РЕШЕНИЕ № 126
гр. В**,11.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в разпоредително заседание на единадесети август
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П**
2. В**
М**
с участието на секретаря
В** К** и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
въззивно гражданско дело № 157 описа за 2020., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на В.Е.Й. от гр.В** против решението на ВРС, постановено по
гр.д. № 1552/19г.,
с което по предявен от „В и К В**” ЕООД иск по чл.422 ГПК съдът е признал за установено в отношенията на страните, че въззивникът
дължи на В и К дружеството сумата 444,79 лева., както
и сумата 75лв.–разноски,
за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №673/2019г. по описа на ВРС.
Оплакването на въззивника
е, че решението на ВРС е неправилно
и необосновано, т.к. е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. По тези съображения въззивникът Й.
моли за отмяна
на решението на ВРС в обжалваната му част и постановяване на ново от
въззивния съд, с което да бъдат
отхвърлени ищцовите претенции като неоснователни, поради тяхната недоказаност по размер, с присъждане
на всички направени разноски по делото.
В с.з. въззивникът
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна „В и К- В**”ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. П** П**, с депозирания писмен отговор и в с.з. е оспорил
въззивната жалба по съображения, че решението на
ВРС не
страда от наведените пороци. Правилни са според въззиваемия изводите на съда,
като формирани въз основа на
наличните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при правилно възприемане
заключенията на изслушаните експертизи, които не били
оспорени от страните.
Въззивната жалба
е процесуално допустима, като подадена от
легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се
разгледа по същество.
За да се произнесе, ВОС извърши
съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, взе предвид и изявленията
на страните, като приема за установено
следното:
ВРС е сезиран
с иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, предявен
от „В и К- В**”ЕООД гр.Видин (В и К), против
В.Е.Й., ЕГН ********** *** –
за признаване за установено по
отношение на ответника, който е потребител на услугата
доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни
води на посочения адрес, че има задължение към „В и К” оператора, за което задължение
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№673/2019г. на ВРС за сумата 444,79лв. – главница, представляваща стойността на ползваната от длъжника и
незаплатена питейна вода и отведени отпадни води по фактури за периода 15.11.2017г.–15.11.2018г.ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 12,03,2019
г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 75.00 лева разноски по производството за държавна такса. По делото е установено
с приложеното ч.гр.д.
№673/2019г. по описа на ВРС, че
с издадената по същото дело заповед
за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК длъжникът В.Е.Й., ЕГН ********** *** е
задължен да заплати на кредитора
„В и К” сумите за главница, както и законната лихва върху главницата от 12.03.2019г., които са в предмета на
настоящия установителен иск. В срока по чл.414 ГПК заповедта за изпълнение е била оспорена от
длъжника, който е възразил срещу размера на вземането
на В и К-дружеството.
По настоящия
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК ответникът Й.
е депозирал писмен отговор по чл.131 ГПК, с който оспорва иска, поради това , че не единствен
потребител на Ви К услуги за имота , който е СИО. Твърди , че има монтиран
водомер, който е изправен.
По делото няма спор, че ответникът
е потребител на В и К услугата на ищцовото
дружество, което доставя питейна вода и отвежда отпадъчни води и е абонат с абонатен № 002908. От представените от ищеца писмени
доказателства: 10
бр. фактури,
издадени в периода 15.11.2017г.–15.11.2018г се установява, че стойността на доставените
от ищеца на ответника В и К услуги
възлиза в размер на сумата общо
444,79 лв.
Установено е по делото, че на 30.10.2014 г. абонатът е
уведомен за неизправността на водомера и че в срок от един месец трябва да го
ремонтира или подмени с нов, както е уведомен и за начина на определяне на
изразходеното количество вода до датата на ремонта.
От
разписката се установява също, че пломбата на водомера е демонтирана при
показание 2847 куб.м. Абонатът е уведомен за начина на определяне на
изразходеното количество вода до датата на ремонта на водомера. Разписката е
връчена на Илияна Йорданова, което обстоятелство не се оспорва.
По делото е
представено заявление / л. 14 от делото/, от което се установява, че на
06.08.2018г. ответникът е поискал от ищцовото
дружество да узакони водомера. От Декларация от 29.08.2018г., с която
ответникът декларира, че подменения му водомер е пломбиран всъщност се
установява, че става въпрос за подмяна на водомера и такава подмяна е
извършена.
По делото е
представен и Протокол за проверка № 3473 от 03.09.2018г . от лицензирана
лаборатория „Х**“ ООД на водомер № 1443 с показание преди проверката 2046.204,
от който е видно, че водомерът съответства на изискванията на Наредбата за
средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно - икономическа
експертиза, след преглед на документите по делото и след посещение в
счетоводството на ищеца, е дало заключение, че процесиите фактури са отразени в
счетоводството при ищеца, както и че от ответника не е извършено плащане по
фактурите. Вещото лице е дало заключение и по въпроса какво количество вода е
следвало да бъде начислявано за двама обитатели по всяка от процесиите фактури,
както и какво количество вода е начислявано от ищцовото
дружество.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ответникът е
абонат на ищцовото дружество и е потребител на
предоставяната от дружеството услуга, което се установява от представените по
делото доказателства.
На
30.10.2014г. е установено, че водомерът на ответника е бил неизправен, поради
което изчисляването на потребеното количество вода е
извършвано на база на брой обитатели - за двама, съгласно чл. 26, ал. 2 от ОУ.
След изтичане на срока на предписанието, поради не предприемане на действия от
страна на абоната във връзка с констатираната неизправност, количеството потребена вода е определяно на основание чл. 25, ал. 8 и
ал. 10 от ОУ.
Съгласно чл.
17, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор "ВиК- В**“ - ЕООД, ВиК операторът
монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения за своя
сметка. В ал. 3 е посочено, че при сгради-етажна собственост, както и при
водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя
индивидуални водомери, които са елементи на сградната
водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. ВиК операторът пломбира холендъра
на индивидуалните водомери към водопроводната тръба за сметка на потребителите.
Според ал. 4, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът
на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите.
В чл. 20,
ал. 1 е посочено, че при установяване на повреда в индивидуален водомер на
потребител, представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване
на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира
пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата
потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за извършване
на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. В
ал. 3 е посочено, че през периода на повредата на индивидуалния водомер и до
изтичане на срока на предписанието по ал. 1, количествата изразходвана вода, с
изключение на случаите когато е поставен оборотен водомер, се определят по реда
на чл. 26, ал. 2. При неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на предписанието, количеството изразходвана вода се определя по реда на
чл.25,ал.8,и ал.10.
От събраните
по делото доказателства е установено, че на 30.10.2014г. е констатирана
неизправност на водомера, като във връчената разписка са дадени предписания от представител
на В и К оператора за отстраняване на повредата на водомера, както и да е даден
срок за отстраняването й, като в съответствие с разписаното в чл. 20, ал. 1 от
ОУ пломбата на холендъра е била демонтирана.
Ответникът за период от близо четири години не е изпълнил дадените указания,
поради което през това време му е начислявано количество вода по реда на чл.
25, ал. 8 и ал.10 от ОУ за двама обитатели. Същият не е предприел необходимите
действия, за да бъде извършен реален отчет на потребена
вода по водомер. Едва на 06.08.2018г. ответникът е подал заявление до ищцовото дружество за подмяна на водомера, а подмяната е
извършена на 29.08.2018г., видно от представената по делото декларация. Поради
това, съдът приема, че за периода, за който са издадени процесиите фактури,
изчислението на потребеното количество вода правилно
е извършено по реда на чл. 25, ал. 8 и ал.10 от ОУ, като е начислявано по 5
куб.м. на обитател на месец, завишени всяко тримесечие с 1.0 куб.м. за всеки
обитател. Правилността на изчисленията се установява и от
съдебно-икономическата експертиза. Установява, се че за някои от месеците за процесния период, ищецът е начислявал по-малко количество
от прогресиращото увеличаващо се такова, тъй като съгласно изречение второ на
чл. 25, ал. 10 от ОУ, сборът от водните количества от показанията на
индивидуалните водомери и водните количества, изчислени по реда на ал. 8 не
може да надвишава отчетеното от общия водомер.
Действително,
от представения Протокол за проверка от 03.09.2018г., извършена от лицензирана
лаборатория „Х**“ ООД, се установява, че сваленият водомер № 1443 е изправен.
Този факт сам по себе си обаче, не може да обоснове неоснователност на исковата
претенция. Това е така, защото извършеното отчитане на водата за процесния период по посочения ред от ищцовото
дружество се дължи на бездействието на ответника, а както според Наредба №
4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи, така и според ОУ, задължение на
потребителя е да извърши проверка на водомера при констатирана неизправност.
Водомерът е проверен близо четири години след даденото от ищеца предписание и
към момента на проверката - 03.09.2018г. се оказва, че е изправен, но липсват
категорични данни за това към дата 30.10.2014г., още повече, че съдът
констатира разминаване в отразените показания в разписката от 30.10.2014г. /
2847 куб.м./ и Протоколът за проверка от 03.09.2018г. / 2046.204 куб.м./.
Отделно от
това, ответникът не е правил възражения пред ищцовото
дружество срещу определената дължима сума по фактурите, каквато възможност му е
предоставена по силата на чл. 34, ал. 1 от ОУ
Следва да се отбележи, че за същите
обстоятелства, но за предходен период между страните има постановено влязло в законна
сила решение по гр.д. № 2284/2018г. по описа на PC – В**,
потвърдено с решение по в. гр.д. № 242/2019г. по описа на ОС – В**.
Неоснователно
е възражението на ответника в насока, че тъй като процесния
имот се намира в режим на съпружеска имуществена общност, той не е единствен
потребител и ако се приеме, че е налице задължение, по отношение на него то е 1/2 от цялото
вземане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на нуждите на
семейството, се поемат от двамата съпрузи. В ал. 1 е посочено, че за задължения
за текущи нужди съпрузите отговарят солидарно. Безспорно е, че задълженията за
комунални услуги, вкл. вода, са разходи за текущи нужди. Ищецът може да предяви
иска си за неплатена вода срещу всеки от съпрузите или срещу двамата съпрузи
заедно по силата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, тъй като за задължения, поети за текущи
нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно - чл. 36, ал. 2 СК.
Ответникът се явява неизправна страна по делото,
поради което ищецът, като изправна
страна, на чл.79, ал.1 от ЗЗД и има право да иска
изпълнение. Вземането на ищеца е заявено по реда на чл. чл.410 от ГПК и по ч.гр.Дело № 673/2019г. по описа на ВРС, съдът му е издал
заповед за изпълнение за исковата
сума и за разноски в размер
на 75 лева. Настоящият установителен
иска за установяване
на вземането на заявителя е основателен и доказан изцяло, поради което следва да
бъде уважен.
При тези фактически данни, с обжалваното решение районният съд е уважил установителния иск за главницата
до размера на сумата 444,79лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 12,03,2019 г. до окончателното изплащане на
сумата и за сумата 75.00 лева разноски по производството за държавна такса.
При правилна преценка
на събраните по делото доказателства
районният съд е приел, че следва
да се ангажира
отговорността на ответника като потребител за заплащане
на фактурираната цена за доставената
му от В и К услуга. Видът на правоотношението между страните не е спорен
по делото факт и същият е установен от представените
от ищеца писмени доказателства-Общите условия на В и К оператора, фактурите, разписка и други доказателства.
Правоотношението е такова по договор за
услугата водоснабдяване и канализация,
който е сключен при общи условия
по смисъла на чл.298,ал.1 ТЗ. В периода
от време, който е в предмета на делото, за
правоотношението са приложими нормите на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ), Наредба
№4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи и чл.298 от ТЗ, с оглед влезлите в сила Общи условия
на ищцовото дружество. Безспорно е, че последното
е В и К оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, в предмета на дейност на
което е доставката на питейна вода,
както и отвеждането на канализационна вода. Ответникът е физическо лице,
собственик на недвижим имот, на който адрес се
предоставят В и К услугите
и той не оспорва това обстоятелство.
Следователно, ответникът е потребител по смисъла
на §1,т.2,б.„б” от ДР на
ЗРВКУ на доставяната от ищеца услуга.
Съгласно чл.8,ал.1 от Наредба № 4/2004г., получаването на В и К услугите се осъществява
при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или съответен регулаторен
орган. С Общите
условия се определят правата, задълженията и отговорностите на оператора и потребителите, включително реда за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната
вода и отведените отпадъчни води. В случая ищецът е доказал, че са
одобрени и влезли в сила Общите условия
на дружеството, при което ВОС приема,
че тези ОУ са правно важимите
в отношенията с всеки потребител по смисъла
на §1,т.2 от ДР на ЗРВКУ, включително и в отношенията с ответника, при съответното приложение и на цитираната нормативна
уредба за същите отношения.
В обобщение, правилно
с обжалваното решение съдът е признал вземането на ищеца
за дължимата от ответника цена
на доставената му услуга до
размера на главницата, както и за законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
В тази му
обжалвана част, като нестрадащо от заявените в жалбата пороци, решението на ВРС следва да се потвърди.
Щом правните изводи
на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение
следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като
по този начин
е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски, като по делото са
представени доказателства за направени такива , поради
което следва да бъдат присъдени за
тази инстанция-300 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното ВОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 647/27.12.2019г. по гр.д. №
1552/2019г. на РС – Видин.
ОСЪЖДА В.Е.Й., ЕГН ********** *** да заплати на „В и К- В**”ЕООД
гр.Видин ЕИК **** сумата
300 лева РАЗНОСКИ за Адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: