№ 234
гр. Благоевград, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201147 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х. Т. К. с ЕГН **********, с адрес гр.Б.,
ж.к. „З.”, бл., ет., ап. против Наказателно постановление № 42-0001709/08.07.2021г.,
издадено от директора на РД „АА”-София с което на жалбоподателя на основание
чл.178а, ал.7, т.3 пр.4 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1500лв. за нарушение на чл.44, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на
МТИТС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се излагат твърдения за доказателствена
необезпеченост на административнонаказателното обвинени, за неправилна правна
квалификация на санкционираното нарушение и определяне на наказанието въз основа
на несъответстваща санкционна разпоредба. Поддържа се, че актът и наказателното
постановление не отговаряли на предвидените към съдържанието им императивни
изисквания, като липсвало пълно и ясно описание на извършеното нарушение.
Навежда се и, че описаното нарушение представлявало маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.Б., която
поддържа депозираната жалба, по изложените в същата доводи. Допълва, че по делото
липсват доказателства, установяващи надлежното приобщаване и използване на
видеозапис от проведения технически преглед. Претендира присъждането на
направените по делото разноски
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното
постановление и релевира възражение за прекомерност на направените от
1
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед № РД-12-1137/07.06.2021г. на директора на РД”АА” на
07.06.2021г. служителите на РД”АА” Д.Б. и Р.А. извършили проверка в пункт за
технически прегледи, стопанисван от „Т.” О., находящ се в гр. Благоевград, местността
„Чикуто-III” №18. Няколко дни преди проверката Б. и А. на случаен принцип
прегледали видеозаписи от извършвани в техническия пункт прегледи. От видеозапис
на извършения на 04.06.2021г. технически преглед на л.а марка „П.”, модел СВ2.0 Д с
рег.№, служителите на РД”АА”-София установили, че при прегледа на автомобила
техническият специалист Х.К. не е определил хоризонталната насоченост на всеки фар
за къса светлина чрез използване на уреда за проверка на регулировката на фаровете.
На извършената проверка на място, Б. и И. проверили документацията в
техническия пункт, след което уведомили жалбоподателя за констатираното от
видеозаписа на техническия преглед на л.а марка „П.”, модел СВ2.0 Д с рег.№.
Проверяващите приели, че при техническия преглед на посочения автомобил,
жалбоподателят в качеството му на технически специалист не е извършил проверка на
техническата изправност на автомобила в съответствие с изискванията на Приложение
№ 5, част I, т.4.1.2 от Методиката по чл.31, ал.1 от Наредба Н-32/16.12.2011г.
Установените в хода на проверката резултати са обективирани в Констативен
протокол от 07.06.2021г.
При така направените констатации свидетелят Д.Б. приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.44, ал.1, т.1 пр.1 от Наредбата Н-32от 16.12.2011г. на
МТИТС, поради което на 07.06.2021г. в присъствието на свидетеля А. и на
жалбоподателя съставил срещу последния АУАН №291147. Актът бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал без да обективира в него писмени възражения.
Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН, било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1500лв за нарушение на чл.44, ал.1, т.1 пр.1 от Наредбата Н-32от
16.12.2011г. на МТИТС
НП е връчено на жалбоподателя на 26.07.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Б. и А. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ с Рег. №52-00-56-6683/5/21.09.21г., АУАН
Серия А-2020 №291147 от 07.06.2021 г.; АУАН Серия А-2012 №291147 от 07.06.2021г.;
Известие с рег. №52-00-56-6683/16.07.2021 г.; Известие за доставяне; Протокол за
извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №25631322 от
04.06.2021 г. от лист 11 до лист 13; Констативен протокол за извършена комплексна
проверка с рег. индекс и дата 42-09-56-479/07.06.2021г.; Списък на техническите
специалисти; Заповед №РД-12-1137/07.06.2021 г.; Заповед №РД-08-30/24.01.20 г.;
Заповед №589/31.01.2020 г.; Длъжностна характеристика.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Б. и А., като взе
предвид, че същите са последователни и хронологически издържани, като се подкрепят
от приетите по делото писмени доказателства. Чрез показанията си свидетелите
възпроизвеждат пряко възприети от тях обстоятелства, релевантни към предмета на
2
доказване.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства се
установяват детайли за извършената на дружеството проверка, направените при нея
констатации и обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 26.07.2021г., а жалбата е от
30.07.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.51, вр.чл.49 от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на
МТИТС, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.189,
ал.12 ЗДвП със Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
Законосъобразността на съставения и АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42
и чл.57 ЗАНН, докато в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП
не отговарят на въведените с цитираните норми изисквания.
