№ 468
гр. Ловеч, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500225 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна частна жалба от Р. МЛ. Д., К.
МЛ. СТ. и М. МЛ. Д., подадена чрез адв. С.С., против определение от
04.05.2022 г., постановено в открито съдебно заседание по гр.д. № 718/2020 г.
на РС – Тетевен, с което съдът е прекратил производството по делото, поради
извършване на делбата чрез теглене на жребии.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното
определение, свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, в следените аспекти:
извършване на делбата от съда чрез теглене на жребии, отказвайки
незаконосъобразно да се произнесе по направените от Р. МЛ. Д., К. МЛ. СТ. и
М. МЛ. Д. (конституирани на място на починалия в хода на производството
съделител М. Р. Д.) възлагателни претенции, игнорирайки факта, че същите
не притежавали собствени жилищни имоти и отговарят на изискванията на
чл. 349 ГПК; използване на различни пликове при теглене на жребия (нов и
деформиран), с което съдът е извършил подсказване на АД. Р. АТ. (подканена
да тегли първа) къде се намирал всеки от двата дяла; даване на указания от
съда към съделителите да направят насрещни компенсаторни изявления за
прихващане за да уравнят дяловете си, вместо да означи в съдържанието на
проекта за разделителен протокол и в окончателния такъв, кои имоти се
включват в дяловете, каква е стойността (цената) на всеки от дяловете и какви
суми са дължими между получателите на отделните дялове. Въз въззивната
жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за
извършване на делбата, при съобразяване на заявените от страните претенции
и новонастъпилите факти.
В срока по чл. 263 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на
жалбата, в който се дава становище за неоснователност на въззивната частна
жалба и е изведено искане за оставянето й без уважение. В отговора се
оспорват твърденията за извършено от съда ползване на различни пликове
при теглене на жребия и се възразява срещу изложеното във въззивната жалба
разбиране, че наследниците на заместения съделител в делбата са имали
1
основание да искат възлагане по чл. 349 ГПК.
Жалбоподателите Р. МЛ. Д., К. МЛ. СТ. и М. МЛ. Д. вземат участие в
производството лично и с процесуалния представител по пълномощие адв. С.,
която поддържа жалбата по заявените с нея оплаквания, моли за отмяна на
определението и за връщане на делото на районния съд за извършване на
делбата чрез разпределение на имотите при съобразяване с настъпилите в
хода на процеса факти.
Ответникът по жалбата АД. Р. АТ. взема участие по делото лично, като
заявява съгласие с начина на приключване на делбата.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото във връзка с
доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:
Определението за прекратяване на делото поради извършване на
жребий по чл. 352 ГПК може да се обжалва единствено на основания,
опорочаващи самото теглене на жребия.
В случая само едно от направените в жалбата оплаквания е в този
аспект – това, за използване на различни пликове при теглене на жребия (нов
и деформиран), с което съдът извършил подсказване към АД. Р. АТ.
(подканена да тегли първа) къде се намирал всеки от двата дяла. Разгледано
същество, то е неоснователно. Наличните по делото пликове са два и същите
не са прозрачни, поради което няма как да се приеме, че с оглед техните
характеристики страните са имали възможност да узнаят преди теглене на
жребия в кой от тях се намира съответният дял, определен според влязлото в
сила решение за одобряване на окончателния разделителен протокол. Двата
плика са в идентичен формат, нови (неизползвани) са и върху тях липсват
белези, вкл. от поддържаното в жалбата деформиране или сгъване, поради
което също не може да се сподели съображението за извършено от съда
подсказване към съделителката АД. Р. АТ. за тяхното съдържание. Затова
приканването на същата съделителка да тегли първа не би могло да се
третира като проявена от съда пристрастност и нарушение на процедурата по
теглене на жребия. Възможността първа да тегли жребий е дадена на ищцата
като активната по делото страна, която е иницирала производството, с оглед
на което следва да се приеме, че поредността на тегленето на жребия е
основано на обективен критерий. От протокола на съдебното заседание по
теглене на жребия се установява, че след като поставил в тях сгънатите
листчета с означените дялове, съдът е разбъркал пликовете под съдийската
банка, за да няма видимост, след което предоставил на страните двата
непрозрачни плика, разбърквайки ги отново. При така обезпечената неяснота
относно съдържанието на еднакво изглеждащите пликове, не би могло да се
приеме, че съдът е извършил подсказване към АД. Р. АТ., приканвайки я да
тегли първа, защото в този случай нейният избор е направен между еднакви
предмети, при липсата на представа за съдържащото се в тях. Именно поради
липсата на знание за съдържанието на пликовете, разпределението на
дяловете се явява последица отвъд волята на участващите в жребието
(явилите се съделители или съдът), независимо от последователността, при
която те упражнят избора си. По тези съображения и с оглед данните в
протокола, вида и състоянието на пликовете, съдът приема за неоснователно и
недоказано оплакването в жалбата за указана от съда преднамереност към
избора чрез подсказка към А.А. относно съдържанието на пликовете и с
предоставяне на същата възможност първа да избира. Дадените в този смисъл
обяснения от К.С. са нереалистични, защото в описаната ситуация няма
2
разумна причина да не се направи възражение от жалбоподателката или от
нейния пълномощник адв. С. срещу твърдяното подсказване и зададената от
съда поредност на избора при теглене на жребия.
Останалите оплаквания в жалбата не се свеждат до основания,
опорочаващи самото теглене на жребия, поради което не подлежат на
разглеждане по същество. Съдът ще им даде отговор, за да внесе
допълнителна яснота относно възприетото приключване на делбата при
конкретния способ за реализирането й. Неоснователно е оплакването за
извършване на делбата от съда чрез теглене на жребии и за постановен от
съда незаконосъобразен отказ да се произнесе по възлагателните претенции
на Р. МЛ. Д., К. МЛ. СТ. и М. МЛ. Д.. Следва да се припомни, че бидейки
конституирани в процеса на мястото на починалия в хода на производството
съделител М. Р. Д. (чл. 227 ГПК), неговите наследници Р. МЛ. Д., К. МЛ. СТ.
и М. МЛ. Д. продължават процеса от реализиралия се до смъртта му етап.
Това означава, че извършените от и срещу наследодателя им процесуални
действия ги обвързват. В случая М. Р. Д. е починал на 04.03.2022 г. Към този
момент решението на съда за одобряване на окончателния разделителен
протокол (№ 260 000 от 18.01.2022 г.) е влязло в законна сила (на 11.02.2022
г., с оглед последната датата на връчването му - 27.01.2022 г.), като
необжалвано (чл. 296, т. 2 ГПК). При влязло в сила решение за одобряване на
окончателния разделителен протокол, съдът е длъжен да пристъпи към
теглене на жребий, за което действие призовава страните (чл. 252 ГПК). Ето
защо от конституирането им като страна в процеса на мястото на починалия
М. Р. Д. за наследниците му не възникват повторно процесуалните
възможности, с каквито наследодателят е разполагал (вкл. възлагателни или
облигационни претенции), те са обвързани от процесуалните действия,
извършени от него до влизане в законна сила на решението за одобряване на
окончателния разделителен протокол, а единственото възможно по закон
допустимо продължаване на процеса в тяхно лице е тегленето на жребий. В
този смисъл наследниците на М. Р. Д. нямат право да искат приключване на
делбата по останалите установени от закона способи – възлагане по чл. 349
ГПК, разпределение по чл. 353 ГПК или изнасяне на публична продан по чл.
348 ГПК.
Неоснователно е и оплакването за дадено от съда към съделителите
указание да направят насрещни изявления за прихващане, с цел уравняване на
дяловете им. Такова указание съдът не е давал – искането за компенсация,
макар общо, изхожда от процесуалния представител на жалбоподателите (л.
182 гр.д. № 718/2020 г. на РС – Тетевен). Прихващането е извършено, след
като съдът е изчерпал процедурата по теглене на жребия, поради което то не е
повлияло върху законосъобразното приключване на делбата чрез същия
способ. Компенсацията се отнася до вземания, произтичащи от влязлото в
сила решение за одобряване на окончателния разделителен протокол и
определени по размер чрез означаване към всеки от дяловете на съответните
суми, които се дължат за уравняване. Затова в производството по настоящата
жалба не би могло да се преразглежда техния размер, нито преценката дали и
до каква сума е настъпило погасяване на което и да било от тях.
По изложените съображения и предвид липсата на направени от
жалбоподателката в съдебното заседание, в което жребият е теглен, на
конкретни възражения или искания във връзка с процедурата по теглене на
жребия, следва да се приеме, че същата е проведена обективно и в
съответствие със закона. В този смисъл обжалваното определение, с което е
3
прекратено производството по извършването на делбата чрез теглене на
жребий, е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.05.2022 г., постановено в открито
съдебно заседание по гр.д. № 718/2020 г. на РС – Тетевен, с което съдът е
прекратил производството по делото, поради извършване на делбата чрез
теглене на жребий.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4