Решение по дело №126/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от "СИНДБАД"ЕООД, ЕИК*, гр.Ямбол чрез пълномощник адв. Ж.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0804-000217 от 01.05.2023г. по чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП на Началник сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на ППС за срок 6 месеца", отнети са СРМПС № ********* и 2 бр.рег.табели № ******.

Мярката е приложена за това, че на 01.05.2023г. в 09:45ч.на път III-5305 км.25 посока път I-6 е управляван товарен автомобил ****** с рег.№ ****** от водача П.П.Б. ЕГН:**********, собственост на "СИНДБАД"ЕООД БУЛСТАТ:*, с управител и собственик Х.С.А.. При извършената проверка се установило, че водачът управлява със СУМПС издадено от Великобритания с номер ************* категория В, валидно до 30.07.2028г. От направената справка с ОДЧ се установило, че водачът е влязъл в Република България на 23.11.2021 г., като български гражданин не е спазил 3-месечния срок, за да си подмени СУМПС. Счита се, че така издадената Заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са налице съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материално правните разпоредби на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят "СИНДБАД"ЕООД, ЕИК*, гр.Ямбол, се представлява от адв. Ж.К. ***, която поддържа жалбата. Счита, че административният орган, като е приел че български гражданин управлява МПС със свидетелство за управление, издадено в Обединено кралство Великобритания, което не е подменил с ново свидетелство за управление в рамките на три месеца от влизане в Република България и е нарушил с това разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, органът е постановил един незаконосъобразен акт, тъй като процесното свидетелство за управление на П.Б. е с валидност до 30.07.2028 г. и е издадено в Обединено кралство Великобритания на 06.08.2019 г., когато не е влязло в сила Споразумението за оттегляне и държавата издател на това удостоверение е била членка на Европейския съюз. Свидетелството напълно съответства на Приложение № 1 към Директива 2006/126 на Европейския парламент и по този начин преценката му за валидност, направена от органа, е неправилна. Поддържа съображението, че в националното ни законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на свидетелство за управление, издадено преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания. Поради това счита, че свидетелството за управление на П.Б., с посочените в него данни, а именно издадено на 06.08.2019 г., със срок за валидност 30.07.2028 г., е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него, на територията на Република България. Моли съдът да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на лицето да бъде наложена процесната ПАМ и да отмени същата, като присъди направените по делото разноски.

Ответната страна – НАЧАЛНИК сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител.С представянето на административната преписка е изразено становище, че обжалваната заповед е законосъобразна, направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0804-000217 от 01.05.2023г. по чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП на Началник сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен, с която на „СИНДБАД“ ЕООД с ЕИК: *, е наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на ППС за срок 6 месеца", отнети са СРМПС № ********* и 2 бр.рег.табели № ******.

Заповедта е връчена на 02.05.2023г., жалба срещу същата е подадена в Административен съд Ямбол на 10.05.2023г. от „СИНДБАД“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.С.А., поради което съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния срок за обжалване, считано от връчването й, и пред компетентния съд по седалището на жалбоподателя.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Във връзка с компетентността на административния орган по делото е представена Заповед № 343з-3031/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР-Сливен за определяне на длъжностни лица, които да прилагат принудителна административни мерки по Закона за движението по пътищата(ЗДвП).В раздел І, т.5 от заповедта изрично като длъжностно лице е предвиден началник-сектор „Пътна полиция“ в отдел“Охранителна полиция“ при ОДМВР-Сливен.Предвид това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган при хипотеза на изрично оправомощаване от ръководителя на службата за контрол.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.

Заповедта е мотивирана със следните фактически обстоятелства:“НА 01.05.2023Г. В 09:45Ч.НА ПЪТ III-5305 КМ.25 ПОСОКА ПЪТ I-6 Е УПРАВЛЯВАН ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ****** *** РЕГ.№ ****** ОТ ВОДАЧА П.П.Б. ЕГН:**********,СОБСТВЕНОСТ НА "СИНДБАД"ЕООД БУЛСТАТ:*,С УПРАВИТЕЛ И СОБСТВЕНИК Х.С.А..При извършената проверка се установи,че водача управлява със СУМПС издадено от Великобритания с номер ************* катег. В валидно до 30.07.2028г. От направената справка с ОДЧ се установи, че водача е влязъл в Република България на 23.11.2021 г., като български гражданин не е спазил 3 месечния срок за да си подмени СУМПС.“

По делото няма спор за факти, спори се по приложението на закона. Преценката за съответствие на заповедта с материалния закон се извършва въз основа на фактите, посочени като основание за издаването й. В административната преписка се съдържат писмени доказателства, неоспорени от страните, с които се потвърждават фактическите основания за издаване на заповедта.

Конкретните факти, които сочат за осъществена хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ, се установяват от съставения акт за административно нарушение. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на товарния автомобил от водач, български гражданин с притежавано СУМПС, издадено от Великобритания, на територията на Република България към датата и часа на проверката, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.При липсата на спор, че водачът е влязъл на територията на страната на 23.11.2021 г., налице е нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, поради което е налице спазване на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или по реда на чл. 69а от същия, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, дори не изисква собственикът на моторното превозно средство да е предоставил доброволно автомобила си на друго лице, което го управлява.

Видно от приобщените доказателства по делото при извършена проверка от органите на МВР водачът е представил образец на СУ за МПС, издадено във Обединено Кралство Великобритания - държава, която от 31.12.2020 год. е трета страна за Европейския съюз. Приложима е разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Според нея българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 (три) месеца от датата на влизането им в страната. Пряка последица от изтичането на посочения срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на законодателството на Република България. Ето защо, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУ МПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равносилно на управление на МПС без валидно свидетелство за правоуправление.

В разглеждания случай, с изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на водача на територията на Република България, СУМПС на П.П.Б., издадено във Обединено Кралство Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на страната. Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като правилно е посочил фактите, приложими към относимата правна норма, въз основа на която е наложил ПАМ на собственика на моторното превозно средство.

При издаване на процесната заповед административният орган е спазил целта на закона, с оглед необходимостта от ограничаване управлението на МПС на територията на страната. Приложил е мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за срок от шест месеца, което е минимално предвидения в закона срок, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при наличието на материално правните предпоставки за издаването и при спазване целта на закона, поради което е законосъобразна, съответно жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Ямбол,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "СИНДБАД"ЕООД, ЕИК*, гр.Ямбол чрез пълномощник адв. Ж.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0804-000217 по чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП от 01.05.2023г. на Началник сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия:	/п/ не се чете