Решение по дело №1516/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на заместник –кмет на община Варна, подадена чрез ю.к.Д. против Решение № 675/25.05.24г. по НАХД № 4335/2023г. на ВРС, 32 състав, с което е отменено наказателно постановление № 463/28.06.2023г. на заместник–кмет на община Варна, с което на М. П. С. на основание чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, предупредена е С. на основание чл.28 ал.1 ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание и е осъдена община Варна да й заплати сумата от 700лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, НП е издадено в законоустановения срок и от компетентен орган. Твърди, че деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не е явно незначителна и отсъстваща. Касае се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения и административнонаказващият орган е наложил наказание за извършеното деяние в предвидения от закона размер, като правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2 т. 1 от ЗДвП. Твърди, че правилно е била приложена и санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач, който е паркирал неправилно, което безспорно жалбоподателят е направил, като размерът на глобата е императивно определен в цитираната норма. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС, като потвърди издаденото наказателно постановление. Моли да се присъдят направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба М. П. С. се явява лично и с процесуални си представител адв.Д., и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. П. С. против наказателно постановление № 463/28.06.2023г. на заместник –кмет на община Варна, с което на основание чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че около 09.30 ч. на 30.05.2023 г. л.а. *** с рег. № [рег. номер], собственост на С., бил паркиран на едно от местата предназначени за паркиране при условията на ползване на служебен абонамент в зоната на действие на пътен знак В 27 на място, което било предназначено за паркиране на автомобили на сектор „Контрол и правоприлагане“- Варна, Национално ТОЛ управление, като действието на знака било обозначено с допълнителна табела Т-17, указваща броя и местоположението на паркоместата, за които знакът се отнася. След подаден сигнал, на място пристигнал екип на ОП „Общински паркинги и синя зона“, в състав от свид. Д. Р., В. И. – като водач на кран и Н. Н. За установеното нарушение бил съставен констативен протокол и автомобилът бил репатриран. На същата дата свид. М. О., на длъжност „ст. полицай“ в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна съставил на С. АУАН за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП за това, че на 30.05.2023 г., около 09.30 ч. в [населено място], на [улица] е паркирала собствения си л.а. ***с рег. № [рег. номер] в зоната на пътен знак В 27, на място, което е служебен абонамент и указателна табела Т-17, с което затруднява използването на паркомястото от лицето, заплатило абонамента. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП. М. С. е майка на дете с 97% степен на увреждане, с чужда помощ /съгласно представено по делото експертно решение/, като тя също е освидетелствана от ТЕЛК, като с експертно решение от 18.05.2023 г. й е удостоверена 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Тя и детето й живеели на адрес [населено място], [улица], **, като с тристранно споразумение от 25.04.2023 г. е възложено на С., в качеството й на личен асистент на сина й, да му предоставя лична помощ за дейности отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения. Във връзка с издадените експертни решения на ТЕЛК и констатирани увреждания, от Община – Варна са издадени карти за паркиране на хора с трайни увреждания, както на името на С., така и на името на сина й, валидни към датата на вмененото с НП нарушение. При подготовка за въвеждане в експлоатация на подзона 5 „Синя зона - зона широк център“, към която зона се отнася адреса, на който живее С., при сигнализацията с пътни знаци и с пътна маркировка на ул. Н. К., в участъка от кръстовището й с ул. **** до кръстовището й с [улица]***, е извършена корекция на чертежа на улицата и е отпаднало проектираното място за паркиране на ППС, ползващи хора с увреждания, като в участъка на улицата от входа на междублоковото пространство на бл. № ** до кръстовището й с ул. „***“ няма обособено и сигнализирано място за паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания. Същевременно в джоба на [улица] са обособени и сигнализирани нормативно възможните 6 бр. паркоместа, с ъгъл на паркиране 90. Въз основа на искане от 16.07.2020г. от Началника на сектор „Контрол и правоприлагане“- Варна, Национално ТОЛ управление до Директора на ОП „Паркинги и синя зона“, са обособени три служебни места и утвърдени в джоба на [улица].

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в срок, съобразени са с нормите на чл.42, съответно на чл.57 ЗАНН, в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, в АУАН и НП са обективирани всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, като нарушението е безспорно установено и правилно [жк], като е обсъдил и възраженията в жалбата, които е приел за неоснователни. При съвкупната преценка на фактите относими към процесния случай, ВРС е счел, че нарушението, описано в обжалваното НП, е маловажно такова по смисъла на нормата на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото с оглед липсата на вредни последици и с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушение от съответния вид. За да формира изводите си за занижената обществена опасност на конкретното деяние, съдът е съобразил, че от събраните доказателства е установено, че към момента на репатриране на процесния автомобил е било налично едно свободно място, предназначено за ползване със служебен абонамент на автомобилите, обслужващи дейността на Национално ТОЛ управление, от което следва изводът, че вследствие на деянието не е било затруднено движението и в частност паркирането на участниците в движението, които се ползват от този служебен абонамент. ВРС е приел, че случаят е маловажен и предвид социалния, здравния и семейния статус на възз. С., липсата на места, предназначени за паркиране на хора с увреждания в близост до постоянния адрес на нея и синът й, по отношение на които е признато правото да се възползват от такива паркоместа, поради което и е поставена в невъзможност ефективно да обслужва собствените си нужди и потребности, и тези на детето си в качеството на личен асистент.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно и законосъобразно ВРС е приел за безспорно доказано извършеното нарушение. Нарушението е описано със съставомерните му признаци, както твърди и касатора, и същото е безспорно доказано, но правилно е квалифицирано от ВРС като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Съдът е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, и мотивирано е обосновал изводите си, които настоящата инстанция споделя изцяло. Подробно са анализирани всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая, и са обосновали извод за маловажност.

В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност“ на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на ВРС, че случаят е маловажен. Фактите и обстоятелствата, установени по безспорен начин, установяват маловажен случай на административно нарушение. Здравословното състояние на наказаното лице и неговото дете, удостоверено по съответния ред, липсата на места за паркиране в района, където живеят С. и синът й, предназначени за хора с увреждания, което прави невъзможно да обслужват нуждите си, както и установеното, че от деянието не са настъпили вредни последици, са все обстоятелства, които обосновават ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. Не са налице доказателства, а и твърдения С. да е извършвала други нарушения на задълженията по ЗДвП.

Предвид горното правилни и законосъобразни са изводите на ВРС за приложението на чл.28 ЗАНН в случая, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответникът следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, както и извършените процесуални действия по делото, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, а възражението на касатора за прекомерност на същото е неоснователно.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 675/25.05.24г. по НАХД № 4335/2023г. на ВРС, 32 състав.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на М. П. С., [ЕГН] направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Решението е окончателно.