О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
гр. София, 30 март 2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в
проведено на 30 март 2021 г. закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Стефан МИЛЕВ
Симона УГЛЯРОВА
като разгледа
докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.д. № 1124/21 г., намери за установено
следното:
Софийската районна
прокуратура (СРП) е подала частен протест срещу протоколното определение от
21.10.2019 г., с което СРС (НО, 4 с.) е прекратил съдебното производство по
н.о.х.д. № 18277/19 г. и на осн. чл. 249, ал.2 НПК е
върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения,
допуснати при изготвяне на обвинителния акт, внесен срещу подс.
Р.Г.А. за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 НК.
Прокурорът е несъгласен с
тезата на първоинстанционния съд, че е налице
фактическа непълнота на обвинението, изразяваща се в пропуск да се опише в
какво точно се състои предварителното измамливо поведение на подс. А..
Въззивният съд намери, че следва да потвърди
оспорваното определение, въпреки, че конкретното оплакване в протеста може да
бъде споделено.
В действителност,
прокурорът ясно и точно е индивидуализирал поведението на дееца, заявявайки, че
при предварителните разговори със св. Г.подсъдимият изобщо не е имал
„действително намерение и обективна възможност да поеме и изпълни задълженията
(…) по лизинговия договор“ – твърдение, което е достатъчно, за да формулира
предмета на доказване в съдебната фаза на процеса, и което е било съответно
квалифицирано юридически в диспозитива на
обвинителния акт като възбудено у измамения заблуждение, че А. „…ще встъпи като
лизингополучател по лизинговия договор, ще изплати
оставащите лизингови вноски и ще придобие собствеността върху лизинговия обект
по договора (…) след изплащане на остатъчната му стойност“. В тази насока
изводите на първата инстанция следва да бъдат коригирани, защото почиват на
неправилно разбиране какви са стандартите за съдържанието на обвинението по чл.
246, ал.2 НПК.
Служебно, обаче, втората
инстанция констатира друг процесуален порок, допуснат при описанието на
престъплението, което прави обвинението неясно и противоречиво. В неговата
заключителна част (диспозитив) е заявено, че измамата
е извършена в гр. София в края на 2012 г., докато фактите, предявени с
обстоятелствената част са различни – твърди се най-напред, че още при срещата
през м. ноември 2012 г. в гр. Созопол и проведените
разговори със св. Г.подс. А. „…изобщо нямал
действително намерение и обективна възможност да поеме и изпълни
задълженията…“, а едва след това – на последваща
среща в гр. София колата била фактическа предадена вследствие на възбуденото
заблуждение. Или казано по друг начин – според обстоятелствата на обвинението,
деянието на измамата (възбуждането на заблуждение) е започнало още в гр.
Созопол, а вредоносният разпоредителен акт е настъпил гр. София. Ако това е
вярно, налице е класически пример за приложението на чл. 36, ал.2 НПК, но
въпросното положение следва да бъде изрично изяснено. Това налага прокурорът
недвусмислено да прецизира позицията си кога и къде е започнало изпълнението на
престъплението, т.е. формирането на неверни представи, че деецът „…ще встъпи като лизингополучател
по лизинговия договор, ще изплати оставащите лизингови вноски и ще придобие
собствеността върху лизинговия обект по договора…“. И ако продължава да
поддържа тезата, че инкриминираното поведение е било проявено за първи път в
гр. Созопол, това следва да се отрази еднопосочно и в диспозитива
на обвинителния акт. Именно корекцията
му в тази насока налага връщане на делото на разположение на СРП, поради което
– на осн. чл. 345, ал.2 НПК, Софийският градски съд,
НО, ІІ въззивен състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.10.2019
г. за прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 18277/18 г. на СРС
(НО, 4 с.).
Определението е
окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: