Решение по дело №2660/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20227180702660
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2419/15.12.2022г.

 

Град Пловдив, 15.12.2022 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Анелия Харитева

       Членове: Любомира Несторова

Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2660 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Пловдив срещу решение № 1644 от 11.08.2022 г., постановено по а.н.д. № 3419 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е отменен електронен фиш серия К № 4220820 на ОДМВР Пловдив, с който на Г.Г.Г., ЕГН **********, законен представител на „Софт консулт – Г.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на електронния фиш.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила на първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която обжалваната част на решението е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

За да отмени електронния фиш, районният съд е приел, че фактите са безспорно доказани въз основа на събраните писмени доказателства, но електронният фиш не е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП. Първостепенният съд е приел, че безспорно е установена годността на техническото средство, с което е измерена скоростта на автомобила и че действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш описаният автомобил е извършвал движение с превишена скорост, установено и надлежно заснето, с което е била нарушена нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП, но не е доказано, че жалбоподателят е извършил установеното нарушение. Съдът е приел, че по делото е налице справка от КАТ, от която е видно, че към датата на деянието МПС е собственост на дружеството,  което се твърди, че се представлява от жалбоподателя, но липсва справка от Търговския регистър, която да доказва, че към момента на нарушението Станчев действително представлява дружеството, като по този начин неизвестен остава факта защо именно неговата административна отговорност е била ангажирана. Съобразявайки тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОСС на ВАС, първостепенният съд е направил извод, че установяването и заснемането на нарушение може да се осъществява само със стационарно техническо средство, предварително обозначено и функциониращо автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Според съда от приложените снимки по никакъв начин не може да се докаже, че на мястото на нарушението наистина е имало поставен за ограничение на скоростта. Според първостепенния съд от електронния фиш не може да се направи извод за точното място на извършване на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсва описание на същото.

Решението е неправилно.

Основателно е възражението на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При постановяване на решението си първостепенният съд не се е съобразил с настъпилите законодателни изменения след 2014 г., поради които тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОСС на ВАС частично е загубило правно значение и не следва да се прилага.

Необоснован и неправилен е изводът на районния съд за липса на описание на извършеното нарушение и за несъответствие на електронния фиш с изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП. Напротив, обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 ЗДвП. Посоченото съдържание е задължително и след като обжалваният електронен фиш съдържа всички тези елементи, неправилен и в противоречие с правната норма на чл.189, ал.4 ЗДвП е изводът на първостепенния съд за липса на описание на извършеното нарушение. Напротив, максимално точно е описано мястото и времето на извършване на нарушението и за нарушителя е било възможно да разбере всеки съществен елемент от нарушението, за да организира защитата си, което е сторил.

Към датата на извършване на нарушението – 23.11.2020 г. – е приета нова Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (изм., ДВ, бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която е преодоляна констатираната в мотивите на тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС празнота в правото и е налице детайлна нормативна уредба на правилата за използване на мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както и процедура, регламентираща действията на контролните органи при използването на технически средства, която в настоящия случай е спазена, видно от приложената административнонаказателна преписка. С оглед нормата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Такъв протокол е наличен, т.е., безспорно е установено мястото на позициониране на техническото средство за контрол и съществуващото общо ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, неправилно възприето от първостепенния съд като 60 км/ч. Доколкото протоколът по чл.10, ал.1 от наредбата е официален писмен документ, оспорването на неговото съдържание е в доказателствена тежест на нарушителя, който не е ангажирал доказателства, оборващи материалната доказателствена сила на протокола. Т.е., не е налице такова съществено нарушение на процедурните правила, което да е основание за отмяна на електронния фиш само на това основание.

Основателно е също възражението на касатора, че информацията от търговския регистър е публична. Съгласно чл.11, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични и всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. Доколкото в справката за регистрацията на МПС е посочен ЕИК по БУЛСТАТ на дружеството, в случая е налице хипотезата на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който, ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Нарушаването на забраната по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ съставлява основание за налагане на глоба на виновното длъжностно лице по чл.40, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Т.е., районният съд е бил длъжен да извърши самостоятелна справка в търговския регистър относно представляващия дружеството.

С оглед всичко изложено касационната инстанция намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, тъй като съдържа необходимите реквизити по чл.189, ал.4 ЗДвП, правилен е изводът на районния съд, че са налице безспорни доказателства за осъществено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, а от справката в търговския регистър се установява, че именно касаторът е управител на дружеството-собственик на процесното МПС от 2010 г. и до настоящия момент, т.е., и към момента на извършване на процесното нарушение, правилно е определена санкционната норма, която предвижда фиксиран размер на глобата, който размер не може да бъде променян от наказващия орган или от съда.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди електронния фиш. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1644 от 11.08.2022 г., постановено по а.н.д. № 3419 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4220820 на ОДМВР Пловдив, с който на Г.Г.Г., ЕГН **********, законен представител на „Софт консулт – Г.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.