На първо място, както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е
нарушил чл.44, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС. Посочената от
актосъставителя и наказващия орган разпоредба на т.1 обаче съдържа четири букви,
всяка от които предписваща отделно задължение за техническия специалист при
извършването на съответния технически преглед, неизпълнението на което
осъществява състава на отделно нарушение. Ето защо предвид липсата на отразяване
на съответната буква от т.1 на чл.44, ал.1 на Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС е
налице непълна правна квалификация на нарушението, като не е ясно кое точно от
предвидените с б.“а“ до б.“г“ задължения не е изпълнил жалбоподателят. Посоченото
препятства упражняването от наказаното лице на право на защита, както по фактите,
така и по правото.
Отделно от горното съставеният АУАН не отговаря на императивните
изисквания по чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН и на друго основание, тъй като е налице
несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна
квалификация. Така посочената липса на идентичност е пренесена и в издаденото въз
основа акта НП.
В случая актосъставителят и наказващият орган неправилно са квалифицирали
деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.44, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба Н-32 от
16.11.2011 на МТИТС, съгласно която при извършването на периодичните прегледи на
ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва проверка на
3
техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване
на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като:.
С разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба Н-32 от 16.11.2011г. е
регламентирано, че при извършването на периодичните прегледи на ППС
техническият специалист, участващ в комисията извършва периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на
изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство,
определени в тази наредба;
От своя страна с Приложение №5, част I, т.4.1.2 от Методиката за извършване
на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, издадена към чл.31, ал.1 от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС
„Регулировка" като методи за извършване на прегледа е посочено: "Определя се
хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина, като се използва уредът за
проверка на регулировката на фаровете или електронният интерфейс на превозното
средство".
Ето защо според настоящия съдебен състав с оглед направеното в акта и
наказателното постановление словесно описание на нарушението, последното следва
да се квалифицира като нарушение на чл.44, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба Н-32 от
16.11.2011 на МТИТС вр . Приложение на№5, част I, т.4.1.2 от Методиката за
извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. /Методиката/
Констатираното от съда несъответствието на словесното описание на
нарушението с правната квалификация засяга правата на обвиненото в нарушение лице
и също му отнема възможността да разбере в какво точно нарушение е обвинено, като
представлява неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Предвид горното, съдът намира, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на жалбоподателя и
обуславящи отмяна на издаденото НП
За пълнота на изложението, Районен съд-Благоевград намира за необходимо да
посочи, че в случая наказващият орган, чиято е доказателствената тежест не е
ангажирал доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение, за което на
основание чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП да бъде наложено административно наказание.
Съгласно санкционна норма на чл.178а ,ал. 7, т. 3 ЗДвП въз основа на която е
наложено наказанието на жалбоподателя, субект на нарушението е техническият
специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите,
уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства,
които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите,
определени с Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г.
С оглед съдържащата се в посочената Методика правна регламентация за
определяне на хоризонталната насоченост на фаровете за къса светлина, проверка на
регулировката на фаровете на фаровете може да се извърши като се използва уредът за
проверка на регулировката на фаровете или електронният интерфейс на превозното
средства.
При предвидена с Методиката възможност хоризонталната насоченост на
фаровете за къса светлина да бъде проверена по два начина, остава неясно защо
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил санкционираното
нарушение като не е използвал уреда за регулировката на фаровете, без да са
ангажирани доказателства /като липсват и такива фактически твърдения/, че
4
автомобилът не е бил оборудван с електронен интерфейс, позволяващ извършването на
тази проверка
Изложените съображения обуславят извод и за недоказаност на
санкционираното нарушение за описания в съставения АУАН и издаденото НП
период.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се
присъждане на разноски в размер на 150,00 лева, представляващо заплатено във
въззивното производство адвокатско възнаграждение. С представения по делото
договор за правна защита и съдействие в частта му за начин и срок на заплащане на
адвокатското възнаграждение, имащо в тази част характер на разписка обаче се
установява заплащането на 100 лева, поради което и съдът приема, че именно това е
размерът на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение .
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 %
за горницата над 1000 лв. Съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление имуществена санкция в размер на 1500 лева, определеният по реда на
Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от
335.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 100,00лв, което е под
установения с Наредбата минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия
орган възражение за неговата прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган
– издател на оспореното наказателно постановление
Предвид горното на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК,
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, следва да бъде осъдено да
заплати на жалбоподателя сума в размер 100.00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001709/08.07.2021г., издадено от
директора на РД „АА”-София с което на Х. Т. К. с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к.
„З.”, бл., ет., ап. на основание чл.178а, ал.7, т.3 пр.4 ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1500лв. за нарушение на чл.44, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба
5
Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Х. Т. К. с ЕГН **********, с
адрес гр.Б., ж.к. „З.”, бл., ет., ап. сума в размер 100,00 лева (сто лева), представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6