябва да се
прилага „само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и
лихвите.“ При договора за потребителски кредит не е налице периодичност на
плащанията, тъй като нито задължението на кредитодателя за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на кредитополучателя за връщането й е
повтарящо се. Уговореното между страните връщане на предоставената сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части (чл. 66 ЗЗД). Т.е.
кредиторът се е отказал от своето право да получи плащане точно и на падежа,
като се съгласява да приеме изпълнение на части.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г.
ОСГТК на ВКС се дава задължително тълкуване по въпроса „от кога тече 6-месечния
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза за предсрочна
изискуемост“. За да дадат отговор, върховните съдии отново в мотивите към
решението са коментирали характера на вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит. Изложените в тълкувателното решение мотиви могат да бъдат
обобщени в смисъл, че паричното задължение, макар и разсрочено е едно –
единствено. То не е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. Напротив – изпълнението на части е допуснато по силата на даденото
от кредитора съгласие и е в интерес на длъжника.
От мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. №
5/2019 г. ОСГТК на ВКС може да се направи извод и откога започва да тече
давностния срок по отношение на вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит. Давностният срок започва да тече от падежа на договора,
тъй като по правило, изпълнението на задължението трябва да се извърши точно,
т.е. на падежа. Изпълнение е допустимо и преди падежа със съгласие на
кредитора, какъвто е настоящия случай. Кредиторът, който е предоставил на
длъжника възможност да издължава престацията си на части и така се е отказал от
едно свое предимство, гарантирано от закона (изпълнението да бъде точно), не може
да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от кредитора, който не е
разсрочил задължението на длъжника.
В горното ТР се обобщава: „Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на
едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва на
вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на
части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна
на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД.
При договорите с периодично или продължително действие през всеки период
от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват
относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното –
при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение,
престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам
по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски
не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.
Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е
падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена
предсрочната изискуемост.
В посочения смисъл е и граматическото тълкуване на разпоредбата, в която
термините „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се използват в единствено число.
От друга страна систематическото тълкуване на чл. 66 от ЗЗД и чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е основание за извода, че както кредиторът не е длъжен да приеме частично
изпълнение, така той не е длъжен да търси по исков ред изпълнението на всяка разсрочена
вноска от задължението, за да запази правата си срещу поръчителя
/кредитополучателя/.
От горното е видно, че падежът на вземането на ищеца за главница е
настъпил на 19.10.2016 г. - датата на която
вземането за главница е обявено за изискуемо с нотариалната покана, цитирана
по-горе, от която дата вземането е станало предсрочно изискуемо. Ищецът е
предприел действия за принудително събиране на вземането си, като е подал
заявление по реда на чл. 417 от ГПК, което е входено под. № 11061 на 03.11.2016
г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2600/2016 г. по описа на Районен
съд – Видин. Според изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният
срок спира докато трае съдебният процес относно вземането, т.е. от 03.11.2016
г. до настоящия момент давностен срок не тече. В случая кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 19.10.2016 г., като кредиторът е уведомил
длъжника за това обстоятелство, видно от приложената по делото Нотариална
покана. Прилагайки петгодишния давностен срок от 19.10.2016 г., когато е
настъпила предсрочната изискуемост до 03.11.2016 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда е видно, че не е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок.
Предвид доказване основанието на иска за главницата, следва да се
разгледа възражението за погасяване по давност на вземанията за лихви.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Затова погасени по давност са сумите за периода
три години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, а именно – преди 03.11.2016 г. Видно е, че искът в
размер на 148.91 лева – договорна лихва е предявен за периода от 06.11.2015 г.
до 02.11.2016 г., поради което е видно, че не
е изтекъл предвидения в чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишен давностен срок.
Искът в размер на 1.96 лева – наказателна лихва за забава е предявен за периода
от 19.10.2016 г. до 02.11.2016 г., поради което е видно, че не е изтекъл
предвидения в чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишен давностен срок.
Така
настоящият състав намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти,
тежестта за което действие лежи върху него – сключването на договора с
ответника, размера на задължението, начина на погасяване и липсата на направени
плащания, възникването на условия за обявяване на предсрочна изискуемост на
целия непогасен остатък и надлежното довеждане до знанието на длъжника на това
обстоятелство от страна на банката.
Ето защо,
след като е доказано наличието в кумулативна даденост на всички предпоставки за
това, се установява по безспорен начин дължимостта на вземанията на кредитора
досежно главницата, договорната лихва и наказателната лихва, тъй като длъжникът
не е противопоставил и доказал годни правопогасяващи, правопрекратяващи или
правоизключващи възражения или факти.
Поради всичко изложено установителните
искове се явяват изцяло основателни и доказани и следва да се уважат както са
предявени.
По разноските.
Ищецът е сторил следните разноски: внесена
държавна такса в размер на 25.00 лева, разноски за особен представител – 311.00
лева, разноски за вещо лице – 120.00 лева, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът на основание чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /НЗПП/, във вр. с чл. 37 от ЗПП определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
В
заповедното производство на ищеца са му присъдени разноски в размер на 25.00 лева
за платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300.00 лева съгласно чл. 26 от НЗПП.
В тази връзка, с оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната страна следва да заплати на ищеца
направените разноски по настоящето производството, в общ размер от 556.00 лева
/25.00 лева – държавна такса, 311.00 лева – разноски за особен представител, 120.00
лева – разноски за вещо лице и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/, както
и тези, направени в заповедното производство в общ размер на 325.00 лв. /25.00
лв. - държавна такса и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.П.
с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, следните суми: 1000.00 лева
- главница, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното издължаване, 148.91
лева - договорна лихва за периода от 06.11.2015 г. до 02.11.2016 г. и 1.96
лева - наказателна лихва за забава за периода от 19.10.2016 г. 02.11.2016
г.
ОСЪЖДА В.К.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, направените
разноски в настоящото производство в общ размер от 556.00 лева /25.00 лева – държавна
такса, 311.00 лева – разноски за особен представител, 120.00 лева – разноски за
вещо лице и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА
В.К.П. с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 2600/2016 г. по описа на Районен съд –
Видин в общ размер от 325.00 лева /25.00
лв. - държавна такса и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в
сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 2600/2016 г. по описа на Районен съд -
Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: