О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
………..2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 301 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена
е частна жалба от „Теленор България”ЕАД,
ЕИК ........., чрез пълномощника му адвокат В.Н., съд.адрес: *** № 10 срещу
Разпореждане № 699/14.05.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 200/2020 година по
описа на Тетевенския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението срещу
длъжника Г.Д.А. *** издаване на
заповед за изпълнение за неустойка в размер на 52.47 лева за неизпълнение на
задължение по договор за мобилни услуги и за разноски в размер на 360 лева-
адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят
счита заявлението в отхвърлителната му
част за незаконосъобразно и неправилно.
Според него съдът неправилно приема, че клаузите
за неустойка, уговорени в договора за мобилни услуги с предпочетен номер, са в
размер на всички абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до
края на срока му. Конкретизира, че основанието за начисляване на процесната
неустойка се съдържа в чл.11 от Договора за мобилни услуги и в настоящия случай
се формира от сбора на три стандартни месечни абонамента без ДДС- 3х 17.47 =
52.57 лева.
Сочи, че в чл.228, л.1,т.4 в ЗЕС е уредено, че
всеки договор за предоставяне на мобилни услуги трябва да съдържа клауза за
неустойка, свързана с неговото прекратяване.Тази неустойка има обезщетителна
функция и фактическият състав за възникването и е налице, тъй като размерът е
индивидуално договорен и потребителят е наясно с начина на изчисляване и се е
съгласил с него. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение,
поддържа, че е дължимо, към заявлението е приложен договор за правна защита и
съдействие, договореното възнаграждение
е с включен ДДС и сумата е платена при подписване на договора и
начислена в приложената фактура. Размерът на хонорара е минимален, съгласно
чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Моли да бъде отменено разпореждането на Тетевенския
районен съд в обжалваната част и да се постанови издаване на заповед за
изпълнение за всички претендирани със заявлението по чл.410 ГПК суми, както и
да се присъдят разноските по делото.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския
районен съд от „Теленор България”АД, ЕИК ........., седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.1766 срещу
длъжника Г.Д.А., ЕГН ********** с адрес: ***, за парично вземане, основано на Договор за мобилни услуги с предпочитан номер
+359893887665 от 08.03.2018 година.Заявителят е посочил, че абонатът не
изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 307.34 лева,
представляващи неплатени такси в размер на 53.48 лева и ползвани услуги -253.86
лева за отчетен период 08.03.2018 г.- 24.04.2018 г. На основание чл.11 от
договора мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 52.47 лева, която
не надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент. В т.5 от
договора е посочено, че размерът на стандартния месечен абонамент е 20.99 лева
с ДДС (17.49 лева без ДДС).Задълженията са индивидуализирани в три фактури: №
**********/25.03.2018 г. в размер на 285.51 лева; № **********/25.04.2018 г. в
размер на 21.83 лева и № **********/25.06.2018 г. в размер на 52.47 лева.
Заявителят е поискал присъждане на сумите, както и
законна лихва от момента на подаване на заявлението и до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 360 лева с
включен ДДС.
Районният съд е уважил частично заявлението и издал
Разпореждане № 699/14.05.2020 година по ч.гр.дело № 200, с което разпоредил
издаване на заповед за изпълнение в полза на „Теленор България” ЕАД срещу длъжника
Г.Д.А. за: главница в размер на 307.34 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 08.03.2018 г.- 24.04.2018 г. и за законната
лихва върху сумата, начиная от 14.05.2020 г. до изплащане на вземането (арг. от
чл.6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 година, обн.Д.в. бр.28/2020 година) и за разноски в размер на 25.00
лева, представляващи заплатена държавна такса. Отхвърлил е молбата на заявителя
в частта за неустойка и адвокатско възнаграждение.Приел е, че в частта за
неустойката искането противоречи на закона и добрите нрави, за което съдът
следи служебно, на основание чл.411, ал.2,т.2 ГПК, а по отношение на
адвокатското възнаграждение- че не са представени доказателства за плащане.
Частната жалба е частично основателна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1
и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, както
и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно разпоредбата на
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В настоящия случай заявителят, наред с главница, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 08.03.2018 г.- 24.04.2018 г. е поискал присъждане и на неустойка в размер на 52.47 лева за неизпълнение на задължение по договор за мобилни услуги. Тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, нормите на този закон следва да бъдат съобразени от съда служебно.
Настоящият въззивен състав приема, че заявената претенция
за заплащане на неустойка не противоречи на добрите нрави, както е приел
районният съд. В случая се касае за вземане, основано на клауза в договора,
изразена по ясен, разбираем начин и леснодостъпна за абоната форма (чл.229 ЗЕС)
и която не е неравноправна.
В поправеното заявление заявителят е посочил, че длъжникът е допуснал неизпълнение на задължението си по договора да заплати за ползваните услуги и абонаментна такса, които са конкретно посочени и което е дало основание на мобилния оператор да поиска присъждане на неустойка, чийто размер не надхвърля уговорения, с оглед договорените стандартни месечни абонамента без ДДС.
