Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261
гр. Враца, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА
и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
исково адм. дело № 159 по описа на АдмС - Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова
молба от Л.Г. ***, против Областна дирекция на МВР - Враца, с която са
предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, както следва:
- иск за присъждане на
сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно задържане със Заповед рег. № 334зз-5/10.02.2016г., издадена от
полицейски орган при РУ - Роман, отменена с влязло в сила решение №
127/15.04.2016 г. по адм.дело № 80/2016 г. по описа на Административен съд –
Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
- иск за присъждане на
сумата в размер на 300,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалване на НП № 88/28.09.2018г., издадено от
Началник на РУ – Роман към ОД на МВР - Враца, за което е образувано АНД №
539/2018г. по описа на Районен съд – Мездра, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Ответникът - Областна
Дирекция на МВР – Враца, чрез процесуалния представител * Д. М., ангажира
становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за основателност на предявения иск
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Изразява мотивирано
становище за неоснователност и недоказаност на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
По делото са
представени писмени доказателства. Изискани и приложени са адм. дело № 80 по
описа за 2016 г. на АдмС – Враца, предмет на разглеждане по което е била Заповед
за задържане рег. № 334зз-5/10.02.2016г. на Полицейски орган при РУ – Роман,
както и АНД № 539 по описа за 2018 г. на Районен съд – Мездра, предмет на
разглеждане по което е било НП № 88/28.09.2018г., издадено от Началник на РУ –
Роман към ОД на МВР – Враца.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор и
от приетите писмени доказателства се установява, че от Полицейски орган при РУ
– Роман е издадена Заповед рег. № 334зз-5/10.02.2016г. за задържане по реда на
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на лицето Л.Г.Г. – ищец по настоящото производство.
Заповедта е обжалвана
пред Административен съд – Враца, където е образувано адм. дело № 80/2016г. по
описа на същия съд. С решение № 127 от 15.04.2016 г. съдът е отменил издадената
заповед като незаконосъобразна. Решението е влязло в законна сила на
07.05.2016г.
Видно от отбелязването
в заповедта за задържане, ищецът е задържан на **.**.2016г. в 13:00 часа и е
освободен на **.**.2016г. в 11:23 часа.
Представени са и са
приложени по делото заверени копия на материалите по досъдебно производство №
160/2015г. по описа на РУ – Роман, образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От приетите писмени
доказателства се установява, че с НП № 88/28.09.2018г., издадено от Началник на
РУ – Роман към ОД на МВР - Враца, на ищеца е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
С влязло в сила решение
№ 19 от 30.01.2019 г., постановено по АНД
№ 539/2018 г. по описа на Районен съд – Мездра е отменено цитираното
по-горе НП.
В производството пред
районния съд ищецът е ползвал адвокатска защита. Приложен е договор за правна
защита и съдействие от 26.11.2018 г. /л. 13 от АНД № 539/2018 г./, с договорено
и заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца, намира от
правна страна следното:
По иска за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
задържане със Заповед рег. № 334зз-5/10.02.2016г., издадена от полицейски орган
при РУ – Роман:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на осъществено спрямо него задържане въз основа на
незаконосъобразно постановена Заповед за задържане на лице рег. №
334зз-5/10.02.2016г., издадена от полицейски орган при РУ - Роман, срещу
Областна дирекция на МВР – Враца
/юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и
срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с
чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1
от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с
влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен административния
акт, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда
неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното,
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск
срещу Областна дирекция на МВР – Враца, е доказан по основание, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. незаконосъобразният
акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на
административна дейност; 3. реално претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в исковото производство по реда на чл.203
и сл. от АПК.
С предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
постановената спрямо ищеца Заповед за задържане на лице рег. №
334зз-5/10.02.2016г. по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Задържането за срок от 24 часа
по чл. 72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка, прилагането на която се свързва с
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административни функции и правомощия.
В този смисъл като властнически акт издаден от административен орган
/полицейски орган по см. на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР/, по административен ред и
при изпълнение на административна дейност, заповедта за задържане на лице по
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая по делото е
безспорно установено, че със Заповед за задържане на лице рег. №
334зз-5/10.02.2016г., издадена от Мл ПИ при РУ - Роман, в качеството му на
полицейски орган, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено
задържане за срок до 24 часа на лицето Л.Г.Г. в помещение за временно задържане
на РУ - ***, считано от 13:00 часа на **.**.2016г. до 11:23 часа на **.**.2016г.
т.е било е ограничено правото му на свободно придвижване, както и са били
извършени всички съпътстващи задържането фактически и правни действия във
връзка с изпълнението на заповедта. Заповедта е отменена като незаконосъобразна
с Решение № 127 от 15.04.2016 г. по адм. дело № 80/ 2016г. по описа на
Административен съд – Враца. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно
решение на издадената заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като
незаконосъобразна, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Враца по предявения иск
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от
длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.
Съдът приема за
доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на
фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищеца,
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна
дейност, по следните съображения:
В случая претенцията за
обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди,
проявленията на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в
негативни емоционални преживявания, страдания, накърняване на личното
достойнство и на доброто име в обществото, претърпени в резултат на
незаконосъобразното задържане.
Отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният
характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия
или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях /чл. 4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази
вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна
дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка,
която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди -
тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат и които са следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. По силата на чл. 52 от ЗЗД /приложим по
силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.
На основание чл. 5 от
Европейската конвенция за правата на човека, приложима пряко по силата на чл.
5, ал. 4 от Конституцията на Република България, всяко лице, арестувано или
лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на
обезщетение. Неизбежно всеки задържан търпи обичайните
неимуществени вреди, които закономерно са в причинна връзка със задържането. Самият факт на лишаване на лицето от
правото на свободно придвижване, предполага негативно отражение върху
психическото му състояние. Когато се твърдят болки и страдания
извън обичайните, с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда, начин на живот, обществено положение, здравословно
състояние и др., те подлежат на доказване от ищеца.
В настоящия казус ищецът не е ангажирал никакви доказателства за
претърпени неимуществени вреди извън обичайните в причинна връзка с
незаконосъобразното задържане. Ищецът не доказа
как задържането се
е отразило с оглед личността му,
начина му на живот, среда, ценностна система, здравословно състояние,
продължителност на претърпените страдания и неудобства. Несъмнено за времето на задържане /22 часа и 23 мин./ лицето е било
лишено от редица човешки права, като правото на свобода, правото на личен живот
и неприкосновеност, правото на свободно придвижване, правото на труд. Вредите
конкретно се изразяват в психически страдания и редица ограничения, които
ищецът, задържан
на незаконно правно основание, неминуемо е търпял и които според
законовия критерий за справедливост, следва да бъдат обезщетени. Доколкото
ищецът не е представил доказателства, от които да се направи преценка на
засегнатите блага конкретно за неговата личност, размерът на обезщетението
следва да се определи въз основа на общовалидни критерии и преценка на
останалите установени по делото факти.
При преценка на всички гореизложени обстоятелства и като съобрази
продължителността на незаконното задържане на ищеца, съдът намира за
справедливо присъждането на обезщетение в размер на 200 /двеста/ лева.
За разликата до пълния предявен размер от 3 000 лева, искът
следва са се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В проведеното на 15.07.2020г. съдебно заседание от участващия по делото
прокурор е направено възражение по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ с твърдение, че в хода
на досъдебното производство ищецът първоначално е дал неистински показания,
които впоследствие е променил.
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Такава хипотеза е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно -
следствена връзка с поведението на пострадалия, когато последният с действията
си недобросъвестно е създал предпоставки за незаконосъобразното задържане -
напр. предвид недобросъвестно направени неистински признания. В случая, ищецът
е задържан в помещение за временно задържане на РУ - * със Заповед рег. № 334зз-5/10.02.2016г.,
считано от 13:00 часа на **.**.2016г. От приетите по делото заверени копия на
материалите по досъдебно производство № 160/2015г. по описа на РУ – Роман се
установява, че Л.Г.Г. е разпитан в качеството на свидетел на **.**.2016г. за
времето от 14:00 часа до 14:40 часа и на **.**.2016г. за времето от 11:00 часа
до 11:20 часа, като не е направил самопризнания. Предвид обстоятелството, че лицето
е задържано преди да бъде проведен разпит, не би могло да се приеме, че
показанията му имат отношение към задържането, поради което същите не са
фактор, относим към хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
По иска за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
отменено с влязло в сила решение НП № 88/28.09.2018г., издадено от Началник на
РУ – Роман към ОД на МВР – Враца:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа, издал оспорения акт. НП се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административният
характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този
смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на
ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи,
че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди. НП е издадено от Началник на РУ – Роман към ОД на МВР - Враца, а
съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.
Предвид това
предявеният иск е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е
и основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая безспорно е
налице отменен акт – НП № 88/28.09.2018г., издадено от Началник на РУ – Роман
към ОД на МВР - Враца, отменено с влязло в сила решение № 19 от 30.01.2019 г.,
постановено по АНД № 539/2018 г. по
описа на Районен съд – Мездра. Този факт е безспорен между страните, при което
е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен
акт.
Именно издаденото НП, което
наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на
адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие при
съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски
хонорар за процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за ищеца
нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар за
това. Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване
на НП, в случай, че не е в състояние само да организира защитата си,
ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на
лицето за охраняването на неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е
нормален и присъщ разход за обезпечаването на успешния, а в случая и окончателен
изход на административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският
хонорар за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка
причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите
на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно цитираното
ТР при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон.
При тези констатации
съдът намира, че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие
на причинна връзка между отменения акт - НП и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното,
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по
основание. От приложения договор за
правна защита и съдействие от 26.11.2018 г. се установява, че договореното
възнаграждение от 300 лева е заплатено в брой и в пълен размер. Същият е
надлежно оформен, удостоверява извършено плащане в рамките на производството по
АНД, преди постановяването на решение по спора и има характер на разписка за
посочената в него като заплатена сума, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при което искът се явява доказан и по размер.
По изложените
съображения, настоящият състав приема за доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр.
с чл. 203 АПК. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Г. с ЕГН ********** ***,
сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане със Заповед рег. №
334зз-5/10.02.2016г., издадена от полицейски орган при РУ - Роман, отменена с
влязло в сила решение № 127/15.04.2016 г. по адм.дело № 80/2016 г. по описа на
Административен съд – Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 12.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 3 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Г. с ЕГН ********** ***,
сумата от 300,00 (триста) лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП №
88/28.09.2018г., издадено от Началник на РУ – Роман към ОД на МВР - Враца, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 12.03.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: