РЕШЕНИЕ
№60
гр. Велико Търново, 25.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №713 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на *** Н. Р., в
качеството й на пълномощник на А.Н. А.от гр. Г. Оряховица, срещу Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от „Програмата за развитие на селските райони“/ПРСР/ 2007 – 2013г. за
кампания 2016г. с изх. №01-6500/10307/12.12.2016г. на зам. изп. директор на ДФ
„Земеделие“. Жалбоподателката твърди, че не е уведомена за
откриването на производството по
издаване на оспорения акт съгласно чл. 26 от АПК, което е препятствало
възможността й да дава становища и представя доказателства. Нарушен бил и чл. 35 от АПК, доколкото административния акт
е постановен без да е изяснена фактическата обстановка по спора, а именно, че
агроекологичния ангажимент и съответно стопанството на жалбоподателката е
прехвърлено на К.И.Г., за което е уведомен фонд „Земеделие“ и видно от
Удостоверение изх.№ ЗП -03-2759/18.11.2015г. издадено от ОД „Земеделие“ гр.
Търговище. Считано от 18.11.2015г. жалбоподателката е отписана от регистъра на
земеделските стопани, поради което е изпълнено изискването на чл. 34 от Наредба №11 на МЗХ за прехвърляне
агроекологичен ангажимент. Това се потвърждава и от приложеното сертификационно
писмо от „Лакон – частен институт за осигуряване качеството и сертифициране на
биологично произведените хранителни продукти“ ООД, издадено на К.И., в което
изрично е посочено, че е включен и
пчелин с №7841-0542. След това законоустановено прехвърляне на
стопанството и агроекологичния ангажимент, за жалбоподатателката не могат да
възникнат юридически факти, които да доведат до прекратяване на агроекологичен
ангажимент. Приобретателката на стопанството е поела задължение по прилагане на
подпомаганите агроекологични дейности, поради което не са налице материалноправните
предпоставки по чл. 18, ал 2 т.1 от горепосочената Наредба. Освен това самото уведомително писмо не е
редовно връчен на жалбоподателката, поради което същата не може да вземе
становище по компетентността на органа, издал акта, спазване на изискваната от
закона форма, спазването на всички материално правни и процесуално правни
разпоредби по издаването му. Допълнителни съображения излага в писмени защити. Моли
съда да отмени оспорвания акт, като претендира присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва подадената жалба като
неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание и в представени по
делото писмени становища. Претендира за присъждане на разноски, представляващи
възнаграждение за *** в минимален размер.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомителното писмо с изх. №01-6500/10307/12.12.2016г. на зам. изп.
директор на ДФ „Земеделие“ е изпратено за връчване на деклариран от
жалбоподателката адрес в гр. Попов, обл. Търговище. Писмото е връчено на посочения адрес на друго лице, с отбелязване качеството
на лицето получател „майка“/вж. стр. 8 от адм. преписка по АД №179/2018г. по
описа на АС – Търговище/. Жалбата срещу него е подадена чрез администрацията на
ДФ „Земеделие“ до АС – Търговище и заведена там с вх.
№01-6500/10307/22.10.2018г. По нея е било образувано производство по АД
№179/2018г. на Административен съд Търговище, прекратено по подсъдност и
препратено на АС – В. Търново, където е било образувано производство по АД
№853/2018г.
С Решение №67/21.02.2019г. по това дело състав на АСВТ
е отменил обжалваното Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 и е върнал преписката на
административния орган за постановяване на нов, законосъобразен акт. Това
решение е било обжалвано от ответника, като с Решение №15450/14.11.2019г. по АД
№4810/2019г. състав на ВАС е отменил решението по АД №853/2018г. на АСВТ и е
върнел делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В мотивите на
отменителното решение на ВАС, които съгласно чл. 224 от АПК са задължителни при
по-нататъшното разглеждане на делото, са дадени указания за преценка на
доказателствата касаещи връчването на оспорвания акт и актовете в
административното производство, с оглед преценка дали са налице съществени
процесуални нарушения, съгласно чл. 26 и чл. 35 от АПК.
При новото разглеждане на делото са събрани писмени
и гласни доказателства досежно връчването на оспорваното Уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент, както и за писмо изх.
№01-6500/9348/31.10.2016г./непредставено по делото/.
По отношение на допустимостта на подадената жалба
съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Изпратеното до А. А.Уведомителното писмо с изх.
№01-6500/10307/12.12.2016г. е връчено на известния на ДФ
„Земеделие“ адрес в гр. Попово на Т.И., с отбелязване качеството на лицето
получател „майка“. От събраните доказателства се установява, че майката
на жалбоподателката е починала преди връчването на посочените актове/вж.
удостоверение за родствени връзки, стр. 19 от АД №853/2018г./, а лицето, получило
съобщението – Т.И. е майка на Л.И., лице, намиращо се във фактическо
съжителство с жалбоподателката А. А.. Установява се, че жалбоподателката е
адресно регистрирана в гр. Г. Оряховица, считано от 20.03.1997г. до
07.10.2008г. и от 08.10.2018г. до настоящия момент. Независимо от адресната си
регистрация жалбоподателката трайно е пребивавала на територията на гр. Г.
Оряховица, където и понастоящем живее със семейството си.
Служителите на ДФ „Земеделие“ са контактували с жалбоподателката на
заявения от нея адрес в гр. Попово, посочен в подаденото заявление за
подпомагане от 17.04.2013г., регистрирано с УРН: 386554 в ИСАК/стр. 82 от адм.
преписка по АД №179/2018г./. По начина, по който обаче е оформена разписката за
връчването, както и с оглед обстоятелствата, че жалбоподателката е трайно
установена в друго населено място, не се намира в роднински връзки с лицето,
получило съобщението, няма данни да живеят заедно в едно домакинство, както и
да поддържа активни контакти с него, съдът приема, че изпратените до адреса в
гр. Попово през 2016г. съобщения за започване на производството по чл. 26, ал.
1 от АПК и уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент не
са редовно връчени. По тези съображения съдът намира, че след като не е било
редовно връчено оспорваното уведомително писмо, за жалбоподателката не е
започнал да тече срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на
административните актове по съдебен ред, като този срок не е бил изтекъл към
момента на подаване на жалбата пред АС – Търговище, където е образувано
първоначално производството. Жалбата е подадена от легитимирано да оспорва акта
лице като негов адресат, при наличие на правен интерес от оспорване и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното уведомително писмо
жалбоподателката е уведомена за прекратяването на поетия от нея агроекологичен ангажимент, поради неподаване на заявление за плащане за
четвъртата година от договора за безвъзмездно подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г. на основание чл. 63, т 1 във вр. с чл.77, т. 4, б.
“в“ от Регламент ЕС 1306/2013г. и на
основание чл.18, ал 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013г., издадена от министъра на
земеделието и храните. От фактическа страна административният орган е приел, че
А. А.не е подала заявка за плащане за процесната 2016г., която се явява
четвърта поред от поетия ангажимент. Изтъкнатото обстоятелство се явява
основание по чл. 67, ал. 1 от Наредба №11 за изключване от подпомагане по мярка
214 и за възстановяване на получената финансова помощ от земеделските стопани.
Така издаденото
уведомително писмо се оспорва от жалбоподателката с възражения за нищожност
поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството;
нередовни връчвания и неуведомяване за образуване на производство за
прекратяване на агроекологичния ангажимент; неправилно тълкуване на приложимите
материалноправни разпоредби, тъй като не е взето предвид, че жалбоподателката е
прехвърлила своето земеделско стопанство/пчелин/ на трето лице, което е
продължило прилагането на агроекологичните дейности.
Оспореният
акт е издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", действащ в рамките на материалните предели на
правомощията си, предоставени му от изпълнителния директор, при делегиране на
правомощия от изп. директор на фонда, съгласно чл. 20а
от ЗПЗП, т.е. е издаден от компетентен орган. Оспореното писмо е издадено в
изискуемата за редовността му от формална страна писмена форма, съдържа
императивно предвидените с чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за
издаването му.
За
неоснователни настоящият състав намира основните възражения на жалбоподателката
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство, които като правен резултат да са довели до незаконосъобразност на
крайния акт, с който приключва това производство.
Както
вече се посочи по-горе, на адреса в гр. Попово са били изпращани за връчване
актове, издавани в хода на производството, както и административни
актове/уведомително писмо и АУПДВ/. Нередовното връчване на тези актове обаче
не води до тяхната незаконосъобразност.
Нередовното
връчване на оспореното уведомително писмо има за правна последица само и
единствено непереклудиране на възможността този акт да бъде оспорен, тъй като
не е започнал да тече срокът за това оспорване, респ. актът не се счита за
влязъл в сила. По никакъв начин един невръчен административен акт не може да се
счете за незаконосъобразен, още повече за нищожен, поради неприключила
процедура или опорочена процедура по връчването му.
Не
води до друг извод и обстоятелството за нередовно връчване на изпратеното до А.
А.уведомление с писмо изх. №01-6500/9348/31.10.2016г.
по описа на ДФ „Земеделие“.
Липсата на доказателства за уведомяване на
жалбоподателката за започване на административното производство съгласно
изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК, не може да се приеме като абсолютно или
съществено процесуално нарушение в случая, когато органът действа при условията
на обвързана компетентност и фактите в производството се установяват служебно и
без намесата на засегнатото лице. Нарушението би било съществено само тогава,
когато то само по себе си опорочава процедурата – допускането му се отразява на
съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би бил разрешен по
друг начин и крайният резултат би бил различен. В случая приетото за установено
от административният орган от фактическа страна се основава на доказателства,
които се представят от други органи или се събират служебно от органа водещ
производството, а не от жалбоподателя или от трети заинтересовани лица. Поради
това и при активното участие на жалбоподателката тези факти не биха били
променени. Заслужава да се посочи, че аргумент за прекратяване на
агроекологичния ангажимент е твърдяно наличие на обстоятелство по чл. 67, ал. 1
от Наредба №11, а именно – неподаване на „Заявка за плащане“ за 2016г.
Последното като факт не се спори от жалбоподателката, нито в хода на съдебното
дирене при първоначалното и при последващото разглеждане на делото са
представени доказателства, че такава заявка от страна на А. А.е била подадена.
По тези
съображения съдът приема, че в производството по издаването на оспорения акт не
са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за
отмяна – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по
същество от административния орган.
При
издаването на оспорения акт е приложен правилно и материалният закон.
От фактическа страна
не е спорно, че жалбоподателката, в качеството си на земеделски производител е
подала заявление за подпомагане от 17.04.2013г., регистрирано с УРН:
386554 в ИСАК/стр. 82 и сл. от адм. преписка по АД №179/2018г./, като е била
одобрена за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР 2007-2013г./вж. Уведомително писмо изх.№ 01-6500/10140 от 13.09.2013г.,
стр. 35 от АД №179/2018г./.
По делото е приложена регистрационна карта на пчелин с №7841-0542, находящ се
гр. ***, местност „Кючук поляна“, ветеринарен участък „Садина“, с площ от 78
кв.м. с регистриран ветеринарен лекар д-р Р.И./стр. 9 от АД №179/2018г./. С
нотариално заверена декларация от 11.11.2015г. А. А.е удостоверила, че е
предоставила на К.И. 239 пчелни семейства и 239 броя пчелни кошера с поет
агроекологичен ангажимент/стр. 10 от АД №179/2018г./. По подадено заявление в
ОДБХ – Търговище от 18.11.2015г. е издадено удостоверение за регистрация на
животновъден обект №144-I от 20.11.2015г. за 250 броя пчелни семейства на К.И., като е посочено, че
обектът отговаря на ветеринарните изисквания/стр. 11 от посоченото дело/. Считано
от 18.11.2015г. жалбоподателката е отписана от Регистъра на земеделските
стопани, поради прекратяване на дейността си, за което е издадено удостоверение
на ОСЗ – Търговище/стр. 13 от същото дело/.
Жалбоподателката по същество не
оспорва, че след извършената продажба на стопанството и прекратяването на
регистрацията й като земеделски производител не е подала „заявка за плащане“ за
четвъртата поред година от поетия през 2013г. агроекологичен ангажимент, но
твърди, че приобретателят на стопанството е продължил да изпълнява този
ангажимент, поради което не са налице основания за прекратяване на помощта.
Тези възражения съдът намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 от Наредба №11 при
прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят
може да продължи извършването на агроекологичните дейности до края на
петгодишния период, когато са изпълнени комулативно дадените изисквания в т.,т.
1 – 4 от същата алинея. В т. 4 на чл. 34, ал. 1 от Наредба №11 е визирано, че при
прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба,
приобретателят може да продължи извършването на агроекологичните дейности до
края на петгодишния период, като прехвърлителят и приобретателят подават пред
областната дирекция на фонда /ОД на ДФЗ/ по регистрация на прехвърлителя
съвместна декларация по образец, одобрена от изпълнителния директор на ДФЗ – РА
за прехвърляне на стопанството. По
делото от страна на жалбоподателката не само че не са представени
доказателства, но дори и не са изложени твърдения за подадена такава съвместна
декларация. Следователно не може да се приеме, че в случая е налице
продължаване на агроекологичния ангажимент и извършване на агроекологичните
дейности до края на петгодишния период от страна на приобретателя.
Видно от съдържанието
на чл.
18, ал. 3, т. 4 от Наредба №11 при неизпълнение на изискването за ежегодно
подаване на заявление за плащане по време на поетия агроекологичен ангажимент,
ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват
получената финансова помощ, съобразно изрично уредени правила /чл. 18, ал. 4 от
Наредбата/. По делото е безспорно, че заявление за плащане за четвъртата годна
от поетия ангажимент не е подавана, както и не са изпълнени изискванията за
продължаване на агроекологичните дейности до края на петгодишния период от
приобретателя на стопанството. При така установеното от фактическа страна съдът
приема, че ответникът законосъобразно е прекратил агроекологичния ангажимент на
жалбоподателката на посоченото правно основание чл. 67, ал. 1 от Наредба
№11.
Поради това не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения, както и противоречие на оспорвания административен акт
със закона.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора с оглед
направеното искане отстрана на ответника за присъждане на разноски за производството,
съдът следва да осъди жалбоподателката да му заплати такива представляващи
възнаграждение за *** на основание чл.
143, ал. 4 от АПК в размер от 100 лв., изчислен съгласно
чл. 24 от Наредбата за правната помощ, приложима на основание препращащите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на А.Н. А.от гр. Г. Оряховица, срещу Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от „Програмата
за развитие на селските райони“/ПРСР/ 2007 – 2013г. за кампания 2016г. с изх.
№01-6500/10307/12.12.2016г. на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА А.Н. А.от ***, ЕГН ********** да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в
размер 100/сто/ на
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: