ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 721
гр. Пловдив , 17.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502066 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.274 във вр.с чл.78,ал.4 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на адв.Е. И. като пълномощник на Т. К. Т.
против определение № 260529/05.04.21г.,постановено по гр.д.№2446/20г.по описа на РС-
Асеновград,1-ви гр.с.,с което в производство по чл.248 от ГПК е отхвърлена
молбата,подадена от адв.Е.И. като пълномощник на Т. К. Т.,.за изменение на определение от
02.03.21г.в частта му за разноските,като й се присъдят направените такива за
адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА за заповедното и исковото производство.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
определение по изложени в жалбата съображения и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба-«Агенция за контрол на просрочени
задължения»ЕООД,ЕИК-********* изразява становище за недопустимост,респ.за
неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен отговор.При условията на
евентуалност,ако съдът приеме,че се дължат разноски на процесуалния представител на
Т.,то отв.дружество счита,че възнаграждението следва да се определи като такова за
подготовка на документи,поради което на осн.чл.6,ал.5 от НМРАВ №
1/04г.адв.възнаграждение следвало да се определи в размер на по 50лв.за всяко от
производствата-заповедно и исково,или в общ размер на 100лв.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството е започнало като заповедно с подадено от «Агенция за контрол на
1
просрочени задължения»ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК против длъжника Т. К. Т..Издадена е заповед № 260085/07.10.20г.по чл.410 от ГПК по
образуваното ч.гр.д.№ 1707/20г.В срока по чл.414 е постъпило възражение от длъжника чрез
пълномощник-адв.Е.И.като с възражението е депозирана и молба за присъждане на
направените от Т. разноски по делото с представен списък на разноските и ДПЗС.От ДПЗС
от 26.10.20г.е видно,че правната защита се предоставя безплатно на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си-образувано е гр.д.№
2446/20г.по чл.422 от ГПК.Постъпил е отговор на исковата молба от Т.Т.,отново чрез
пълномощника й адв.Иванова със становище за неоснователност на исковете.Представен е с
отговора и ДПЗС от 01.02.21г.,като отново правната защита е уговорена по реда на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
На 25.02.21г. по делото е постъпила молба от ищеца- «Агенция за контрол на
просрочени задължения»ЕООД за прекратяване на производството по делото на осн.чл.232
от ГПК поради оттегляне на исковите претенции.
С определение от 02.03.21г.АРС е прекратил производството по делото на
осн.постъпилата от ищеца молба.
На 08.03.21г. е постъпила молба от адв.И. като пълномощник на Т.Т. за допълване на
определението от 02.03.21г..в частта за разноските,като се претендира адв.възнаграждение
на осн.чл38,ал.1,т.2 от ЗА както за заповедното,така и за исковото производство.
С обжалваното определение АРС е отхвърлил молбата,като е приел,че искане за
присъждане на разноски не е направено от страна на ответника в отговора му на исковата
молба,поради което не било възникнало и правото да претендира такива.По същите
съображения следвало да се отхвърли и искането за присъждане на разноски в заповедното
производство,като освен това съдът е приел,че такива разноски по принцип не се
дължат,тъй като длъжникът обективно не извършвал разноски с оглед характера на
производството.
Тези изводи на районния съд са неправилни.
Съгл.чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
производството по делото,като основанието за прекратяването е без значение.След като
ответниците са получили препис от исковата молба и са направили разноски,за да подадат
отговор,то при прекратяване на делото за тях възниква правото да бъдат обезщетени за тези
разноски.Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.4 от ГПК е разходите да
са извършени след получаването на преписа от исковата молба с указанията по чл.131 от
ГПК и преди ответниците да са уведомени за прекратяването на производството.В случая
тези условия са налице по отношение на исковото производство-представеният договор за
правна защита и съдействие е с дата 01.02.21г.-след получаване от Т. на преписа от исковата
молба и преди същата да е уведомена за прекратяването на производството по делото.В този
2
смисъл е и определение № 745/19.11.15г. на ВКС по ч.гр.д.№ 5032/15г.,ІV г.о.
В настоящия случай ответницата по исковата молба е била поставена в положение на
процесуална изненада.Не е задължително ответникът да претендира разноски още с
отговора на исковата молба при положение,че има право да направи това до приключване
на устните състезания пред съответната съдебна инстанция,а при прекратяване на
производството по делото искането за присъждане на разноски не е ограничено с краен
срок.Ето защо на ответника се дължат направените от него разноски в исковото
производство.
В случая се претендира адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА,което се определя от съда
и се присъжда на пълномощника на ответника-адв.И..Неоснователно е възражението на
ищцовото дружество,че следва да се присъдят разноски в размер на 100лв.(по 50лв.за всяко
от двете производства) по чл.6,ал.5 от НМРАВ за подготовка на документи.На първо място
не се касае за «подготовка на документи» по смисъла на т.5 от цитирания чл.6 от
Наредбата,тъй като не става въпрос за книжа,свързани с нотариална дейност,и на второ
място,приложимата разпоредба е по чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ,тъй като с ДПЗС е договорена
защита по гражданско дело,изготвен е и писмен отговор.Дори и да се приеме,че става
въпрос за «изготвяне на документи»,(какъвто настоящият случай не е!),то приложимата
разпоредба би била тази по чл.6,т.3 от Наредбата-за проучване на дело с даване на мнение
по него,като минималното възнаграждение в случая е 300лв.Адв.И. обаче «не е дала
мнение»,а е приела да представлява Т. по делото и е изготвила отговор на исковата молба
по чл.131 от ГПК,поради което приложимата разпоредба в случая е,както бе отбелязано по-
горе,тази по чл.7,ал.2,т.2 от ГПК.Така с оглед материалния интерес дължимото
адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА следва да се определи на 360лв.за исковото
производство.
По отношение на разноските в заповедното производство:
Неправилно АРС е приел,че не са претендирани такива.С възражението по чл.414 от
ГПК длъжникът е претендирал изрично с молба разноските по делото и е представил ДПЗС.
Неправилно е и становището на районния съд,че в заповедното производство
разноски на длъжника не се дължат,доколкото той обективно не извършвал такива предвид
характера на това производство.
Видно е от представения ДПЗС и пълномощно от 26.10.20г.,че при подаване на
възражение по чл.414 от ГПК длъжникът в заповедното производство е бил представляван
от адв.И. при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Подаването на възражение за недължимост
на вземането в заповедното производство представлява средство за защита на длъжника в
това производство,поради което право на длъжника е да прецени дали за осъществяване на
тази защита му е необходимо правно съдействие и съответно да ангажира такова.При
положение,че Т. К. Т. е упълномощила адвокат,а впоследствие исковото производство е
било прекратено поради оттегляне на исковете,то именно заявителят следва да понесе и
3
отговорността за разноските в заповедното производство.
Доколкото разноските за адв.възнаграждение са претендирани по чл.38 от ЗА,те
следва да се определят от съда,както е посочено и по-горе по отношение на разноските в
исковото производство.В случая за определянето на адв.възнаграждение приложима е
НМРАВ-чл.7,ал.7 във вр.с чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата- въз основа на половината от
стойностите на претендираните суми,като минималната сума по Наредбата е в размер на
300лв.В този размер следва да се присъди адв.възнаграждение на адв.И. за
проц.представителство на длъжника Т. в заповедното производство.Настоящата инстанция
намира,че разпоредбата на чл.7,ал.7 от НМРАВ е относима и към двете страни в
заповедното производство-кредиторът-заявител и длъжника,като адв.възнаграждение се
дължи и само при подаване на бланкетно възражение по чл.414 от ГПК,независимо дали то
е обосновано или не,достатъчно е длъжникът да е ангажирал специализирана юридическа
помощ и да е представил доказателства за това,както и за определено (и заплатено извън
случаите по чл.38 от ЗА) адв.възнаграждение.Следва да бъде осъдено ищцовото дружество
да заплати общо на адв.И. на осн.чл.38 от ЗА адв.възнаграждение за заповедното и за
исковото производство в размер на 660лв.
Предвид горното,обжалваното определение на АРС следва да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно и следва да се постанови друго,с което да се осъди
«Агенция за контрол на просрочени задължения»ЕООД да заплати на адв.Е.И.
адв.възнаграждение за процесуално представителство на Т. К. Т. в заповедното и исковото
производство на осн.чл.38,ал.2,т.1 от ЗА в размер на 660лв.,от които 300лв.за заповедното и
360лв.за исково производство.
Водим от горните мотиви,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260529/05.04.21г.,постановено по гр.д.№2446/20г.по описа
на РС-Асеновград,1-ви гр.с.,с което в производство по чл.248 от ГПК е отхвърлена
молбата,подадена от адв.Е.И. като пълномощник на Т. К. Т. за изменение на определение от
02.03.21г.в частта му за разноските,като й се присъдят направените такива за
адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА за заповедното и исковото производство,и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА «Агенция за контрол на просрочени задължения»ЕООД,ЕИК-*********
да заплати на адвокат Е. Г. И.,от АК-Пловдив,с личен номер
**********,гр.Пловдив,ул.“Хан Кубрат“№ 2 сумата от 660 (шестотин и
шестдесет)лв.адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за процесуално представителство
на Т. К. Т. в заповедното и в исковото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5