№ 105
гр. Бургас, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Я. Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20232001000138 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Виго
груп“ ООД в н., ЕИК *********, представлявано от синдика И. Р., против
решение № 85/ 27.03.2023 г., постановено по т. д. № 357/ 2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете на „Виго груп“ ООД
(н), ЕИК *********, против „Грато инвестмънт“ ЕООД (н), ЕИК *********,
за установяване съществуването на следните вземания: главница в размер на 8
937 500 евро, дължима по спогодба от 02.02.2015 г., обезпечена със запис на
заповед без протест, издаден на 02.02.2015 г., с падеж на 10.10.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 10.01.2020 г. до окончателно изплащане; и
неустойка в размер на 2 000 000 евро, дължима по спогодба от 02.02.2015 г.,
обезпечена със запис на заповед без протест от 02.02.2015 г. с падеж
10.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020г. до
окончателно изплащане.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано.
Поддържа се, че неправилно съдът е счел за основателно въведеното
с отговора на исковата молба възражение за нищожност на спогодбата от
02.02.2015 год. поради невъзможен предмет. Въззивникът твърди, че
задължението на „Грато инвестмънт“ ЕООД (н) е съществувало, но умишлено
не е било изпълнено от ответното дружество.
1
Въззивникът поддържа, че подаденият от пълномощника на
ответника отговор е извън срока по чл.131 ГПК. Упълномощеният адвокат не
изразил становище по редовно връчения му проект за доклад, в който съдът
отчел, че няма депозиран отговор на исковата молба, нито се явил на първото
по делото съдебно заседание. Едва на второто такова процесуалният
представител на „Грато инвестмънт“ ЕООД (н) заявил, че погрешно е подал
отговора на исковата молба по друго дело и е настоял да се разгледат
направените в този отговор оспорвания и доказателствени искания. Във
въззивната жалба се настоява за прилагането на последиците на чл.133 ГПК,
тъй като ответникът е следвало да отстрани допуснатата от него грешка най-
късно до първото по делото заседание от 10.03.2022 г., за което е бил
надлежно уведомен.
Поддържа се, че в подписаната между страните спогодба, „Грато
инвестмънт“ ЕООД (н) признал основателността и изискуемостта на всички
задължения, поети към „Виго груп“ ООД (н) с договора от 13.11.2007 г.
Длъжникът не оспорил настъпилата изискуемост и признал размера на
задълженията си, както и че същите не са погасени по давност. Длъжникът се
съгласил, че спогодбата има характер на признание по смисъла на чл.116 ЗЗД.
Прието е, че ако някое от задълженията е погасено по давност, „Грато
инвестмънт“ ЕООД (н) се съгласява да го изпълни наново и спогодбата има
самостоятелно правопораждащо действие за всяко едно от задълженията.
Въззивникът подчертава, че сключването на спогодбата не се оспорва от
длъжника, както и не се оспорва, че са издадени записите на заповед. Излага
се становище за доказаност на претендираните вземания от представените
доказателства.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е връчена на страните по делото – „Грато
инвестмънт“ ЕООД (н) и синдика на „Грато инвестмънт“ ЕООД (н), които в
срока по чл. 263 ГПК не са подали отговор по нея.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск от „Виго груп“ ООД с
правно осн.чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ, за установяване съществуването на неприети
в производството по несъстоятелност на „Грато инвестмънт“ ЕООД вземания,
произтичащи от спогодба от 02.02.2015 год., обезпечени със записи на
2
заповед от същата дата с падеж 10.10.2019 год. и 10.01.2020 год., както
следва: сумата от 8 937 500 евро – задължения, поети със спогодбата и
предходен договор между „Грато инвестмънт“ ЕООД и „Виго груп“ ООД от
13.11.2007 год. и 2 000 000 евро, представляващи неустойка по спогодба от
02.02.2015 год. – уточнения на л.58 и л.241 от първоинстанционното дело.
Ищецът е поддържал, че между страните е бил подписан договор
от 13.11.2007 год., с който „Грато инвестмънт“ ЕООД поел задължения към
„Виго груп“ ООД, обезпечени с множество записи на заповед. Поддържал е,
че на 02.02.2015 год. страните сключили спогодба, с която „Грато
инвестмънт“ ЕООД признал всички свои задължения с източник договора от
13.11.2007 год., признал тяхната изискуемост и поел задължение да ги
изпълни до 01.10.2019 год., дори и да са погасени по давност. Ищецът е
поддържал, че със спогодбата страните са уговорили дължимост на неустойка
в размер на 2 000 000 евро, както и че за обезпечаване на поетите задължения
по спогодбата са били издадени два записа на заповед съответно за сумите от
8 937 500 евро и 2 000 000 евро с падеж 10.10.2019 год. и 10.01.2020 год.
В отговора си ответникът е оспорил иска. Заявил е, че спогодбата е
симулативна и антидатирана, както и обезпечаващите я записи на заповед.
Поддържал е, че клаузата, с която се признават всички задължения по
договора от 13.11.2007 год. (чл.2), както и клаузата, с която е поето
задължение за изпълнение на погасени задължения (чл.4), са нищожни, тъй
като противоречи на закона и целят заобикаляне на чл.113 от ЗЗД. Ответникът
е въвел възражение за нищожност на спогодбата поради невъзможен предмет
и липса на основание.
Синдикът на „Грато инвестмънт“ ЕООД също е оспорил претенцията.
Заявил е, че възражението против списъка на неприетите вземания е било
депозирано от лице без представителна власт. По същество е заявил, че
спогодбата не е била осчетоводена и от същата „Виго груп“ ООД не може да
обоснове качеството си на кредитор.
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена изцяло.
Първоинстанционният съд е приел, че спогодбата е нищожна поради
невъзможен предмет, тъй като към датата на подписването й поетите от
„Грато инвестмънт“ ЕООД задължения са били обективно неизпълними, а
това от своя страна прави претендираните вземания недължими.
От правна страна между страните пред настоящата инстанция не е
спорно, че предявените в производството по несъстоятелност на „Грато
инвестмънт“ ЕООД вземания на „Виго груп“ ООД не са били приети и
включени в списъка на приетите вземания, както и не е било уважено
възражението на този кредитор в производството по чл.692 от ТЗ. Доводът на
3
синдика Я. С. за нередовност на възражението по чл.690 от ТЗ, като подадено
от упълномощен от управителя адвокат, вместо от междувременно
назначения синдик на „Виго груп“ ООД, не може да бъде разгледан в
настоящото производство, още повече, че чрез депозирането на искова молба
по чл.694 от ТЗ синдикът Р. е потвърдил всички предприети до момента
действия по предявяване и установяване на процесните вземания.
Предпоставките за допустимост на претенцията са налице – предявена
е по пощата в срока по чл.694 ал.6 от ТЗ, броен от обяваване на определение
№261378/16.07.2021 год. в ТР – 16.07.2021 год.
Въззивното дружество извежда вземанията си от спогодба от
02.02.2015 год., с която са признати за съществуващи, изискуеми и
непогасени по давност задължения на „Грато инвестмънт“ ЕООД, поети с
предходен договор между страните от 13.11.2007 год., обезпечени с общо
шест записа на заповед. Със същата спогодба е поето задължение за
изпълнение на старите задължения по договора от 13.11.2007 год., дори и да
са погасени по давност. Поето е задължение за заплащане на неустойка в
размер на 2 000 000 евро, обезпечаваща срочното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата от 8 937 500 евро. За обезпечаване
на поетите в спогодбата задължения са били издадени два записа на заповед
от 02.02.2015 год., приложени като копия и представени в оригинал в
съдебното заседание на 10.03.2022 год.
Съгласно приетото в т.17 от ТР №4/2013 год. ОСГТК ВКС , при
въведени твърдения от поемателя по записа на заповед за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение
за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. При липса на
спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на
заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му
или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
В настоящия случай ответникът по иска „Грато инвестмънт“ ЕООД е
депозирал отговор, с който не се оспорва наличието на каузалното
правоотношение, посочено от ищеца в исковата молба. Въведени са
възражения за недействителност на основанието по каузалното отношение,
разгледани по същество от първоинстанционния съд и частично споделени.
Оплакването във въззивната жалба, че възраженията са били формулирани
след изтичане срока за подаване на отговор на исковата молба и съответно на
това са били преклудирани, е неоснователно. С протоколно определение
№203/19.05.2022 год. срокът за подаване на отговор е бил възстановен от
4
съда, след като е установено, че своевременно подадения отговор на „Грато
инвестмънт“ ЕООД е бил погрешно депозиран по т.д.№356/2021 год. на БОС.
Следователно отговорът е в срок и всички възражения на ответника са
процесуално допустими.
Между страните не се спори за сложилите се между тях отношения
във връзка с подписването и обезпечаването на договор за банков кредит
№206/01.10.2007 год. между ОББ АД и „Грато инвестмънт“ ЕООД. Не се
спори, че задълженията на „Грато инвестмънт“ ЕООД по горния договор са
били обезпечени от „Виго груп“ ООД, което е учредило ипотека върху
собствения си имот – хотел „Виго“ с нотариален акт за договорна ипотека
№131, том ХХХVІ, рег.№18359, дело №6981/2007 год. С договор от
13.11.2007 год. „Грато инвестмънт“ ЕООД и „Виго груп“ ООД са постигнали
съгласие за поемане на конкретни задължения от „Грато инвестмънт“ ЕООД
по чл.2 от договора – да изгради ваканционен комплекс и да учреди ипотека в
полза на ОББ върху изградените обекти (чл.2.1 и чл.2.2), да погаси до
25.11.2010 год. 1 375 000 евро от главницата по договора за кредит (чл.2.3), да
освободи хотел „Виго“ от ипотеката (чл.2.4) и да спазва всички условия по
договора за кредит като не допуска просрочия (чл.2.5). За обезпечаване на
конкретните задължения по договора са издадени записи на заповед съгласно
чл.4. Конкретните суми, за които са били издадени ценните книги, показват,
че чрез тях се цели обезщетяване на евентуални вреди, които би претърпяло
лицето, дало реално обезпечение, в случай, че кредитополучателят не
изпълнява задълженията си по договора за кредит и банката се удовлетвори
от ипотекирания хотел. Въззивникът представя множество писмени
доказателства, от които се установява, че „Грато инвестмънт“ ЕООД не е
изпълнявал надлежно поетите задължения по договора за банков кредит и
неговите твърдения не се оспорват от насрещните страни. Тъкмо напротив,
доводите за нищожност на спогодбата се основават на твърдения, че към
момента на подписването й поетите задължения са били неизпълними, тъй
като договорът за кредит бил просрочен и обявен за предсрочно изискуем.
На 02.02.2015 год. страните са подписали помежду си процесната
спогодба, с която „Грато инвестмънт“ ЕООД е признал всичките си
задължения по договора от 13.11.2007 год. и е поел задължение да ги изпълни
до 01.10.2007 год., вкл. и погасените по давност.
Спогодбата е двустранен, възмезден договор, с който страните
прекратяват или предотвратяват един правен спор, като си правят взаимни
отстъпки, включително са готови да пожертвуват действителното правно
положение, като се съгласят да считат, че е такова, за каквото са се
споразумели в спогодбата. Поради това, със спогодбата страните могат да се
откажат от съществуващо право или пък да поемат несъществуващо
5
задължение (чл.365 ал.2 от ЗЗД), вкл. да се задължат да изпълнят погасено по
давност (естествено) задължение.
Защитните възражения на „Грато инвестмънт“ ЕООД за нищожност на
процесната спогодба поради невъзможен предмет и липса на основание са
изцяло неоснователни. Предметът на договора е това, което се дължи по него.
Предметът на договора за спогодба са взаимните отстъпки между страните,
чрез които те прекратяват спора помежду си. Такива в процесния случай са
направени и те касаят налични отношения между същите страни, възникнали
по повод на предходен договор, чието съществуване и действителност не се
оспорва. Поетите задължения са фактически изпълними и зависят от волята
на длъжника. Колко е било забавено строителството на комплекса и
погасяването на задълженията по договора за кредит е без значение, щом
обективно не съществуват пречки за построяването, респ.погасяването на
дълга, дори и да е предсрочно и изцяло изискуем. „Грато инвестмънт“ ЕООД
е страна по спогодбата и не може произволно да се защитава с възражение за
симулативност и производното му за антидатираност, което също означава
форма на симулативност – арг.от чл.164 ал.2 от ГПК. Никакви доказателства
не са ангажирани в подкрепа на твърдението за симулативност, дори т.нар.
„начало на писмено доказателство“, правещо вероятно твърдението за
симулация. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза също не
подкрепя тезата на „Грато инвестмънт“ ЕООД за симулативност на
спогодбата. От същата се установява, че записите на заповед, които са били
издадени за обезпечаване на задълженията по спогодбата, не са осчетоводени
от страните, вкл. и задбалансово като условни активи за „Виго груп“ ООД и
пасиви за „Грато инвестмънт“ ЕООД, но от друга страна, записът на заповед
има самостоятелно счетоводно отразяване само в определени случаи,
какъвто процесният не е. След като задълженията, поети със спогодбата не са
изпълнени и ответникът не твърди да ги е изпълнил, напротив – видно е, че
задълженията по договора за кредит не са погасени и хотелът не е освободен
от договорната ипотека, той дължи сумите с обезщетителен характер, за
които са били издадени двата записа на заповед – главница в размер на
8 937 000 евро и неустойка в размер на 2 000 000 евро, както и законната
лихва от по-късния падеж по записа на заповед, така, както е поискана – от
10.10.2020 год.
От изложеното до тук е видно, че крайните изводи на двете инстанции
не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да
се постанови ново, с което претенцията да се уважи.
При този изход на спора държавната такса за двете инстанции следва
да се възложи върху въззиваемото дружество - длъжник.
На въззивника се следват сторените разноски в двете инстанции – 300
6
лв. за възнаграждение на вещо лице. На представлявалия го при условията на
чл.38 от ЗА адвокат не може да бъде присъдено възнаграждение по чл.38 ал.2
от с.з., тъй като юридическите лица не попадат в хипотезите на чл.38 от ЗА,
независимо от състоянието на дружеството – така определение
№50140/26.06.2023 год. по т.д.№1056/21 год. ІІ т.о. ВКС и цитираните в
същото множество съдебни актове. Отделно от това следва да се отбележи, че
договорът за представителство по чл.38 от ЗА е сключен между адвоката и
синдика, а последният от своя страна е адвокат, вписан в АК София, който по
закон е задължен да представлява несъстоятелния търговец и който не попада
в нито една от хипотезите на чл.38 от ЗА.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №85/ 27.03.2023 г., постановено по т. д. № 357/
2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Виго груп“ ООД в н.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.“Драган
Цанков“ №1, представлявано от синдика И. Р. против „Грато инвестмънт“
ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър,
ул.“Ив.Вазов“ №9 и синдика на „Грато инвестмънт“ ЕООД, че съществуват
следните вземания на „Виго груп“ ООД в н., ЕИК *********: главница в
размер на 8 937 500 евро, дължима по спогодба от 02.02.2015 г., обезпечена
със запис на заповед без протест, издаден на 02.02.2015 г., с падеж на
10.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020 г. до
окончателно изплащане; и неустойка в размер на 2 000 000 евро, дължима по
спогодба от 02.02.2015 г., обезпечена със запис на заповед без протест от
02.02.2015 г. с падеж 10.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
10.01.2020г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Грато инвестмънт“ ЕООД (н), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Ив.Вазов“ №9,
представлявано от служебен синдик С. Ц., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Апелативен съд Бургас държавна такса за
двете инстанции в общ размер на 320 742,20 (триста и двадесет хиляди
седемстотин четиридесет и два 0.20) лв.
ОСЪЖДА „Грато инвестмънт“ ЕООД (н), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Ив.Вазов“ №9,
представлявано от служебен синдик С. Ц., да заплати на „Виго груп“ ООД в
н., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Монтана,
ул.“Драган Цанков“ №1, представлявано от синдика И. Р. разноски в размер
7
на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8