Решение по дело №230/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. Л. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Г. Г. от САК, против Решение № 32/ 30.01.2024г., постановено по АНД №2386/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6481171, издаден от О. М. Стара Загора за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателката оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на електронния фиш съответства на нормативно регламентираните изисквания по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че при издаването на електронния фиш не са допуснати процесуални нарушения, по съображения за наличието на множество съществени нарушения на формалните и процесуалните изисквания, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Твърди, че извършването на вмененото му административно нарушение не е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин, вкл. от гл.т на авторството на нарушението и субекта, чиято административнонаказателна отговорност може да бъде ангажирана с издаването на електронен фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП., тъй като тя не била собственик на процесния автомобил. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила, при постановяване на решението не са обсъдени и преценени всички доказателства по делото и не са разгледани възраженията на санкционираното лице, което е довело до формиране на неправилни и незаконосъобразни правни изводи по фактите и по приложението на закона. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6481171 на ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото, но в писменото си становище оспорва касационната жалба и претендира за присъждане на разноски за две инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при липса на твърдените от касатора процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на И. Л. К., срещу електронен фиш серия К № 6481171 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2,т. 3 от ЗДвП на Л. К. е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 06.10.2022г., в 11.27 часа, в област Стара Загора, АМ „ Тракия,км.213, управлява в посока Бургас, при ограничение на скоростта от 140 км/ч за автомагистрала, И. К. управлява МПС – лек автомобил с рег. № [рег. номер], с установена скорост на движение от 169км/ч, при превишена стойност на скоростта 29 км/ч и отчетен километров толеранс – 3 процента, като извършеното нарушение е установено и заснето с АТСС (ARH CAM S1 ) № 11443b2.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалвания електронен фиш по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като при неговото издаване не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е обосновал извод, че извършеното от И. К. нарушение по чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно лицето е санкционирано с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя изводът на въззивния съд, че в съответствие със законово установените изисквания електронният фиш съдържа надлежно описание на нарушението. Нормативно, в чл. 189, ал.4, изречение второ от ЗДвП, е определено съдържанието на електронния фиш за налагане на глоба, при установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система нарушение на този закон. В случая съдържанието на обжалвания пред Старозагорския районен съд електронен фиш изцяло е съобразено с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В необходимата и достатъчна степен е конкретизирано и индивидуализирано мястото на извършване на нарушението; посочена е стойността на разрешената скорост за движение (140 км/ч за автомагистрала), на установената скорост на движение на МПС и сътв. стойността на превишението, след отчитане на километров толеранс - 3 процента. т.е посочени са всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и наличието на административно нарушение при описание на конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност от гл.т на правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция.

Правилен е и изводът на Старозагорския районен съд, че при издаването на електронния фиш не са допуснати нарушения на нормативно регламентирани процесуални изисквания и правила. Спазени са условията и редът за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение по пътищата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., при надлежно съставен Протокол за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредбата, с информация за местонахождението на мястото за контрол, датата и часовия интервал на използване на АТСС, разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС и др. Непосочването в Протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на номера на първото и съотв. на последното статично изображение / видеозапис при наличието на отразяване в протокола на датата и часовия интервал на използване на АТСС, не представлява съществена нередовност на изготвения протокол и съотв. по никакъв начин нито рефлектира върху материалната доказателствена сила по отношение на отразените и удостоверени в протокола факти и обстоятелства, нито лишава протокола от доказателствена стойност. Липсата на снимка на използваното АТСС също не съставлява съществено нарушение на установените в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. изисквания за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата – липсата на снимка, визуализираща мястото, на което е било поставено АТСС (ARH CAM S1 ) № 11443b2, по никакъв начин не може да обуслови извод за материална и/или процесуална незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като местоположението на АТСС се удостоверява не със снимка на АТСС, а в Протокола за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното с МПС – лек автомобил с рег. № [рег. номер] на посочените в електронния фиш дата, час, място и обстоятелства, нарушение на скоростния режим. Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на всички съставомерни факти, релевантни за реализиране на административнонаказателна отговорност по повдигнатото обвинение за допуснато нарушение на ЗДвП. Служебно известно на съда е, че системата от вида ARH CAM S1 измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост, има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал. С оглед на което твърденията на касатора, че в случая липсва автоматично разпознаване на рег. номер на автомобила, за който се отнася снимката, се явяват абсолютно недоказани. В Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изрично е удостоверено, че АТСС е разположено/настроено съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания, като липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, опровергаващи така удостовереното в протокола. Нито в ЗДвП, нито в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са регламентирани допълнителни изисквания за съставянето на документи във връзка с използването на АТСС, извън Протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, поради което твърденията на касатора, че липсата на данни относно законосъобразно привеждане в работен режим и настройване на АТСС обуславя незаконосъобразност на ЕФ, са несъстоятелни. По делото са представени доказателства (удостоверение, издадено от Председателя на Българския институт по метрология/, че АТСС, с което е измерена, отчетена и заснета скоростта на движение на автомобила, е одобрен тип автоматизирано техническо средство за измерване съгласно Закона за измерванията, което установява и автоматично заснема и записва нарушението /превишението на скоростта/, датата и точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. С оглед информацията от приложените доказателствени средства (снимков материал) по несъмнен начин се потвърждават по дата, час и място всички факти и необходими технически параметри, релевантни за съставомерността на деяние, квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и осъществено с лек автомобил с рег. № [рег. номер]. Не е ясно на какви точно съображения се основава възражението на санкционираното лице, че номерът на снимката, отпечатана при възпроизвеждането на записа на нарушението и на регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението, не представлява изискуемия се по чл.16, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. генериран уникален идентификационен номер на статичното изображение, отпечатано във вид на снимков материал. С оглед на което съдът приема за необосновани, недоказани и неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения при изготвения с АТСС (ARH CAM S1 ) № 11443b2 снимков материал, дисквалифициращи го като годно веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП и лишаващи го от доказателствена стойност за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Неоснователно е и възражението на касатора, че извършването на вмененото му административно нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин от гл.т на авторството на нарушението и субекта, чиято административнонаказателна отговорност може да бъде ангажирана за това нарушение с издаването на електронен фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Действително от доказателствата по делото се установява, че собственик на МПС, при управлението на което е допуснато санкционираното нарушение, е „Мега трейд ауто “ ЕООД. Но също така безспорно се установява и че в СРМПС на лек автомобил с рег. № [рег. номер] освен собственика на автомобила като ползвател е вписана и И. Л. К.. Единствената нормативно регламентирана хипотеза за вписване в СРМПС на ползвателя на автомобила е тази по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – когато физическо или юридическо лице използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост – при писмено съгласие на собственика и ползвателя и представянето на изискуемите се документи вкл. договор за лизинг, по силата на който превозното средство се предоставя за ползване. Константна е съдебната практика, че когато в СРМПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. е вписан ползвател на автомобила, се ангажира отговорността за извършено при управление на автомобила нарушение по ЗДвП на вписания в СРМПС ползвател, а не на собственика на автомобила, без да е необходимо подаването на нарочна декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на МПС на кого е било предоставено за управление МПС към момента на извършване на установеното нарушение по ЗДвП. Изведено от съдебната практика, при регистриран по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. ползвател на МПС, правото за подаването на декларация по чл.188 от ЗДвП относно лицето, на което е предоставено управлението МПС към момента на извършването на нарушението, може да бъде упражнено именно от вписания в СРМПС ползвател на автомобила. С оглед на което абсолютно неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че в случая за установеното нарушение на скоростния режим при управление на лек автомобил с рег. № [рег. номер] – собственост на „Мега трейд ауто“ ЕООД, е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на законния представител на дружеството.

Ето защо обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл.т на закона Старозагорският районен съд е приел, че И. Л. К. законосъобразно е санкционирана с издадения ЕФ на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП за извършеното при управление на лек автомобил с рег. № [рег. номер] нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП т. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР [населено място] съдебно деловодни разноски в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че се явява неоснователно искането на ответника по касация за присъждане на разноски при разглеждане на делото пред районния съд. Тази претенция е следвало да бъде предявена пред районния съд при разглеждане на делото

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/ 30.01.2024г., постановено по АНД № 2386/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 6481171 на ОД на МВР – Стара Загора.

ОСЪЖДА И. Л. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] съдебно-деловодни разноски в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.