Определение по дело №562/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2730
Дата: 10 юли 2013 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20131200500562
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

16.11.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.10

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Сара Стоева

дело

номер

20114100600540

по описа за

2011

година

С присъда № ... от .... г. по НОХД № .../2011 г. П. районен съд е признал Р. Б. А. - роден на .... г. в Г. П., жив. в същия град с настоящ адрес – Г. П., У. И. № .., бълг.гражданин, неженен, безработен с начално незавършено образование, осъждан, с ЕГН * за виновен в това, че на ..... г. в Г. П. управлявал МПС – автомобил марка „Опел Вектра” без свидетелство за правоуправление, което деяние е извършено в едногодишния срок от административното му санкциониране за същото деяние с НП № ......от .... г. на РУП – П., влязло в сила на ..... г., поради което и на основание чл. 343В ал. 2 от НК вр. с чл. 36, 54 от НК му налага наказание 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в закрит тип затворническо общежитие.

Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Д., в качеството на защитник на Р. Б. А.. Твърди се, че в законния срок обжалва присъдата и моли съдът да я измени на основание чл. 337 ал. 1 т.1,2 и 3 от НПК.Следвало да се прецени, че са налице основания за съкратено съд.производство, за да ползва привилегията по чл.58а от НК, тъй като наказанието е много тежко.

Подсъдимият поддържа жалбата и моли за минимално наказание, не отрича, че в момента е задържан за кражба на желязо.

Окръжна прокуратура заема становище, че присъдата е правилна и законосъбразно постановена и не следва да се изменя и не са налице основания за прилагане на чл.78а от НК.

Като разгледа направените с жалбата оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и взе в предвид становищата на страните и на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, В.Т. окръжен съд приема за установено следното:

Подсъдимият Р. Б. А. от Г. П. е роден на .... г. Същият няма завършено основно образование и не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като не може да изкара курс за такова поради липса на необходимото минимално образование . Това обстоятелство обаче не му попречило той да се научи да управлява МПС, като самоук и въпреки че това е правно регламентирана дейност да управлява МПС без необходимото свидетелства за управление. На ..... г. в 22,30 часа, въпреки че нямал свидетелство за управление, той управлявал л. а.”Опел Вектра” с рег.№ ...., собственост на М. И. С. от Г. П., като се движел по бУ. Руски от изхода на с. С.. Бил спрян от органите на КАТ, съставен му бил административен акт, който подписал без възражения.

В първата съдебна инстанция са разпитани в качеството на свидетели, свидетелят И. И. – ст. полицай при РУП – П., който бил нощна смяна и получил съобщение от оперативния работник, че по пътя от с. С. ще дойде лек автомобил „Опел”, червен, водачът, на който бил употребил алкохол. Действително такъв автомобил преминал, бил спрян от органите на полицията, в него пътували пътници и при проверката се установило, че водачът на автомобила няма в себе си свидетелство за управление на МПС. Установило се, че той е неправоспособен водач. Съставен му бил акт за установено административно нарушение, на който той не направил възражение. Не е казвал, че колата е негова и че е трябвало незабавно да я прибере, още повече, че по-късно се установило, че тя била собственост на М. И. С.. Вторият свидетел Л., който присъствал на проверката е този свидетел, който е направил справка в управлението и е установил, че се касае за управление на МПС от неправоспособен водач. Установило се, при проверка в масивите на КАТ, че той е не само неправоспособен водач, но на .... г. има влязло в сила НП №..... г., с което той е наказан за извършено престъпление, а именно управлявал е лек автомобил без свидетелство за правоуправление и в едногодишния срок от издаване на това НП повторно на ..... г., той отново управлява лек автомобил без свидетелство за правоуправление. Тоест при тази фактическа обстановка от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпният състав на чл. 343 ал.2 НК, а именно на .... г. е управлявал МПС, горепосоченият лек автомобил, без съответното свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с влязло в сила НП за същото деяние. Деянието е осъществил от обективна страна умишлено, тъй като подсъдимият знае, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, наказван е за такова нарушение по административен ред с НП, но въпреки това продължил да управлява МПС, т.е. той разбира свойството и значението на извършеното и цели настъпването именно на този резултат – нарушаване на правно регламентирана дейност, която се извършва единствено след завършване на курс, полагане на изпит и издаване на документ, че има право да управлява МПС.

В досъдебното производство и в съдебното заседание, проведено от съда, подсъдимият е направил самопризнание и неотрича извършеното. Той е представляван от служебен защитник от досъдебното производство и в първата съдебна инстанция.

Във въззивната жалба защитникът на подсъдимия твърди, че присъдата следва да бъде изменена, тъй като е много завишена, а още повече в съдебно заседание заема становище, че в това производство би могло да се пристъпи за разглеждане и по реда на чл.370 и сл. от НПК, а именно „Съкратено съдебно следствие”, но съдът не бил постъпил по този начин, в резултат от което определената присъда в размер на 4 месеца „лишаване от свобода” при първоначален строг режим била крайно завишена за него.

По това оплакване съдът констатира, че първата съдебна инстанция не е изпълнила напълно задълженията регламентирани в чл.248 НПК, а именно не е посочила дали се е заминавала с въпросите, които следва да се обсъдят в разпоредÞтелното съдебно заседание от съда, а именно по чл.248, т.4 НПК, едно, от което е разглеждане на делото по реда на чл.370 и сл. от НПК. Видно от досъдебното производство и проведеното производство в първата съдебна инстанция обаче подсъдимият е бил представляван от адвокат и ако съдът не е постановил предварително изслушване на страните, след като те са направили самопризнание за извършеното и то не е спорно, законът е дал възможност в чл. 370 ал. 1 пр. 2 НПК това да стане по искане на подсъдимия. В чл. 370 ал. 2 НПК изрично е посочено, че съдът не може да отхвърли искането на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по тази глава/има се предвид Глава 27 НПК/. В случая подсъдимият, респективно неговия защитник не са направили такова искане пред съда, поради което в настоящата съдебна инстанция не може да се пристъпи към корекция на наложеното наказание, тъй като чл.370 е само една правна възможност, която се дава от закона и която може да се използва от съда или по преценка на подсъдимия, ако и двамата не са се възползвали от нея, то след като тази възможност първо е дадена на съда и той не я е използвал, то е дадена такава възможност на подсъдимия да я поиска. Видно от протокола от проведено съдебно заседание, подсъдимият и неговия защитник не са направили подобно искане, а делото е продължило по общия ред. Поради което съдът счита, че няма нарушение да е направено от първата съдебна инстанция за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Още повече, че видно от доказателствата и от мотивите на съда, той е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, отчел е отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия, той е многократно осъждан и е прилагана институцията на чл. 78а НК, поради което съдът е отказал такава възможност, тъй като подсъдимият е осъждан многократно, видно от свидетелството му за съдимост – 7 пъти, поради което той му е наложил наказание към минималния размер с оглед извършеното деяние и миналите му осъждания. Определеният размер от 4 месеца лишаване от свобода е справедлив и с оглед миналите осъждания е определен режим за изтърпяване на наказанието – строг, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

При тази фактическа обстановка от обективна и субективна страна, подсъдимият е извършил престъпното деяние, наложено му е справедливо наказание, поради което жалбата му се явява неоснователна и на основание чл. 338 и чл. 334 т.6 НПК, В. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №.... от ... г. по НОХД №.... по описа за 2011 година на П. районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Решение

2

027FD99B1D6F78BCC225794A002EDE79