Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………….2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на единадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и с
участието на прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдията Ивета
Пекова адм.дело N 1675 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203
и сл. АПК вр. чл.285 ЗИНЗС.
Предмет на делото са предявените от
К.С.Р., ЕГН **********, адрес *** искове с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС и
чл.3 ЕКПЧОС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в общ размер на
8000лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както следва:
–сумата от 1000лв. от
противоправното бездействие на Началника на затвора да му осигури за процесния
период предписаните от медицински специалисти с посочените в молбата
амбулаторни листи медикаменти;
-сумата от 1000лв. по
повод противоправното бездействие на Началника на затвора за му бъде осигурен
своевременен преглед на 15.09.14г. от назначения общопрактикуващ лекар в МЦ към
затвора Варна;
-сумата от
3 000лв. следствие на противоправното бездействие на Началника на затвора
на 15.09.14г. да му бъде извършен стоматологичен преглед и лечение от лекар по
дентална медицина по спешност на зъб 2.2 по повод на негова молба;
-500лв. вследствие от
противоправното бездействие на Главния директор на ГД”ИН” да осъществи контрол
през периода 15.09.2014г.- до 17.11.2014г. върху действията на администрацията
на затвора-Варна по отношение на предписаните му медикаменти от специалисти с
амбулаторни листи № 003201/30.07.14г. и № 004657/23.07.2014г.;
-500лв. вследствие от
противоправното бездействие на Главния директор на ГД”ИН” да осъществи контрол
през периода 15.09.2014г. до 17.11.2014г. върху действията на администрацията
на затвора-Варна по повод противоправното й бездействие да му бъде осигурен
своевременен преглед на 15.09.14г. от назначеният общопрактикуващ лекар в МЦ
към затвора;
-сумата от 2000лв.
следствие противоправното бездействие на Главния директор на ГД”ИН” да
осъществи контрол през периода 15.09.14г. до 17.11.14г. върху действията на
администрацията в затвора-Варна по повод противоправното бездействие на
15.09.14г. да му бъде извършен стоматологичен преглед и лечение от лекар по
дентална медицина по спешност на зъб 2.2. по повод на негова молба.
Твърди, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болка и страдания,
физиологичен дискомфорт, стрес и притеснение от сериозно влошаване на
здравословното му състояние, вследствие на неприемането на поддържащите
лекарства поради непредоставяне на предписаните му медикаменти Л-тироксин и CF977
Аторва от медицински специалист- кардиолог и ендокринолог с амбулаторни листи №
003201/30.07.14г. и № 004657/23.07.2014г. за процесния период 15.09.2014г. до
17.11.2014г., както и че е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, физиологически дискомфорт, смущение в съня,
невъзможност за хранене, чувство за безпомощност, униние, стрес и притеснение
от сериозно влошаване на здравословното му състояние, следствие продължителния
период от време на нелечение на болен горен ляв зъб, съответно от
неосъществения контрол върху действията на администрацията на затвора-Варна по
отношение непредоставяне на предписаните му медикаменти и противоправното
бездействие на ответника през продължителен период от време на нелечение на
болен горен ляв зъб. Твърди, че е бил лишен от права и свободи, регламентирани
в чл.3 ЗИНЗС, като с бездействието си ответникът е нарушил задълженията си за
превенция и опазване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в затворите, а именно тези по чл.128 ал.1,
чл.129, чл.134, чл.135, чл.136, чл.143, чл.149 ЗИНЗС, чл.67 ал.1 ППЗИНЗС,
съгласно които при изпълнение на наказанието на лишените от свобода се създават
условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да му заплати претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. Моли и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна– Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к.С.,
изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Счита,
че не са налице доказателства, които да сочат за реализиране на отговорност на
ответника, както и за проявено бездействие на същия по отношение на
медицинското обслужване на ищеца по време на престоя му в затвора Варна.
Твърди, че не са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ, като в хода на
производството ищецът не е доказал нито един от елементите на фактическия
състав на нормата на чл.3 ЗИНЗС. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че исковете са неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От справка изх.№
1441/20.06.18г. се установява, че за процесния период лицата осъществявали
медицинска и дентална помощ в затвора в гр.Варна са както следва: медицинска
помощ- д-р Недков, д-р Петрова и мед. фелдшер З., а дентална помощ- д-р И. – до
07.10.14г. и д-р Бъчварова- от 13.11.14г.
От справка рег.№
360/07 от 13.07.18г. се установява, че ищецът е настанен в ІІІ В група,
обособена като „Зона с повишена сигурност”. Съгласно представената медицинска
справка към момента /12.07.18г./ ищецът е регистриран със следните диагнози:
хипертонично сърце без/застойна/ сърдечна недостатъчност; смесена
хиперлипидемия; други видове стенокардия; други уточнени зидове
хипотиреоидизъм, като за посочения период- 15.09.14г.- 26.11.2014г. не е воден
амбулаторен картон на л.св. и при провеждане на консулти от специалист се
издават абулаторни листи, а медикаментите, които са дават се вписват в
амбулаторен журнал на МЦ.
От представените
амбулаторни листи № 003201/30.07.14г. и № 004657/23.07.2014г. се установява, че
е извършен преглед на ищеца от медицински специалист- ендокринолог и кардиолог
и му е предписана терапия- медикаменти Л-тироксин и CF977 Аторва. Видно от
представеното извлечение на журнал на МЦ на 24.07.2014г. ищецът се е явил на
лекар.
От докладна записка
вх.№ 6543/13.07.18г. на мл. инсп. Ч.-надзирател се установява, че е извършена
проверка в книгата за вписване на лишените от свобода от І-ви коридор /ЗЗНО/,
ІІІ гр. за медицински преглед в Медицинския център на затвора Варна и от
извършената проверка в книгата за периода 01.09.14г. до 30.11.14г. не е
установено ищецът да е вписан за преглед. От докладна записка вх.№
6542/13.07.18г. на мл.инсп. Щ.- надзирател се установява, че при извършена
проверка в книгата за завеждане на докладни записки е установено, че за периода
01.09.14г. до 30.11.14г. докладни записки за л.св. К.Р. във връзка с оказана
медицинска помощ или обявена гладна стачка няма. От представеното извлечение от
журнал се установява, че на 04.11.14г. К.Р. е получил 5 сашета Аулин във връзка
със зъбобол.
От справка
рег.№2319/04.10.18г. се установява, че докладната записка, изготвена от
мл.инсп.Щ. е относно регистрирани докладни записки за оказана медицинска помощ
на ищеца и обявена от него гладна стачка, а докладната записка от мл.инсп. Ч. е
изготвена относно регистриране на л.св., който желаят да им бъде извършен
медицински преглед в МЦ към затвора в книгата за медицински център партер,
която е приложена към справката, заедно с изисканите от СГП амбулаторни книги и
дневник за регистриране на л.св. От представеното извлечение на книга за
сдаване и приемане на дежурството от главните надзиратели на Мед.център партер,
представена от 27.08.14г. до 03.12.14г. се установява, че в нея не е вписван
ищеца. От представеният дневник за регистриране на л.с. нуждаещи се от
медицинска помощ за периода
15.09.14г.-27.11.14г. се установява, че ищецът се е записал както следва: на 15 и 16.09.2014г.- зъболекар, 17 и 18.09.2014г.-лекар/зъболекар,
19.09.14г.- лек., 23 и 24.09.14г.- лекар и зъб., 02.10.2014г.-лекар, 03 и 06.10.2014г.-
лек/зъб, 07.10.14г.- зъболекар, 08.10.14г.-лек. + зъболекар, 13.10.14г.- лекар
и зъболекар, 20.10.14г.-зъболекар, 21.10.14г.- лекар и зъболекар, 22, 23, 24,
27.10.14г.-зъболекар, 28.10.14г.-лек. зъб., 30.10.14г.- зъб., 31.10.14г.- лек,
зъб., 03.11.14г.- зъб., 04.11.14г.- лек., зъб., както и на 05.11.14г. – лек.,
зъб., с отбелязване явил се, на 06, 07, 10.11.14г.- зъболекар, 11.11.14г. лек.,
зъб. с отбелязване явил се, 12, 13, 14, 17.11.14г. –зъб, 18.11.14г.- лек., зъб,
19.11.14г.- лек, зъб, явил се, 20, 21, 24 и 25.11.14г.-зъб, 26.11.14г.-лек,
зъб, 27 и 28.11.14г.-лек. От жалба вх.№ 2358/18.09.14г. до началника на затвора
Варна се установява, че ищецът го е информирал, че на 14.09.14г. му е паднала
пломбата на 2-ри горен ляв зъб и на 15.09.14г. помолил постовия да го запише за
зъболекар и да му бъдат предоставени обезболяващи медикаменти, но до момента не
е получил медицинска помощ. На жалбата е отбелязано, че л.св. е запознат с реда
за медицинското обслужване към момента и е дадено мнение да се приложи към
дело. От амбулаторна книга на МЦ Затвора Варна започната на 09.07.14г. се
установява, че в същата на 25.09.14г. за К.С.Р./с негов подпис/ е отразено, че
няма оплаквания; на 03/или 06/.10.14г./не се чете ясно/- са му предоставени
лекарства- темпалгин, тироксин и др., като е посочено зъбобол; на 08.10.14г.-
също са му предоставени медикаменти/вкл. Л-тироксин/- срещу подпис, а от
амбулаторна книга на МЦ-Затвора, започната на 22.10.14г.- че на 04.11.14г. е
получил 5 сашета Аулин, като е отразено зъбобол.
От
показанията на св. З. се установява, че от месец март 2008г. до момента работи като медицински фелдшер в Затвора Варна, а в
периода м.09.-м.11.14г. е била в отпуск по болест и не може да отговори дали К.С.
е търсил помощ във връзка с болен зъб и дали е имал здравословен проблем и от
какво естество е бил; не си спомня кой е бил по това време медицинското лице в
Медицинския център; по принцип доставянето на медикаменти за лечение на
хронични заболявания е по два начина: по централна доставка, след заявка от
Медицинския център и другият начин е да се изписват с рецепта по Здравна каса;
относно посещението при специалистите по дентална медицина, е необходимо при
извеждане на лишения от свобода да се заплати манипулацията или лечението на
зъба, като те пускат молба, декларират желание, че имат нужда от стоматолог и
че разходите са за тяхна сметка, но това е към настоящия момент, а към процесния
период не помни дали е имало стоматолог. К.С. има хронични заболявания, няколко
диагнози, на щитовидната жлеза и хипертонична болест.
От
показанията на св. М. се установява, че работи в Затвора Варна от 2003г., като надзирател;
ищецът многократно е ходил в медицинския център, и по график и извън график;
това е постоянно; не си спомня в процесния период дали е имало дентален медик,
но лекар винаги е имало; точно по какъв повод е търсил посещение при лекар или
зъболекар не си спомня; водил го е във връзка с хроничното му заболяване за
предоставяне на лекарства в медицинския център; давани са му лекарства и за
този период би трябвало да са давали.
От
показанията на св.Ц. се установява, че работи като надзирател в затвора Варна
от 2003г.; не помни дали ищецът за периода септември-ноември 2014г. се е
оплаквал от здравословен проблем, нито дали за този период са му осигурявани
медикаменти; винаги когато е искал е записван в книгата за заявки за посещение
на медицинския център; не си спомня да е търсена спешна медицинска помощ за ищеца,
нито дали в този период е имало лекар или зъболекар в МЦ; при тях се заявява
желание да се посети лекар или зъболекар, но ако е нещо спешно се уведомява
дежурния, а може да се обърне и към инспектора за социална дейност; при искане за
предоставяне на лекарства, редът е да се уведоми медицинския център, че има
нужда от въпросните медикаменти.
От
показанията на св.И. се установява, че от 15.11.2011г. е назначен като стажант
надзирател в Затвора Варна, от 9.08.2012г. - като надзирател, а от 18.10.2017г.
като главен надзирател; работи в зоната с повишена сигурност, както и във
всички зони; познава ищеца; през процесният период няма спомен къде е работил;
ако по документи е работил в зоната с повишена сигурност, значи е работил там;
не си спомня К.С. да му се е оплаквал от здравословен проблем въобще; многократно
е искал да бъде регистриран за медицински преглед, като процедурата е следната
– когато са по график за медицински прегледи при лекар или зъболекар, се
записват един път в седмицата от 6.15 ч. до 8.15 ч. сутринта в тетрадка, в
която се записват лишените от свобода, които имат нужда от медицински преглед или
имат здравословен проблем; няма спомен за него да е викана спешна помощ, когато
е бил на работа; в книгата за медицински прегледи се записват три имена, спално
помещение и дали са за лекар, психиатър или зъболекар; при нужда от медикаменти
също ги записват в книгата. Свидетелят не си спомня през този период дали е имало
назначен лекар или зъболекар; л.св. имат график, по който се записват; по инструкции
е упоменато, че при неотложни здравословни проблеми трябва да се осигури
медицинска помощ и за всеки отделен случай л.св. го записват и уведомяват
медицинския център.
От
показанията на св.Р. се установява, че работи като надзирател от 2007г. в
Затвора Варна; познава ищеца като лишен от свобода; няма спомен за периода
септември-ноември 2014г. С. да му се е оплаквал от влошено здравословно
състояние; когато е бил в зоната всеки лишен от свобода, който е заявявал
желание и е имал нужда от медицински преглед, му е било обърнато внимание да се
заведе на лекар, съответно на зъболекар. Свидетелят няма спомен дали за К. е
викана спешна помощ; не може да каже дали е имало лекар или зъболекар, но вероятно
е имало. Началникът на смяната определя, ако има влошено здравословно
състояние, когато няма лекар след работно време, се вика екип на спешна помощ.
При заявено в работно време в повечето случаи си има лекар. Има книга, в която
всеки лишен от свобода се записва за посещение на лекар или зъболекар. Ако има
извикан екип на спешна помощ, всеки екип оставя формуляр от прегледа, който е
извършил. В случай, когато лишения от свобода изпитва зъбобол му се дава
болкоуспокояващо. В медицинския център спешен зъболекар няма. За да се изведе
на външен специалист зъболекарят, който е в медицинския център трябва да го
насочи към специалист. Свидетелят установява, че е водил на преглед ищеца, и
това важи за всички лишени от свобода; те се записват в книгата, че искат да
посетят МЦ; имат определен график; в извънреден случай се записва в книгата и
се води в МЦ, а ако случаят не е извънреден се записва и се води по график; в
седмицата имат два дена за зоната за медицински прегледи и всеки лишен от
свобода, който има нужда от медицински преглед, се записва и в рамките на
работния ден, в зависимост от натовареността на лекарите, се извършват
прегледите на тези, които са ги заявили.
От
показанията на св.Ж. се установява, че познава ищеца от 2010г., когато били настанени
в ЗПС на Затвора Варна; през периода септември-ноември 2014г. били в една и
съща килия заедно; постоянно всяка седмица ищецът ходил при доктор да му дават
хапчета, тъй като не можел да диша, оплаквал се от хипертония и гуша; имало период,
когато нямало доктор и здравната служба била затворена; идвал доктор от Разделна,
който подписвал само ако има конвои; тогава нямало прегледи, писали в
тетрадката, но нямало лекар и зъболекар. Свидетелят установява, че страдал
много от зъби; единственото лечение за зъб било аналгин и тетрациклин и то ако
вече си се подул; К. заболяване нямал; паднала му пломбата и тъй като нямало
кой да му я направи, зъба му се замърсил, и се лекувал с аналгин, доколкото
можел да се намери; той постоянно се пишел в тетрадката за зъболекар, като
освен пломбата и зъбобола, който получил, те му давали лекарствата за
хипертонията всяка седмица по едно хапче и за да му ги дадат поне веднъж
седмично трябвало да отиде на лекар. Свидетелят установява, че ищецът по цяла
нощ не го оставял да спи, постоянно се жабурел за зъба и се оплаквал, че като
животни ги държат и един аналгин не му дават даже; бил подут по едно време, бил
поръчал на близките си да му купят лекарства, дали му рецепта и близките взели лекарства, но не били
допуснати, тъй като няма доктор, който да ги види. Свидетелят не помни точно
колко по-късно са му дали, но не му дали в момента, в който го боляло; хапчетата
за хипертонията не ги е получавал; всичко правела д-р З. в медицинския център,
но в този период била болна, а д-р Ч. когато една вечер преди да си отиде го
извикал старшината във връзка с нужда на лишените от свобода да им види зъбите,
казал, че работното му време свършило и си тръгнал; може да се извика спешна
помощ, но това рядко се случва; тогава нямало зъболекар, или се плаща
предварително, или след време ги водят за зъболекар; за външен зъболекар трябва
да близките да изпратят пари; К. постоянно се пишел в книгата за медицинския
център за лекар и зъболекар, но има определени дни, в които да се записват, вторник или четвъртък на зъболекар, а в сряда
за лекар; К. писал много молби, то било голямо реване тогава, и не само той, тъй
като нямало зъболекар.
От
показанията на св.Ж. се установява, че познава К.Р. от 2001г., тъй като са с доживотни
присъда; били са в и една килия, в една и съща група и зона; в периода септември-ноември
2014г. са били в една група; знае, че ищецът има хипертонична болест и проблеми
с токсична гуша; през 2014г., доколкото си спомня, в този период септември-октомври
К. имал проблеми на левия зъб и нямало нито лекар, нито зъболекар; К. се
записвал в тетрадката за лекар многократно, както и за зъба, тъй като му била
паднала пломбата и не му давали болкоуспокояващи; имало един лекар д-р Ч.,
който идвал да дава направление кой ще излиза отпуски и К. се записал при него
и поискал да му даде хапчета за гушата и за зъба болкоуспокояващи, но докторът
казал, че идва да разпише документи и не дава лекарства, тъй като медицинския
център няма лекарства. Когато К. казал, че не се храни от болки, докторът го
посъветвал да каже на роднините си да му купят. Те му купили, но не ги пуснали
да му ги дадат, тъй като нямало лекар и зъболекар, който да ги провери. Свидетелят
установява, че в затвора има много затворници и като няма медикаменти, които са
нужни за един лишен от свобода и като има проблем със зъб и няма
болкоуспокояващи се става неадекватен, започват болки, страдания и раздразнение;
три месеца продължила болката от зъба на ищеца, тъй като нямало кой да му
излекува зъба, нито болкоуспокояващи лекарства. Свидетелят установява, че знае,
защото е болен от диабет и понякога му се забавя инсулина, а К. бил в мъки и
страдания, болки и от тях ставал неадекватен; не се хранел, не можел да спи, всеки
знае за какво става въпрос, когато има болки от зъб.
От
показанията на св.Ч. се установява, че в периода 15.09.2014г.-17.11.2014г.,
въпреки, че не си спомня с подробности, имал уговорка с ръководството на
Затвора, да издава медицински бележки за водене на конвой от един град в друг;
длъжностната му характеристика е за затворническо общежитие „Разделна“, не си спомня
колко често е посещавал МЦ на Затвора Варна, това е отразено в съответните
журнали. За неотложни случаи не помни, но ако е имало такива се вика „бърза
помощ“. Не си спомня за този период дали е имало лекар по дентална медицина. Не
е в задълженията му през този период да знае дали са правени заявки за
лекарства, а в случай, че лекаря и фелдшера са отсъствали и е имало оставени
лекарства на хора по рецептурна книжка и е имало получени лекарства, ги е раздавал.
От
показанията на св.Р. се установява, че през периода 15.09.2014 г.-17.11.2014 г.
е работил в затвора Варна, замествал общопрактикуващия лекар; дейността му се
изразявала в прегледи и изписване на лекарства по Здравна каса, както и
консултации със специалисти по Здравна каса; нямал е отношение към спешни
случаи; спешната помощ е приоритет на Държавата и следва да се обърнат към
спешните отделения; нямал е нищо общо със заявки за доставки на лекарства,
които се извършват от фелдшерът, назначен към тяхната служба; не помни дали е
имало фелдшер в този период; лекар дентална медицина нямало тогава; имало често
оплаквания от зъбобол и ги водели на външни зъболекари. Външни лица ако са
закупили лекарства, за да се предоставят на лишен от свобода, първо се носят на
първи пост и оттам в медицинския център, където се проверяват за нерегламентирани
въздействия върху тях и след това се предоставят на пациента. Предоставя ги
този, който в момента е налице. Това може да е и санитаря, който ги дава на
надзирателите, които ги предоставят на затворниците. Не се издава документ при
проверката на лекарствата; и да са донесени лекарствата отвън те стоят в касата и не се дават наведнъж, а
според назначението. Познава К.С.Р., но там са много хора и не може да помни
конкретните им заболявания. Всеки, който се е обърнал е бил прегледан и е
получил лечение, консулт и лекарства.
Съгласно
график за плановите прегледи в МЦ-ЗВ в понеделник- трети етаж, сряда- втори
етаж и тежък коридор, петък-първи етаж; след предварително записване; спешните
и неотложни –след сигнал на служител от НОС. Съгласно договор за доставка на
медикаменти и консумативи от 19.11.13г.ГД”ИП” е възложила на изпълнителя по
договора да доставя лекарствени продукти, лекарствени субстанции и фасовки,
наричани „продукти” за нуждите на специализираните болници за лечение на
лишените от свобода и медицинските центрове към затворите, включително към затвора
Варна. Съгласно представената рецептурна книжка на ищеца посочените в нея
заболявания са хипертонична болест, нетоксична дифузна гуша, ИБС и видно от
същата на ищеца е изписано Л-тироксин на 10.12.2012г., 31.10.14г., 09.12.14г.,
като съгласно отбелязването този от 31.10.14г. му е отпуснат на 03.11.14г.
Съгласно извлечение от амбулаторна книга на 03.09.14г. са му предоставени
/срещу подпис/ Л тироксин- 11т. и Аторва- 7 т., както и ранитидин; на
10.09.14г.- Л-тироксин- 9т. по 1 т.дн, ранидитин, лопедиум; на 06.10.14г.-
темпалгин, тироксин- 6, и др.,на 09.10.14г.- Л-тироксин-9, Аторва- 4,
Ранитидин-4.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът намира следното:
Съгласно
чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл.3, като съгласно ал.2 на чл.284 ЗИНЗС в случаите
по чл.3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и другите обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.205 АПК
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
е юридическо лице към министъра на правосъдието, специализирана административна
структура на министерство на правосъдието /чл.3 ал.1 ППЗИНЗС/, а нейни
териториални служби са затворите като места за лишаване от свобода /чл.12 ал.3 ЗИНЗС/. Дирекцията осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността
им. Като юридическо лице ГД“ИН“ носи отговорност за вредите, причинени на
граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния
затвор от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност.
Дейността на
администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите
като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС, респ. ППЗИНЗС е
предоставил административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на
осъществяване спрямо изтърпяващите наказание лишаване от свобода в местата за
лишаване от свобода те са властнически. Изрично законът забранява осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение-
чл.3 ал.1 ЗИНЗС, като съгласно ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване
на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда
за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за
условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода,
издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на
основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Според чл. 133 от ЗИНЗС
към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават
медицински центрове, а съгласно чл. 134 от същия
закон в тях се осъществяват: спешна медицинска и дентална помощ- т.1;
първична медицинска помощ-т.2; специализирана извънболнична медицинска помощ-т.3;
дентално обслужване-т.4; профилактична, рехабилитационна и
хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода-т.5; медицинско освидетелстване на
здравословното състояние на лишените от свобода-т.6. Разпоредбата на чл.
143 от ЗИНЗС указва, че лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се
приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от
лекар незабавно по всяко време. Съгласно чл. 25 ал.1 от Наредбата денталната
медицинска помощ на лишените от свобода се осъществява от лекар по дентална
медицина от медицинския център в мястото за лишаване от свобода. Денталната
помощ се извършва по график, утвърден от началника на съответния затвор,
поправителен дом или затворническо общежитие като нуждаещите се от спешна
дентална помощ се обслужват с предимство. Правомощията във връзка с медицински
въпроси са регламентирани в чл. 128 и следващите от ЗИНЗС, като задължението на
ГДИН е свързано със създаването на условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода, какъвто е ищеца, и по същество съставлява
административна дейност.
Ищецът твърди, че е
налице хипотезата на чл.3 от ЗИНЗС, като е претърпял неимуществени вреди в
периода 15.09.14г.- 17.11.14г. в резултат на бездействието на служители на
ответника да му бъдат осигурени предписаните медикаменти, както и преглед и лечение
от лекар по дентална медицина по спешност на зъб, вследствие на което са му
причинени болка и страдания, физиологичен дискомфорт, стрес и притеснение от
сериозно влошаване на здравословното му състояние, вследствие на неприемането
на поддържащите лекарства, смущение в съня, невъзможност за хранене, чувство за
безпомощност, униние, стрес и притеснение от сериозно влошаване на
здравословното му състояние, вследствие нелекуването на зъб.
Правото на медицинско
обслужване на лишени от свобода е изрично регламентирано, като задължение на
ответника е да осигури условия за опазване на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода.
От представените по
делото амбулаторни листи за извършените прегледи на ищеца на 23 и 27.07.2014г.
от специалисти- кардиолог и ендокринолог се установи, че му е предписано
лечение- Atorva по 1 таблетка дневно вечер /от кардиолог/ и
Л-тироксин- 2 таблетки сутрин на гладно. От представената амбулаторна книга на
МЦ към затвора Варна се установи, че на 03.09.14г. са му предоставени /срещу
подпис/ Л тироксин- 11т. и Аторва- 7 т., както и ранитидин; на 10.09.14г.-
Л-тироксин- 9т. по 1 т.дн, ранидитин, лопедиум; на 06.10.14г.- темпалгин,
тироксин- 6, аторва- 6т. и ранидитид, на 09.10.14г.- Л-тироксин-9, Аторва- 4,
Ранитидин-4, а от представената рецептурна книжка на ищеца- че на 31.10.14г. му
е предписан Л-тироксин, отпуснат на 03.11.14г.-съгласно отбелязването в него.
Видно от представените доказателства предписаните медикаменти не са
предоставяни в количествата, предписани от медицинските специалисти за процесния
период, нито за целия процесен период. Установи се и че съгласно приложената
жалба на ищеца до началника на затвора, същият е посочил, че на 14.09.14г. му е
паднала пломба на зъб и не му е предоставена медицинска помощ от дентален
специалист, като е направено и искане за предоставяне на обезболяващи
медикаменти. Доказателства, че такава помощ- от дентален специалист му е
предоставена в процесния период не се събраха. Единствено се установи, че на
04.11.14г. са му предоставени 5 сашета аулин. Установи се, че почти ежедневно в
процесния период – 15.09.14г.- 17.11.14г. ищецът се е записвал в съответната
книга при затвора Варна за посещение при лекар и зъболекар. Установи се и че
вследствие на неосигуряване на лечение на зъб и получаване на необходимите
медикаменти ищецът е търпял болки и страдания, ставал и неадекватен, не се
хранел, не можел да спи, съгласно показанията на св.Ж. и Ж..
Неосигуряването на
медицинско обслужване безспорно попада в хипотезата на чл.3 ЗИНЗС. Налице е незаконосъобразно
бездействие, т.е. е извършено в нарушение на признати права на лишените от
свобода и е безспорно основание за реализиране на имуществената отговорност на
ответника.
Незаконосъобразно
е всяко бездействие, представляващо неизвършване на фактически действия, в
противоречие с предписаното от императивната правна норма задължение. Видно от
посочените правни норми, администрацията към Затвора Варна е имала задължение
да предостави на всеки един затворник при нужда лекарска или дентална помощ,
която да е адекватна на заболяването му. Обстоятелството, че в посочения период
не е имало лекар или зъболекар в МЦ, не може да изключи отговорността на
ответника. В случая се касае до непредоставяне на медицинско обслужване в
нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 1 от
Наредба № 2/22.03.2010 г. и чл.
143 от ЗИНЗС.
Налице е и
претърпяна вреда. Установи се от показанията на св.Ж. и Ж., че вследствие на
неосигуряване на лечение на зъб и получаване на необходимите медикаменти ищецът
е търпял болки и страдания, ставал неадекватен, не се хранел, не можел да спи.
Настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното в случаите по
ал.1 на чл.284 ЗИНЗС- съгласно ал.5, като задължение на
ответника е да обори тази презумпция, което той не стори в настоящето
производство. Налице е и причинно-следствена връзка между бездействието на
администрацията при затвора Варна и претърпените болки и страдания.
Налице е
незаконосъобразно бездействие, което противоречи на чл.2 т.3 и чл.3 ал.2 ЗИНЗС,
както и на чл.3 от Конвенцията. Длъжностните лица от затворническата
администрация извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като
при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията му. В случая
бездействието на администрацията на затвора се изразява в нарушението на
изискването на чл.2 т.3 ЗИНЗС. Това бездействие е рефлектирало върху личната
сфера на ищеца, накърнявайки общочовешките ценности, защитени по чл.3
Конвенцията. Понесеното от него унижение превишава унижението, което е присъщо
в такава ситуация поради самия факт на осъждането и привеждането в изпълнение
на наказанието лишаване от свобода, а чл. 3 от Конвенцията забранява
нечовешкото или унизително отношение или наказание.
Бездействието на
затворническата администрация да осигури медицинско обслужване, съгласно
изискванията на закона, води но ниво на страдание, което надвишава това,
присъщо за задържането. Престоят на ищеца в тези условия за процесния период
неизбежно му е причинил неудобства и притеснения, от естество да унижат
достойнството му и да породят в него чувство на малоценност.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките за реализиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Разпоредбата
на чл.3 от Европейската конвенцията за правата на човека налага абсолютна
забрана върху изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или наказание,
независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата. Отношението е
„унизително“, когато е породило у жертвите чувство на страх, тревога или
малоценност, което чувство е било в състояние да ги унизи. Въпросът дали целта
на отношението е била да унизи жертвата е следващият фактор, който трябва да
бъде взет под внимание, но отсъствието на такава цел не може да изключи напълно
нарушение на чл. 3. Разпоредбата задължава Държавата да осигури на лишените от
свобода от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга-начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета-като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. При преценката на условията на задържане, трябва да се вземе
предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането.
Важен фактор, заедно с материалните условия, е режимът на изтърпяване на
наказанието. В случая следва да се вземе периода, в който е бездействал
ответникът, около два месеца, без да е осигурено на ищеца лечение на зъб,
болкоуспокояващо му е представено след около месец и половина, изписаните му
медикаменти от специалисти-ендокринолог и кардиолог не са били предоставяни в
количествата, съгласно предписаното, не е бил осигурен преглед при лекар и
зъболекар, независимо, че ищецът се е записвал по съответния ред почти
ежедневно. Следователно, униженията и трудностите, които е понесъл ищецът са
надвишили неизбежната степен на страдание и са пряко свързани с неизпълнение на
задължения от страна на затворническата администрация, т.е. налице е и причинно
следствена връзка между твърдяното бездействие и претендираните вреди.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира за доказани фактите, сочени в исковата
молба, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата.
Налице са и трите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника: бездействие на
длъжностни лица, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от
закона; вреди за лишения от свобода, изразяващи се в притеснения и неудобства,
болка; пряка причинна връзка между бездействието на администрацията и
нарушаване на правото му, предвидено в закона. Установи се, че претендираните
неимуществени вреди произтичат от незаконосъобразен акт-бездействие на орган и
длъжностни лица от ОЗ-Варна при или по повод изпълнение на административна
дейност, поради което са налице предпоставките за реализиране отговорността на
ответника и иска следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се определи в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание пар.1 от ЗР
на ЗОДОВ-по справедливост. При определянето му следва да се извърши преценка на
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Принципът на справедливостта
изисква при определяне размера на паричния еквивалент на моралните вреди да се
вземат предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи
начина по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице. При определянето му следва да се извърши преценка на
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Като взе предвид периода, за
който се претендира обезщетение – 15.09.14г.- 17.11.14г., в който не е
осигурено лечението на зъб, представянето на медикаменти, изписани от
специалисти в пълен обем, че в този срок все пак са му предоставяни периодично
от предписаните медикаменти, макар и не в пълен обем, че му е извършван преглед
от лекар, и че въпреки многократните записвания по съответния ред за зъболекар,
не се установи преглед при дентален специалист изобщо да е осигурен, и реално
претърпените за този период неудобства и унижение, продължителността на
бездействие на административния орган и кумулативният ефект от тези условия, както
и въздействието върху личността на осъдения, съдът намира, че обезщетение от 200
лв. е справедливо и достатъчно.
Обезщетението се дължи,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи за сумата
от 100 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В останалата част
исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора и направеното искане, съдът намира, че на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 20лв., от които 10лв.-ДТ и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК вр. чл.285 ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да
заплати на К.С.Р.,
ЕГН **********, адрес *** сумата
от 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на бездействието на ответника
да му
осигури медицинско обслужване- своевременен преглед от лекар и
преглед и лечение от дентален специалист, както и предписаните от
медицински специалисти медикаменти с
амбулаторни листи № 003201/30.07.14г. и № 004657/23.07.2014г. за периода 15.09.2014г.
до 17.11.2014г., ведно със законната лихва считано от 11.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на К.С.Р.,
ЕГН ********** в останалата им част.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да заплати на К.С.Р., ЕГН
**********, адрес *** разноски по делото в размер на 20лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: