Р Е Ш Е Н И Е
град София, 21.09.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІI брачен въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Евтимов ч.гр. дело № 9346 по описа за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 6838/17.08.2020
г. на Г.В.К. – длъжник по изпълнително дело № 20208490400817 по описа на ЧСИ А.П.,
рег. № 849 на КЧСИ, срещу отказа на ЧСИ А.П.от 31.07.2020 г. да спре
изпълнителното дело. Жалбоподателката моли обжалваният отказ да бъде отменен.
Прави искане, по реда на чл. 438 от ГПК, за спиране на изпълнителното
производство до произнасянето по нейно заявление за отписване на изпълняваното
публично вземане като погасено по давност.
Ответникът по
жалбата и взискател по изпълнителното дело – Столична община, е подала
възражение по жалбата с доводи за нейната неоснователност.
ЧСИ А.П.е изложил мотиви по обжалваните
действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският градски
съд, след като обсъди доводите в жалбата, възраженията на
взискателя,
както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени
материалите по изпълнителното дело, прие
следното:
Жалбата е допустима, но, разгледана
по същество, е неоснователна.
Изпълнителното производство е
образувано, на основание чл. 163, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 2, ал.
3 от ЗЧСИ, за събиране на публично вземане за глоба, наложена с Наказателно
постановление от 13.10.2016 г. на Столична община.
Основанията за спиране на изпълнителното
производство са уредени в чл. 432, ал. 1 от ГПК. Конкретният случай не попада в
нито една от изброените хипотези, вкл. и тази на чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК –
спиране на производството в други, предвидени в закон, случаи. Нито в
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК), нито в друг нормативен акт,
подаването на заявление за отписване на публично вземане като погасено по
давност е предвидено като основание за спиране на принудителното изпълнение. В
случая пътят за защита на жалбоподателката би бил оспорване на изпълнението (вземането)
чрез предявяване на иск по реда на чл. 439 от ГПК и отправяне на искане за
допускане на обезпечение по чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. второ от ГПК – спиране
на изпълнението. Едва тогава и при допускане на обезпечението съдебният
изпълнител би имал правомощие да спре изпълнителното дело, на основание чл.
432, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Без значение в настоящия случай е
влизането в сила на процесното наказателно постановление. При публичните
вземания и в частност тези за глоби не се издава отделен документ, аналогичен
на изпълнителния лист по ГПК, който да удостоверява, че същите подлежат на
изпълнение. В настоящата хипотеза изпълняемостта на правото се извлича от
съдържанието на наказателното постановление. С оглед на това, съдебният изпълнител
е обвързан от отбелязването на държавния орган, че наказателното постановление
е влязло в сила, и в този смисъл – че наложената глоба подлежи на изпълнение. Липсата
на надлежно връчване на постановлението би открило възможност за обжалването му.
Предвид
произнасянето по жалбата по същество, безпредметно е разглеждането на искането
по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното дело до произнасяне по молбата
за отписване на вземането като погасено по давност. Следва да се отбележи, че
спиране по реда на тази разпоредба може да се основава единствено на
процесуалната, но не и на материалната незаконосъобразност на изпълнението и не
може да продължи след завършване на производството по чл. 435 и сл. от ГПК.
Предвид изложеното жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх. № 6838/17.08.2020 г. на Г.В.К. – длъжник по изпълнително дело №
20208490400817 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.