В нормата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП не се изключва уговарянето на неустойка, освен ако размерът ѝ е необосновано висок. Възможност за уговаряне на неустойки при индивидуални договори при общи условия между предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги и крайния потребител, какъвто е настоящия случай, не се изключва и от разпоредбата на чл.228, ал.1,б.”в” ЗЕС и следва по аргумент от противното на чл.229а, изр.последно от ЗЕС. В ТР № 7 от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, е дължима, ако такава е била уговорена.
От съдържанието на приложения договор за мобилни услуги, т.11 е видно, че такава неустойка е уговорена, а позоваването на заявителя на фактура, удостоверяваща вземането му за неустойка, сочи, че към този момент мобилният оператор е развалил договора за мобилни услуги. Тази договорна неустойка е компенсаторна, тъй като има за цел за възмезди оператора за вредите от неизпълнението на договора от страна на абоната (длъжник)- чл.88, ал.1, изр.второ ЗЗД. Тази вреда към момента на сключване на договора е предвидима и представлява нереализирана печалба от ползването на предпочетения номер в рамките на уговорения срок. Прекратяването на договорното правоотношение по вина на потребителя преди срока лишава оператора най-малкото от възможността да реализира печалба от месечните такси, поради което клаузите за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандарти месечни такси (без ДДС) , не може да се определи като неравноправна или поставяща потребителя в неравноправно положение. Този размер е предварително определен в договора и съответства на нейния обезщетителен характер за вреди от неизпълнение, без да е нужно те да се доказват (чл.92, ал.1 ЗЗД). Основателно е позоваването на жалбоподателя на сключената спогодба по гр. д. № 15539/2014 г. и гр. д. № 16746/2014 г. на СГС, постигната в контекста на заведени от КЗП колективни искове срещу ищеца за обявяването на същата клауза в типовия договор за мобилни услуги за неравноправна и приетото задължение „максималният размер на неустойката да не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти".Това е съобразено от оператора при сключване на настоящия договор.
С оглед на това съдът приема, че не са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 52.47 лева неустойка.
Съдът намира за неоснователна жалбата в частта, в която претендира заплащане на разноски в размер на 360 лева. Пълномощникът на заявителя е представил Договор за правна защита и съдействие № 8969/17.03.2020 г., сключен между него и „Теленор България”ЕАД, и имащ за предмет: предоставяне и оказване на правна защита, процесуално представителство и съдействие при образуване и водене на заповедно производство по чл.410 ГПК срещу Г.Д.А.” В т. ІІ от договора е посочено, че договореното възнаграждение е 360 лева с включен ДДС, което е платено в брой при подписване на договора.
В т.1 ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В случая, че пълномощникът- адвокат Шущарков е поискал присъждане на възнаграждението с включен ДДС и е представил доказателства, че е регистриран по ЗДДС.
Следва да бъде съобразено решение № 175 от 26.01.2017 г. на ВКС по н.д.№ 783/2016 г. на ІІІ н.о., в което, позовавайки се и на ТР № 6/2013 г., върховната инстанция приема, че въпреки липсата на препращане в ЗА към разпоредбите на ЗСч, в посочената част ЗСч е приложим, доколкото в националното законодателство липсват разпоредби, уреждащи въпроса за документалната обосновка на извършеното плащане. В решението на ВКС е направена препратка и към решения на ЕСПЧ за нарушения по ЕКПЧОС, и е формиран извод, че: „ съдът не може да пренебрегне решаването на въпроса доколко претендиран за присъждане размер на адвокатско възнаграждение като дължими разноски е надлежно обоснован и доказан”. В този смисъл се налага извода, че регистрирания по ЗДДС адвокат следва да документира извършената от него доставка на стока или услуга съгласно изискванията на ЗСч., а представеният договор за правна защита и съдействие няма характеристиките на първичен счетоводен документ. Не е представен касов бон, доказващ извършено плащане, съгласно изискванията на ЗСч., както е приел и Тетевенският районен съд, поради което заявените разноски не следва да се присъждат.
По същите съображения на жалбоподателя не следва да се присъждат и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева за въззивното обжалване, а само платената държавна такса в размер на 15 00 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ № 699/14.05.2020 г., постановено по
ч.гр.дело № 200/2020 година по описа на Тетевенския районен съд, в частта, с
която е отхвърлено заявлението на „Теленор
България” ЕАД срещу длъжника Г.Д.А. ***
издаване на заповед за изпълнение за неустойка в размер на 52.47 лева за
неизпълнение на задължение по договор за мобилни услуги и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по
чл.410 ГПК в полза на „Теленор
България”ЕАД, ЕИК ........., чрез пълномощника му адвокат В.Н., съд.адрес: ***
№ 10 срещу длъжника Г.Д.А., ЕГН **********
***, за парично вземане в размер на 52.47 лева (петдесет и два лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение по договор за мобилни услуги
от 08.03.2018 година.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН
********** *** заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК .........,на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по
делото за въззивното обжалване в размер на 15.00 (петнадесет) лева.
ВРЪЩА делото на Ловешкия районен съд за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: