Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
въззивно гражданско дело
№ 1191 по
описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба
вх. № 34027/18.11.2019 г., подадена от В.С.Г., чрез адв.
А.Ц., с която се иска допълване на Решение № 1317/13.11.2019 г., постановено по
настоящото дело, посредством произнасяне на съда с диспозитив потвърждаваш първоинстанционното
решение в частта за разноските.
В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК, насрещната страна М.И.М. не изразява
становище по молбата.
Разглеждащият състав, за да се произнесе по молбата съобрази:
Молбата за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, е процесуално
допустима – подадена в законоустановения срок от надлежна страна.
Производството по чл. 250 от ГПК има за цел да бъде преодоляна непълнота в
постановеното съдебно решение, когато липсва формирана воля на съда по част от
спорния предмет по делото.
В настоящия случай, Варненски окръжен съд е сезиран с въззивната жалба на М.И.М. против Решение № 1435/08.04.2019 г.
по гр.д. № 15721/2018 г.
на ВРС, с което е осъден да заплати на В.С.Г. сумата от 14 950 лева по договор за заем от 04.09.2013 г., с
нотариална заверка на подписите, рег. №
973 от 04.09.2013 г.
на А. *** на НК , на осн. чл. 240 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
– 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 7577,93 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 21.10.2013 г.
до 17.10.2018 г.,
на осн. чл. 86 от ЗЗД.
С Решение № 1317/13.11.2019 г. на ВОС е потвърдено Решение № 1435/08.04.2019 г.
по гр. д.
№ 15721/2018 г. на 48-ми състав на ВРС, с което М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на В.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 14950.00 лева, представляваща главница по договор за заем от 04.09.2013 г., на осн. чл. 240 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 19.10.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 7577.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 21.10.2013 г.
до 17.10.2018 г.,
на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Предметът на въззивна проверка е въведен от жалбопадателя с въззивната жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивния съд
следи служебно за валидността на първоинстанционното решение, като по отношение
на неговата допустимост е ограничен до посоченото във въззивната жалба. Въззивният съд е извършил проверка за валидност и
допустимост на обжалваното решение, като не е открил пороци водещи до неговата
нищожност или недопустимост. След тази проверка, въззивният съд е обсъдил
всички доводи и възражения срещу законосъобразността и правилността на
първоинстанционното решение и е постановил диспозитив съответстващ на формирата воля. Първоинстанционното решение не е обжалвано
в частта за разноските, поради което в тази част не е било предмет на
въззивната проверка. То е било потвърдено от въззивния
състав и не се е наложило изменение в частта му за разноските. След влизане и
при поискване, В.Г. би разполагал с правото да му бъде издаден изпълнителен лист
по първоинстанционното решение и в частта за
разноските.
По изложените съображения, Варненският окръжен съд приема, че се е
произнесъл по целия според предмет, въведен с въззивната жалба, поради което молбата
за допълване на решението следва да се остави без уважение, като неоснователна.
С изложените мотиви, съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 34027/18.11.2019 г., подадена от В.С.Г., чрез адв. А.Ц., за допълване на Решение № 1317/13.11.2019 г.,
постановено по в. гр. дело № 1191/2019 г. по описа на ВОС-ГО, посредством
произнасяне на съда с диспозитив, потвърждаващ първоинстанционното
съдебно решение и в частта за разноските, на осн. чл. 250 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.