№ 658
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504386 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1646/03.03.2022 г., постановено по гр. д. № 63056/21 г. по
описа на СРС, 43 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.
Г. Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 419,88 лв.,
представляваща главница за предоставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ведно със законната
лихва, считано от 25.08.2021 г. до окончателното плащане, и сумата от 116,90
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до
21.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49217/21 г. по описа на СРС, 43
състав. С решението „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Г. Г. Д. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща направени разноски в
настоящото производство, и сумата от 150 лв., представляваща направени
1
разноски в производството по ч. гр. д. № 49217/21 г. по описа на СРС, 43
състав. Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Подадена е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу решение №
1646/03.03.2022 г., постановено по гр. д. № 63056/21 г. по описа на СРС, 43
състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон. Посочва, че съдът
неправилно е приел, че вземанията за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. са погасени по давност. Поддържа, че с
подаването в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 25.08.2021 г. давността е прекъсната, като всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила до 25.08.2018 г., са погасени по давност. Твърди, че
изискуемостта на вземанията по общата фактура е настъпила на 15.09.2018 г.,
и че вземанията за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. не са погасени по давност. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо
него да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендира
разноски.
Въззиваемият - Г. Г. Д. е подал отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, в който заявява, че въззивната жалба следва да се остави
без уважение като неоснователна. Поддържа, че 3 – годишният давностен
срок, посочен в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с изтичането на който процесните
вземания се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко месечно вземане
е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Твърди, че в случая заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
25.08.2021 г., поради което вземанията извън погасителната давност са тези,
чиято изискуемост е настъпила след 25.08.2018 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно погасени по давност са вземанията за отоплителен сезон – м.
05.2017 г. – м. 04.2018 г. Моли за потвърждаване на решението. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на
2
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответникът Г. Г. Д., в качеството му на
собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. ****, се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. Твърди, че ответникът е ползвал
доставената му топлинна енергия през процесния период, но не е заплатил
дължимата цена. Поддържа, че въз основа на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 49217/21 г. по
описа на СРС, 43 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Г. Г. Д. за заплащане на процесните суми. Твърди, че след
подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания
на заявителя за предявяване на иск за установяване на съществуването на
процесните задължения. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от сумата от 419,88 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ведно със законната
лихва, считано от 25.08.2021 г. до окончателното плащане, и сумата от 116,90
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
21.07.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът – Г. Г. Д. оспорва исковете като неоснователни. Прави
възражение за изтекла 3 – годишна погасителна давност. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД поддържа
становището, че исковете са основателни.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
3
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства:
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
Общи условия, по отношение на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.
к. ****, с аб. № 136378, за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., обема на
доставената топлинна енергия през процесния период, както и че стойността
й възлиза на претендираната цена.
Спорният въпрос във въззивното производство е дали правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност е основателно.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/11 г. на
ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност.
Предявяването на иска прекъсва течението на давността. В случая, искът
се счита за предявен в съда на 25.08.2021 г. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/,
поради което извън погасителната давност са всички вземания за доставена
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила след 25.08.2018 г. /арг. от
чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Заплащането на топлинната енергия в сградата – етажна
собственост, в която се намира топлоснабденият имот, се е осъществявало на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота, и една
изравнителна вноска. В случая, изискуемостта на вземанията на ищеца
настъпва с изтичането на 45 дни след срока, за който се отнасят /на основание
чл. 33 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД на клиенти в гр. София от 2016 г./. Ето защо, погасени с изтичането на 3
– годишния давностен срок са вземанията за доставена топлинна енергия за
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. Общата фактура от 31.07.2018 г. не
променя падежа на претендираните периодични задължения. Въз основа на
4
общата фактура, която отчита резултата от изравнителната сметка, би могло
да възникне единствено ново вземане за ищеца за сумата, която надхвърля
общия сбор на фактурираните през процесния период задължения /в случай
на доплащане от потребителя/, или ново вземане на потребителя за сумата за
връщане /в случай на надплащане от потребителя/.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност
се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. не се дължи
мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД.
Други конкретни доводи за неправилност на решението не се съдържат
във въззивната жалба, а въззивният съд е ограничен от посоченото в нея /чл.
269, изр. 2 ГПК/.
Предвид изложеното по – горе, предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
отхвърлят.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 1646/03.03.2022 г., постановено по гр. д.
№ 63056/21 г. по описа на СРС, 43 състав, следва да бъде потвърдено като
правилно.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1646/03.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 63056/21 г. по описа на СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на Г. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.,
5
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК: ****,
като трето лице – помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6