РЕШЕНИЕ
№
гр. Велико Търново, 10.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, десети
състав, в съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
Районен съдия:Д.
Чалъкова
при участието на секретаря В.
Минчева и прокурора ……………., изслуша докладваното от съдията АНД № 1954/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона
за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Лиляна Владова, в качеството й на
пълномощник на Любомир Иванов Гужев от с. Самоводене срещу Заповед за задържане
на лице с рег. № 1739зз-177/22.10.2019 г., издадена от разузнавач при РУ на МВР
гр. В. Търново инсп. Петко Иванов Младенов. В жалбата се твърди, че оспорваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят
твърди, че задържането е било необосновано и в противоречие с разпоредбите на
чл. 72 от ЗМВР. Моли съда да постанови отмяна на заповедта, с която е наложена
принудителната административна мярка. Претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът
по жалбата – полицейски орган, на длъжност разузнавач при РУ на МВР – В.
Търново, издал заповедта, оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът,
като взе предвид оспорвания административен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със
Заповед за задържане на лице рег. №
1739зз-177/22.10.2019 г., издадена от полицейски орган, на длъжност разузнавач при
РУ-В.Търново на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Любомир Иванов
Гужев. Жалбата срещу заповедта е депозирана в съда на 07.11.2019 г., което се
установява от поставения на нея входящ номер. Следователно жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което е адресат на оспорения акт, при
наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима.
В
хода на съдебното производство са приети писмени доказателства и са събрани
гласни доказателства – обяснения на административния орган, издал оспорената
заповед.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен полицейски орган в изискуемата от чл. 74, ал.
1 от ЗМВР писмена форма, съдържаща реквизитите, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Видно от приложените по делото
доказателства, при задържането му жалбоподателят е подписал декларация за
запознаване с правата му и е декларирал, че не желае адвокатска защита от
служебен адвокат. Представен е и протокол за личен обиск на лицето по чл. 80 от ЗМВР от 22.10.2019 г., подписан от задържания, от полицейския орган и от
свидетел.
Като
правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като
фактическо основание - наличието на данни за съпричастност на задържаното лице
към извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК – за периода от 12.01.2019
г. до 27.02.2019 г., в землището на с. Арбанаси, общ. В. Търново, отдел 338,
подотдел „и 1", с редовно писмено позволително, но извън указаните в него
количества и дървета, са отсечени от горския фонд 42 бр. дървета от дървесен
вид черен бор, 5 бр. дървета акация и 11 бр. дървета мъждрян". Това
основание е описано и в приложената докладна записка № 1739р-23520/29.10.2019
г. и изискана от съда справка, в която подробно са изложени мотивите -
фактическите основания, за предприетите действия от органа по задържането по
отношение на задържаното лице /стр. 10 от делото/. Приобщени са по делото й
обяснение от задържаното лице - Любомир Иванов Гужев /стр. 21 от делото/,
извлечение от книга за задържани лица в РУ В. Търново и от книга за
пропускателния режим на РУ В. Търново, като в последните две са отразени
влизането на жалбоподателя в РУ В. Търново, данни за задържането му и
освобождаването му. Прието е по делото и извлечение от ЦС, съгласно чл. 11,
ал.4 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването, но помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в МВР.
От
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че при разследване на
незаконна сеч на дървета от държавен горски фонд, в пет подотдела, държавна
горска територия, в землището на с. Арбанаси, обл. В. Търново. Освен
констатираната незаконна сеч на немаркирани дървета
са установени и нарушения в изготвянето на превозни документи за транспортиращи
дървесината МПС. В резултат на тази дейност, изпълнителят на обекта - "Лес
груп 77" ЕООД е придобил и продал дървесина в нарушение на установените от
закона правила. Установено било също, че Любомир Иванов Гужев е лицензиран
лесовъд в посоченото по-горе дружество. Нещо повече - подписвал издаваните
позволителни за сеч, технологичните планове и протоколите за освидетелстване на
сечта на същото дружество. Предвид това Любомир Иванов Гужев е бил задържан на
22.10.2019 г., за срок до 24 часа и приведен в РУ В. Търново за извършване на
проверка относно съпричастност към разследваното престъпление по ДП № ЗМ 194/2019
г., образувано във връзка с извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК – за
периода от 12.01.2019 г. до 27.02.2019 г., в землището на с. Арбанаси, общ. В.
Търново, отдел 338, подотдел „и 1", с редовно писмено позволително, но
извън указаните в него количества и дървета, са отсечени от горския фонд 42 бр.
дървета от дървесен вид черен бор, 5 бр. дървета акация и 11 бр. дървета
мъждрян". В този смисъл органът по задържането приел, че са налице
достатъчно данни, за да се направи обоснован извод за съпричастност на
задържаното лице Гужев към извършеното престъпление. След което е ибл освободен и вещите му били върнати.
Използвайки
мерките по чл. 72 от ЗМВР органите на МВР реализират законовите си правомощия,
свързани с превенция, противодействие, разкриване и разследване на
престъпления. Съгласно чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка
не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а
е достатъчно по преписката да има определени данни, от които може да се направи
извод за съпричастността на определено лице към конкретно извършено
престъпление, без да се поставя условие за точната му квалификация, което дава
право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката. Наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено
конкретно престъпление, е достатъчно основание и това е критерият по смисъла на
закона за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. Тази мярка се
предприема с цел започване на разследване на вероятен извършител на
престъпление, поради което не е необходимо тези данни да са пълни, нито
категорично да уличават лицето в извършване на престъпно посегателство.
Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване
в рамките на друго производство, поради което съдът не се произнася по този
въпрос, в настоящото производство. В този смисъл съществува константна практика
на Върховен административен съд.
В
случая от приетите по делото доказателства - докладна записка от 22.10.2019 г.,
справка на стр. 10-11 от делото, включително и от обясненията на задържаното
лице Гужев е безспорно, че при задържането му са били налице данни, от които
може да се направи извод за вероятната му съпричастност към извършването на
престъпно деяние. В този смисъл е задържан по "обосновано подозрение"
и това подозрение никак не е общо, нито абстрактно. В този смисъл, позовавайки
се на чл.5 параграф 1, б. "с" от КЗПЧОС от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, че са нарушени правата на последния не намират
опора в доказателствената маса. Напротив, напълно съответстват на изискванията
на Конвенцията, а именно, че са налице факти и информация, придобита при
провеждането на ОИМ и ПСД, относно задържаното лице, които биха убедили обективен
наблюдател, че задържаното лице - Любомир Гужев може да е извършило определено
престъпление. Неоснователно е възражението, че е засегнато правото на защита на
задържаното лице, поради липса на изложени фактически основания в заповедта,
доколкото в приложените обяснения - стр. 22 от делото, е бил наясно с функциите
и дейността си в посоченото дружество, дори доста подробно е описал механизма
на извършване на някои състави от НК. Неоснователно се явява и възражението за
неотразяване на действителния час на задържане. От обясненията на ответника, се
установява, че жалбоподателят е помолил да бъде отведен до дома му, за да се
приведе в подходящ вид, чието желание е било удовлетворено. Заповедта е
издадена в 09.30 часа, което кореспондира и с влизането му в сградата на РУ В.
Търново. Това обстоятелство само себе си не представлява съществено процесуално
нарушение, което може да доведе до отмяна на административния акт само на това
основание.
В
изложения смисъл са били налице и материално-правните предпоставки за
издаването на заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР - към момента на
задържането на лицето/издаването на заповедта за задържане са били налични
достатъчно данни, че лицето може да е извършител на престъпление и то преди
момента на задържането му. Предвид това възражението и в тази посока се явява
неоснователно.
В
конкретния случай задържането на лицето се явява оправдана, адекватна и
пропорционална мярка, предвид конкретните данни, обосноваващи необходимостта от
задържането му и издаването на тази заповед/прилагането на тази мярка спрямо
задържаното лице се явява издадена/взета с легитимна цел и не представлява акт
на неоснователна принуда.
При
задържането на жалбоподателя не са били ограничени и други негови права, като
право на комуникация, тъй като са му били отнети мобилните телефони, установено
от декларация за избор на адвокат- стр. 17 от делото, декларация за запознаване
с правата му лично подписан от него - стр. 15 и стр.16 и заявеното от него, че
не желае адвокатска защита, не желае да бъде уведомен член на семейството му и пр...
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
условията за нейната законосъобразност и не са налице основания за отмяната й.
Жалбата срещу заповедта се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Любомир Иванов
Гужев от с. Самоводене, ул. "Бузлуджа", №4 против Заповед за
задържане на лице рег. № 1739зз-177/22.10.2019 г., издадена от полицейски орган, на длъжност разузнавач при
РУ-В.Търново на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Районен съдия: