Присъда по дело №223/2018 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 260015
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20183610200223
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юли 2018 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

Номер  260015                               Година 2021                 Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                              първи състав

На 11 (единадесети) юни                                                  Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател Дияна П.

                                            Съдебни заседатели:  В.К.

                                                                                  Х.Х.

 

Секретар Женя Проданова,

Прокурор Калоян Вълков,

като разгледа докладваното от съдия Д.П.

наказателно дело от общ характер номер 223 по описа за 2018 година,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия И.И.Е. с ЕГН **********,***,български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неграмотен, неженен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2016 г. в с. ***, общ.***, обл. ***, в съучастие като съизвършител с Е. ***, противозаконно отнел чуждо МПС – колесен трактор „***“, тип „***“ на стойност 3500.00 лв., собственост на З. О. И., М.М. Х. и И.М.Х.,***, от владението на К.Г.Й. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото МПС било върнато поради което и на основание чл.346а, т.1 вр. с чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2  от НК и чл. 54  от НК,  ГО  ОСЪЖДА  на ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

            ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2016 г. в с. ***, общ.***, обл. ***, в съучастие като съизвършител с Е. ***, отнел чужди движими вещи–1.5 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид „топола“ на стойност 78.00 лв., собственост на „***“ЕАД, гр.*** от владението на съответното длъжностно лице при „***“ЕАД, гр.***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата използвал МПС – колесен трактор „***“, тип „***“ собственост на З. О. И., М.М. Х. и И.М.Х.,*** и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати, поради което и на основание чл.197, ал.1, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК и чл. 54  от НК,  ГО  ОСЪЖДА  на ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

            На основание чл. 23, ал. 1 от НК, определя ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подсъдимия И.И.Е., за престъпленията по настоящата присъда ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

            ПРИЗНАВА подсъдимия Е.И.Е. с ЕГН **********,***,български гражданин, с адрес ***, основно образование, неженен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2016 г. в с. ***, общ.***, обл. ***, в съучастие като съизвършител с И.И.Е. ***, противозаконно отнел чуждо МПС – колесен трактор „***“, тип „***“ на стойност 3500.00 лв., собственост на З. О.И., М.М. Х. и И.М.Х.,***, от владението на К.Г.Й. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото МПС било върнато поради което и на основание чл.346а, т.1 вр. с чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2  от НК и чл. 54, ал. 1  от НК,  ГО  ОСЪЖДА  на  ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2016 г. в с. ***, общ.***, обл. ***, в съучастие като съизвършител с И.И.Е. ***, отнел чужди движими вещи–1.5 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид „топола“ на стойност 78.00 лв., собственост на „***“ЕАД, гр.*** от владението на съответното длъжностно лице при „***“ЕАД, гр.***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата използвал МПС – колесен трактор „***“, тип „***“ собственост на З. О. И., М.М. Х. и И.М.Х.,*** и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати, поради което и на основание чл.197, ал.1, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 и и чл. 54, ал. 1  от НК,  ГО  ОСЪЖДА  на  ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, определя ОБЩО НАКАЗАНИЕ ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на подсъдимия Е.И.Е., за престъпленията по настоящата присъда.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

            На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, определя ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подсъдимия Е.И.Е., по настоящата присъда и по определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство, постановено по НОХД №2376/2018 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 19.09.2018 г., в размер на ПЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл.25, ал.4 от НК вр. с чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23, ал.3 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло към така определеното общо наказание „лишаване от свобода“, наказанието 200.00 лева „глоба“ по НОХД №2376/2018 г. по описа на ШРС.

В случай на привеждане в изпълнение на определеното общо наказание „лишаване от свобода“ на осн.чл.59, ал.1 от НК, приспада времето през което подс.Е.И.Е. е бил задържан на основание ЗМВР за срок от 24-часа по НОХД №2376/2018 г. по описа на ШРС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия И.И.Е., да заплати сума в размер на 94.24. лева, в полза на държавата по сметка на ВПРС, представляваща направените по делото разноски, по обвинението по което е признат за виновен и 5.00  лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

            На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Е.И.Е., да заплати сума в размер на 94.24 лева, в полза на държавата по сметка на ВПРС, представляваща направените по делото разноски, по обвинението по което е признат за виновен и 5.00  лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд град Шумен.

                                              

      Районен съдия:

 

 

Съдебни заседатели: 1.

 

 

   2.

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ на присъда по НОХД № 223/2018 г. по описа на ВПРС

 

Районна прокуратура – Шумен е повдигнала обвинение срещу И.И.Е. с ЕГН **********,***,български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неграмотен, неженен, неосъждан, за това, че на 30.09.2016 г. в с. ***, общ.***, обл. ***, в съучастие като съизвършител с Е. ***, противозаконно отнел чуждо МПС – колесен трактор „Т16М“, типШасина стойност 3500.00 лв., собственост на З. О. И., М.М. Х. и И.М.Х.,***, от владението на К.Г.Й. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото МПС било върнато –престъпление по чл.346а, т.1 вр. с чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2  от НК и за това, че на 30.09.2016 г. в с. ***, общ.***, обл. ***, в съучастие като съизвършител с Е. ***, отнел чужди движими вещи–1.5 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен видтополана стойност 78.00 лв., собственост наНапоителни системи“ЕАД, гр.Шумен от владението на съответното длъжностно лице приНапоителни системи“ЕАД, гр.Шумен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата използвал МПС – колесен трактор „Т16М“, типШасисобственост на З. О. И., М.М. Х. и И.М.Х.,*** и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати-престъпление по чл.197, ал.1, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК и срещу Е.И.Е. с ЕГН **********,***,български гражданин, с адрес с.***, общ.*** обл.***, ул. ”***”№**, основно образование, неженен, неосъждан, за това, че на 30.09.2016 г. в с. ***, общ.***, обл. ***, в съучастие като съизвършител с И.И.Е. ***, противозаконно отнел чуждо МПС – колесен трактор „Т16М“, типШасина стойност 3500.00 лв., собственост на З. О. И., М.М. Х. и И.М.Х.,***, от владението на К.Г.Й. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото МПС било върнато поради –престъпление по чл.346а, т.1 вр. с чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2  от НК и за това, че на 30.09.2016 г. в с. ***, общ.***, обл. ***, в съучастие като съизвършител с И.И.Е. ***, отнел чужди движими вещи–1.5 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид „топола“ на стойност 78.00 лв., собственост на „Напоителни системи“ЕАД, гр.Шумен от владението на съответното длъжностно лице при „Напоителни системи“ЕАД, гр.Шумен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата използвал МПС – колесен трактор „Т16М“, тип „Шаси“ собственост на З. О. И., М.М. Х. и И.М.Х.,*** и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати-престъпление по чл.197, ал.1, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2  от НК.

В хода на съдебните прения представителят на ШРП ТО-В.Преслав, поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни и съдът да им наложи наказания, както следва: на Е.Е. за престъплението по чл. 197, т. 3 във вр.  с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.І-во от НК наказание „Лишаване от свобода“ около минимума, за престъплението по  чл. 346а, т. 1, във вр. с чл. 346, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК „Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, както и да бъде определено общо наказание между тях на осн.чл.23, ал.1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години; на И.Е. за престъплението по чл. 197, т. 3 във вр.  с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.І-во от НК наказание „Лишаване от свобода“ около минимума, за престъплението по  чл. 346а, т. 1, във вр. с чл. 346, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК „Лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, както и да бъде определено общо наказание между тях на осн.чл.23, ал.1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Защитникът на подс.Е.Е. намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин и моли при определяне на наказанието съдът да има предвид, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, че са налице смекчаващи такива, а именно чисто съдебно минало, направените самопризнания и съдействие за разкриване на обективната истина. Поради, което според защитника наказанието следва да бъде при условията на чл. 55 от НК при изключителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и да му се наложи наказание „Пробация“, но тъй като подсъдимия го няма, в чужбина е и няма как то да бъде изпълнено, алтернативата на това е наказание „Лишаване от  свобода“ в минимално предвидения в закона размер, изтърпяването на което следва да бъде отложено за минималния срок от три години.

Защитникът на подс.И.Е., намира че обвинението е доказано по несъмнен начин, подсъдимият не е осъждан и с оглед ниската стойност на противозаконно отнетите вещи, няма причинени имуществени щети счита, че би могло да му бъде наложено наказание „Пробация“, алтернативно предлага да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ предвидено в минимума около три месеца, изпълнението на което да се отложи за срок от три години.

По отношение на подс.Е.Е. делото се разглежда по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, т.е задочно производство в негово отсъствие.

Подсъдимият И.Е. без посочване на уважителни причини не се явява в последното с.з.

Подсъдимите не дават обяснения по обвиненията.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делотопоказанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:  Свидетелят К.Г.Й. е регистриран с постоянен адрес ***. Чрез търговско дружество „***"ЕООД - гр.***, собственост на съпругата му, той организирал стопанска дейност в с. ***, обл.***. В същото село закупил сградите от бившия стопански двор с обща площ от двадесет и пет декара, където отглеждал свой добитък - овце и домашни прасета. Освен това се занимавал и с обработка на земеделски земи, взети под аренда от техните собственици. За нуждите на стопанската си дейност закупил две години преди процесната дата самоходно шаси /трактор „Т16 М, тип „Шаси'7 от свидетеля М.М.Х.. При закупуване на машината същата не била годна за използване по предназначение, което наложило свидетелят К.Й. да й извърши основен ремонт, изразяващ се в подмяна на двигател и скоростна кутия. Със свидетеля Х. постигнали договорка да прехвърлят формално правото на собственост над трактора след като той бъде ремонтиран. Документите за МПС-во останали на съхранение у свидетеля М.Х., както и регистрационната табела на трактора „Н ЕВ 0888". След като било ремонтирано, шасито останало в стопанския двор на Й., като последният не го ползвал, тъй като не било подложено на технически преглед след ремонта. През време на отсъствието си, Й. възлагал надзора над собствеността си в стопанския двор на свидетеля И.А.О. ***. Същият работел от 2016г. като пастир при свидетеля Й., а вечер, нощувайки в стопанския двор, изпълнявал и задачите на охрана на имота на своя работодател.

На 30.09.2016 г., около между 21.30 часа, при свидетеля О. в стопанския двор на Й. дошли подсъдимите И.И.Е. *** и Е. *** /двама братя/. И.Е. от време навреме работел за същия работодател, поради което познавал добре О.. Подсъдимите донесли бутилки с бира и вино и заедно със свидетеля седнали да се черпят в стопанското помещение, ползвано от О. за жилище. След известно време двамата подсъдими решили да стоплят, помещението, в което се намират, като откраднат дърва за огрев от известно за тях място, като на св.О. не казали от къде точно. За целта поискали от него да им позволи да вземат трактора-самоходно шаси „Т16М-Шаси" от стопанския двор и с него да превозят откраднатата дървесина. О. категорично се противопоставил на желанието им и не им дал разрешение да вземат трактора. Въпреки отказа му обаче, подс.И. Е. и Е. Е. отишли до машината, Е. я запалил и изкарал до изхода на стопанския двор. Там се сменил с брат си и зад волана на трактора седнал подс.И.Е.. Двамата се отдалечили с процесното самоходно шаси в неизвестна посока. Тъй като не разполагал с телефон, свидетелят И.О. помолил съседа по имот В.С.Ц. да телефонира на К.Й. и да го уведоми за това, че двамата братя Е. са взели без позволение неговия трактор. Ц. уведомил Й. за случилото се. Последният уведомил по телефона дежурната част на РУ - В.Преслав за извършеното престъпление и сам с автомобила си незабавно пристигнал в стопанския си двор. На място установил, че процесната машина не е на мястото, където я бил оставил. Изчакал идването на полицейски екип на пред двора, встрани от входа. Автомобилът си паркирал в стопанския двор. Пред К.Й. св. О. потвърдил, че именно двамата братя Е. са взели трактора му „Т16М" и са отпътували с него в неизвестна посока. Докато чакал полицейските органи, половин час след идването си Й. чул звука от двигателя на трактора, идващ откъм местността „***". Малко след това подсъдимите с процесната машина минали покрай него, но не го забелязали. Видели обаче автомобила му, паркиран в стопанския двор. Притеснени от това обстоятелство решили да върнат на мястото процесното МПС-во „Т16М", заедно с откраднатия дървен материал в коша му без да продължат по предварително набелязаната си дестинация. След като влезли в двора, подсъдимите слезли от трактора пред очевидеца В.Ц.. Свидетелят К.Й. не ги последвал веднага, а изчакал идването на полицейския екип. След това заедно с полицейските органи влязл в двора си. Там действително заварил оставено процесно самоходно трактор-шаси, а в коша му - откраднатия дървен материал. Отишъл с полицейските служители при подсъдимите и пред тях Й. повдигнал въпроса за това, че с престъпни намерения са взели трактора му без негово позволение. Пред полицейските органи подсъдимите И. и Е.Е. отрекли намерението си да откраднат дървесината, като посочили, че са я донесли за да помогнат на свидетеля И.О. да отопли помещението си. Последният обаче категорично отрекъл това твърдение. По случая било образувано настоящото досъдебно производство. Пред полицейските органи на място, подсъдимите обяснили механизма, по който са привели в движение процесното МПС-во „Т16М". Разказали, че им е било необходимо за да вземат с него дървен материал от местност в близост до р.***. На връщане обаче, след като видели автомобила на К.Й. в стопанския двор, решили да върнат трактора на мястото му и да го разтоварят по-късно, след като Й. си тръгнел към дома. Върнали трактора около 23.50 часа заедно с откраднатата дървесина в коша му.

В процеса на разследване чрез автотехническа експертиза била установена стойността на процесния трактор „Т16М" тип „Шаси", ползван от св. К.Й. и собствен на свидетелите М.М.Х., И.М.Х. и З. О. И., всички от с.***, обл.*** - 3 500.00 /три хиляди и петстотин/ лева.

Количеството и стойността на процесния дървен материал (във вид на отрязани парчета дървесина с дължина от един и два метра) били определени в хода на извършена по делото съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по нея установило, че откраднатия дървен материал бил от дървесен вид „топола" и възлизал в количество от 1,5 куб.м. Стойността на дървесината била определена на 78.00 /седемдесет и осем/ лева. С извършени ОИМ било установено, че откраднатия дървен материал бил собственост на търговско дружество „Напоителни системи"ЕАД - гр.Шумен и бил отнет от сечище, организирано от представителя на това дружество. За нанесената на „Напоителни системи „ ЕАД щета, последният бил надлежно уведомен от органа по разследването.

Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на свидетелите И.М.Х., М.М.Х., К.Г.Й., П. К. Р., Д.Г.С., Н.В.Х., В.С. Ц., К.К.С., И.А.О. приобщени по реда на чл.281 от НПК, автотехническа експетиза, икономическа експертиза, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на свидетелите очевидци И.А.О., К.Й. и В.С.  Ц., част от които депозирани в хода на съдебното следствие, други приобщени на основание чл.281 от НПК. С тях се установяват отделни елементи от състава на всяко от престъпленията – времето на неговото осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството, обстоятелства непосредствено преди и след деянията. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията преди и следващи извършването на деянието. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват.  Съдът ги кредитира изцяло. С тях се установяват следните обстоятелства: времето и мястото на извършване на престъплението, собствеността на предмета на престъплението-МПС, мястото където е бил оставен, натоварения дървен материал, извършеното отнемане на същия. Установява се и намерението на подсъдимите да извършат, както деянието, противозаконно ползване на МПС, след като са нямали разрешение от собственика му и след категоричното противопоставяне на св.О., както и деянието отнемане на дърва чрез използване на МПС.  Показанията на свидетелите кореспондират помежду си  и се подкрепят от писмените доказателства, като не са налице противоречия, които да бъдат обсъждани.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.С., Н.Х., Й.Д., К.С., П.Р., И.Х. и М.Х.. С тях се установяват следните обстоятелства: собствеността на предмета на всяко от престъпленията, времето и мястото на осъществяване, обстоятелства след извършването им и възстановяване на вредите.  Показанията на свидетелите кореспондират помежду си  и се подкрепят от показанията на останалите свидетели, писмените доказателства и не са налице противоречия, които да бъдат обсъждани.

Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от заключенията на автотехническата и икономическа експертизи, които установяват стойността на предмета на всяко от престъпленията. 

За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимия, имащи значение за отговорността им, допринасят справка за неприключени ЗМ и ДП, справка за нарушител от региона, справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване по делото извършване на всяко от престъпленията и участието на всеки от подсъдимите в него, съдът счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимите при общност на умисъла на посочените в обвинението дата и място - 30.09.2016 г. в с. ***, общ.***, обл. ***, противозаконно са отнели чуждо моторно превозно средство – колесен трактор „Т16М“, тип „Шаси“ на стойност 3500.00 лв., от владението на К.Г.Й. без негово съгласие с намерение да го ползват и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото МПС било върнато, с което всеки от тях е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.346а, т.1 вр. с чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2  от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасното функциониране на транспорта и неправомерното използване на МПС; обект на престъплението  са и  обществените отношения, които осигуряват нормалните  условия за упражняване  правото на собственост върху движими вещи. От обективна страна всеки от подсъдимите, чрез  своите действия е отнел чуждо МПС, е прекратил фактическата власт върху него, която до момента на деянието се е упражнявала от собственика, подсъдимите са владяли МПС и са извършили фактически действия по "управление",  което съгласно постоянната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му". Налице е и елемента от привилигирования състав на престъплението, МПС е върнато още същата вечер.

От субективна страна престъплението е извършено от всеки от подсъдимите с пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Налице е и специалния обективен признак – намерението на подсъдимите само да ползват МПС. Двамата са действали при общност на умисъла, като всеки от тях е действал като съизвършител.

            Причините за извършване на престъплението са незачитане от страна на подсъдимите на правилата за безопасност на движението, правото на собственост, ниската му правна култура, улеснени от изпитото количество алкохол.

Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване по делото извършване на всяко от престъпленията и участието на всеки от подсъдимите в него, съдът счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимите на посочените в обвинението дата и място - 30.09.2016 г. в с. ***, общ.***, обл. ***, подсъдимите при общност на умисъла в маловажен случай отнел чужди движими вещи–1.5 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид „топола“ на стойност 78.00 лв., собственост на „Напоителни системи“ЕАД, гр.Шумен от владението на съответното длъжностно лице при „Напоителни системи“ЕАД, гр.Шумен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата използвал МПС – колесен трактор „Т16М“, тип „Шаси и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати, с което всеки от тях е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.197, ал.1, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК.

Настоящият състав счита, че процесното посегателство е с по-ниска степен на обществена опасност, че последиците от него са незначителни и че са налице само смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка и с оглед предпоставките по чл. 93, т. 9 НК, решаващ критерий в съдебната практика за преценката дали кражбата представлява маловажен случай, е вредата от нея да е на изключително ниска стойност. Не е без значение и начина на извършване на престъплението, който според настоящия състав също сочи на по – ниска степен на обществена опасност. От събраните по делото доказателства за подсъдимите двамата към датата на извършване на престъплението не са осъждани, налице са положителни характеристични данни. Причинените с престъплението имуществени вреди са изцяло възстановени, вещите са върнати на ощетеното юридическо лице   със съдействието на подсъдимите. Поради което, настоящият състав намира, че извършеното престъпление с оглед на незначителността на вредните последици, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид и се явява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.  За да са налице квалифициращите признаци на престъплението по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 от НК, освен другите признаци от обективния състав на престъплението е императивно установено, че кражбата не представлява маловажен случай.

При извършване на престъплението подсъдимите са осъществили признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на досегашния собственик и установяване на свое владение. Деянието в случая  е довършено, тъй като престъпния резултат е настъпил.

При извършване на престъпното посегателство против собствеността на ощетеното юридическо лице е налице квалифициращия признак по т. 4 на чл. 195 от НК, а именно, за отнемане на вещите бил използван лек автомобил, представляващо моторно превозно средство – собственост на трето лице. Последното било използвано за превоз на отнетото имущество от мястото където се е намирало до имота на св.Й..

За стойността на отнетите вещи следва да се приеме именно посочената, тъй като по делото бе доказана пазарната им цена със заключението на приетата икономическа експертиза.

Престъпното деяние е извършено от всеки от подсъдимите при форма на вина – пряк умисъл, предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му характер. Освен прекия умисъл за отнемане на предмета на престъплението е налице и намерение от страна на подсъдимия противозаконно да присвои вещите, което се доказва от превозването на дървата до мястото, където е следвало да ги използват по предназначение- за огрев. Двамата са действали при общност на умисъла, като всеки от тях е действал като съизвършител.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че всеки от подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по цитирания по-горе законов текст.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимите на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост, ниската им правна култура, желанието им да се стоплят и улеснени от изпитото количество алкохол.

При определяне размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на всяко от деянията и личната опасност на всеки от подсъдимите, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимия И.И.Е. с ЕГН **********,***,български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неграмотен, неженен, неосъждан.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът, отчете упоритостта при осъщетвяване на престъпленията и извършването им под въздействието на алкохол, при което не може адекватно да контролира поведението си.

Като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало, младата възраст,  ниската обществена опасност на деянията и дееца. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице изключителен приоритет на смекчаващите над  отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Ето защо, настоящият състав наложи на подсъдимия наказание за престъплението по чл.346а, т.1 вр. с чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2  от НК в минималния предвиден в закон размер -  три месеца „лишаване от свобода“ и за престъплението чл.197, ал.1, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК и чл. 54  от НК в минималния предвиден в закон размер -  три месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, определи общо наказание за престъпленията по настоящата присъда три месецалишаване от свобода“.

По отношение на начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода - ефективно или условно, съдът прецени, че са налице законовите предпоставки за отлагане изпълнението на наложеното наказание, поради което е на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на определеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимия Е.И.Е. с ЕГН **********,***,български гражданин, с адрес с.***, общ.*** обл.***, ул. ***”№***, основно образование, неженен, осъждан.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът, отчете упоритостта при осъщетвяване на престъпленията и извършването им под въздействието на алкохол, при което не може адекватно да контролира поведението си.

Като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало към датата на извършване на деянията, младата възраст,  ниската обществена опасност на деянията и дееца. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице изключителен приоритет на смекчаващите над  отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Ето защо, настоящият състав наложи на подсъдимия наказание за престъплението по чл.346а, т.1 вр. с чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2  от НК в минималния предвиден в закон размер -  три месеца „лишаване от свобода“ и за престъплението чл.197, ал.1, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК и чл. 54  от НК в минималния предвиден в закон размер -  три месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, определи общо наказание за престъпленията по настоящата присъда три месецалишаване от свобода“.

По отношение на начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода - ефективно или условно, съдът прецени, че са налице законовите предпоставки за отлагане изпълнението на наложеното наказание, поради което е на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на определеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че така определените по вид и размер наказания ще въздейства предупредително върху всеки от подсъдимите и ще им отнеме възможността да извършат други престъпления, съответни са на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимия подсъдимия Е.И.Е., по настоящата присъда и по определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство, постановено по НОХД №2376/2018 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 19.09.2018 г., в размер на пет месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл.25, ал.4 от НК вр. с чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23, ал.3 от НК, присъедини изцяло към така определеното общо наказание „лишаване от свобода“, наказанието 200.00 лева „глоба“ по НОХД №2376/2018 г. по описа на ШРС.

В случай на привеждане в изпълнение на определеното общо наказание „лишаване от свобода“ на осн.чл.59, ал.1 от НК, приспадна времето през което подс.Е.И.Е. е бил задържан на основание ЗМВР за срок от 24-часа по НОХД №2376/2018 г. по описа на ШРС.

Съдът възложи на всеки от подсъдимия направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски по обвинението по което е признат за виновен.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

    

Районен съдия: