№ 21
гр. Пловдив , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Емилия А. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия А. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000248 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 20210274 от 22.02.2021г. от О.Н. –
****, Булстат ********* – чрез пълномощника на същата адв. И.А. против
решение №21007 от 29.01.2021г., постановено по т.д. № 26/2019г. по описа на
Окръжен съд – Смолян, В ЧАСТТА с която О.Н. е осъдена да заплати на
И.**** ЕООД - С., ЕИК *********, представлявано от Ю.И., съдебен адрес
**** – чрез адв. Н. Ш. следните суми: 1. по фактура № 3*********/ 01.09.15г.
сумата 20 604 лева, ведно с обезщетение за забава върху тази сума от
13.03.16г. до 13.03.19г. в размер на 6 273,39лв., както и законната лихва върху
главницата от 20 604 лева, считано от 13.03.19г. до окончателното им
изплащане, 2. По фактура № ********/01.09.15г. сумата 4 381,20 лева, ведно с
обезщетение за забава върху тази сума от 13.03.16г. до 13.03.19г. в размер на
1 333,97лв., както и законната лихва върху главницата от 4381,20 лева,
считано от 13.03.19г. до окончателното и изплащане, 3. По фактура №
*********/04.09.15г. сумата 502,20 лева, ведно с обезщетение за забава върху
1
тази сума от 13.03.16г. до 13.03.19г. в размер на 152,91 лева, както и
законната лихва върху главницата от 502,20 лева, считано от 13.03.14г. до
окончателното и изплащане, 4. По фактура № **********/10.09.15г. сумата
15 208.80 лева, ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 18.03.16г. до
13.03.19г. в размер на 4 630.70 лева, както и законната лихва върху
главницата от 15 208.80 лева, считано от 13.03.19г. до окончателното и
изплащане, 5. По фактура № **********/28.09.15г. сумата 8 053.92 лева,
ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 13.03.16г. до 13.03.19г. в
размер на 2 452.20 лева, както и законната лихва върху главницата от 8053.92
лева, считано от 13.03.19г. до окончателното и изплащане, 6. По фактура №
**********/ 17.08.16г. сумата 0,14лв., както и обезщетение за забава върху
сумата от 25 838,14лв. за периода 31.08.16г. до 13.03.19г. в размер на 6 294
лева, както и законната лихва върху сумата от 0,14лв. от 17.07.20г. до
окончателното и изплащане, както и законната лихва върху сумата от
25838.14лв. от 13.03.19г. до 17.07.20г. в размер на 3 531.21 лева, 7. По
фактура № ***/23.04.14г., издадена от В. ООД, като остатък и прехвърлено
вземане от 10.09.15г., в размер на 3 548.60 лева, ведно с обезщетение за забава
върху тази сума от 13.03.16г. до 13.03.19г. в размер на 1080.46 лева, както и
законната лихва върху сумата от 3 548.60 лева, считано от 13.03.19г. до
окончателното и изплащане, 8. По фактура № ***/13.02.17г., издадена от ЕТ
А.-А.М., като остатък и прехвърлено вземане от 09.11.18г., в размер на
23 660.02 лева, представляващ неплатен остатък по фактурата, обезщетение за
забава върху сумата от 57832 лева от 17.03.17г. до 13.03.19г. в размер на 11
678,85 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 57 832 лева от 13.03.19г. до 16.07.20г. в размер на 7 903.71лв., както и
законната лихва върху сумата от 23 660 лева, считано от 17.07.20г. до
окончателното и изплащане, 9. По фактура № ***/17.09.15г., издадена от ЕТ
А.-А.М. и прехвърлено вземане от 09.11.18 г. - мораторна неустойка върху
сумата от 30867.28 лева за периода 14.03.16г. - 18.04.16г. в размер на 1 141.63
лева, обезщетение за забава върху сумата от 30 867.29 лв. за периода
29.04.16г. - 13.03.19г. в размер на 8 677 лева, както и за законната лихва върху
сумата от 30 867.29 лева от 13.03.19г. до 16.07.20г. в размер на 4 218.53 лева,
с което е отхвърлено възражението за прихващане на О.Н. - **** БУЛСТАТ
*********, в общ размер от 54 696.38 лева, което произтича от насрещни
вземания по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за намаление на възнаграждението на
2
изпълнителя, поради скрити недостатъци и неточно изпълнение по договор №
......г., изразяващо се в изпълнение на канавки 532бр. от готови
стоманобетонови елементи, с размери 50x50 и 888м от излети на място
бетонови елементи с различна дължина, вместо договорените 1020бр. канавки
от сглобяеми стоманобетонови елементи ЕК 100x50, и договор № ......г.,
изразяващи се в изпълнение на 44 бр. железни стойки 3,00м. за вертикална
маркировка, вместо договорените 160бр. железни стойки 3,00м за вертикална
маркировка и рефлектиращи знаци за вертикална маркировка 160бр., както и
изпълнение на 5бр. водостоци Ф1000, вместо договорените 8бр., които
недостатъци и неточно изпълнение били установени с доклад № ДИ2СМ-
1/22.01.19г. на АДФИ и акт за установяване на публично държавно вземане
№ 21/321/0144713/01/04/01, изх. № 01 -0800/210#6/15.10.19г. на ДФ З., за
прихващане последователно вземанията на И.**** ЕООД - С., ЕИК
********* за главници по фактури : 1. № 3*********/03.09.15г. за 20
604,00лв., 2. № ********/01.09.15г. за 4381,20лв., 3. № *********/04.09.15г.
за 502,20лв., 4. № **********/10.09.15г. за 15 208,80лв., 5. №
**********/18.09.15г. за 8 053,92лв., 6. № ***/23.04.14г., издадена от В. ООД,
прехвърлено остатъчно вземане от 3548,60лв., или общо главници 52 298.72
лева, както и 2 397.66 лева с вземане за лихва в размер на 7030лв. по фактура
№ 3*********/01.09.15г. на стойност 20 604лв., за периода 13.03.16г. -
13.03.19г., като неоснователно и недоказано и с което е осъдена О.Н. да
заплати на И.**** ЕООД С. разноски по делото, съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 3973.37 лева.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за
незаконосъобразно. Моли съда да го отмени в посочената му част и по
същество да постанови друго, с което да уважи възражението за прихващане
и като извърши прихващане да отхвърли предявените искове. Претендира за
присъждане на сторените разноски пред първоинстанционния съд и пред
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна „И.****“ ЕООД - С., **** ЕИК *********, със
съдебен адрес: **** – чрез адв. Н. Ш. с писмен отговор изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски пред
въззивния съд.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
3
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.266
ал.1 във връзка с чл.258 от ЗЗД във връзка с чл.286 от ТЗ и чл.86 ал.1 и чл.92
от ЗЗД.
Осъдителната претенция по т.1 от исковата молба почива на
твърденията за неизпълнение на задължение на ответника за заплащане на
неизплатената част от стойността на извършени строително – монтажни
работи по договор за строителство с ответника, О.Н. за обект „Асфалтиране
на улици в с. Т.б., О.Н.“, работата по който приета от ответника със
сертификат № 1/28.08.2015г.и е издадена фактура № 3*********/01.09.2015г.
с падеж 15.09.2015г., определен по чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Поради неплащане на
паричното задължение в срок от 14 дни от получаване на фактурата
претендира заплащане на обезщетение за забава за периода 13.03.16г. -
13.03.19г. в размер на 7 030 лева.
По т.2, 3, 4 и 5 от исковата молба се твърдят доставки на бетон със
собствен транспорт до строителен обект на ответника, осъществени съответно
на 01.09.2015г., за което е издадена фактура № ********/01.09.15г. на
стойност 4 381,20 лева, на 04.09.2015г., за което е издадена фактура №
*********/04.09.15г. на стойност 502.20 лева, 10.09.2015г., за което е
издадена фактура № **********/10.09.15г. на стойност 15 208.80 лева и
28.09.2015г., за което е издадена фактура № ********/28.09.15г. за стойност
8053.92 лева. Претендират се и обезщетения за забава изплащането на
главницата по фактурите за три годишен период назад от предявяване на иска
- 13.03.16г. до 13.03.19г.
Осъдителната претенция по т.6 от исковата молба почива на
твърденията за неизпълнение на задължение на ответника за заплащане на
неизплатената част от стойността на извършени строително – монтажни
работи за обект „Основен ремонт на вътрешна пътна мрежа с. И.“. Твърди се,
че за осъществената и приета работа на 17.08.2016г. е издадена фактура №
**********/17.08.2016г. на стойност 25 838,14 лева. Претендира и
обезщетение за забава плащането на главницата в размер на 6 294 лева за
периода 31.08.16г. до 13.03.19г.
Претенцията по т.7 от исковата молба се основава на договор за
4
продажба на вземания по чл. 37 от 303 от 03.09.15г. по силата на който
ищецът е придобил вземане на В. 2015 ООД към О.Н.. Касае се за остатък от
неплатено възнаграждение за извършени СМР на обект „Асфалтиране на ул.
„Б.Ш.“ в Н., приети с Протокол обр. 19 от 23.04.2014г. /общо в размер на
50 548.60 лева/, от които незаплатена е сумата 3 548.60 лева. Претендира се и
обезщетение за забава за периода 13.03.16г. до 13.03.19г., в размер на 1 700
лева.
Претенцията по т.8 от исковата молба се основава на сключен договор
за цесия от 30.10.2018г., с който ищецът е придобил от А.М.М., действащ в
качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „А. - А.М.“ вземания на
същия към О.Н., а именно: остатъчно задължение в размер на 57 832 лева с
ДДС по фактура № ***/13.02.17г. Посочва се, че сумата е дължима за
извършени и приети от ответника услуги по договор № ....г. за зимно
поддържане, снегопосичстване и опесъчаване на общинската и част от
републиканската пътна мрежа и улиците в населените места на територията
на О.Н. за зимен сезон 2013-2017г., сключен между цедента ЕТ А. - А.М. и
ответника О.Н.. Приемането на извършената работа се твърди да е
осъществено с протокол от 13.02.2017г. Претендира и обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от 57 832 лева в размер на 15 069
лева за периода 15.03.17г.-13.03.19г.
Претенцията по т.9 от исковата молба също се основава на сключения
договор за цесия от 30.10.2018г., с който ищецът е придобил от А.М.М.,
действащ в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „А. - А.М.“
вземания на същия към О.Н., а именно: вземане в размер на 30 867.29лв. с
ДДС по фактура № ***/17.09.15г., представляваща неплатено възнаграждение
за извършени и приети СМР по договор № .... за възлагане на СМР Аварийно-
възстановителни работи по изграждане на водосток Ф-1000 и подпорна стена
на общински път ДВ.д. - Г.В.д. О.Н.. Твърди се, че работата е приета с
протокол от 03.09.14г. Претендира и заплащане на договорна лихва, съгласно
чл. 9.3 от договор № .... в размер общо на 14 850 лева.
Твърди, че с писмо вх.№ 53-00-144/21.09.18г. е поканил ответника да му
заплати сумите по цитираните фактури. Твърди, че с писмо изх. № 53-00-
144/03.10.18г., ответната Община признава задълженията си и го уведомява,
5
че задълженията по фактурите били включени в оздравителната програма на
О.Н.. По повод предложено от ищеца споразумение за разсрочено плащане с
писмо от 12.102018г. ответникът отново признава задълженията, но
уведомява страната, че не разполага с парични средства за заплащането им.
Ответникът О.Н. – ****, Булстат ********* не признава предявените
искове. Прави възражение за погасяване на претенциите с изтичане на
тригодишна давност. Признава факта на кореспонденция между ищеца и
Общината като се твърди, че е целяла уреждане на отношенията чрез взаимни
отстъпки и избягване плащането на наказателни лихви. При условията на
евентуалност заявява възражение за прихващане на вземанията на ищеца със
свое вземане в общ размер от 54 696.38 лева, представляващо обезщетение за
причинени вреди, поради скрити недостатъци и неточно изпълнение по
договор № ......г., изразяващо се в изпълнение на канавки 532бр. от готови
стоманобетонови елементи, с размери 50x50 и 888м от излети на място
бетонови елементи с различна дължина, вместо договорените 1020бр. канавки
от сглобяеми стоманобетонови елементи ЕК 100x50 и договор № ......г.,
изразяващи се в изпълнение на 44 бр. железни стойки 3,00м. за вертикална
маркировка, вместо договорените 160бр. железни стойки 3,00м за вертикална
маркировка и рефлектиращи знаци за вертикална маркировка 160бр., както и
изпълнение на 5бр. водостоци Ф1000, вместо договорените 8бр., които
недостатъци и неточно изпълнение били установени с доклад № ДИ2СМ-
1/22.01.19г. на АДФИ и акт за установяване на публично държавно вземане
№ 21/321/0144713/01/04/01, изх. № 01 -0800/210#6/15.10.19г. на ДФ З.. След
извършено уточнение се иска прихващане последователно вземанията на
И.**** ЕООД - С., ЕИК ********* за главници по фактури : 1. №
3*********/03.09.15г. за 20 604,00лв., 2. № ********/01.09.15г. за 4381,20лв.,
3. № *********/04.09.15г. за 502,20лв., 4. № **********/10.09.15г. за 15
208,80лв., 5. № **********/18.09.15г. за 8 053,92лв., 6. № ***/23.04.14г.,
издадена от В. ООД, прехвърлено остатъчно вземане от 3548,60лв., или общо
главници 52 298.72 лева, както и 2 397.66 лева с вземане за лихва в размер на
7030лв. по фактура № 3*********/01.09.15г. на стойност 20 604лв., за
периода 13.03.16г. - 13.03.19г.
С допълнителната искова молба ищецът „И.****“ ЕООД посочва, че
вземанията му – предмет на исковете – не са погасени по давност, тъй като не
6
са изтекли пет години от падежа на задълженията. Възражението за
прихващане счита за недопустимо, респ. неоснователно. Недопустимостта
мотивира с обстоятелството, че за доказването му се налага събирането на
нови доказателства. Счита, чевземанията не са изискуеми и ликвидни, не са
определени по размер. Оспорва съществуването на претендираните вземания,
като твърди, че работата по двата договора № ..... и № .... е приета от
ответника като извършена с уговорените количества и качествено, а за
непризнатите СМР са издадени кредитни известия и сумите са възстановени
на ответника.
С допълнителния отговор на исковата молба се оспорва и
допълнителната молба и се поддържат вече изложените твърдения и
възражения в отговора.
С молба вх. №47356/07.11.2019г.ответникът уточнява размера на
вземането, с която заявява, че желае да бъде извършено прихващане.
С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
съдебния акт, тъй като са направени погрешни изводи за приложението на
чл.110 и чл.116 б. „а“ от ЗЗД. Твърди се необоснованост на изводите, касаещи
основателността на възражението за прихващане.
По предявените обективно съединени искове:
Не са спорни по делото сключването на договорите за изработка,
свързани с изпълнението на строително-монтажните работи, приемането на
работата без възражения от ответника, както и по обстоятелството, че
възнагражденията за извършената и приета работа по процесиите фактури не
са платени.Не се спори и по извършването на услугите по доставка и
продажба на бетон, приемането им от ответника, както и неплащането на
цената на извършените доставки.
По т.1 от исковата молба: не се спори, че между ищеца и ответника е
бил сключен договор за строителство за обект „Асфалтиране на улици в с.
Т.б., О.Н.“, работата по който приета от ответника със сертификат №
1/28.08.2015г.и е издадена фактура № 3*********/01.09.2015г. на стойност
20 604 лева. Посочената сума съответства на подписания сертификат за
приемане на работата по подготовка за асфалтиране, в т.ч. измиване,
7
обдухване и почистване на улицата, полагане на битумен разлив и доставка и
полагане на плътна асфалтова смес. От заключението на вещото лице С. Г. Н.
по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза издадената фактурата е
подписана от получателя на услугата О.Н., чрез кмета на общината,
представена е била в счетоводството на ответника и е била осчетоводена като
разход по дебита на сметка 6076 Основен ремонт на инфраструктурни обекти
и като задължение към ищеца по кредит на сметка 4010 Доставчици от
страната. Ответникът не ангажира доказателства за заплащане на главницата
на стойност 20 604 лева. Същата се явява дължимо възнаграждение за
приетата работа. Тъй като се касае за неизпълнение в срок на парично
задължение, основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение
за забава. Неговият размер е определен правилно от съда за периода
13.03.16г. - 13.03.19г. и възлиза на 6273.39 лева.
По претенциите, касаещи доставка на бетон, за което са издадени пет
броя фактури / т.2-5 от ИМ/: Сключването на договор за услуга относно
продажбата и доставката със собствен транспорт до обект на ответника на
бетон марка В20 срещу заплащане на неговата цена не е спорно между
страните. За извършването на услугата ищецът е издал фактури: №
********/01.09.15г. на стойност 4 381.20 лева с ДДС, №
*********/04.09.2015г. на стойност 502.20 лева с ДДС, №
**********/10.09.15г. на стойност 15 208.80 лева с ДДС, №
**********/28.09.15г. на стойност 8 053.92 лева с ДДС. Видно от
заключението на вещото лице С. Г. Н. по допуснатата съдебно - счетоводна
експертиза фактурите са подписани от Кмета на О.Н. и са придружени от
първични счетоводни документи - стокови разписки и пътни листове,
подписани от оторизирани представители на страните. В счетоводствата и на
двете страни не е отразено плащане за задълженията по посочените фактури,
въпреки настъпилия падеж. Такива доказателства не са ангажирани и от
ответника по делото. Ето защо сумите за продажбата и доставката със
собствен транспорт до обект на ответника на бетон марка В20, за които
конкретни доставки са издадени цитираните фактури, са дължими и следва да
се присъдят на ищеца.
8
Обезщетението за забава изплащането на главниците по тях за
тригодишния период, предхождащ предявяването на иска, т.е от 13.03.16г. до
13.03.19г. по всяка от главниците, е изчислено правилно – по втория вариант
на заключението на експертизата.
По т.6 от исковата молба: Не се спори относно наличието на сключен
между страните договор за строителство относно СМР на обект: Основен
ремонт на вътрешна пътна мрежа с. И.. След приемане на възложената работа
ищецът издава фактура № .... относно възнаграждението за приетата работа в
размер на 25 838.14лв. с ДДС. Видно от заключението на вещото лице С. Г. Н.
по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза издадената фактурата е
подписана от получателя на услугата О.Н., чрез кмета на общината,
представена е била в счетоводството на ответника и е била осчетоводена като
разход по дебита на сметка 6076 Основен ремонт на инфраструктурни обекти
и като задължение към ищеца по кредита на сметка 4010 Доставчици в
страната. В заключението е намерило отражение и извършено плащане от
ответника по тази фактура. След предявяване на иска, с превод от
16.07.2020г., ответникът О.Н. превел на ищеца „И.-****“ ЕООД сумата
25 838 по фактура № **********/17.08.16г., като на 17.07.20г. С плащане на
сумата 25 838лв. Задължение на ответника е почти напълно погасено. Останал
е само непогасен остатък от 0.14 лева. Обезщетението за забава е определено
правилно в размер на законната лихва върху дължимата сума от 25 838,14лв.
за периода 31.08.16г.-13.03.19г. като съдът е възприел изчисленията,
направени от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Същото възлиза на 6 638.96 лева.
По т.7 от исковата молба:
С договор за продажба на вземания по чл. 37 от 303 от 03.09.15г.
ищецът е придобил вземане на „В. 2015“ ООД към О.Н.. Същото е с
основание остатък от неплатено възнаграждение за извършени СМР на обект
„Асфалтиране на ул. „Б.Ш.“ в Н., приети с Протокол обр. 19 от 23.04.2014г.
Не се спори, че между О.Н. и цедента „В. 2015“ ООД е бил сключен договор
за строителство с предмет Асфалтиране на ул. „Б.Ш.“ в гр. Н.. Видно от
представения по делото протокол обр. 19 извършената работа е приета от
възложителя на 23.04.2014г. От този акт се установява приемането на
9
изпълнени СМР по доставка и полагане на плътен асфалтобетон от 160,12т. с
единична цена 161,94 лв. или общо 50 548,60лв. с ДДС. От страна на
изпълнителя „В. ****“ ООД е издадена фактура № ***/23.04.14г. за
дължимото възнаграждение за приетата работа. Същата е приета и
осчетоводена от О.Н.. Частично е извършено плащане като е налице неплатен
остатък в размер на 3 548.60 лева.
Именно това остатъчно вземане по фактура № ***/23.04.14г. в размер
на 3 548.60 лева е предмет на сключени договори за особен залог на цедента с
„И.А.б. АД“. След пристъпване на изпълнение от страна на заложния
кредитор с договор от 03.09.2015г. за продажба на вземания по реда на чл. 37
от 303 същото е прехвърлено на ищеца „И.****“ ЕООД. Ответникът О.Н. е
уведомен за прехвърлянето на вземането с уведомление от 10.09.2015г. –
видно от представеното уведомление и разписка за връчването му.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза фактура № ***/23.04.2014г. е осчетоводена от
ответника като разход по дебит сметка 6076 Основен ремонт на
инфраструктурни обекти. По счетоводни данни не е извършено плащане на
задължението по същата. Ответникът не ангажира доказателства за
осъществено погасяване на това задължение. Обезщетението за забава е
изчислено за тригодишен период преди предявяване на иска. Същото възлиза
на 1 080.46 лева за периода 13.03.16г.-13.03.19г.
По т.8 от исковата молба: Видно от договор за цесия от 30.10.2018г.,
ищецът е придобил от А.М.М., действащ в качеството му на едноличен
търговец с фирма ЕТ „А. - А.М.“ вземания на същия към О.Н., а именно:
остатъчно задължение в размер на 57 832 лева с ДДС по фактура №
***/13.02.17г. Видно от представеното уведомление от 09.11.2018г., получено
от О.Н. на 13.11.2018г. прехвърлянето на вземането е било съобщено на
ответника. Основанието на прехвърленото вземане е възнаграждение за
извършени и приети от ответника услуги по договор № ....г. за зимно
поддържане, снегопочистване и опесъчаване на общинската и част от
републиканската пътна мрежа и улиците в населените места на територията
на О.Н. за зимен сезон 2013-2017г., сключен между цедента ЕТ А. - А.М. и
ответника О.Н.. Приемането на извършената работа да е осъществено с
10
протокол от 13.02.2017г., представен по делото. От същия се установява
извършени работи по договора за м. януари 2017г. относно закупуване и
извършване превоз на депо, ръчно опесъчаване, снегопочистване с ТК-82,
снегопочистване с ДТ-75 и приемането им от ответника, както и стойността
на извършените и приети работи, по която е постигнато съгласие и тя е
77 832 лева с ДДС. Издадена е фактура № ***/13.03.2017г. за
възнаграждението. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза фактура № ***/13.02.17г. за 77 832 лева е
заведена в счетоводството на ответника и задължението по нея е
осчетоводено като разход по сметка 6021 Разходи за текущ ремонт.
Остатъчното сума по фактура № ***/13.02.17г. на стойност 57 832 лева
ответникът е превел на „М.с. **“ ЕООД – правоприемник на цедента по
договора за прехвърляне на вземане. От страна на „М.с. ЕООД е извършен
превод от 16.07.2020г. в полза на ищеца „И.****“ ЕООД в размер на
34 171.98 лева. Горното се установява от заключението на цитираната по-горе
експертиза. Налице е непогасен остатък по фактурата в размер на 23 660.02
лева. Обезщетението за забава върху сумата 57 832 лева за периода 17.03.17г.-
13.03.19г. е изчислено правилно от първоинстанционния съд и е в размер на
11678.85 лева. Следва да се вземе предвид и частичното плащане след
предявяване на иска, осъществено на 16.07.2020г. Обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата в размер на 57 832 лева,
изчислено от предявяване на иска до датата на частичното плащане
16.07.2020г. възлиза на 7 903.71 лева, колкото е приел и съда.
По т.9 от исковата молба: С цитирания по-горе договор за цесия от
30.10.2018г./стр.26-32 от делото/, ищецът „И.****“ ЕООД е придобил от
А.М.М., действащ в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „А. -
А.М.“ вземания на същия към О.Н., сред които и вземане /описано в т.1.2. от
договора/ в размер на 30 867.29 лева с ДДС по фактура № ***/17.09.2015г.,
представляваща неплатено възнаграждение за извършени и приети СМР по
договор № .... за възлагане на „Аварийно-възстановителни работи по
изграждане на водосток Ф-1000 и подпорна стена на общински път ДВ.д. -
Г.В.д. О.Н.“. С уведомление от 09.11.18г. и потвърждение от 13.11.18г.
ответникът О.Н. е уведомен за извършеното прехвърляне на вземане.
Видно от представения протокол от 03.09.2014г. работата е приета от
11
О.Н. в качеството и на възложител. В протокола са посочени подробно
извършените СМР по видове, количество и стойност. Приетата работа е общо
на стойност 333 268.09лв. с ДДС. Не са отбелязани забележки или
възражения за непълно или некачествено изпълнение. Въз основа на това
изпълнителят ЕТ „А.-А.М.“ е издал фактура № ***/17.09.2015г. за неплатения
остатък от възнаграждение за извършени и приети СМР по договор № .... в
размер на 30 867.72 лева.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза фактура № ***/17.09.15г. на стойност 30 867.60 лева е
заведена в счетоводството на общината и задължението по нея е осчетоводено
като разход по дебит на сметка № 6076 Основен ремонт на инфраструктурни
обекти. С преводно нареждане от 16.07.20г., ответникът е превел на „М.с. **“
ЕООД – правоприемник на цедента по договора за прехвърляне на вземане
сумата 30 867.29 лева. С платежно нареждане от 16.07.2020г. „М.с. **“ ЕООД
е превел сумата по сметка на ищеца „И.****“ ЕООД. Следва да се приеме, че
по тази фактура вземането към ответника е погасено изцяло след предявяване
на иска.
Предвид приемане на извършената работа с протокол от 03.09.2015г.,
съгласно pаздел IX, т. 7.3 от договора, при забава плащане на
възнаграждението на изпълнителя, в тежест на възложителя е заплащане на
неустойка за забава в размер на законната лихва от 0,1% на ден, но не повече
от 200 дни или 20% общо. Като се вземе предвид осъщественото плащане на
задължението на 16.07.2020г. неустойката за забава за периода 13.03.19г. -
16.07.20г. следва да се определи на 4 218.53 лева.
С писмо вх. №53-00-144/21.09.2018г. ищецът е поканил О.Н. да му
заплати непогасените задължения по представените с исковата фактури, които
са предмет и на настоящата искова молба. В писмото – покана същите
подробно са описани като основание за възникване и размер. За заплащане на
същите е предложено и споразумение от страна на ищеца. С писмо изх. №53-
00-159/12.10.2018г. Общината е отговорила, че всички претендирани фактури
са включени в оздравителния план на О.Н. и поради нейното трудно
финансово състояние не могат да реализират споразумение за плащането им
до 31.12.2018г.
12
Отделно от това с две писма – от 2018г. и от 2019г. задълженията за
потвърждавани счетоводно от страна на ответника във връзка с извършван
одит. Всички претендирани вземания са осчетоводени в Общината, както се
установява от заключението на експертизата. Две от тях са частично
погасени. Неоснователно се явява възражението за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, тъй като вземания за възнаграждение по договора за
изработка, какъвто е договорът за строителство, се дължи за приетата работа.
Вземането става изискуемо с приемането и. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането за възнаграждение по договор за изработка би се погасило с
изтичане на петгодишна давност, доколкото за него законът не предвижда
друг срок /чл.110 от ЗЗД/. От приемане на работата по всяка една от
претенциите до 13.03.2019г. /датата на предявяване на иска/ не е изтекла
петгодишната давност. С оглед на тези обстоятелства следва да се направи
извод за основателност на исковете и тяхното уважаване като се отчетат
извършените плащания след завеждане на исковата молба, описани подробно
по-горе.
По направеното възражение за прихващане:
То се основава на твърдения за частично неизпълнение и неточно
изпълнение от страна на ищеца „И.****“ ЕООД по два договора с О.Н. – по
договор № ..... - изразяващо се в изпълнение на канавки 532бр. от готови
стоманобетонови елементи, с размери 50x50 и 888м от излети на място
бетонови елементи с различна дължина, вместо договорените 1020бр. канавки
от сглобяеми стоманобетонови елементи ЕК 100x50 и по договор № ....,
изразяващи се в изпълнение на 44 бр. железни стойки 3,00м. за вертикална
маркировка, вместо договорените 160бр. железни стойки 3,00м за вертикална
маркировка и рефлектиращи знаци за вертикална маркировка 160бр., както и
изпълнение на 5бр. водостоци Ф1000, вместо договорените 8бр., които
недостатъци и неточно изпълнение били установени с доклад № ДИ2СМ-
1/22.01.19г. на АДФИ и акт за установяване на публично държавно вземане
№ 21/321/0144713/01/04/01, изх. № 01 -0800/210#6/15.10.19г. на ДФ З..
Възражението е направено с отговора на исковата молба и първоначално е
посочено само основанието на вземанията, чрез които се иска да бъде
извършено прихващане. На страната са били дадени указания и с
13
допълнителна молба е уточнен и размера на вземането, с което се иска да
бъде извършено прихващането - 54 696.38 лева, представляващо обезщетение
за причинени вреди, поради скрити недостатъци и неточно изпълнение по
договор № ......г. и договор № ....
Наличието на договорни правоотношения по цитираните два договора
не е спорно между страните. Видно от представения Констативен протокол за
приемане на извършени СМР към 08.09.2015г. по договор № ......г.
възложените работи са приети от ответника - възложител О.Н.. С този
протокол към посочената дата страните са установили, че договорените СМР
са извършени и подлежат на заплащане. Подписан е констативен акт за
установяване годността и приемане на строежа от 15.09.2015г. и е издадено
разрешение за ползване.
Видно от Констативен акт за установяване годността и приемане на
строеж от 09.09.2015г. О.Н. е приело СМР по договор № ...., извършени от
„И.****“ ЕООД. С него страните са установили ,че договорените СМР са
извършени и подлежат на заплащане. Издадено е и разрешение за ползване от
09.11.2015г.
За да аргументира наличие на свое вземане против ищеца, произтичащо
от недостатъци и неточно изпълнение по посочените два договора, Общината
се позовава на доклад № ДИ2СМ-1/22.01.19г. на АДФИ и акт за установяване
на публично държавно вземане № 21/321/0144713/01/04/01, изх. № 01 -
0800/210#6/15.10.19г. на ДФ З.. На първо място няма данни последният акт да
е влязъл в сила. С него се сочат две позиции – първата касае договор № ....,
доколкото третира изпълнени съоръжения водостоци Ф 1000 – 8 броя по него.
Втората позиция обаче има за предмет – изпълнение на водоснабдяване
– с. К., който не е сред договорите, сключени и изпълнявани от ищеца.
Отделно от това актовете на държавния финансов контрол и на ДФ „З.“ касаят
отношения между държавния фонд и общината по повод получената от нея
безвъзмездна финансова помощ. Касае се за суми, изплатени от ДФ З. по
сключен между фонда и общината договор. Дали обаче на „И.****“ ЕООД са
изплатени суми за СМР, по отношение на които четири години по-късно са
констатирани описаните в актовете разлики, по делото не се установява.
14
Ответникът, направил възражението, е представил единствено двата
акта, касаещи извършена последваща проверка от контролни по отношение на
самата нея органи, без да ангажира никакви доказателства за действително
разминаване между количествата и техническите характеристики на СМР,
изпълнени от „И.****“ ЕООД. Напротив – налице са Констативен протокол за
приемане на извършени СМР, акт за установяване годността и приемане на
строеж и разрешение за ползване относно изпълнените СМР и по двата
договора, в които подобни констатации липсват. Видът, количествата и
стойността на отделните видове СМР са отразени в подписаните между
страните констативен протокол / Акт обр. 19/, акт обр.15 и в издадените
фактури. Цената е платена за приетата извършена съгласно уговорките в
договора работа. Не се установява наличие на ликвидно и изискуемо вземане
на ответника към ищеца в размер на 54 696.38 лева, представляващо
обезщетение за причинени вреди, поради скрити недостатъци и неточно
изпълнение по договор № ......г. и договор № .... Ето защо възражението за
прихващане като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.
До същите правни изводи е достигнал първоинстанционния съд, поради
което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК жалбоподателят - ответник дължи на
въззиваемата страна разноски по делото пред въззивния съд. Представени са
договор за правна защита, фактура и банково извлечение за извършване на
разноски в размер на 5 172 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемата
страна - ищец посочената сума като размер на направените от същия разноски
по производството пред въззивния съд.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА решение №21007 от 29.01.2021г., постановено по
т.д. № 26/2019г. по описа на Окръжен съд – Смолян, В ЧАСТТА с която О.Н.
е осъдена да заплати на И.**** ЕООД - С., ЕИК *********, представлявано
от Ю.И., съдебен адрес **** – чрез адв. Н. Ш. следните суми: 1. по фактура №
3*********/ 01.09.15г. сумата 20 604 лева, ведно с обезщетение за забава
върху тази сума от 13.03.16г. до 13.03.19г. в размер на 6 273,39лв., както и
законната лихва върху главницата от 20 604 лева, считано от 13.03.19г. до
окончателното им изплащане, 2. По фактура № ********/01.09.15г. сумата 4
381,20 лева, ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 13.03.16г. до
13.03.19г. в размер на 1 333,97лв., както и законната лихва върху главницата
от 4381,20 лева, считано от 13.03.19г. до окончателното и изплащане, 3. По
фактура № *********/04.09.15г. сумата 502,20 лева, ведно с обезщетение за
забава върху тази сума от 13.03.16г. до 13.03.19г. в размер на 152,91 лева,
както и законната лихва върху главницата от 502,20 лева, считано от
13.03.14г. до окончателното и изплащане, 4. По фактура №
**********/10.09.15г. сумата 15 208.80 лева, ведно с обезщетение за забава
върху тази сума от 18.03.16г. до 13.03.19г. в размер на 4 630.70 лева, както и
законната лихва върху главницата от 15 208.80 лева, считано от 13.03.19г. до
окончателното и изплащане, 5. По фактура № **********/28.09.15г. сумата
8 053.92 лева, ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 13.03.16г. до
13.03.19г. в размер на 2 452.20 лева, както и законната лихва върху
главницата от 8053.92 лева, считано от 13.03.19г. до окончателното и
изплащане, 6. По фактура № **********/ 17.08.16г. сумата 0,14лв., както и
обезщетение за забава върху сумата от 25 838,14лв. за периода 31.08.16г. до
13.03.19г. в размер на 6 294 лева, както и законната лихва върху сумата от
0,14лв. от 17.07.20г. до окончателното и изплащане, както и законната лихва
върху сумата от 25838.14лв. от 13.03.19г. до 17.07.20г. в размер на 3 531.21
лева, 7. По фактура № ***/23.04.14г., издадена от В. ООД, като остатък и
прехвърлено вземане от 10.09.15г., в размер на 3 548.60 лева, ведно с
обезщетение за забава върху тази сума от 13.03.16г. до 13.03.19г. в размер на
1080.46 лева, както и законната лихва върху сумата от 3 548.60 лева, считано
от 13.03.19г. до окончателното и изплащане, 8. По фактура № ***/13.02.17г.,
издадена от ЕТ А.-А.М., като остатък и прехвърлено вземане от 09.11.18г., в
размер на 23 660.02 лева, представляващ неплатен остатък по фактурата,
обезщетение за забава върху сумата от 57832 лева от 17.03.17г. до 13.03.19г. в
16
размер на 11 678,85 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 57 832 лева от 13.03.19г. до 16.07.20г. в размер на 7 903.71лв.,
както и законната лихва върху сумата от 23 660 лева, считано от 17.07.20г. до
окончателното и изплащане, 9. По фактура № ***/17.09.15г., издадена от ЕТ
А.-А.М. и прехвърлено вземане от 09.11.18 г. - мораторна неустойка върху
сумата от 30867.28 лева за периода 14.03.16г. - 18.04.16г. в размер на 1 141.63
лева, обезщетение за забава върху сумата от 30 867.29 лв. за периода
29.04.16г. - 13.03.19г. в размер на 8 677 лева, както и за законната лихва върху
сумата от 30 867.29 лева от 13.03.19г. до 16.07.20г. в размер на 4 218.53 лева,
с което е отхвърлено възражението за прихващане на О.Н. - **** БУЛСТАТ
*********, в общ размер от 54 696.38 лева, което произтича от насрещни
вземания по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за намаление на възнаграждението на
изпълнителя, поради скрити недостатъци и неточно изпълнение по договор №
......г., изразяващо се в изпълнение на канавки 532бр. от готови
стоманобетонови елементи, с размери 50x50 и 888м от излети на място
бетонови елементи с различна дължина, вместо договорените 1020бр. канавки
от сглобяеми стоманобетонови елементи ЕК 100x50, и договор № ......г.,
изразяващи се в изпълнение на 44 бр. железни стойки 3,00м. за вертикална
маркировка, вместо договорените 160бр. железни стойки 3,00м за вертикална
маркировка и рефлектиращи знаци за вертикална маркировка 160бр., както и
изпълнение на 5бр. водостоци Ф1000, вместо договорените 8бр., които
недостатъци и неточно изпълнение били установени с доклад № ДИ2СМ-
1/22.01.19г. на АДФИ и акт за установяване на публично държавно вземане
№ 21/321/0144713/01/04/01, изх. № 01 -0800/210#6/15.10.19г. на ДФ З., за
прихващане последователно вземанията на И.**** ЕООД - С., ЕИК
********* за главници по фактури : 1. № 3*********/03.09.15г. за 20
604,00лв., 2. № ********/01.09.15г. за 4381,20лв., 3. № *********/04.09.15г.
за 502,20лв., 4. № **********/10.09.15г. за 15 208,80лв., 5. №
**********/18.09.15г. за 8 053,92лв., 6. № ***/23.04.14г., издадена от В. ООД,
прехвърлено остатъчно вземане от 3548,60лв., или общо главници 52 298.72
лева, както и 2 397.66 лева с вземане за лихва в размер на 7030лв. по фактура
№ 3*********/01.09.15г. на стойност 20 604лв., за периода 13.03.16г. -
13.03.19г., като неоснователно и недоказано и с което е осъдена О.Н. да
заплати на И.**** ЕООД С. разноски по делото, съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 3973.37 лева.
17
ОСЪЖДА О.Н. – ****, Булстат ********* да заплати на „И.****“
ЕООД - С., **** ЕИК *********, със съдебен адрес: **** – чрез адв. Н. Ш.
сумата 5 172 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18