№ 71
гр. Тополовград, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100053 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
“Корект Кредит Груп БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Ямбол, ул.”Жорж Папазов” № 5, ет.4, офис 10, против Ж. АНГ. К. от с.У.,
общ.Т..
Ищецът поддържа исковата си молба и претендира съдът да постанови
решение, с което да се признае за установено, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда от страна на ищцовото дружество,
длъжникът Ж. АНГ. К. дължи сумата в размер на 5922, 29 лева, от която 5000
лева – главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането и 922,29 лева –
обезпечение за забава върху изискуемата главница, за периода от 02.02.2019
г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 27.01.2021 г.
Претендират се и направените по делото съдебни разноски по
настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.
Ищеца, чрез своя процесуален представител в с.з. подържа иска и
претендира неговото уважаване изцяло със законните последици.
1
Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е
подал отговор, чрез пълномощника си адв.К. от АК Ямбол. В писмения
отговор се оспорва основателността на иска и се претендира неговото
отхвърляне. Твърди се, че ответника е заплатил сумата от 6600 лева която
покрива главницата и лихвата. Освен това е налице неравноправна клауза във
връзка с Общите условия по кредита, същите не са уговорени индивидуално.
Лихвата е прекомерна, противоречи на добрите нрави и се оспорва в графата
„потребител“ подписът на ответника в приложените анекси. Твърди се, че
част от тях въобще не са подписани, а там където са подписани подписа е
неавтентичен и се претендира откриване на производство по оспорване
истинността на подписа на всички анекси на основание чл.193, ал.1 от ГПК,
като такова е открито и е назначена почеркова експертиза.
В с.з. ответника, чрез своя процесуален представител подържа изцяло
изложеното в писмения отговор и доразвивайки съображенията си в с.з. по
същество, претендира да бъде отхвърлен иска изцяло като неоснователен и
недоказан със всички законни последици.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищеца е сключил с ответника Договор за потребителски кредит от
01.08.2017 г., по силата на който е отпуснат на кредитополучателя кредит за
определена цел и при уговорени условия и срок. Паричната сума е в размер на
5000 лева. Договора е сключен за срок от един месец за текущи нужди с
годишна лихва 84%. Съгласно чл.4 на Договора, кредиторът начислява лихва
върху главницата определена в погасителен план, като начисляването на
лихвата се извършва ежемесечно до погасяване на главницата. Съгласно чл.6
от Договора ГПР по кредита е в размер на 121,80% и общата сума дължима от
потребителя е определена на 5350 лева. В чл.7 от Договора е уговорено, ако
потребителя не погаси главницата в посочения чл.1 срок, то същия дължи на
дружеството законната лихва за периода на забавата, като в скоби е уточнено,
че това съставлява основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта.
Подобна договорка е уредена и в чл.11 от Договора, където вече се коментира
забава на плащането на вноска по кредита. Съгласно чл.25 от Договора при
забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателя дължи
обезщетение за забава в размера на действащата законна лихва за периода на
2
забавата, ведно с направените разноски за събиране на вземането. В този член
са уредени и клаузи свързани с предсрочна изискуемост на дължимата сума.
В чл.27 от Договора е договорено в кои случаи се прекратява договора и в
алинея 1-ва е записано „с изтичане на срока по чл.1, в случай, че се погасени
всички задължения по настоящия договор“. Към договора са приложени и
Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на ищцовото
дружество. На 01.08.2017 г. кредиторът е изпълнил договорните си
задължения и кредитополучателя е получил сумата по заема, което е
удостоверил с подписа си върху разходен касов ордер от 01.08.2017 г.
Изготвен е и погасителен план съгласно който Кредитополучателя се е
задължил да заплати на Кредитора една погасителна вноска, включваща
главница и добавка. Към 01.09.2017 г., потребителя дължи месечна вноска в
размер на 5350 лева, от които 5000 лева главница и 350 лева лихва. На
14.10.2017 г., са сключени 2 анекса към Договора, с които срока на договора
се променя на 01.10.2017 г. и 01.11.2017 г. В последствие са сключени нови
анекси съответно от 09.05.2018 г. – 3 бр. с които срока се променя съответно
на 01.12.2017 г. и 01.01.2018 г. и 01.02.2018 г.; от 13.10.2018 г. – 2 бр. с които
срока се променя съответно на 01.06.2018 г. и на 01.11.2018 г.; от 26.07.2019 г.
– 1 бр., с който срока на договора се променя на 01.02.2019 г. От всички
приложени по делото анекси един от тях от 09.05.2018 г. не е подписан от
потребителя. При сключването на анексите кредитополучателят е нареждал
различни суми за плащане. Видно от приложените ПКО ответника е заплатил
на дружеството на 14.10.2017 г. по два ордера, суми по 350 лева; на 09.05.2018
г. по три ордера, суми по 350 лева; на 13.10.2018 г. сума 1400 лева и с втори
ордер сума от 350 лева; на 26.07.2019 г. е заплатил сума от 1750 лева и на
02.10.2019 г. сума в размер на 1000 лева. Във всички ПКО е записано, че
сумите съставляват „лихва за просрочие“ и основание за плащане е записано
„погасяване по договор от 01.08.2017 г.“.
На 27.01.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано заповедно производство
– ч.гр.д. № 16/2021г., по което е издадена заповед за изпълнение, препис от
която е връчена на длъжника и същия е подал възражение, поради което на
основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заявителя е уведомен че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок. В този срок е предявен и
настоящия иск.
3
С оглед оспорването на ответника на подписа положен върху анексите е
назначена и изслушана по делото съдебно-почеркова експертиза от която се
установява, че подписите положени на всички анекси по договора, там където
е поставено в графата потребител са на лицето Ж. АНГ. К. и вещото лице в
съдебно заседание заявява и е категоричен, че подписа е на това лице.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е
обективно, мотивирано и обосновано с приложените към него справки.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за
съществуване на вземането”.
От материалите по ч.гр.д.№ 16/2021 г. се установява, че с разпореждане
по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение, поради което съдът на
основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е
подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата
е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното
редовно разглеждане и установения срок.
Съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан както по
основание, така и по размер и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит и
условията за сключването и изпълнението му са уредени в ЗПК. Въпреки, че
ищеца оспорва факта, че процесния кредит не се урежда от ЗПК, предвид
разпоредбата на чл.4 ал.1 т.6, съдът счита, че това възражение не е
основателно, тъй като този текст изключва от приложението на Закона
договори сключени за срок до 3 месеца, при които обаче се дължат
незначителни разходи, т.е. освен срока, кумулативно е поставено изискване
разходите които се дължат да са незначителни. В случая въпросния договор
за кредит е със срок за погасяване един месец, но разходите които се дължат
4
съвсем не са незначителни. За това съдът приема, че въпросния договор се
включва в приложното поле на ЗПК. Съдът намира, че процесния договор
съдържа клаузи, които имат за резултат заобикаляне изискванията на този
закон и са сключени в противоречие с тези изисквания и съгласно чл.21 ал.1
от ЗПК са нищожни.
В договора е уговорен ГПР в размер на 121,80%, което съставлява
заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно която
максимално допустимия процент на разходите по ПК, следва да е в размер не
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
определена с Постановление на МС. В случая уговорения процент надвишава
максимално допустимия. Поради което тази клауза се явява недействителна.
Съгласно чл.21 ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договора с фиксиран лихвен
процент която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в
чл.32 ал.4 е нищожна. В случая, в договора е уговорен фиксиран лихвен
процент 84, много над 50%, почти клонящо към 100% върху главницата,
което обезщетение за кредитора е много по-голямо от посоченото в чл.32 ал.4
от горепосочения закон.
Освен това, съгласно чл.20 ал.1 от ЗПК, както и с оглед разпоредбите на
143 от ЗЗП е недопустимо в договорите за кредит да се ограничават правата
на потребителите или пък да се договарят клаузи, които да не съответстват на
изискването за добросъвестност и да водят до значително неравноправие
между правата и задълженията на кредитора и на потребителя. В случая
процесния договор е сключен за срок от един месец и е уговорено той да бъде
прекратен с изтичане на срока, но в чл.27 ал.1 от договора за кредит е
записано „само в случай, че са погасени всички задължения по договора“,
това условие е несъвместимо със законовите изисквания и не може да се
уговаря прекратяване на договора под такова несигурно събитие и условие. В
случай, че длъжникът не е погасил задълженията си за които е настъпил
падежа, той съответно дължи лихва за забава за периода на забавата, но не е
допустимо от факта на непогасяването на задължението да се обвързва
прекратяването на договора след като е уговорена клауза, че той се
прекратява с изтичане на едномесечния срок. И от тук, следва извода, че
въпросния договор с ответника е прекратен с изтичане на уговорения срок на
01.09.2017 г. Всички анекси, които са сключени след тази дата са
5
недействителни и противоречат на изискванията на Закона. Първия анекс,
който е сключен между страните по договора е с дата 14.10.2017 г., т.е. много
след като договора е прекратен и в него се уговаря промяна в срока на
договора на 01.10.2017 г., т.е. дата, предхождаща дата на сключване на анекса
и всички други анекси са сключени и подписани по този начин. Това е
недопустимо. След като има прекратен договор в правния мир, няма как да
бъде сключван анекс към него. Анекса представлява допълнително
споразумение към действащ договор, а не към прекратен такъв. Със
сключването на въпросните споразумения, де-факто са нарушени и
ограничени правата на потребителя, в случая ответника, с оглед разпоредбата
на чл.20 ал.1 от ЗПК.
Отделно от това, при сключването на въпросните анекси е установено
по делото, че ответника е заплащал периодично на посочени по-горе в
настоящото решение дати, различни суми на кредитора, за които са
подписвани от страните приходни касови ордери. И така от приложените по
делото ПКО се установява, че ответника е заплатил на кредитора, общо сума
в размер на 6250 лева. Тази сума покрива изцяло главницата която се
претендира от 5000 лева и съответно над нея е внесена сумата от 1250 лева,
която съставлява ¼ или 25% от въпросната главница. Поради което съдът
приема, че с внасянето на тази сума ответника е изпълнил задълженията си по
договора и дори е внесъл повече от дължимото, като се има предвид, че
претендираната в исковата молба сума е 5922,29 лева, т.е. по-малко от
внесената. Също така, както се има предвид и факта, че обезпечението за
забава от 922,29 лева се претендира с начална дата 02.02.2019 г., а от ПКО е
видно, че последната внесена от ответника сума е от 02.10.2019 г. Освен това,
съгласно чл.33 от ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума. А, видно от събраните доказателства
ищеца е плащал на части дължимата сума и с течение на времето в периода от
прекратяване на договора до последното плащане неплатената главница е
намалявала. Освен това, съгласно чл.33 ал.2 от ЗПК, когато потребителя
забави дължимите плащания, а в случая такава забава е налице,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. А, в случая
надвзетата сума от 1250 лева надвишава законната лихва.
С оглед на всичко изложено съдът приема, че в конкретния казус е
налице периодично плащане на части от страна на ответника на задълженията
6
по сключения и вече прекратен договор, като общо платената сума към
02.10.2019 г., когато е извършено последното плащане в размер на 6250 лева
покрива изцяло дължимата главница и обезщетението за забава и надвишава
претендирания размер в исковата молба от 5922,29 лева. Поради което иска
се явява изцяло неоснователен и като такъв не следва да се уважава.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от
ответника разноски в общ размер на 764,50 лева, от които 500 лева -
адвокатско възнаграждение и 264,50 лева – внесен депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Корект Кредит Груп БГ” ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от И.Б.А. – управител, със седалище и адрес
на управление: гр.Ямбол, ул.”Жорж Папазов” № 5, ет.4, офис 10, против Ж.
АНГ. К. с ЕГН ********** от с.У., общ.Т., ул.************* ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда от страна на ищцовото дружество,
длъжникът Ж. АНГ. К. дължи сумата в размер на 5922, 29 лева, от която 5000
лева – главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането и 922,29 лева –
обезпечение за забава върху изискуемата главница, за периода от 02.02.2019
г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 27.01.2021 г.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 764,50
лв. /седемстотин шестдесет и четири лева и 50 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7