Решение по дело №400/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 415
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20217080700400
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

         РЕШЕНИЕ

№ 415

 

гр. Враца,  26.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.11.2021 г. /две хиляди двадесет и първа/ година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                 КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 400 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

                   Образувано е по касационна жалба на „П.“ ЕООД ***, представлявано от управителя П.И.Т., действащ чрез пълномощника си  адв. К.К. против Решение № 260192 от 27.05.2021 г., постановено по АНД № 268 по описа за 2021 г. на Районен съд – Враца.

                   С цитираното решение е потвърден Електронен фиш серия Г №0026681, издаден от ОД на МВР - Враца, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл. 638, ал. 4, вр. с ал. чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от КЗ, на „П.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева.

                   В касационната жалба са релевирани доводи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.   

                   Ответникът – ОД на МВР - Враца, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по касационната жалба.

                   Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените в жалбата основания за отмяна на оспореното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

       Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема  за установено следното:

                   Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

                   Предмет на делото е Решение № 260192 от 27.05.2021 г., постановено по АНД № 268 по описа за 2021 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърден Електронен фиш серия Г №0026681, издаден от ОД на МВР - Враца. С последният за нарушение за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на „П.“ ЕООД ***, представлявано от управителя П.И.Т., е наложено административно наказание, на основание чл. 638, ал. 4, вр. с ал. чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от КЗ - „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева.

                   За да постанови този резултат, районният съд е приел, че е установено извършването на административното нарушение, описано в оспорения пред него електронен фиш. Изложил е съображения по наведените от жалбоподателя доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, като е счел същите за неоснователни. След подробен анализ на установените по делото факти и приложимата нормативна разпоредба, е стигнал до извода за съставомерност на процесното деяние и за правилно определяне на санкцията в законоустановения абсолютен размер, поради което е потвърдил ЕФ.

Настоящата касационна инстанция намира решението на Районен съд - Враца за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към неговите мотиви.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател.

Разпоредбата на чл. 647, ал. 3, изр. последно от КЗ, която урежда реда, по който следва да бъде издаден ЕФ при установено нарушение по  чл. 638, ал. 4 от КЗ изрично изключва приложението на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, т. е. субект на нарушението по  чл. 638, ал. 4 от КЗ, съгласно закона, е единствено и само собственика на съответното МПС. При това положение релевантен за съставомерността на нарушението е факта на управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но не и факта кой го е управлявал. За лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, законът е предвидил съответната отговорност в нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

По отношение на останалите възражения на касатора, съдът счита за необходимо да отбележи следното: Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се налага санкцията по алинея първа. Неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който състав на нарушение се явява довършен независимо от това дали МПС е в движение или в престой или паркирано. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

От систематичното тълкуване на нормите на  чл. 638, ал. 4 от КЗ и чл. 638, ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1. Наказаният субект да е собственик на МПС; 2. За конкретното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3. Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач; 4. Управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП.

Безспорно по делото е установено, че касационния жалбоподател е собственик на процесното МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. От страна на АНО е извършена автоматична проверка в Автоматизираната информационна система „Административнонаказателна  дейност“ - Гаранционен фонд за същия автомобил, от която е установено, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка към датата на заснемането му с техническото средство. Тази информация е публично достъпна на интернет страницата на Гаранционен фонд и при проверка на електронен адрес http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?pc=1,3&l=bg се установява, че действително към дата 29.01.2021 г. МПС с ДКН *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. Очевидно административният орган е извършил проверка преди издаване на ЕФ и е установил този факт, като обстоятелството, че не е приложил разпечатка от тази проверка по никакъв начин не опорочава действията му и не води до извод за недоказаност на нарушението.

По делото е представена справка, удостоверяваща собственика на автомобила – дружеството-касатор. Същевременно, доказателства оборващи констатациите на ответника, обективирани в ЕФ за липса на застраховка, установяващи наличието на сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за конкретния автомобил, в конкретния период не са представени нито в производството пред първоинстанционният съд, нита пред настоящата инстанция.

Нарушението по чл. 638, ал. 1 от КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, предвидено в разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ и същото се изразява в бездействие.

Неоснователни са и аргументите, че в ЕФ липсва описание на вмененото нарушение от фактическа страна. В обжалвания електронен фиш са посочени мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Изложени са и всички обстоятелства очертаващи елементите на допуснатото нарушение и даващи неговото точно описание: „ЮЛ, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило не е сключило договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите, което е установено с АТСС и касае МПС – товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с регистрационен номер ***. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи и в случая по отношение на неговата форма не са допуснати каквито и да било нарушения.

                   При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, при липсата на конкретни основания посочени в касационната жалба, съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

                   Предвид изложените съображения, обжалваното решение  се явява материално и процесуално законосъобразно, обосновано и правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него да бъде отхвърлена като неоснователна.

                   При този изход на спора разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като не са претендирани.

                   Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК    Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 260192 от 27.05.2021 г., постановено по АНД № 268 по описа за 2021 г. на Районен съд – Враца.

 

Решението е окончателно и не подлежи  на обжалване и протест.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.