Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11
гр.Русе, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 33 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК вр. чл.45, ал.4 и ал.12 от ЗМСМА вр. с чл.32, ал.2, изр. първо от ЗА.
Образувано е
по оспорване на областния управител на Област Русе на решение № 245 по протокол № 35/29.12.2021 г.
на Общински съвет – Ценово. С оспореното решение, на основание чл.21, ал.1, т.8
и ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.12 и чл.17, ал.5 от Наредба № 8 за реда и
условията за поставяне и премахване на преместваеми съоръжения и елементи на
градското обзавеждане на територията на Община Ценово, чл.56, ал.2 от ЗУТ и
чл.3, ал.1, т.7 и ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Общински
съвет - Ценово, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация, Общински съвет – Ценово дава съгласие:
1. да се
разположи преместваем обект – „Фургон за ремонт на гуми и техника“ с размери
7,00м/2,00 в имот, собственост на Община Ценово с идентификатор 78361.43.391 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Ценово и
2. главният
архитект на Община Ценово да издаде разрешение за поставяне на преместваем
обект - „Фургон за ремонт на гуми и техника“ с размери 7,00м/2,00 – 1 (един)
брой на Н.Р.Н. *** в общински имот с идентификатор 78361.43.391 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ценово, община Ценово,
област Русе, съгласно схема на разположение на преместваем обект, одобрена на
09.12.2021 г. от главния архитект на Община Ценово за срок от 5 години.
В
оспорването (л.л.4-8 от делото), в депозирани писмени бележки (л.64 от делото),
в проведеното открито съдебно заседание на 08.03.2022 г. в хода по същество на
делото и в писмени бележки вх. № 1011 от 14.03.2022 г. по описа на съда, чрез
процесуален представител, оспорващият поддържа, че решението е прието в
нарушение на разпоредбите на чл.14, ал.2 и ал.6 от Закона за общинската
собственост (ЗОбС), във връзка с чл.56 и чл.56а от ЗУТ. Аргументирайки се с
разпоредбата на чл.56, ал.5 от ЗУТ областният управител счита, че в общия
случай, когато се касае до поставяне на преместваем обект в чужд имот, който е
собственост на частноправен субект, е налице правна възможност за собственика
на имота за преценка както по законосъобразност, така и по целесъобразност за
начина, по който ще предостави собствения си имот по реда на ЗЗД – само чрез
изрично съгласие или чрез сключване на договор за наем. Според оспорващия в
първия случай, по аргумент от противното, се налага извод, че съгласието не се
обвързва с възмездна сделка, по силата на която ще се ползва имотът според
неговото предназначение. В тази връзка областният управител посочва, че би била
налице хипотезата на заем за послужване, тъй като се предполага безвъзмездност
на правоотношението. Този извод прави и предвид регламентираната втора правна
възможност, уредена в разпоредбата на чл.56, ал.5, пр. второ от ЗУТ, която
предвижда сключването на двустранна възмездна сделка – договор за наем.
Оспорващият обаче навежда довод за това, че когато се касае до имот,
собственост на държавата или общината, Законът за държавната собственост и
Законът за общинската собственост се явяват специални по отношение на ЗУТ. Така,
според областния управител, при управление на имотите, публична общинска
собственост, правната възможност по чл.56, ал.5, пр. първо от ЗУТ се явява неприложима.
Оспорващият намира за недопустимо поставянето на преместваемия обект върху
поземлен имот, общинска собственост, да стане единствено чрез даване на изрично
съгласие на собственика, без да е предвидено сключването на договор за наем,
както и че общинският съвет няма компетентност да определя конкретно лице, на
което да даде съгласие за поставяне на преместваем обект без сключването на
договор за наем след проведен търг или конкурс, каквито са изискванията на
специалния закон – чл.14, ал.2 и ал.6 от ЗОбС. Възразява, че с оспореното
решение не е определен и размерът на таксата, която ще се събира за
разполагането на преместваемия обект в процесния общински имот, като относимата
наредба – Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните такси и
цените на услугите, предоставени от Община Ценово (чл.69, б.“б“), приета от
Общински съвет – Ценово, регламентира единствено такси за ползване на площи за
търговия на открито, попадащи в хипотезата на чл.56а от ЗУТ, а в случая
процесният преместваем обект попадал в приложното поле на чл.56 от ЗУТ, тъй като
имал характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ
– фургон, който се използва за ремонт на гуми и техника. По гореизложените
съображения областният управител на Област Русе иска съдът да постанови
решение, с което оспореният от него акт да бъде отменен, респ. иска се обявяването
му за нищожен в частта му по т.2. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата – Общински съвет – Ценово, чрез процесуалните си представители, в хода
на устните състезания и в депозираните писмени бележки счита оспорването
недопустимо, респ. неоснователно. Твърди, че то е направено след изтичане на преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Възразява, че оспореното решение не съдържа характеристиките
на индивидуален или общ административен акт, тъй като липсвало властническо
волеизявление на административен орган, с което да се създават права или задължения
или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на
конкретен правен субект, поради което съдебният контрол по АПК бил недопустим.
Поддържа, че в оспореното решение ясно са посочени основанията и правния ред за
неговото приемане, а именно чл.12 и чл.17, ал.5 от Наредба № 8 за реда и
условията за поставяне и премахване на преместваеми съоръжения и елементи на
градското обзавеждане на територията на Община Ценово и чл.56, ал.2 от ЗУТ,
като поставянето на процесния преместваем обект в имота, общинска собственост няма
да бъде безвъзмездно, а при заплащане на таксата, предвидена в чл.69, б.„б“ от
Наредба № 3 на Общински съвет - Ценово. По отношение на твърдението, че неправилно
в случая е дадено съгласие за разполагане на преместваем обект в имот, публична
общинска собственост, в полза на конкретно лице, без преди това да е проведен
търг или конкурс за отдаването на имота под наем по реда на чл.14, ал.2 и ал.6
от ЗОбС, счита, че в случая изцяло е спазен реда по чл.56 от ЗУТ и чл.17, ал.5
от Наредба № 8, като изцяло от преценката на органа на местно самоуправление
зависи дали „заплащането на цената“ за поставяне на преместваемия обект ще намери
израз в заплащането на таксата по чл.69, б.„б“ от Наредба № 3, при изрично
дадено писмено съгласие от собственика на имота (чл.56, ал.5, пр. първо от ЗУТ)
или ще бъде сключен писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект
площ (чл.56, ал.5, пр. второ от ЗУТ) след проведен търг или конкурс по реда на
ЗОС. Счита, че областният управител няма правомощие да оспорва решение на
общинския съвет по съображения, свързани с неговата целесъобразност. С тези
доводи ответникът по жалбата иска оспорването да се остави без разглеждане като
недопустимо, а, в условията на евентуалност, ако съдът приеме същото за
допустимо, да го отхвърли като неоснователно. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна в производството - Н.Р.Н., в чиято полза е издаден оспорения от
областния управител облагоприятстващ административен акт, конституиран в производството
на основание чл.162, ал.2 от АПК, заявява, че развива процесната търговска дейност
(смяна и ремонт на гуми) в имота от 12 години, като желае да продължи да ползва
преместваемия обект на мястото, където той се намира и понастоящем.
Съдът, като обсъди събраните по
делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема от фактическа и правна страна
следното:
Оспорването
е процесуално допустимо. Същото
е направено от процесуално легитимиран орган – от областния управител на Област
Русе (вж. съображенията по Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по
т. д. № 20/2007 г.) и в предвидения за това преклузивен срок. В случая се
оспорва индивидуален административен акт, поради което за оспорването, на
основание чл.45, ал.12 от ЗМСМА, е приложим 14-дневният срок по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от съдържащото се в приобщената към делото административна преписка
писмо вх. № 08-04-41#1 от 06.01.2022 г. по описа на Областна администрация на
Област Русе (л.3 от преписката), както и от представеното по делото известие за
доставяне на л.21 от делото, решение № 245 по протокол № 35/29.12.2021 г. на
Общински съвет – Ценово е постъпило в Областна администрация на Област Русе на
06.01.2022 г. Считано от последната дата, срокът за оспорването му изтича на
20.01.2022 г. От данните по делото се установява, че оспорването е изпратено по
куриер на 20.01.2022 г. чрез органа, издал оспорения акт – Общински съвет –
Ценово (вж. електронно изявление за предаване на пратка №
02005478820/20.01.2022 г. и разписка от „Еконт“ на л.л.19 и 20 от делото).
Разгледано
по същество, оспорването е неоснователно.
Конституционната
норма на чл.144 от Конституцията на Република България предвижда, че
централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху
актовете на органите на местното управление, само когато това е предвидено със
закон. Същевременно, чл.8, § 1 от Европейската харта за местното самоуправление
(рат. ДВ, бр. 28 от 28.03.1995 г., в сила от 1.09.1995 г.) гласи, че административен
контрол над органите на местно самоуправление може да се упражнява само по начините
и в случаите, предвидени в Конституцията или в закона като § 2, изр.първо от
същата разпоредба установява като правило упражняването на административен
контрол над дейността на органите на местно самоуправление само с цел
спазването на законността и на конституционните принципи. Нормата на чл.32,
ал.2, изр.първо от ЗА предвижда, че областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските
съвети по реда на ЗМСМА. В този смисъл е и разпоредбата на чл.45, ал.4 от ЗМСМА, която предвижда, че областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети,
освен ако в закон е предвидено друго. Следователно контролът, който областният управител
може да упражнява върху решенията на общинския съвет, е ограничен единствено до
тяхната законосъобразност и не включва правомощие по оспорване на
целесъобразността им. Доколкото нецелесъобразният акт е такъв издаден при
неправилно упражняване на оперативна самостоятелност - арг. от § 1, т.3 от ДР
на АПК, то обхватът на съдебния контрол, съгласно чл.169 от АПК, също е
ограничен до проверката дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазено ли е изискването за законосъобразност на
административните актове.
Оспореното
решение съставлява волеизявление за управление на общински имот, който акт,
съгласно разпоредбата на чл.8, ал.11 от ЗОбС, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Този текст гласи, че актовете на общинския съвет и на
кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска
собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл.45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона за концесиите.
Противно
на твърдението на ответника, решение № 245 по протокол № 35/29.12.2021 г.
на Общински съвет – Ценово има характеристиките на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като с него се създават права за
конкретен правен субект – Н.Н., конституиран като заинтересована страна в
производството, в полза на което е дадено съгласие за разполагане на процесния
преместваем обект върху имот, публична общинска собственост и е дадено съгласие
главният архитект на Община Ценово да издаде разрешение за поставяне на същия
този преместваем обект, съгласно изготвена схема на разположение, одобрена от
главния архитект на общината. Актът има самостоятелно правно значение и поражда
субективното материално право за заинтересованата страна да държи стопанисвания
от него преместваем обект върху общинския терен. Именно поради това, че поражда
материални права, а не представлява акт само от процесуално естество, макар да
се явява обуславящо по отношение на крайния административен акт – разрешението
за поставяне, издавано от главния архитект на Община Ценово, оспореното решение
не попада в хипотезата на чл.21, ал.5, изречение първо от АПК и не следва да се
разглежда само и единствено като част от процедурата по издаване на това
разрешение.
С оспореното решение, на основание чл.21, ал.1, т.8 и
ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.12 и чл.17, ал.5 от Наредба № 8 на Общински
съвет – Ценово, чл.56, ал.2 от ЗУТ и чл.3, ал.1, т.7 и ал.2 от Правилника за
организацията и дейността на Общински съвет, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация, колективният орган на местно
самоуправление е дал съгласие:
1. да се
разположи преместваем обект – „Фургон за ремонт на гуми и техника“ с размери
7,00м/2,00 в имот, собственост на Община Ценово с идентификатор 78361.43.391 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ценово и
2. главният
архитект на Община Ценово да издаде разрешение за поставяне на преместваем
обект - „Фургон за ремонт на гуми и техника“ с размери 7,00м/2,00 – 1 (един)
брой на Н.Р.Н. *** в общински имот с идентификатор 78361.43.391 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ценово, община Ценово,
област Русе, съгласно схема на разположение на преместваем обект, одобрена на
09.12.2021 г. от главния архитект на Община Ценово за срок от 5 години.
Решение № 245 по протокол № 35/29.12.2021 г.
на Общински съвет – Ценово е прието от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила досежно изискванията за кворум и
мнозинство. Видно от протокол № 35/29.12.2021 г. (л.л.4-7 от преписката),
оспореното решение № 245 на Общински съвет – Ценово (л.л.1 и 2 от преписката) е
валидно взето, при кворум от 12 общински съветници от общ брой 13 общински
съветници, т.е. достигнат е кворумът по чл.27, ал.2 от ЗМСМА от повече от
половината от общия брой на съветниците. Решението е взето и
с необходимото мнозинство от повече
от половината
от общия брой на съветниците с поименно гласуване, каквото
е изискването в чл.27, ал.4 и ал.5, във връзка с чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА,
като същото е прието с 12
гласа „За“, 0 гласа „Против“ и 0 гласа „Въздържал се“ (л.7 от преписката).
При приемане на оспореното решение са спазени и изискванията за форма, като
са посочени както фактически, така и правни основания за приемането му, а
именно чл.21, ал.1,
т.8 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.12 и чл.17, ал.5 от Наредба № 8 на
Общински съвет – Ценово и чл.56, ал.2 от ЗУТ. По отношение
на фактическите основания следва да се посочи, че макар и колективният орган на
местно самоуправление изрично да не се е позовал в оспореното решение на докладна
записка вх. № 484/17.12.2021 г. на кмета на Община Ценово (л.л.12-14 от преписката),
то същата несъмнено също съдържа фактическите основания за приемане на
оспорения акт. От докладната записка на кмета става ясно, че в деловодството на
Община Ценово е постъпило заявление вх. № 4943/29.11.2021 г. от Н.Р.Н. за издаване
на разрешение за поставяне на преместваеми обекти (л.26 от преписката). В
заявлението Н. е посочил, че желае да му бъде издадено или презаверено
съществуващото разрешение за поставяне на преместваем обект за: „Фургон за ремонт на гуми и техника“ с размери 7,00м./2,00
м. в имот, собственост на Община Ценово, с идентификатор 78361.43.391 по КККР
на с.Ценово . Според докладната записка, искането е с цел създаване на възможност за обслужване на населението на общината в
областта на ремонтирането на автомобилни гуми. Посочил е още, че в
изпълнение на изискванията на чл.12 от Наредба № 8, за издаване на разрешение
за поставяне и разполагане в описания имот, собственост на Община Ценово, е
необходимо Общински съвет – Ценово да даде съгласие Н. да разположи в този имот
преместваемия обект – „фургон за ремонт на гуми и техника“. Кметът на общината
се е позовал и на разпоредбата на чл.17, ал. 5 от същата наредба, съгласно
която за имоти, общинска собственост, разрешението за поставяне на преместваеми
обекти и на рекламни елементи се издава след
взето решение от общинския съвет. По отношение спазване и на изискванията
на чл.17, ал.1 от Наредба № 8 в докладната записка на кмета е посочено, че на
13.12.2021 г. било проведено заседание на постоянно действащата комисия на
Община Ценово, назначена със заповед № 311/12.08.2016 г., изм. и доп. със
заповед № 459/06.12.2021 г., която е разгледала постъпилото от Н. заявление и
одобрената на 09.12.2021 г. от главния архитект на Община Ценово схема за
разположение на преместваеми обекти. Комисията дала положително становище и
предложение до Общински съвет – Ценово и главния архитект на общината да се
издаде разрешение за поставяне на процесния преместваем обект в имота, общинска
собственост, като се даде и изискуемото за това съгласие от собственика на
имота. Видно от обективираните констатации в протокола за проведеното на
13.12.2021 г. заседание на комисията, помощният орган е установил, че към
датата на провеждане на заседанието за същия обект е налице валидно разрешение
за поставяне на преместваем обект № 8 от 08.12.2016 г. – за „фургон за ремонт
на гуми и техника“, като срокът на същото, съгласно правната регламентация на
чл.17, ал.2 от Наредба № 8, изтича на 08.12.2021 г., поради което и Н.Р.Н. подал
заявление да му бъде издадено ново разрешение за поставяне, за да продължи
своята дейност. Комисията също е посочила, че целта на исканото разрешение за поставяне е да се даде възможност на лицето
да продължи да извършва дейност в пункта за ремонт на гуми и техника. От
страна на кмета на общината е предложен и проект на решение. Към докладната записка са приложени
копие на заявлението на Н.Р.Н. от 29.11.2021 г., скица № 15-1325618-07.12.2021
г. на служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Русе, одобрената на
09.12.2021 г. от главния архитект на общината схема на разположение на
преместваем обект, протокол от заседание на постоянно действаща комисия,
назначена със заповед № 311/12.08.2016 г., изм. и доп. със заповед № 459/06.12.2021
г., проведено на 13.12.2021 г. и АПОС № 2385/21.08.2012 г., съдържащи се в
приобщената към делото административна преписка (л.л.15 – 26 от преписката).
В цитираното от комисията разрешение за
поставяне № 8 от 08.12.2016 г. на главния архитект на общината, както и заповед
№ РД-11-210/13.12.2016 г. на кмета на Община Ценово, издадена на основание
чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА, разрешението за поставяне и чл.69, б.“б“ от
Наредба № 3 на ОбС – Ценово, е посочено, че ЕТ „Н.Н.-78“ има право да постави
фургон върху процесния имот, публична общинска собственост, чрез който ще
извършва търговска дейност – вулканизация
на автомобилни гуми, за срок от пет години, считано от 01.01.2017 г., за
което се задължава да заплаща на общината такса в размер на 30 лева за един
месец. Въз основа на тази заповед на 01.01.2017 г. страните сключили и договор
за поставяне на преместваем обект върху имот общинска собственост.
По отношение изискването за съответствие на оспореното
решение с материалния закон настоящият съдебен състав намира следното:
Решение № 245 по протокол
№ 35/29.12.2021 г. на Общински съвет – Ценово е прието на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с
чл.12 и чл.17, ал.5 от Наредба № 8 за реда и условията за поставяне и
премахване на преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на
територията на Община Ценово и чл.56, ал.2 от Закона за устройство на
територията.
Разпоредбата
на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА очертава правомощието на общинския съвет да приема
решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и да
определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и
кметства. Съгласно
разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ, за обектите по ал.1, т.1 и 2 (преместваеми
увеселителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности) се
издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация,
одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя
пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на
обекта по ал.1, т.1 и т.2. Условията и редът за издаване на разрешението за
поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и
проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в
наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване
за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. Според
чл.56, ал.5 от ЗУТ, в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти
по ал.1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на
поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект
площ. В случая относимата наредба, приета от ОбС – Ценово на основание
цитираната законова разпоредба на чл.56, ал.2 от ЗУТ, е Наредба № 8, раздел III от която регламентира реда и
условията за поставяне на преместваеми обект. Съгласно чл.8, ал.1 от същата, поставянето
на преместваеми обекти върху поземлени имоти, общинска собственост, се извършва
въз основа на схеми, одобрени от главния
архитект на общината, при спазване изискванията и ограниченията на
наредбата. Според нормата на чл.12, схемите за поставяне на преместваеми обекти
върху терени – публична и частна общинска собственост се изготвят по искане на възложителя – физическо или
юридическо лице, или при възлагане от кмета на общината и се одобряват от
главния архитект в едномесечен срок от датата на внасянето им (ал.1). Ал.2 на
същата норма гласи, че разрешението за поставяне на преместваеми обекти и на
рекламни елементи се издава за срока на договора със собственика или за срока на даденото съгласие от
собственика на имота, но за не повече от 5 години и не се допуска монтиране
на допълнителни обекти върху терените. Раздел VI от наредбата регламентира реда за
издаване на разрешение за поставяне на преместваемите обекти. Според
изискването на разпоредбата на чл.17, ал.5 от Наредба № 8, на която се позовал и
колективният орган на местно самоуправление при приемане на оспореното решение,
за имоти, общинска собственост разрешението за поставяне на преместваеми обекти
и на рекламни елементи се издава след
взето решение от общинския съвет. В случая оспореното решение е прието
изцяло при съобразяване с изискванията на чл.56, ал.2 и ал.5, предложение първо
от ЗУТ, във връзка с чл.12 и чл.17, ал.5 от Наредба № 8 относно реда и условията за издаване на разрешение
за разполагане на преместваем обект върху имот, общинска собственост.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на оспорващия, че оспореният акт е приет в нарушение на
изискванията на чл.56, ал.5, пр.второ от ЗУТ и чл.14, ал.2 и ал. 6 от ЗОбС, тъй
като за поставянето в общинския имот на процесния преместваем обект „фургон за
ремонт на гуми и техника“, имащ характеристиките на такъв по смисъла на чл.56,
ал.1 от ЗУТ, във връзка с §5, т.80 от ДР на ЗУТ и непопадащ в обхвата на
действие на чл.56а от ЗУТ, следвало да се сключи, след провеждане на търг или
конкурс, договор за наем като наемната цена следвало да бъде определена в
съответствие със заетата от преместваемия обект площ, а не на конкретно лице да
се дава съгласие за разполагане на обекта в общинския имот срещу заплащане на
такса по чл.69, б.“б“ от Наредба № 3 на ОбС – Ценово, която не е обвързана с
площта на преместваемия обект и която касае обекти за търговия на открито от
вида, посочен в чл.56а от ЗУТ.
Действително, нормата на чл.14, ал.7
от ЗОбС предвижда, че свободни
имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под
наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал.2, след решение на
общинския съвет. Части от имоти - публична общинска собственост, които са
предоставени за управление по реда на чл.12, могат да се
отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на
дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление. Според ал.2 отдаването
под наем на имоти по ал.1 се извършва от кмета на общината след провеждане на
публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено
предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен
друг ред. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за
наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. А ал.6 гласи, че с решение на
общинския съвет имоти по ал.1 могат да се отдават под наем без търг или конкурс
за здравни, образователни и социални дейности за задоволяване на съответните нужди
на населението, както и на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи
дейност в обществена полза, по ред, определен в наредбата по чл.8,
ал.2.
По този ред на търговски дружества могат да се отдават под наем поземлени
имоти, необходими като терени за временно използване, за спомагателни и
допълнителни площадки, комуникации и други, свързани с изграждането, ремонта и
поддържането на обекти на техническата инфраструктура, за срока на
ремонтно-строителните дейности. Въз основа на решението на общинския съвет се
сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него
длъжностно лице.
Аналогична е и
правната регламентация относно реда и условията за отдаване под наем на имоти,
публична общинска собственост, дадена в правната норма на чл.11 от Наредба № 2
за общинската собственост на ОбС – Ценово.
Според съда въпросът
дали, като предпоставка за издаването на разрешение за поставяне на преместваем
обект в имот, общинска собственост, следва да бъде дадено изрично писмено
съгласие от собственика на имота (чл.56, ал.5, пр. първо от ЗУТ) като бъде
събирана съответната местна такса, или, след провеждане на търг или конкурс, следва
да бъде сключен писмен договор за наем (чл.56, ал.5, пр. второ от ЗУТ) като
бъде събиран уговорения наем съобразно заетата от обекта площ, е въпрос, изцяло
попадащ в рамките на оперативната самостоятелност на органа на местно
самоуправление, какъвто е общинският съвет – чл.18, ал.1 от ЗМСМА. Щом
ползването на общинския терен чрез поставянето върху него на преместваем обект
е на възмездно правно основание, то решението на общинския относно реда, по
който се предоставя ползването му, конкретното правно основание за това и
размера на предвидената за ползването насрещна престация – заплащане на наем по
ЗОС или на местна такса по чл.72 от ЗМДТ, е решение по целесъобразност, което
областният управител не е материално легитимиран (доколкото не притежава самото
правомощие за това) да оспорва, нито пък това решение подлежи на съдебен
контрол относно това правилно ли е упражнена оперативната самостоятелност на
органа. Несъмнено, в случая процесният преместваем обект заема площ (14 кв.м.),
по-голяма в сравнение с площта, обичайно заемана от други видове преместваеми
обекти за търговия на открито, като например открити щандове, апарати, грилове,
хладилни витрини, щендери, колички и други подобни, примерно изброени в чл.56а,
ал.1 от ЗУТ и за които е предвидено да се разполагат върху терена единствено въз
основа на разрешение, издадено от кмета на общината, т.е. при по-облекчен
разрешителен режим, в сравнение с процедурата, която се следва за
преместваемите обекти, посочени в чл.56, ал.1 от ЗУТ, в обхвата на който попада
и процесния обект. В качеството си
именно на орган на местното самоуправление, при решаването на този въпрос
общинският съвет е призван да търси баланс между икономическите интереси на
общината, от една страна, и интересите на местната общност, които общинският
съвет би следвало най-добре да познава, от друга. При намирането на този баланс
органът на местното самоуправление не може да бъде заместен нито от областния
управител, нито от съда, което ясно демонстрира вземането на подобни решения
именно по целесъобразност. В този смисъл общинският съвет е свободен да
предпочете и по-икономически неизгодния вариант на предоставяне на общинския
имот чрез ползването му посредством поставяне на преместваем обект върху него,
ако това решение е наложено от стремеж да бъдат задоволени нуждите на
населението на общината чрез осигуряване на достъп до услуги от вида на предлаганите
в преместваемия обект. Както беше посочено, доводи в тази насока могат да се
черпят и от докладната записка на кмета на Община Ценово, в която предоставянето
на общинския имот изрично е обосновано със „…създаване на възможност за обслужване на населението на общината в
областта на ремонтирането на автомобилни гуми“.
В този смисъл неоснователен
се явява доводът на оспорващия, че е нарушен принципът, заложен в чл.11, ал.1
от ЗОбС, според който имотите и вещите - общинска собственост следва да се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона
и с грижата на добър стопанин. Както беше отбелязано, правомощията на областния
управител се ограничават до контрол за законосъобразност, но не и на
целесъобразността на решенията на общинските съвети, доколкото именно те, като
орган на местното самоуправление, са в най-добра позиция да защитават
интересите на местната общност.
От доказателствата
по делото става ясно, че до края на 2021 година в полза на Н.Р.Н. е имало
издадено разрешение за поставяне на преместваем обект – „фургон за ремонт на
гуми и техника“ в процесния общински терен, като за поставянето му Н. е
заплащал такса по чл.69, б.“б“ от Наредба № 3 в размер на 30 лева на месец. Съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба № 8, таксите за
преместваемите обекти, поставени в имоти – общинска собственост, се дължат за
всеки месец за периода на разрешението
и се заплащат в съответствие със сроковете, но не по-късно от 3 дни преди
започване на месеца. Според текста на чл.69, б.“б“ от Наредба № 3, за ползване на
тротоари, площади, улични платна и други терени, извън пазарни терени, за
търговска дейност на открито, включително за разполагане на маси, столове,
витрини и други средства, се заплаща такса на месец – 30 лева, а за
кафе-автомати 60 лева на месец. Действително, така, както е разписана,
цитираната разпоредба от наредбата касае по-скоро преместваемите обекти,
примерно изброени в нормата на чл.56а, ал.1 от ЗУТ, а не тези по смисъла на чл.56,
ал.1 от ЗУТ, във връзка с § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, какъвто безспорно е и
процесният обект – „фургон за ремонт на гуми и техника“. Но дори и да се
приеме, както твърди оспорващият, че в относимите наредби, приети от ОбС –
Ценово, не се съдържа правна регламентация на дължимата такса за разполагане на
преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, във връзка с §5, т.80 от ДР
на ЗУТ и не са уредени и хипотези, когато дължимата такса за поставяне на преместваем
обект е обусловена от заетата от преместваемия обект площ, то тези въпроси,
доколкото те евентуално касаят липса на нормативна уредба в съответната наредба
на общинския съвет, не биха могли да бъдат предмет на обсъждане в настоящото
производство. Недопустимо е в производство по оспорване на индивидуален
административен акт да се извършва косвен контрол за законосъобразност на
подзаконови нормативни актове, още по-малко с твърдения, че те са непълни или икономически
нецелесъобразни, от гледна точка на уредения в тях размер на местните такси. В
този смисъл всички доводи на оспорващия досежно законосъобразността на разпоредби
от Наредба № 3 и Наредба № 8 на ОбС – Ценово, като например твърдението, че на
практика с регламентацията, установена с тези наредби, се цели и се постига
противоправен резултат – предоставяне на общински имот за поставяне на
преместваем обект в нарушение на законовите изисквания на чл.14, ал.6 от ЗОбС,
във вр. с чл.56, ал.1 и ал.5, предложение второ от ЗУТ по отношение на
необходимостта от сключване на договор за наем за заетата от преместваемия
обект площ след провеждането на търг или конкурс, са неотносими в настоящия
правен спор.
Не на последно място
настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи, че следва да се прави
разграничение между предвидените в закона престации за ползването на общинския
имот чрез поставяне върху него на преместваем обект - наемната цена по договор,
сключен на основание чл.14 от ЗОбС, от една страна, и общинските такси по чл.72
от ЗМДТ (ЗМДТ), от друга. Последната разпоредба гласи, че за ползване на
тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари
(открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение,
които са общинска собственост се заплаща такса. Таксата се определя в зависимост
от зоната, в която се намира терена, като зоните се определят от общинския
съвет (чл.73 от ЗМДТ). Още от тълкуването на последната разпоредба следва
извода, че при определяне размера на дължимата такса водещ е критерият в коя
зона се намира теренът, върху който е поставен преместваемия обект и се
извършва търговската дейност на открито, а не критерият заемана от
преместваемия обект площ. Разграничение между наемната цена по договор, сключен
на основание чл.14 от ЗОбС и общинските такси по чл.72 от ЗМДТ, Върховният
административен съд е правил и в своята практика (вж, напр. решение № 7710 от
28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13431/2020 г., VIII о. и решение № 9867 от
14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12990/2009 г., I о., макар и същите да са
постановени по спор относно друга правна материя – данъчното третиране на
доходите на общините от наеми на общински имоти, респ. такси за ползването на такива
обекти). В мотивите на цитираните съдебни актове е прието, че осъществяваните
от общината дейности по предоставяне на площи за организирани общински пазари и
за ползване на паркоместа е нормативно установена в ЗМДТ, в който закон е
предвидено и събиране на такса за тези дейности. Следователно, дейността на
общината във връзка с организирането на общински пазари и ползване на
паркоместа е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, т.е.
в обществен интерес. Фактът, че предоставянето на услугата е основание за
заплащане на такси, не е основание за квалификацията на тази дейност като
икономическа. Местните такси се определят въз основа на необходимите
материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата,
като размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината
по предоставянето на тази услуга – аргумент от чл.7 и чл.8 от ЗМДТ. В контекста
на горното, таксата по чл.69, б.“б“ от Наредба № 3 на ОбС – Ценово се събира
именно във връзка с предоставянето на услуги с цел задоволяване на
потребностите на населението на общината, поради което и не се изисква същата
да е в размер, който например да бъде обусловен от заетата от преместваемия
обект площ.
По тези съображения
следва да се приеме, че оспореното решение се явява прието от компетентен
орган, който е разполагал с оперативна самостоятелност по разгледания въпрос и
при спазване на всички изисквания за неговата законосъобразност. Оспорването е
неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане от ответната страна, на основание
чл.143, ал.3 от АПК, в полза на Община Ценово, на чиято издръжка е общинският
съвет – ответник в настоящото производство, следва да се присъди сума в размер
на 100 лева, представляваща определено от съда юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.37, ал.1 от ЗПП. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
присъдени в тежест на Областна администрация – Русе, която има качеството на
юридическо лице съгласно чл.57, ал.2 от ЗА.
В полза на
заинтересованата страна Н.Р.Н., за която оспореният административен акт е
благоприятен, разноски следва да бъдат присъждани, тъй като по делото няма доказателство
такива да са направени, съответно липсва и искане за присъждането им.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорване на областния управител на
Област Русе против решение № 245 по протокол № 35/29.12.2021 г. на Общински съвет – Ценово.
ОСЪЖДА Областна администрация на Област Русе да заплати
на Община Ценово сумата от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: